Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 29.06.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми април две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
635 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2, чл. 79,
ал.1 и 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А. -***“ ЕООД с ЕИК ****със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Г.К. чрез процесуалния
си представител твърди, че на 25.08.2015 г. в гр. П. бил сключен договор за
наем на инвентар между „А. ***“ ЕООД като наемодател и ответника като наемател.
По силата на този договор наемодателят предоставял за временно и възмездно
ползване (под наем) на наемателя свой собствен инвентар, описан в приемо-предавателни протоколи от 25.08.15 г., от 01.10.2015
г., от 05.10.2015 г., от 05.10.2015г., от 23.02.2016 г. и от 02.03.2016 г. - приложение № 1 към договора, които били неразделна
част от договора, а в замяна наемателят се задължил да заплаща дължимите
месечни наемни вноски до трето число на текущия месец съгласно условията на
договора и ценовата листа към него (Приложение № 2), която също била неразделна
част от договора. Договорът за наем на инвентар бил в сила и до настоящия
момент. Многократните опити на ищеца да установи контакт с И.К. с оглед
изплащане на нарастващата сума по неплатени наеми се оказвали неуспешни. Видно
от обратната разписка на куриерска фирма „Е.Е.“ ООД
на 09.01.2016 г. И.К. получил лично изпратеното от „А. – ***“ ЕООД заявление с
изх. № 40 от 06.01.2016 г., което го приканвало в едноседмичен срок от
получаване на заявлението да се яви в седалището и адреса на управление па
дружеството – ищец за заплащане на забавени наемни вноски съгласно договор за
каем на инвентар от 25.08.2015 г. и уточняване на датата, на която да върне
наетия инвентар. От получаването на заявлението – 09.01.2016 г. до датата на
подаване на настоящата искова молба, И.К. не се явил в седалището и адреса на
управление на ищеца и не заявил намеренията си по отношение на наетия инвентар.
Сключеният на 25.08.2015 г. договор за наем
на инвентар давал правото на И.К. да ползва наетите вещи съобразно
предназначението им, но пораждало и задължението му да изплаща редовно наемната цена, която била съществен
елемент от договора. За периода 25.08.2015 г. - 07.03.2016 г. дължимата наемна
цена била в размер на 19 657.95 лева с начислен ДДС. От нея били
приспаднати единствените три плащания от дати 01.10.2015г. - 1064 лева,
02.10.2015 г. - 400 дева и 08.02.2016г. - 500 лева. След приспадането към
07.03.2016 г. И.К. натрупал наемно задължение към ищеца в размер на 17 693.95
лева, за следния инвентар и цени по периоди както следва:
1) ВИНКЕЛЧЕ ЪГЛОВО – 200 бр. при единична
цена в размер на 0.01 на ден, за периода от 25.08.2015г. до 30.09.2015г. – за
36 дни на обща стойност 72 лева.
2) ЩИФТ
КОВАН – 400 бр. при
единична цена в размер на 0.01 на ден, за периода от 25.08.2015г. до
30.09.2015г. – за 36 дни на обща стойност 144 лева.
3) ЩИФТ
КОВАН – 100 бр. при
единична цена в размер на 0.01 на ден, за периода от 26.08.2015г. до
30.09.2015г. – за 35 дни на обща стойност 35 лева.
4) КЛИН – 400 бр. при единична цена в
размер на 0.01 на ден, за периода от 25.08.2015г. до 30.09.2015г. – за 36 дни
на обща стойност 144 лева.
5) КЛИН – 100 бр. при единична цена в
размер на 0.01 на ден, за периода от 26.08.2015г. до 30.09.2015г. – за 35 дни
на обща стойност 35 лева.
6) ГРЕДИ „ДОКИ“ – 3,30м - 0.05 лева /м – 40
бр. при единична цена в размер на 0.16 на ден, за периода от 05.10.2015г. до
02.03.2016г. – за 149 дни на обща стойност 953.60 лева.
7) ГРЕДИ „ДОКИ“ – 3,90м - 0.05 лева /м – 30
бр. при единична цена в размер на 0.19 на ден, за периода от 05.10.2015г. до
02.03.2016г. – за 149 дни на обща стойност 1132.40 лева.
8) ГРЕДИ „ДОКИ“ – 4,50м - 0.05 лева /м – 40
бр. при единична цена в размер на 0.22 на ден, за периода от 05.10.2015г. до
02.03.2016г. – за 149 дни на обща стойност 917.84 лева.
9) ГРЕДИ „ДОКИ“ – 4,50м - 0.05 лева /м – 2
бр. при единична цена в размер на 0.22 на ден, за периода от 05.10.2015г. – за
154 дни на обща стойност 67.76 лева.
10) ТЕЛЕСКОПИЧНИ ПОДПОРИ - ИТАЛИАНСКИ – 297
бр. при единична цена в размер на 0.07 на ден, за периода от 05.10.2015г. до
23.02.2016г. – за 141 дни на обща стойност 1236.36 лева.
11) ТЕЛЕСКОПИЧНИ ПОДПОРИ - ИТАЛИАНСКИ – 169
бр. при единична цена в размер на 0.07 на ден, за периода от 05.10.2015г.– за
154 дни на обща стойност 1821.82 лева.
12) ТЕЛЕСКОПИЧНИ ПОДПОРИ 1,60-2.90м – 3 бр.
при единична цена в размер на 0.05 на ден, за периода от 05.10.2015г. до
23.02.2016г. – за 141 дни на обща стойност 21.15 лева.
13) ШЛЕРТПЛАТ ВЛАГОУСТОЙЧИВ /1220/2440/21 –
133.96 кв. м/45 бр., при единична цена в размер на 0.15 на ден, за периода от
01.10.2015г. – за 158 дни на обща стойност 3174.85 лева.
14) ШЛЕРТПЛАТ ВЛАГОУСТОЙЧИВ /1250/2500/21 –
140.63 кв. м/45 бр., при единична цена в размер на 0.15 на ден, за периода от
01.10.2015г. – за 158 дни на обща стойност 3332.93 лева.
15) ШЛЕРТПЛАТ ВЛАГОУСТОЙЧИВ/1250/2500/21 –
31.25 кв. м/10 бр., при единична цена в размер на 0.15 на ден, за периода от
06.10.2015г. – за 153 дни на обща стойност 717.19 лева.
16) ШПЕРТПЛАТ ВЛАГОУСТОЙЧИВ (малко рязан
1250/2500/21) – 31.25 кв. м/10 бр., при единична цена в размер на 0.15 на ден,
за периода от 06.10.2015г. – за 153 дни на обща стойност 717.19 лева.
17) ШЛЕРТПЛАТ ВЛАГОУСТОЙЧИВ 1220/2500/21 –
48.80 кв. м/16 бр., при единична цена в размер на 0.15 на ден, за периода от
06.10.2015г. – за 153 дни на обща стойност 1119.96 лева.
18) ШПЕРТПЛАТ ВЛАГОУСТОЙЧИВ (малко рязан
1250/2500/21) – 30.50 кв. м/10 бр., при единична цена в размер на 0.15 на ден,
за периода от 06.10.2015г. – за 153 дни на обща стойност 699.98 лева.
19) Натоварване на обща стойност 11.60
лева.
С поведението си И.К. нарушил разпоредбите
на чл. 228 и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Вследствие на виновното неизпълнение на ответника,
ищецът не постигал целения с договора резултат. Той бил лишен от благото, за постигането
на което договарял и изпълнил насрещните си задължения добросъвестно. В
резултат на всичко това дружеството претърпяло и продължавало да търпи вреди.
На 23.03.2016г. ищецът подал заявление по
чл. 410 от ГПК пред Районен съд К.. Било образувано ЧГрД
№ 319/2016г., по което съдът издал заповед за изпълнение № 158 от 25.03.2016г.
за сумата 17 693.93 лева, ведно със законната лихва, считано от
04.11.2015г. до окончателното плащане. В законоустановения
срок ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че И.П.К. дължи на „А. -***“ ЕООД сумата 17 693.93
лева, представляваща дължима сума за неизплатени наемни вноски по договор за
наем на инвентар от 25.08.2015 година, ведно със законна лихва считно от 04.11.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е била издадена Заповед № 158 от 25.03.2016г. по ЧГрД № 319/2016г. по описа на Районен съд К. по реда на чл.
410 от ГПК.
