Р Е Ш Е Н И Е №260121
Гр.Сливен, 6.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието
на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 5052 по описа за 2019г.,
на Сливенски районен съд,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги и ответника е техен абонат..Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 294.22лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 68.03лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги, сумата от 226.19лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги и лизингови вноски в размер на 33.39лв по договора за лизинг , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване, считано от датата на образуване на заповедното производство.Поискано е да бъде осъден ответника да заплати неустойки по двата прекратени договора за мобилни услуги съответно в размер на74.97лв и 37.47лв.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за главницата, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключени два договора между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги, че ищцовото дружество е издало 2 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, , че общите условия са действали между страните в процесния период, ползването на услугите от ответника, че ищцовото дружество правилно е начислило сумите за ползваните от ответника услуги по двата договора за предоставяне на мобилни услуги, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че се оспорва автентичността на подписана ответника в договори за мобилни услуги 2броя., приложения два броя, декларация съгласие 2броя.Посочено е, че всички положени подписи се различават един от друг, поради което е изложено, че са положени от лица различни от ответника.Твърди се, че исковете са неоснователни, тъй като представените по делото фактури не кореспондират с приложение ценова листа, не става ясно дали услугите са ползвани от ответника, знаел ли е каква е стойността на всяка от услугите и защо по отделно са начислени едни и същи услуги, наименовани услуги с добавена стойност.Сочи се, че представените по делото документи не отразяват действително ползвани от ответника услуги.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адв.С., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С определение от 17.07.2020 г. е открито производство по оспорване автентичността на подписите в графа „Потребител” в два броя договори за мобилни услуги, декларация съгласие 2 броя, приложение два броя, допълнително споразумение и последна покана за доброволно изпълнение, указано на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на факта, че ответника е поставил подписите в два броя договори за мобилни услуги, декларация съгласие 2 броя, приложение - два броя, допълнително споразумение и последна покана за доброволно изпълнение, е тяхна, предвид факта, че ответника се представлява от особен представител по делото и е назначена съдебно-графическа експертиза със задачи вещото лице, след запознаване с представените по делото в оригинал два броя договори за мобилни услуги, декларация съгласие 2 броя, приложение -два броя, допълнително споразумение и последна покана за доброволно изпълнение да отговори на въпроса: Подписа изпълнен ли е от ответника по делото?
От заключението на назначената и изпълнена съдебно графическа експертиза се установява, че не може да се установи дали И.С.А. е положил подписите обект на изследване от първия тип формулиран в изследването на стр.8 и 9/виж отпечатан на стр.6 от Договор за мобилни услуги-заявка №*********-стр.1,2,3 /2 подписа на трета страница, декларация-съгласие от 12.06.2017г.,приложение ценова листа от 12.06.2017г.В заключението е посочено, че И.С.А. не е положил подписите от втори тип, фопмулиран в изследването /вж отпечатани на стр7 и 8/ от Договор за мобилни услуги-заявка №*********-стр.3 2 подписа, декларация-съгласие от 7.07.2017г.,допълнително споразумение от 7.08.2017г. –стр.3 /2подписа/, приложение ценова листа от 7.08.2017г. стр.2, декларация съгласие от 7.08.2017г.В заключението е посочено, че на последната покана за доброволно изпълнение няма полаган за И.С.А. подпис.В експертизата вещото лице е посочило, че по отношение на сравнителния материал в комплектите заявления за издаване на документи за самоличност в графата за сканиране на подписа или за отпечатване на електронно сканирани подписи, такива липсват, като основанията за това са приложени към молбите експертни решения на ТЕЛК от 1985г. и 2010г., първото за влошено зрение, а второто за фактическа слепота.Вещото лице е посочило, че поради това в заявлението от 2013г. е поставен отпечатък от пръст на лицето вместо подпис.В заключението си вещото лице е посочило, че подписите,ползвани като сравнителен материал са поставени на втора страница при предаването на документа и от вносната бележка в банката.
