Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260160 26.04.2021г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година
в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№243 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.538 ал.1 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл.52, във връзка с чл.51 ал.1, чл.61 ал.2 и чл.11 от Закона за наследството /ЗН/.
Обжалвано е Решение №98 от 22.02.2021г.
постановено по ч.гр.д.№20215220100525 по описа за 2021г. на Пазарджишки районен
съд, с което е оставено без уважение искането на Община Пазарджик, ЕИК-*********,
представлявана от кмета Т.П., за вписване в особената книга на съда на отказа
на Община Пазарджик от наследството на Д.Н.П., ЕГН-**********, бивш жител ***,
починал на 26.08.2017г.в гр.П..
В частната си жалба с вх.№3871 от
04.03.2021г. подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от молителя Община Пазарджик
чрез кмета Т.П. се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Посочва, че районният съд е приел, че липсва качеството на
наследник у Общината по отношение наследството на Д.Н.П., но че въпреки това последната
може да бъде конституирана като такъв по
гр.д.№15453/2015г. на СГС поради изпратено от съда уведомление за встъпване в
процеса в качеството си на ответник. Коментирани са страните по посоченото
гражданско дело, имащо за предмет парично вземане на Първа инвестиционна банка АД с цена на иска над 25000лв и направени
откази от наследство на всички наследници на длъжника и че по това дело срещу Общината
би могло да се постанови осъдително решение, което жалбоподателят преценява
като вреда за интересите му.Счита, че неправилно районният съд е мотивирал
решението си с приложението на чл.11 от Закона за наследството, доколкото в
случая не ставало дума за наследството като движими и недвижими вещи което Общината
би получила, а че същата може да бъде осъдена по гражданското дело, с придобиването си на качеството
на ответник по претенцията. Поддържа, че
чл.11 от ЗН превръща Общината в
собственик на имущество, от което всички
наследници са се отказали, но че процесуалното поведение на последната по висящото
гражданско дело не се променя от факта, че Общината приема наследството по опис
предвид издавания изпълнителен лист при осъдително срещу Общината решение. Моли
да се отмени обжалвания съдебен акт.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се, че на 09.02.2021г. пред
Пазарджишки районен съд е инициирано охранително производство по чл.530 и
следващите от ГПК /гр.д.№20215220100525/2021г./ от Община Пазарджик чрез кмета
си Т.П. със заявление вх.№2250/2021г., с което е декларирано, че Общината прави отказ от наследството, оставено от
покойния Д.Н.П., б.ж. на с.Мало Конаре,
общ.Пазарджик, ул. “Седемнадесет и
четвърта“ №8, ЕГН-**********, починал на 26.08. 2017г. в гр.П. съгласно
акт за смърт №0792 от 28.08.2017г. и се моли отказът да бъде вписан в книгата
за отказите от наследство при РС-Пазарджик. С допълнителна молба Община
Пазарджик е обосновала правния си интерес от отказа от наследството на
посоченото лице с обстоятелствата, че от наследството на наследодателя са се
отказали всички негови наследници по висящо гр.д.№15453/2015г. по описа на СГС
и по реда на чл.51 от ЗН съдът е изпратил уведомление до Община Пазарджик за
встъпване в процеса, в качеството си на ответник; че в този исков процес ищецът Първа инвестиционна банка АД претендира
парично вземане с цена на иска над 25000лв и по тази причина Общината няма
интерес да встъпи в процеса като
ответник по делото. Моли да се впише
заявения от Общината отказ от наследството на посоченото лице в книгата
за отказите при РС-Пазарджик и на заявителя да бъда издадено удостоверение за вписания отказ от
наследство.
За да остави без уважение искането на
Община Пазарджик за вписване на отказ от наследството на посоченото лице,
Пазарджишкият районен съд е приел, че в
хипотезата на чл.11 от Закона за наследството при липса на наследници или отказ от наследството на
всички наследници, последното „..се получава от държавата, с изключение на
движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите предназначени предимно
за жилищно строителство, които стават собственост на общината.“ Посочен е от
съда теоретичен спор дали в този случай държавата е или не е наследник, но че и
в двата случая държавата не може да се
откаже от наследството защото не отговаря на общата идея за получаване
от държавата на незаетите наследства.Посочва, че това важи с още по-голяма сила
за общината, която не е наследник, а единствено става собственик на определени вещи.Изведеният от
съда правен извод е, че както държавата така и общината отговарят за задълженията
на починалия само до размера на полученото, съобразно чл.4 от Закона за
общинската собственост и чл.4 от Закона за държавната собственост. На следващо
място съдът е отказал да впише искането
на Община Пазарджик с аргумента и с тезата си, че дори тези институции да са
наследници било по завещание или държавата по чл.11 от ЗН, какъвто наследник общината
не е, приемането на наследството е винаги по опис, поради което интересите им
не са засегнати от наличието на задължения. Изтъква се и факта, че по-висок по
степен съд е определил срок на Общината
по чл.51 от ЗН, което също не задължава сезирания с искането за вписване на
отказ от наследството съд, да приеме, че общината на общо основание е наследник
и може да направи отказ от наследство като е без значение какъв е предмета на
делото пред СГС.
Тези доводи напълно се споделят от
въззивната инстанция.
Смисълът на процедурите по приемането респективно
отказ от наследството, оставено от конкретен наследодател е в посока да
гарантира в крайна сметка оставеното в
наследство имущество като съвкупност от права и задължения и фактически отношения
да бъде запазено, съхранено и защитено от разпиляване, повреждане, унищожаване
и други, което безусловно предполага последният от веригата призовани към
наследяване наследници, в хипотезата, при която всички наследници са се
отказали от наследството, да бъде придобито от държавата, респективно от
общината на чиято територия последното се намира. Законът за наследството
забранява едно наследство да бъде оставено без надзор, без собственик, без
пазач и да се допусне неговото разпиляване
или повреждане. Когато в наследствената маса са включени права и задължения на
наследодателя, те се трансформират /преминават/ в неговите наследници по закон,
а при отказ от последните да ги придобият /чрез отказът си от наследството/,
същите преминават в патримониума на
държавата, респективно на общината. По отношение на приемането на наследството
от държавата или от общината, е предвиден специален ред, който да гарантира
правата и задълженията им, а именно задължително приемане на наследството по
опис при което държавата, респективно общината отговаря само и единствено до
размера на приетото наследство, независимо
от вида и размера на задълженията, които има наследодателят. Общината е
напълно гарантирана в правата и в
задълженията си по отношение на приетото наследство, независимо какъв е размера
на задължението на наследодателя. Затова тя има качеството на правоприемник, а
не на същински наследник на починалия. В този смисъл независимо от водените на
това основание осъдителни искове срещу общината като правоприемник на задлъжнелия
наследодател, при уважаването им тя няма да отговаря с останалото друго свое
имущество, което има. Задължението й е концентрирано само и единствено до
размера на приетото от нея наследство на наследодателя длъжник. Както се
посочи, държавата, респективно
общината придобиват наследството по силата на закона,
/съгласно чл.11 от ЗН, когато починалото лице няма наследници
съгласно чл.5-чл.10 от ЗН или когато всички наследници се откажат от
наследството или загубят право да го приемат, наследството се получава от
държавата/ и тя не може да се откаже от него /нито разпоредбата на чл.11
от ЗН , нито тази на чл. 3, ал. 4 ЗДС, нито друга разпоредба на закона
допускат отказ на държавата от наследство, при което наследственото имущество
би останало безстопанствено/. В този смисъл безпредметно е по реда на чл.
51 ЗН на държавата или общината да бъде даван срок да заяви дали приема
наследството или не, при положение че по отношение на последните не може да се
приложи предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗН санкционна последица- дори и
да не отговори в дадения й от съда срок по чл. 51 ЗН, защото държавата или
общината няма как да загуби правото да
приеме наследството, защото тя придобива това наследство по силата на закона, а
не с приемането му, и не може да се откаже от него. Според съдебната практика, /освен
цитираната от районния съд/, разпоредбата
на чл.11 от ЗН урежда получаването на наследството от държавата и
от общините в случаите, когато няма лица, които могат да наследяват
съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от
наследството, или когато наследниците изгубят правото да приемат наследството.
Общината става собственик на движимите вещи, жилищата, ателиетата и
гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно
строителство, на чиято територия се намират. Всичко останало от наследството се
получава от държавата. Следователно Общината получава само конкретни вещни
права, придобива конкретно имущество по силата на закона, но не и пасивите,
които остават в тежест на общия правоприемник - държавата. Получаването на
имуществото от общината на основание чл.11 от ЗН е сходно с придобиването на имущество от заветника,
доколкото общината придобива отделни права от наследството, но не
отговаря за задълженията на починалото лице. За задълженията на починалия
отговаря държавата ограничено - до размера на полученото от нея имущество, тъй
като приема наследството винаги по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН. След изчерпване на актива на наследството кредиторите с
непогасени вземания имат право на иск по чл. 66, ал. 2 ЗН срещу общината, в който случай последната ще
отговаря за непогасените вземания до размера на полученото имущество /движими
вещи и недвижими имоти/.Съдебната практика акцентира на формирания правен
извод, че разпоредбата на чл. 51 ЗН е неприложима по отношение на държавата, когато тя придобива наследствено
имущество на основание чл.11 от ЗН, като се коментира и фигурата на държавата, която е станала универсален правоприемник
на имуществото на починалото лице, а общината - частен правоприемник на
изброените в чл.11 от ЗН недвижими имоти. В тази връзка са
и определение № 458 от 30.09.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1303/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В.; Определение
№ 3 от 2.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3403/2018 г., I г. о., ГК, и определение № 115 от 13.07.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1345/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А. и други.
Отнесено към настоящия случай, се налага
извода, че предвид обвързаността на Общината от безусловното приемане на
всякакво наследство след направени откази от наследниците на наследодателя по
закон, като последния правен субект във веригата от възможни трансформации на
наследството и титуляр на последното, то Общината не може се отказва от
наследството, освен че не е наследник по закон от една страна, а от друга като
краен адресат и последен правоприемник на наследството, което придобива от
наследодателя. Никакъв материален интерес и евентуално задължение на общината
по наследството на наследодателя или участието й като ответник в съдебен процес
не може да обоснове и да аргументира успешното вписване на отказ на същата от оставеното
наследство.
Предвид
изложеното, обжалваното решение ще следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Не са налице пороци на същото, изложени във въззивната жалба.
Водим от
горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение №98 от 22.02.2021г. на Пазарджишки районен
съд постановено по ч.гр.д.№20215220100525 по описа за 2021г. на същия съд, с
което е оставено без уважение искането на Община Пазарджик, ЕИК-*********,
представлявана от кмета Т.П., за вписване в особената книга на съда на отказа
на Община Пазарджик от наследството на Д.Н.П., ЕГН-**********, бивш жител ***,
починал на 26.08.2017г. в гр.П..
Решението подлежи
на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.