Ответникът И.П.К., ЕГН **********,***
оспорва иска като неоснователен. Въвежда следните възражения срещу иска:
І. Ищцовото
дружество нямало вземане от ответника от наем на инвентар по договора за наем
Договорът бил сключен от ответника в
личното му качество на физическо лице, като твърди, че в това си качество не е получил
от ищцовата страна за временно и възмездно ползване инвентар. Според
уговореното в чл. 1 от договора, предоставянето на инвентар се извършвало с приемо- предавателен протокол, в който същият се
индивидуализирал чрез неговото описание. Представените с исковата молба приемо-предавателни протоколи от 25.08.2015г., 01.10.2015
г. и 05.10.2015 г. установявали предаване на инвентар между дружеството - ищец,
като наемодател и „М.Т.“ ЕООД, като наемател, представлявано от И.К.. Приемо-предварителния протокол от 06.10.2015 г. бил
подписан между ищеца и „М.Т.“ ЕООД, чрез представителя му Г.К.. В нито един от
четирите приемо-предавателни протокола не се сочело
към кой договор за наем са относими. Ответникът, в личното си качество, не
извършвал плащания по процесния договор.
Съобразяването на изложеното водило до
следните изводи:
1) Не били налице облигационни отношения
между страните по делото, основани на процесния договор, доколкото същият имал
за предмет наем и от тук пораждал действие, ако и доколкото предоставеното за
временно и възмездно ползване имущество било предадено от наемодателя на
наемателя.
2) Приемо-предаването
на инвентар по протоколите от 25.08.2015 г., 01.10.2015 г. и 05.10.2015 г. било
между ищеца и трето лице-„М.Т.“ ЕООД, представлявано от ответника. Доколкото
последният не действал в личното си качество, а като представител на
дружеството - наемател, не дължал наем за ползване на инвентара, визиран в
протоколите, респ. не дължал и неговото връщане.
3) Приемо-предавателният
протокол от 06.10.2015г. се отнасял за инвентар, предмет на предаване между
ищеца и трето лице-„М.Т.“ ЕООД, представлявано от Г.К., поради което, липсвало
правно основание за пораждане на задължение за заплащане на наем за ползване на
същото от ответника, претендирал от ищцовата страна за сумата общо 3 254.32 лева
без ДДС, в това число:
- шперплат водоустойчив 1250/2500 - 10 бр.,
за сумата от 717.19 лева без ДДС;
- шперплат водоустойчив 1250/2500 малко
рязан - 10 бр., за сумата от 717.19 лева без ДДС;
- шперплат водоустойчив 1220/2500 - 16 бр.,
за сумата от 1119.96 лева без ДДС;
- шперплат водоустойчив 1220/2500 малко
рязан - 10 бр., за сумата от 699.98 лева без ДДС.
Квалифициран като възмезден, договорът за
наем следвало да съдържа уговорка за цена на предоставеното временно ползване -
размер на дължимия от наемателя наем. В чл. 2, ал. 1 била уговорена наемна
цена, чрез препращане към ценова листа - Приложение № 2 към Договора.
Представената с исковата молба ценова листа не била относима
към договора, доколкото не била подписана от страните и не било указано, че
съставлявала приложение към договора. При това положение липсвала уговорка за
размера на наема, което обосновавало неоснователност на исковите претенции и на
това самостоятелно основание.
4) Вещите, предмет на приемо-предавателните
протоколи, се квалифицирали като заместими и потребими,
поради което не могли да се отстъпват за временно ползване и следователно договора,
ако има за предмет инвентара по приемо-предавателните
протоколи би бил нищожен поради невъзможен предмет.
ІІ. Установителните
искове, заявени общо за 17 693.95 лева били неоснователни по размер.
1) Претендираният
наем за телескопични подпори - италиански 169 бр. за 1821.82 лева не били
предмет на приемо-предавателните протоколи,
включително и на този от 05.10.2015 г.
2) Ценовата листа, приложена към исковата
молба, не съдържала позиция, съответно единична наемна цена на ден за
„телескопични подпори – италиански“, за които ищецът претендирал общо 1 263.36 лева,
без ДДС.
3) Греди „Доки“ -
4.50м- 2 бр., с претендиран наем от общо 67.76 лева, не били предмет на
протокола за предаване-приемане от 05.10.2015 г.
4) Ценовата листа, приложена към исковата
молба, не съдържала:
- позиция, съответно единична наемна цена
на ден за шперплат влагоустойчив „малко рязан“ - 1220/2500, за 10 бр. за който,
ищецът претендирал общо 699.98 лева без ДДС;
- позиция, съответно единична наемна цена
на ден за шперплат влагоустойчив „малко рязан“ - 1250/2500, за 10 бр. от които,
ищецът претендирал общо 717.19 лева без ДДС.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските по
делото.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че на
25.08.2015г. са сключили договор за наем, по силата на който ищецът като
наемодател се е задължил да предостави на ответника като наемател за временно и
възмездно ползване свой собствен инвентар, описан в премо-предавателен
протокол (приложение 1), който се счита неразделна част от договора. В чл. 2
страните са уговорили условията на плащане съгласно ценова листа (приложение
2), също неразделна част от договора. Приетият за изчисляване на наема базисен
период е за 1 ден, а задължението за плащане възниква от датата на двустранното
подписване на пиремо-предавателния протокол по ал.1,
на чл. 2. Плащането следвало да се
извършва в брой, ежемесечно и авансово, до 3-то число на текущия месец, като
първата наемна вноска се заплащала при подписване на договора (чл.3). Съгласно
чл. 7, договорът влиза в сила в деня на подписването му и е в сила до
окончателното връщане на инвентара, а предаването и приемането му се
удостоверяват с приемо-предавателни протоколи от
страните по договора или упълномощени техни представители, които се прилагат по
договора и са негова неразделна част. В чл. 6.3 е уговорено, че наемателят се
задължава да осигури натоварване, извозване и разтоварване на инвентара със
собствени сили и транспорт, в противен случай наемодателят натоварва, превозва
и разтоварва за сметка на наемателя. Договорено е също, че окончателна фактура
се издава след връщане на цялото наето количество инвентар.
По делото са представени три приемо-предавателни протокола (л.8-10) като в нито един от
тях, в заглавната част „към договор за наем от … год.“ не е посочена дата или
номер на договора за наем. От представените протоколи се установява следното:
С приемо-предавателен
протокол от 25.08.2015г., наемодателят – „А. ***“ ЕООД е предал на наемателя „М.“
ЕООД чрез представителя си И.К. инвентар както следва: 1) Щифтове и клинове –
по 400 броя, 2) Винкелчета – 200 броя. В същия
протокол на 26.08.2015г. са предадени Щифтове и клинове – по 100 броя. Добавено
е – „Върнати на 30.09.2015г.“ и е положен подпис, без да се сочи чий е той.
С приемо-предавателен
протокол от 01.10.2015г., наемодателят – „А. ***“ ЕООД е предал на наемателя „М.“
ЕООД чрез представителя си И.К. инвентар както следва: 1) Водоустойчив шперплат
125/250 – 45 броя; 2) Водоустойчив шперплат 125/244 – 45 броя;
С приемо-предавателен
протокол от 01.10.2015г., наемодателят – „А. ***“ ЕООД е предал на наемателя „М.“
ЕООД чрез представителя си И.К. инвентар както следва: 1) Доки
на 4.50 – 30 броя; 2) Доки на 3.90 – 40 броя; 3) Доки на 3.30 – 40 броя; 4) Телескопични подпори –
италиански, малки – 297 броя; 5) Телескопични подпори (… не се разчита) – 3
броя.
По делото са представени три приемо-предавателни протокола (л.11-13), като в нито един
от тях, в заглавната част „към договор за наем от … год.“ не е посочена дата
или номер на договора за наем. От представените протоколи се установява
следното:
С приемо-предавателен
протокол от 06.10.2015г., наемодателят – „А. ***“ ЕООД е получил от наемателя „М.“
ЕООД чрез представителя си Г.К. инвентар както следва: 1) Водоустойчив шперплат
1,22/2,50 – 16 броя; 2) Водоустойчив шперплат 1,25/250 – 10 броя; 3)
Водоустойчив шперплат 1,22/2,50 малко рязан – 10 броя; 4) Водоустойчив шперплат
1,25/2,50 малко рязан – 10 броя. В протокола е отбелязано товарене за транспорт
и цифри.
С приемо-предавателен
протокол от 23.02.2016г., наемодателят – „А. ***“ ЕООД е получил от наемателя И.К.
инвентар както следва: 1) Телескопични подпори – големи – 60 броя; 5) Телескопични
подпори – малки – 71 броя. Отбелязано е в протокола „3 броя малки повредени“.
С приемо-предавателен
протокол от 02.03.2016г., наемодателят – „А. ***“ ЕООД е получил от наемателя И.К.
инвентар както следва: 1) Доки на 4.50 – 28 броя; 2) Доки на 3.90 – 40 броя; 3) Доки
на 3.30 – 40 броя.
По делото е представена ценова листа,
приложение № 2 към договор за наем на инвентар, в която са изброени всички
посочени в исковата молба единични цени. Не е посочено ценовата листа към който
договор за наем на инвентар е, същата не е подписана от страните по процесния
договор. По делото е представена таблица за изчислен наем на инвентар, ползван
от И.К. към дата 07.03.2016г., в която дължимият наем по процесните претенции е
изчислен на 16 381.62 лева без ДДС.
Сумата включва „натоварване“ на обща стойност 11.60 лева. Дължимият, съгласно
таблицата наем възлиза на 19 657.95 лева с ДДС. От тази сума са
приспаднати суми, отбелязани като заплатени в общ размер на 1964 лева. Изчислен е дължим остатък в размер на
17 693.95 лева.
Представено е по делото заявление от ищеца,
адресирано до ответника, съдържащо покана за плащане на наемната цена и връщане
на наетия инвентар. Заявлението носи дата 06.01.2016г. и е изпратено с куриер с
обратна разписка (л.16-17).
По делото са представени два броя приходни
касови ордери (л.184), № 8 от 01.10.2015г. за сумата от 1064 лева, заплатена от
И.К. за наем и № 9 от 02.10.2015г. за сумата от 400 лева, заплатена от И.К. за
наем на инвентар.
Представена е по делото фактура № **********
от 08.02.2016г. с издател – ищецът и получател „М.Т.“ ЕООД за наем на инвентар,
общо за сумата от 500 лева.
От неоспореното заключение по
съдебно-икономическата експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца
по договор за наем на инвентар от 25.08.2015г. е издадена фактура № **********
от 08.02.2016г. с данъчна основа 416.67 лева и начислен ДДС 83.33 лева, на обща
стойност 500 лева, с посочен издател (продавач) – „А. ***“ ЕООД и посочен
получател (купувач) „М.Т.“ ЕООД. Фактурата фигурира в дневника за продажбите на
ищцовото дружество за данъчен период м. февруари
2016г. и справка -декларация по ЗДДС за същия данъчен период. Вещото лице сочи,
че в счетоводството са показани описаните два броя приходни касови ордери на
стойност 1064 лева и 400 лева, като сумите по тях не са осчетоводени. В
обясненията си, дадени в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че
сведения за издаването на фактурата и ПКО е получило устно от счетоводството на
ищцовото дружество, не е установена връзка с договора
за наем по документи, и вещото лице не знае дали фактурата е относима към процесния договор. Представените два броя ПКО
не са служили за счетоводна операция, не са осчетоводени. Приходните касови
ордери представлявали и първични, и вътрешни счетоводни документи, създадени за целите вътре в счетоводството.
За вътрешните счетоводни документи било допустимо да не съдържат издател.
В показанията си св. У. сочи, че работи
като поддръжка във фирма за имоти под наем с име „А.“ по трудово
правоотношение. Складовете на работодателя му и на ищцовото
дружество били на едно и също място, управителите на „А.“ и „А.“ имали
уговорка, когато няма служители на „А.“, свидетелят да предоставя инвентари. От
„А.“ се обаждали на свидетеля и казвали „дай инвентар на еди
кой си“ , въз основа на това обаждане, когато дойдел клиентът, свидетелят
съставял протокол на ръка. Хората, които идвали за инвентар не носели документи
от офиса на „А.“, при свидетеля имало формуляри, сам по телефона получавал
информация на кой да предаде инвентара.
През 2015 г. и през 2016 г. попълвал приемо-предавателни протоколи за даване на инвентар на И.К.
и му давал инвентар. Свидетелят питал по телефона как се казва наемателя, той
го пишел на протокола и така предавал вещите. Познавал добре ответника, срещали
се няколко пъти, той му казвал кой наемател да запише и тогава свидетелят
правел протокола. Двамата се подписвали под него. Протоколите се съставяли в
два екземпляра – един за наемателя, един за свидетеля като вторият екземпляр
предавал на колегите си от „А.“. Ответникът вземал инвентар от свидетеля три
или четири пъти. Доколкото помнел, веднъж му казал, че на следващия ден ще
дойде друг човек, на който свидетелят трябвало да предаде инвентара. Не помнел
името на другия човек. Описанието на инвентара се правело по преценка на
свидетеля. Например, записвал „телескопични подпори малки“, а не „телескопични
подпори 1,60 до 2,90“. Когато шперплатът бил рязан, пишел „изрезки“, имало
парчета, но се мерело се всичко по размер.