С оглед заключението на назначената съдебно графическа експертиза, съдът приема че не се доказа по безспорен и категоричен начин, че ответникът И.С.А. е положил подписите си в два броя договори за мобилни услуги, декларация съгласие 2 броя, приложение -два броя, допълнително споразумение и последна покана за доброволно изпълнение, поради което и посочените документи следва да бъдат изключени като доказателства по делото.В производството се доказа, че в представеното решение от 1985г. ответникът е вписан със влошено зрение, а от ТЕЛК решението от 2010г. е посочено фактическа слепота.В заявлението за издаване на документ за самоличност А. е положил отпечатък от палеца си т.е начина, по който ответникът удостоверява, че е запознат със съдържание на договори, ценови лист, приложения и др. е чрез полагане отпечатък от палец и това се установява и от самият му документ за самоличност.Ищцовото дружество като доставчик на мобилни услуги преди сключването на договори изисква представянето на документ за самоличност и след като се установи, че в документа за самоличност на ответника И.С.А. е имало поставен отпечатък от палец е следвало да установи дали е положен поради неграмотност или поради слепота и да запознае бъдещия потребител с всички клаузи на договора, като единствения начин да се удостовери това е отново чрез полагането на отпечатък от палец.
На 22.07.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Теленор България ЕАД срещу И.С.А. за главница в размер на 294.22 лв. по договор за мобилни услуги от 12.06.2017., по договор за мобилни услуги от 07.07.2017г. и по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 7.08.2017г., , законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски.
На 1.11.2017 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден И.С.А. да заплати на Теленор България ЕАД главница в размер на 294.22 лв. по договор за мобилни услуги от 12.06.2017., по договор за мобилни услуги от 07.07.2017г. и по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 7.08.2017г., , законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер на 365 лв.
Заповедта е връчена на Христов при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 14.08.2019 г. и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил два положителни установителни иска, предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 68.03 лв., представляваща неизплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги от 12.06.2017г., изменен с допълнително споразумение от 7.08.2017г.. Съдът приема, че така предявения иск е неоснователен и недоказан. Не се установи в производството, че между страните е имало сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 12.06.2017г., изменен с допълнително споразумение от 7.08.2017г., по силата на които ищцовото дружество се е задължило да предоставя далекосъобщителни услуги на ответника, а ответника се е задължил в съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В производството не се доказа наличието на облигационна връзка между страните. В производството се доказа, че в представеното решение от 1985г. ответникът е вписан със влошено зрение, а от ТЕЛК решението от 2010г. е посочено фактическа слепота.В заявлението за издаване на документ за самоличност А. е положил отпечатък от палеца си т.е начина, по който ответникът удостоверява, че е запознат със съдържание на договори, ценови лист, приложения и др. е чрез полагане отпечатък от палец и това се установява и от самият му документ за самоличност.Ищцовото дружество като доставчик на мобилни услуги преди сключването на договори изисква представянето на документ за самоличност и след като се установи, че в документа за самоличност на ответника И.С.А. е имало поставен отпечатък от палец е следвало да установи дали е положен поради неграмотност или поради слепота и да запознае бъдещия потребител с всички клаузи на договора, като единствения начин да се удостовери това е отново чрез полагането на отпечатък от палец.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 226.19 лв., представляваща неизплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги от 7.07.2017г.,. Съдът приема, че така предявения иск е неоснователен и недоказан. Не се установи в производството, че между страните е имало сключени договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 7.07.2017г., г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предоставя далекосъобщителни услуги на ответника, а ответника се е задължил в съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В производството не се доказа наличието на облигационна връзка между страните. В производството се доказа, че в представеното решение от 1985г. ответникът е вписан със влошено зрение, а от ТЕЛК решението от 2010г. е посочено фактическа слепота.В заявлението за издаване на документ за самоличност А. е положил отпечатък от палеца си т.е начина, по който ответникът удостоверява, че е запознат със съдържание на договори, ценови лист, приложения и др. е чрез полагане отпечатък от палец и това се установява и от самият му документ за самоличност.Ищцовото дружество като доставчик на мобилни услуги преди сключването на договори изисква представянето на документ за самоличност и след като се установи, че в документа за самоличност на ответника И.С.А. е имало поставен отпечатък от палец е следвало да установи дали е положен поради неграмотност или поради слепота и да запознае бъдещия потребител с всички клаузи на договора, като единствения начин да се удостовери това е отново чрез полагането на отпечатък от палец.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено,
че И.С.А., ЕГН ********** *** дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6,
титуляр на банкова сметка: ***.422, ал.1 от
ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 68.04лв, представляваща главница за предоставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 12.06.2017г., изменен
с допълнително споразумение от 7.08.2017г., за периода от 15.09.2017 г. и
14.11.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено,
че И.С.А., ЕГН ********** *** дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6,
титуляр на банкова сметка: ***.422, ал.1 от
ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 226.19лв, представляваща главница за предоставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 7.07.2017г., за
периода от 15.09.2017 г. и 14.11.2017 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: