Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-2 състав, в открито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря
Габриела Владова,
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1502 по описа за 2010 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 747 и сл. от ТЗ.
На
29.08.2019 г. е подадена молба с вх. №
107585 от В.Д.К., с ЕГН **********, с която е формулирано искане към съда по
несъстоятелността за постановяване на решение, с което да бъдат заличени и
отменени занапред последиците, които законът свързва с обявяването в
несъстоятелност на „П.В.“ ЕООД /н./ и да му бъдат възстановени правата, защото
упоменатото дружество е изпаднало в несъстоятелност, поради неблагоприятно
изменили се стопански условия.
С
определение от 10.09.2019 г. в приложение нормата на чл. 752 ТЗ съдът по
несъстоятелността е постановил да се извърши обявяване партидата на „П.В.“ ЕООД
– заличено дружество, с ЕИК ******** на депозираната по т.д. № 1502/2010 г.
образувано по описа на Софийски градски съд, TO, VI-2 състав – молба с вх. № 107585/29.08.2019 г. на В.Д.К., с ЕГН **********,
с която е формулирано искане към съда по несъстоятелността за постановяване на
решение, с което да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които
законът свързва с обявяването в несъстоятелност на „П.В.“ ЕООД /н./ и да му
бъдат възстановени правата. Съгласно справка за вписванията по електронната
партида на заличеното дружество се констатира, че на 10.09.2019 г. е извършено
оповестяване на молбата за възстановяване на права, изходяща от лицето - В.Д.К..
Едномесечният срок за подаване на
възражения срещу молбата по смисъла на чл. 753 ТЗ е изтекъл на 10.10.2019 г.,
но такива не се наблюдава да са упражнени от заинтересовани кредитори.
При
тези данни съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл. 747, ал. 2 от ТЗ, физическо лице, което е участвало в управлението на
обявено в несъстоятелност търговско дружество, може да поиска с писмена молба
да бъде възстановено в права и да бъдат заличени и отменени занапред
последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност. Такива
законовоустановено ограничения в Търговския закон са предвидени например в чл.
57, ал. 4, чл. 141, ал. 8, чл. 234, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Видно
от служебна справка по партидата в Търговския регистър на „П.В.“ ЕООД
– заличен търговец, молителят В.Д.К. е бил вписан,
като управител на дружеството в периода от 04.11.2009 г. до 25.11.2010 г.
Решението, с което дружеството е обявено по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ в
несъстоятелност датира от 25.02.2011 г., което означава, че молителят е имал
качеството на управител към момент попадащ в последните две години предхождащи
датата на обявяването на несъстоятелността, тъй като тези две години се
простират в периода от 25.02.2009 г. до 25.02.2011 г., а молителя е заличен,
като управител, считано от 25.11.2010 г. Следователно формулираното до съда по
несъстоятелността искане е упражнено от легитимирано лице и е процесуално
допустимо по своя характер.
Нормата на чл.
748 от ТЗ урежда две хипотези, в които може да бъде постановено възстановяване
в права - когато несъстоятелното дружество е изплатило напълно приетите в
производството по несъстоятелност вземания, заедно
с лихвите и разноските по тях (ал. 1) или без да е
изплатило напълно всички задължения, но изпадането в несъстоятелност се дължи
на неблагоприятно изменили се стопански условия (ал. 2).
В случая
молителят поддържа, че се е осъществила втората хипотеза, като обосновава това
свое виждане с неблагоприятните условия за дружеството, дължащи се на Световната
икономическа криза през 2008 – 2010 г. Настъпилият икономически срив и
забавянето в темпа на икономиката довело до рязко ограничаване на финансирането
на стопански субекти от търговките банки, като липсата на свеж финансов ресурс
осезаемо рефлектирало върху оборота в селскостопанския сектор, където оперирало
обявеното в несъстоятелност дружество. Сред основните причини за
възпрепятстване на нормалното извършване на търговската дейност на дружеството
била невъзможността му да получи срочно плащания от свои партньори, с които е
имал взаимоотношения. На следващо място молителят се позовава на това, че
въпреки вписването си за управител, той не е осъществявал оперативно
ръководство на обявения в несъстоятелност търговец, като за тази дейност изцяло
е отговарял другия негов управител – К.. Това се илюстрирало от неучастието му,
както в сделката по придобиване на недвижим имот и сграда в него, която се
явявала основния актив служещ за осъществяване на стопанската дейност на „П.В.“ ЕООД, така и в кредитната сделка, с
която в полза на дружеството бил отпуснат банков кредит от „ОББ“ АД. Не било за
пренебрегване и това, че в развилото се производство по несъстоятелност спрямо
търговското дружество не се състояла изобщо процедура по приемане на вземания
на кредиторите, защото същото било прекратено по смисъла на чл. 632, ал. 4 ТЗ,
заради липса на привнесени разноски за издръжката на масата на
несъстоятелността. Това означавало, че липсват неудовлетворени кредитори с
приети вземания в производството по несъстоятелност.
Настоящата инстанция счита, че молбата
на В.Д.К. е неоснователна.