От фирма А. *** имало двама-трима души,
които се занимавали с предаване на инвентар, много често се налагало свидетеля
да ги замества, единият му колега се занимавал и с други дейности, често
отсъствал. Протоколите предавал още същия ден, не се случвало някой да му каже,
че даден протокол е съставен неправилно. По телефона контактувал с Г-жа А. или
Г-н Г., а понякога лично шефа на „А.“ му се обаждал за предаване на инвентар.
Не знаел колко дружества „А.“ има. Бланките на протоколите му били предоставени
от хората, които се занимавали с това (сочи името Г.), когато свършели, същият
човек снимал и му носел бланки. И.К. бил с очила, висок колкото свидетеля, но
по-слаб, идвал за инвентар с бус – доста стар.
Свидетелят му отварял склада, ответникът посочвал вида на инвентара, след което
съставяли протокола. Данните на наемателя диктувал И.К.. Когто
дойдел човек при свидетеля, той диктувал данните, свидетелят не ги сверявал,
нямало случай от „А.“ да възразят за грешно вписан наемател.
В показанията си свидетелят Г.,
счетоводител в „А. ***“ ЕООД сочи, че цялата документация на дружеството минава
през счетоводството. Процедурата при даване на инвентар под наем била следната:
идва клиент, сключва се договор с клиента, които желае да наеме инвентар и заплаща
предвидена сума според броя на дните, за които иска да наеме инвентара. Тази
сума служела за капаро, но не било задължително плащането й. След сключване на
договора, се отивало и се вземал съответният инвентар. Имало приемо-предавателни протокол, в който били вписани
бройките, вида на наетия инвентар и
датата на която е взет. На свидетеля не било известно дали при сключване на
всеки договор се прилага ценовата листа, защото не присъствал при самото
сключване. Процедурата се управлявала от юристите, свидетелят понякога предавал
документите. Свидетелят знаел, че работодателят му има сключен договор с физическо
лице – И.К.. Доколкото знаел, нямали сключен договор с „М.Т.“. ПКО № 8 и № 9
съставил свидетеля, получил сумите по тях и се подписал като получател. Когато тези суми били платени, не дошъл лично
И.К., а негов роднина – споменал, че е съпруг на сестрата на ответника и казал,
че плаща от името на И.К. за наетия инвентар. Платилия не поискал фактура,
коментирали със свидетеля, че такава ще се издаде след връщане на целия
инвентар и плащане на цялата сума за наема. Имало една сума от 500 лева, която
била получена по банков път с наредител „М.Т.“.
Управител на това дружество била сестрата на ответника, двамата управители
разговаряли, и тя поела ангажимент да преведе по банков път сумата. При
предявяване на фактурата, свидетелят заявява, че плащането е приспаднато от
задължението на И.К. защото било извършено от лице, с което не се намирали в
договорни отношения. Собственик на дружествата с имена А. *** и А. *** бил един
и същ човек. Ценовата листа била една и съща по всички сключени договори и
цените били предварително определени, дружеството работели с твърди цени, които
били обявени на Интернет страницата му, а ако се преговаряло по цените, ставало
между управителя и клиента, свидетелят не присъствал при уговорки за отстъпки.
Таблиците за вида на наетите вещи, срока на наемането и дължимата цена се
съставяли от друг служител на дружеството. Фактури се издавали в петдневен срок
от плащане на окончателната наемна цена. Повечето клиенти били физически лица и
не искали фактури.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вършеното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска за заплащане на наемна цена:
За валидното възникване на наемно правоотношение
следва да е налице съгласие между страните, които са сключили договор за наем
относно съществените му елементи – вещта, която наемодателят предоставя за
ползване и възнаграждението, което наемателят ще заплати за ползването. Няма
ограничение за начина на определяне на дължимата от наемателя насрещна престация, стига тя да е определена или определяема. В
писмената си защита, ответникът е направил възражение за нищожност на договора
с оглед липсата на постигнато съгласие за цена. По това възражение съдът
намира, че дължи произнасяне с оглед установената практика на ВКС. В Определение
№ 662 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 173/2011 г. на ВКС, I г. о., е прието, че
съдът не е длъжен да се произнесе служебно на нищожността, защото тя не
произтича пряко от договора. В Определение № 751 от 17.08.2010 г. по гр. д. №
2022/2009 г. на ВКС, I г. о., е прието, че ако съдът установи нищожност на
договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността
при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от
договора“. И двете определения са постановени във връзка с изключенията, които
обхваща преклузията по чл. 133 от ГПК за възражение
за нищожност, когато тя произтича пряко от договора. Това разрешение е свързано
с по-общия въпрос има ли съдът служебното задължение да следи за нищожността на
договорите, когато не е направено
възражение в този смисъл. Частичен отговор на този въпрос е даден в Решение №
384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г. на ВКС, I г. о., в което се приема,
че съдът може да се самосезира и да упражнява косвен
контрол по действителността на договор за доброволна делба с трето лице, без да
е предявен иск за нищожността на договора или да е направено възражение. Прието
е, че нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи служебно като следва да провери действителността
на договор, на който страната се позовава за наличие или липса на формалните
основания за нищожност – форма и предмет. Според настоящият съдебен състав,
сключеният между страните договор за наем не е нищожен и не страда от
посочените пороци – липса на уговорка относно цената. Касае се за валиден
договор за наем на строителен инвентар, който обвързва договарящите. Не са налице
законови пречки с оглед индивидуалните характеристики на вещите, техният вид,
количеството и цена да бъдат уговорени в приложения, както е сторено в случая. Вещите
и наемната цена са определяеми, според уговореното в чл.1 и чл.2, ал.1 от договора.
Вещите, предмет на наемно правоотношение се описват в приемо-предавателен
протокол, а цената на всяка вещ (с оглед спецификата им строителен инвентар) – в ценова листа,
неразделна част от договора. При тези уговорки, които са ясни и не подлежат на
тълкуване, според настоящият съдебен страните са сключили валиден и обвързващ
ги договор за наем на вещи.
От гледна точка на доказването, ищецът не
установи при условията на пълно и главно доказване, че приложената по делото
ценова листа е именно онази, представляваща приложение 2, неразделна част от
процесния договор. Според уговореното между страните в договора, ценовата листа
съставлява неразделна негова част и представлява приложение две, т.е. страните
са договорили писмено установяване на цените и ценовата листа не може да се приеме
като оферта, приета от ответника. По
делото е представена разпечатка с видове инвентар и цени, за които не са
посочени дата на действието, дата на съставянето, не носят подписа на страните
по договора и в самата разпечатка не се сочи неразделна част от кой договор за
наем представлява. В тази връзка следва да се обсъдят показанията на св. Г.,
според който ценовата листа била една и съща по всички сключени договори и
цените били предварително определени, дружеството работели с твърди цени, които
били обявени на Интернет страницата му, а ако се преговаряло по цените, ставало
между управителя и клиента, свидетелят не присъствал при уговорки за отстъпки.
С тези показания не се установяват по несъмнен начин следните правнорелеванти факти: какви са били цените, при които
ищецът е предлагал вещи под наем към дата 25.08.2015г., имало ли е промени
между обявените в Интернет страницата на дружеството цени, водени ли са
преговори между ищеца и ответника за отстъпки в цената, и ако са водени – какви
отстъпки и от които конкретно определени цени са били договорени. Отделно от
това, дори свидетелят ясно и недвусмислено да беше посочил наемната цена за
всяка вещ по отделно, то установяването й със свидетелски показания би било
недопустимо с оглед забраната по чл. 164, ал.1, т.5 от ГПК, забраняваща
установяването със свидетелски показания на писмени съглашения, в които
страната, която иска свидетелите е участвала. Ответникът оспорва приложената
разпечатка да е ценовата листа, при която договорът е бил сключен. Убедителни
доказателства, че това са цените при които страните са сключили договора не са
представени и само на това основание главният иск се явява недоказан.
Недоказан остана в процеса и факта, че
ищецът е предал на ответника вещите, предмет на договора. По делото са
представени три приемо-предавателни протокола, които
сочат предаване на вещи на трето, неучастващо в процеса лице – М.Т. ЕООД. В
самите протоколи е посочено, че са към договор за наем без дата. Ответникът
оспорва да е получавал вещите по тези протоколи в личното си качество и въз
основа на сключения договор за наем от 25.08.2015г. Установените в
производството факти са наличие на писмен документ, от който се установява
предаване на вещи на трето неучастващо по делото лице - М.Т. ЕООД. Дали и какъв
е бил мандатът на ответника във връзка с евентуално делегирани права от М.Т.
