Решение по дело №264/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „ПЛ. И ПР.” ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя П.Е.Г., против решение № 93/08.11.2021 г., постановено по АНД № 733/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-0001226/09.07.2021г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда"-Видин. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Сочи се , че дружеството не е извършвало същинска дейност към момента на проверката, поради което и е сключило граждански договори. Сочи се и че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесното наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуално представителство по делото.

Ответникът по касация – Дирекция "Инспекция по труда" Видин, редовно призован чрез процесуалният си представител, дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба и претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна:

При извършена проверка на място на 02.06.2021 г. в цех за сглобяване на велосипеди, находящ се в гр. Дунавци, ул.”Плиска” № 1, община Видин, както и по документи на 08.06.2021 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство в дружеството - касатор, е констатирано следното нарушение: „ПЛ. И ПР.” ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето В. К.В., което е полагало труд в проверения цех, като се е занимавало със сглобяване на велосипеди. От същия била попълнена декларация, от която се установява, че лицето е постъпило на работа в цеха на 15.05.2021 г. като „монтажник”, с фиксирано работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева, като отношенията му с дружеството – касатор не са уредени като трудови и не е сключен писмен трудов договор. Като доказателство на 08.06.2021 г. бил представен граждански договор № 3/01.06.2021 г. между касатора и лицето. В договора е посочен следния предмет: „за посочения период (01.06.2021 г. до 30.06.2021 г.) лицето да участва в сглобяването на 500 бр. колелета, като спазва указанията на управителя на фирмата за извършване на процедурата по сглобяване на един велосипед. Спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”. Било уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева след приемане на извършената работа (словом е написана различна сума: „триста” лева).

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството. Против акта не били направени възражения, след което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП, с което наложил на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

С обжалваното решение районният съд потвърдил наказателното постановление. Приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, административното нарушение е установено по безспорен начин, а обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН за съдържание. Наложената имуществена санкция е определена при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, в минималния нормативно установен размер.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на районния съд е правилно.

Съдът споделя мотивите на районният съд, че установеното административно нарушение е установено по безспорен начин.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че от 15.05.2021 г. до датата на проверката не е бил сключен трудов договор между В. В. и касатора, което обстоятелство не е спорно между страните.

Видно от декларацията от лицето В. К.В., попълнена собственоръчно от него в деня на проверката, лицето е полагало труд като „монтажник” в цех за сглобяване на велосипеди от 15.05.2021 г., с работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч., с почивка от 1 час и почивни дни събота и неделя, с уговорено месечно възнаграждение от 650,00 лева.

Основното оплакване в касационната жалба е, че в момента на проверката наетите лица са се занимавали с подготовката на помещението и сглобяване на мостри, като към този момент дружеството не е осъществявало основната си дейност по сглобяване на велосипеди. Съдът споделя изложените мотиви от районният съд за липса на допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство, като в тази връзка отчита обстоятелството, че представителят на уличеното лице не е направил възражение във връзка с установената фактическа обстановка в протокола за проверка изх.№ ПР2118028/10.06.2021 г., както и в АУАН, където изрично се посочва, че общо единадесет лица, сред които и В. К.В., находящи се в проверявания цех, стопанисван от касатора, са се занимавали не с ремонт на помещението, а именно със сглобяване на велосипеди. В тази насока са категорично показанията на свид.Ц., който установява , че към момента на проверката в цеха се е работело-имало е около 12-13 човека , които са си вършели задълженията , сглобявали са се части на велосипеди. Показанията на същия следва да бъдат възприети като достоверни , тъй като същите съответстват на събраните доказателства в административно-наказателната преписка, в частност-декларацията на наетото лице. Показанията на свид.Каменова, че към момента на проверката дружеството не е извършвало същинска дейност, не могат да бъдат възприети. Същата свидетелства, че не е посещавала обекта , поради което няма непосредствени впечатления от извършваната там дейност , а обстоятелството , че първата фактура за експедирана продукция е от 15.07.2021г. не води до извод , че до момента на фактурирането на продукцията не е извършвана дейност , а до обратния.

В процесния случай е безспорно доказано, че към датите на извършване на проверките – 02.06.2021 г. и 08.06.2021 г., В. К.В. за извършваната от него дейност не е имал сключен трудов договор с касатора, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор между дружеството и работника е бил сключен граждански такъв. Спорен е въпросът дали характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът, престиран от В. К.В. за дружеството, разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предвид това характерът на едно правоотношение се определя не от Инспекцията по труда или от работодателя , в каквато насока са изложените доводи в жалбата , а от характера и условията на изпълняваната дейност. Когато се предоставя работна сила отношенията се уреждат само като трудови .

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявал В. К.В.. По гражданския договор се дължи т.н. овеществен труд – постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от лицето В. К.В., трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същият се е съобразявал. Мястото на полагане на труда е в цех за сглобяване на велосипеди, ползван от касатора. Монтажниците са поставени в зависимост по отношение на работно време и условия на работа , нужно е да се съобразят с изискванията на управителя на дружеството – касатор. Следователно монтажникът не е бил свободен в избора си на време за престиране на своя труд, както и в избора си на дни, в които да го полага. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице – работодател, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Освен това е установена и ритмична периодичност на заплащане: „месечно”, докато при договора за изработка, регламентиран в Закона за задълженията и договорите, ако нищо не е уговорено, възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя. Обикновено при този вид облигационни договори действието им се прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва повторяемост при осъществяването му. Така представеният по делото граждански договор - с оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно прикрива съществуващо трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при осъществяването й, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение. Още един факт в подкрепа на този извод е заложеното в т.нар. „граждански договор” задължение за наетото лице, да „спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”, каквото законодателно е предвидено единствено при трудово правоотношение, а не при облигационно.

Предвид анализа на всички представени по делото писмени доказателства, съдът намира, че характерът на правоотношението между В. К.В. и „ПЛ. И ПР.” ЕООД е трудов. Поради това липсата на трудов договор води до нарушение на правилата на КТ. Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – касатор.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по преписката, че касаторът е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При извършената проверка на 02.06.2021 г. лицето В. К.В. , наето от касатора, е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 до 15000.00 лева. С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в, ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, постановено по тълк. дело № 7/2010 г.

Предвид гореизложените решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.

Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на което е изградил фактическите и правните си изводи за доказаност на обвинението. Фактическият състав на констатираното административно нарушение е описан достатъчно ясно, точно и конкретно, като са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Решението на Районен съд Видин като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Наказателното постановление е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството–касатор следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93/08.11.2021 г., постановено по АНД № 733/2021 г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „ПЛ. И ПР.” ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя П.Е.Г., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи направени пред касационната инстанция разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.