С решение № 977/31.01.2008г. по т.д. №
579/2007г. на ІІ т.о на ВКС е прието, че неблагоприятно изменилата се след
регистрацията на търговеца стопанско-икономическа ситуация в страната, не се
явява самостоятелно установена от закона предпоставка, обуславяща сама по себе
си възстановяване на правата на длъжника в хипотезата на чл.748, ал.2 ТЗ, а е
необходимо същата да е обусловила настъпилата несъстоятелност, като в тежест на
молителя е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване
изискуемата от закона причинна връзка, която оправдава и невъзможността
търговецът, дори и да е добросъвестен, да продължи търговската си дейност. Доказване
от подобно естество не е проведено от молителя в настоящото производство,
Същият се задоволява единствено с това да формулира твърдения в подобна насока,
като те не се подкрепят от материалите по делото. Проверката на събраните от
съда по несъстоятелността доказателства във фазата предхождаща откриването на
производството не показва, че търговското дружество е влошило финансовото си
положение, изключително поради настъпилата в периода след 2008 г. международна
финансова и икономическа криза. Няма никакви данни, че дружеството е
разполагало със значителни активи съсредоточени под формата на парични вземания
от клиенти, несъбирането на които да е провокирало състоянието му на
неплатежоспособност. Напротив основната причина за невъзможността си да посрещне
изпълнението на текущо настъпващите свои парични задължения се състои в това,
че краткотрайните му активи са в изключително нисък обем, за сметка на
дълготрайните такива. Анализът на основните източници на обременилите
дружеството текущи задължения сочи на това, че те произтичат от отпуснато
кредитиране, натрупани задължения с публичен характер и такива по търговски
сделки. Тоест няма никакви данни, че способността на търговеца да покрива
регулярно формираните от него задължения във връзка с дейността му в
селскостопанската сфера е последица от влошения в международен аспект финансов
климат, заради реализиралата се криза. За
пълнота на изложението е необходимо да се подчертае, че приобщените по делото
доказателства не са в състояние да формират възглед, че неблагоприятното
изменение на стопанско-икономическите условия в Република България в областта,
в която дружеството е оперира, и причинната връзка, че тези промени са оказали
негативно влияние на дейността му и са провокирали нейното преустановяване и спиране
на плащанията. Както вече се посочи, това е релевантно обстоятелство, което се преценява
във всеки конкретен случай при искане за възстановяване на длъжник в права. При
това положение няма как да се възприеме тезата на молителя, че обективна
невъзможност за изпълнение на търговските задължения на длъжника е резултат от
неблагоприятно изменили се стопански условия.
На следващо място трябва да се изтъкне,
че без каквато и да е правна значимост са доводите на молителя – К. ориентирани към
това, че той не е осъществявал оперативно управление над дружествените дела, и
не следва да понася неблагоприятния ефект от влошеното финансово положение на „П.В.“
ЕООД. Фактът на вписването му, като управител го снабдява с всички права и
задължения на този орган, като вътрешните уговорки между законните
представители и целите на съвместното представителство не могат да доведат до
изключване на отговорността на лицата имали качеството на управител по смисъла
на чл. 141, ал. 8 ТЗ. В допълнение визираните от молителя две сделки, за които
поддържа, че не е взел участие, което е показателно, че не той осъществява
оперативното управление на заличения поради несъстоятелност длъжник, изобщо не
са сключени към момент, когато В.К. е имал качеството на вписан управител,
което наред с гореизложеното означава, че така направеното позоваване, освен че
е не отговаря и на действителното фактическо положение.
Няма основание за промяна в извода на
съда за липса на основателност на молбата за възстановяване на права, и
изтъкнатия от молителя аргумент, че дружеството е заличено по реда на чл. 632,
ал. 4 ТЗ без да е проведена фаза по приемане на вземания на кредитори, тъй като
не е имало средства за издръжка на производството по несъстоятелност. Най-напред
това би касаело другата предпоставка уредена в чл. 748, ал. 1 ТЗ, на която
молителя изобщо не е извършил позоваване да е налице, но дори и да беше
извършил позоваване, то тази предпоставка в случая със заличения търговец - „П.В.“
ЕООД би била изначално невъзможно да се осъществи, защото правната последица по
заличаването на длъжника е настъпила към момент предхождащ процедурата по
предявяване и приемане на вземания, респективно обективно е изключена
възможността за длъжника да осъществи пълно издължаване на приети в
производството вземания.
При посочените
мотиви, съдът по несъстоятелността намира, че не са осъществени предпоставките
по чл. 748, ал. 2 от ТЗ, поради което упражнената молба от бившия управител на
заличения търговец се явява неоснователна и недоказана и като такава трябва да
бъде отхвърлена.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 107585/29.08.2019 г., която е подадена от В.Д.К., с ЕГН **********,
с която е формулирано искане към съда по несъстоятелността за постановяване на
решение, с което да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които
законът свързва с обявяването в несъстоятелност на „П.В.“ ЕООД – заличен
търговец и да му бъдат възстановени правата, защото упоменатото дружество е
изпаднало в несъстоятелност, поради неблагоприятно изменили се стопански
условия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от връчването му, съгласно чл. 755, ал. 2 вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
ПРЕПИС от решението, след влизането
му в сила, да се изпрати за вписване на Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, на
основание чл.
755, ал. 3 вр. с чл. 622 от ТЗ и чл. 14 от ЗТР по партидата на „П.В.“ ЕООД, ЕИК
******** – заличен търговец.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на молителя, чрез
процесуалния му представител – адвокат Бенев.
СЪДИЯ :