ЕООД, нито се сочи от страните, нито е предмет на иска. Документите носят подписа
на лице, за което не се спори, че е представител на ищеца и подписа на
ответника, в качеството му на представляващ посоченото дружество. Разпоредбата
на чл. 164, ал.1, т.6 от ГПК забранява със свидетелски показания да се
опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ, какъвто
представлява приемо-предавателния протокол. По същите
съображения, не се обсъждат и свидетелските показания във връзка с връщане на
вещи от името на ответника на дружество „А. ***“ ЕООД, за което са представени
три приемо-предавателни протокола. При липса на
доказателства ищецът да е предоставил на ответника в личното му качество
строителен инвентар, за да възникне за ответника задължение за плащане съгласно
уговореното в чл. 2, ал.3 от договора. При установените факти, съдът намира
главният иск за неоснователен и и го отхвърля.
ОТНОСНО иска за мораторно
обезщетение.
Според настоящия съдебен състав
производството по иска в частта, с която се претендира обезщетение за забавено
плащане за периода от 04.11.2015г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.03.2016г. е недопустим и производството следва да се прекрати по следните
съображения:
Заповедният съд е уважил искането на ищеца
и издал заповед по чл. 410 от ГПК, в която е присъдил обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 04.011.2015г. до окончателното
плащане. Искът за обезщетение за забавено плащане следва да е определен по
период и размер, включително да са посочени фактите, на които се основава
претенцията. В заповедта за изпълнение не е конкретизиран размера на изтеклите
лихви за забава за периода от 04.11.2015г. до 22.03.2016г. включително, т.е.
самата заповед не съставлява изпълнително основание, доколкото не сочи
установено по размер вземане. Тази нередовност не може да бъде изправена в
исковия процес по пътя на отстраняване на нередовностите на исковата молба
заради спецификата на производството. Дори да бъде уважен установителен иск,
решението не съставлява изпълнително основание в производството по чл. 422 от ГПК, а само сочи размера на вземането. Изпълнителното основание би се явила влязлата
в законна сила заповед по чл. 410 от ГПК до размера на установените в исковия
процес вземания. За прецизност следва да се отбележи, че в исковата молба не са
изложени каквито и да било факти, въз снова на които ищецът претендира, че ответникът е изпаднал в
забава на посочената дата – 04.11.2015г.
При това положение производството по иска,
в частта относно претендираното обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за периода от 04.11.2015г. до 22.03.2016г. включително следва
да се прекрати.(
ОТНОСНО разноските:
С оглед изхода от процеса и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се осъди ищеца да заплати на ответника строените
в производството разноски съгласно приложения списък или в общ размер на
1 210 лева, от които 1 060 лева реализирано адвокатско възнаграждение
и 150 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член чл. 124, ал.1 от ГПК вр.
с чл. 232, ал.2, чл. 79, ал.1 и 86 от ЗЗД, предявен от „А. -***“ ЕООД с ЕИК ****със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Г.К. против И.П.К., ЕГН
**********,***, за признаване за установено, че И.П.К. дължи на „А. -***“ ЕООД сумата
17 693.93 лева (седемнадесет хиляди шестстотин дветдесет
и три лева, деветдесет и три стотинки), представляваща дължима сума за неизплатени
наемни вноски по договор за наем на инвентар от 25.08.2015 година, ведно със
законна лихва считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 23.03.2016г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е била издадена Заповед № 158
от 25.03.2016г. по ЧГрД № 319/2016г. по описа на
Районен съд К. по реда на чл. 410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по иска, предявен от „А. -***“ ЕООД с ЕИК ****със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Е.Г.К. против И.П.К., ЕГН **********,***, за признаване за установено, че И.П.К. дължи на „А. -***“ ЕООД законната лихва,
считано от 04.11.2015г. до 22.03.2016г. включително, за което е била издадена
Заповед № 158 от 25.03.2016г. по ЧГрД № 319/2016г. по
описа на Районен съд К. по реда на чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „А. -***“ ЕООД с ЕИК ****със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Е.Г.К. да заплати на И.П.К., ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 1 210 (хиляда двеста и десет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта, с която производството се прекратява,
имаща характер на определение – в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.