Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.София, 06.01.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №14107 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367
и сл. от ГПК.
Съобразно изложеното е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция.Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото
доказателства –констативен протокол за ПТП от 02.04.2015год. на ОДМВР Смолян се
установява настъпило ПТП на път -866, км.3 500, на около 1 км. От с.Стойките на
31.12.2014год., с участието на МПС Лек автомобил, марка Инфинити, модел ФХ 35,
с рег.№******* управляван от Б. Г.К., който поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост самокатастрофира. Не е спорно между страните, че Б.С.Х.
е бил пътник в автомобила, седял на задна дясна седалка.
От влязла в сила на
17.10.2015год. присъда, постановена по
НОХД №20155400200053 по описа за 2015год. На Окръжен съд Смолян се установява
,че Б. Г.К. е признат за виновен в това, че на
31.12.2014год., около 2.30часа на път 866, км.30 500 гр.Смолян гр.Д.на около
1км. От с.Стойките в посока с.Широкъ Лъка, при управление на МПС Лек автомобил,
марка Инфинити, модел ФХ 35, с рег.№******* собственост на Ч. С.Х. е нарушил
правилата за движение-чл.20, ал.1от ЗДВП и чл.20, ал.2 от ЗДВП като по непредпазливост
причинил смъртта на М. Х. Г..
На основание чл.146 от ГПК/ в съдебно
заседание проведоно на 26.09.2016год./ е признато за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните наличието на застрахователно правоотношение по сключен
договор за застраховка Гражданска отговорност на делинквента и ответното
дружество за релевирания период.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на
лява гръдна половина и корема, контузия на дясно коляно и дясна подбедрица. Същите
екореспондират с механизма на ПТП-вътреавтомобилна травма. Проведено е
консервативно лечение в домашни условия.
Назначен е покой, лекарства с оглед обективното състояние на ищеца. Възстановителния
период е продължил около 1 месец. Липсва медицинска документация за екцес в
здравословното състояние.Възникналите болки
са били най-интензивни непосредствено след травмата и в първите 15-20
дни, с постепенно затихващ характер към 30 едн.
От изслушаното по делото
заключение на комплексна Съдебно автотехническа, медицинска експретиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява, с оглед
установеня механизма на ПТП/ пропадане в крайпътно дере/ и установените
увреждания на пострадалия да се обосноваваизвод ищецът да е бил с поставен
предпазен колан като травматие на корема са именно от долната част на колана.
Изложено е становище, че при установения механизъм на ПТП/пропадане на МПС и
първоначален удар в задна лява част на автомобила/ поставения предпазен колан
да е неефективен, тъй като предпазващите му функции с установяват при челен
удар, до определена скорост.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.А.В., от
показанията на който се установяват неимуществените вреди за пострадалия.
Излага се първите 5-6 дни ищецът да не е могъл да ходи, оплаквал се от
главоболие, виена на свят, повръщане, имал видими следи от охлузване на главата
и ръката, бил с подуто коляно. Същевременно бил стресиран и уплашен. Оплаквал
се от оболки за около 1 месец, към настоящия момент бил възстановен.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За
да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди , причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал-влязла в
сила присъда и на осн.чл.300 от ГПК, съдът приема за установено извършено
противоправно и виновно деяние от водача -Б. Г.К., съобразно чл.20, ал. 1 и
ал.2 от ЗДвП, съгласно, който водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице. Установи се и наличието
на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на
делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно
което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е
пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223,
ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката,
но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и
от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52
от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 13000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази
характера на причинените физически увреждания- контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на
лява гръдна половина и корема, контузия на дясно коляно и дясна подбедрица,
довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота; периодът на възстановяване от 1 месец, липсата на остатъчна инвалидност, възрастта на пострадалото
лице,
благоприятстваща по-бързото въстановяване и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения. Същевременно, настоящия състав
съобрази факта, че пострадалия не е бил хоспитализиран, фактът, че
оздравителния процес е приключил без данни за екцес, обстоятелството, че няма данни за белези на
пострадалия, както и недоказаното по делото намаление на трайно намалене на
слуха на лявото ухо. Действително свидетелят сочи пострадалия да се е оплаквал
от намаленслух непосредствено след травмата, но по делото не са ангажиран
идоказателства/ СМЕ/, която да установи, че това е в резултат на претърпяното ПТП, нито, че е
налице трайно увреждане на слуха. При определяне на обезщетението съдът
съобрази и застрахователните лимите и обществено икономическите условия в
страната към датата на застрахователното събитие.
Съобразно горното исковата
претенция за неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена в
посочения размер и отхвърлена за разликата до предявения от 26000лв.
За недоказано по делото съдът
намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат поради неизползване на обезопасителен колан/ нарушение на чл.137а от ЗДвП, в ред. към датата на събитието/. От събраните по делото доказателства се
установи пострадалия да е бил с поставен предпазен колан, което обстоятелство в
случая е ирелевантно, тъй като при установения механизъм на ПТП поставения
предпазен колан е неефективен. При съобразяване на тълкуването дадено с
Р.67/15,05,2014год., по т.д. №1873/Т.К,, ІТО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ГПК, според което дори при устаноено нарушение от страна пострадалия
на правилата за движение, за да се обоснове приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД същото
следва да бъде в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В конкретния
случай и при установено нарушение на ищеца,
с оглед изслушаното заключение на КСМТЕ се установи, че получените
трвматични увреди пак биха налице с оглед механизма на ПТП. Ето защо
възраженето за съпричиняване е неоснователно.
Като законна последица от
уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава
от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от
датата на деликта -31,12,2014год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на
държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в
случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на
всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения
размер на иска следва да се присъдят– 620,00лева, от които 520.00лв.- държавна
такса и 100.00лв. от общо 200.00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и
съобразно уважения размер на иска на ищеца се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 1000,00лв. от общо 2000,00лв.-адвокатски хонорар.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът
намира за доказани в размер на 805.00лв. от общо 1610,00лв., от които 300,00лв.-в.л.
и 1310,00лв.-юрк.възнаграждение./ в списъка по чл.80 от ГПК ответникът не
претендира 5.00лв.-СУ/.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„У.”АД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.С.Х., с
ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 13 000
лв. (тринадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по
повод възникнало на 31.12.2014г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от 31.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13000,00лв. до пълния
предявен размер от 26000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„У.”АД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 620,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК„У.”АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.С.Х., с ЕГН: **********, със
съд.адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 1000,00лв.– разноски.
ОСЪЖДА Б.С.Х.,
с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** да заплати на ЗК„У.”АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 805,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: