Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13037/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от В.Н. срещу „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, ***
обективно кумулативно съединени искове с правно осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че В.Н. е
собственик на 13, 598 % идеални части от басейн, построен като съоръжение на покрива
на сграда с идентификатор № *******.103.2, разположена в ПИ с идентификатор № *******.103
с адрес: гр. *******, в която сграда същият притежава и гараж с идентификатор №
*******.103.2.1, придобити с договор за покупко-продажба от 16.08.2013г.,
инкорпориран в НА № ***, том 4, рег. № ****, дело № ***/2013г. и иск по чл. 109
ЗС за осъждане на „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД да премахне катинар на входната врата на
басейн, служещ като покрив на сграда с идентификатор № *******.103.2 по КККР,
както и поставените забранителни табели и табели, указващи, че басейнът е
изключителна собственост на дружеството – ответник.
В исковата си молба ищецът В.Н. твърди, че с
договор за покупко – продажба от 16.08.2013г., е
придобил правото на собственост върху апартамент в сграда „******“ в жилищен
комплекс от затворен тип, находяща се в гр. ******,
ведно с 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата и 2, 3370 %
идеални части от правото на строеж върху поземления имот идентификатор №*******.103,
в който тя е изградена.
Със същата сделка, ищецът е придобил и
собствеността върху гараж № 1 в сграда с идентификатор № *******.103.2, находящ
се на етаж „-1“ с площ от 15, 92 кв.м., ведно с 13, 598 % идеални части от
общите части на същата сграда и идеални части от правото на строеж.
Върху покрива на сградата, в която се намира
гараж № 1, е изграден басейн, достъпът до който се осъществява чрез врата.
Ищецът поддържа, че през месец юни 2019г.
узнал от свой съсед, че на вратата на басейна е поставен катинар и забранителни
табели и табели, указващи, че той е изключителна собственост на дружеството – ищец,
с което достъпът до басейна е препятстван.
В качеството си на собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******.103.2, ищецът се явява и
собственик на идеални части от басейна, като обща част от сградата, в която се
намира гаражът му, поради което искът му по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде
уважен.
Поддържа се, че без основание ответникът „Ф.К.4
И 5 И Г.“ ООД е поставил катинар на вратата на басейна и забранителни табели и
табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на дружеството – ищец,
с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота,
поради което се настоява за уважаване на иска по чл. 109 ЗС.
Ответникът „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявените
искове и настоява за тяхното отхвърляне.
Твърди се, че сградата, в която са
разположени гаражите, вкл. и този на ищеца, не е функционално свързана с
намиращия се до нея и на по-горно денивилационно ниво
басейн. Сградата с идентификатор № *******.103.2 и басейна се намират в
непосредствена близост, а не един над друг, поради което ищецът не разполага с
идеални части от общите части на същата, нито с идеални части от правото на
собственост върху дворното място, е което тя е изградена.
По силата на сключени договори по чл. 2 ЗУЕС
между етажните собственици и инвеститора, който е предходният собственик на
дворното място, ползването на басейна е извършено срещу заплащане и при
задължения да се спазват санитарно-хигиенните правила и норми. Именно въз
основа на тези индивидуални договори, на ищеца е предаден ключ за вратата,
осигуряваща достъпа до басейна, който се намира в негово държане.
Поддържа се, че за времето от месец юни
2019г. до настоящия момент, ищецът не е посещавал собствените си обекти и не е
бил възпрепятстван да ползва басейна. Неговата дъщеря и внуци са имали
възможност и са ползвали басейна. Оспорват се и твърденията, че са били
поставени забранителни табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост
на дружеството – ищец.
Въз основа на изложено се настоява за
отхвърляне на негаторния иск.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първият
от предявените искове е такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че В.Н. е собственик на 13, 598 % идеални части от басейн,
построен като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор № *******.103.2,
съобразно дадените с определение № 468/06.02.2020г. по в.ч.гр.д. № 28/2020г. на
ВОС задължителни указания.
При изготвяне на доклада съдът е допуснал
техническа грешка при изписване на петитума на
предявения иск. Независимо от това по инициатива на страните са събирани доказателства
за релевантните за спора факти по действително предявения и разгледан иск.
Страните не спорят, че на 16.08.2013г.
Виктор Н. е придобил с договор за покупко – продажба,
за който е съставен НА № ***, том 4, рег. № ****, дело № ***/2013г. /л. 10/,
правото на собственост върху следните обекти:
1./ апартамент № А 4, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № *******.103.1.16, находящ се на 4 етаж в
сграда № 1 със застроена площ от 64, 36 кв.м., намираща се в гр. ******, както
и 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 15, 70
кв.м. идеални части от сградата, както и 2, 3370 % идеални части от правото на
строеж върху поземления имот, представена като жилищна сграда „******“ с
идентификатор № № *******.103;
2./ гараж № 1, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № *******.103.2.1 в сграда, находяща
се на етаж „- 1“ в сграда № 2 с административен адрес: гр. ****** с площ от 15,
92 кв.м., както и 0, 4647 % идеални части от правото на строеж върху поземления
имот, представена като жилищна сграда „******“ с идентификатор № *******.103;
Безспорно е още, че след поредица от прехвърлителни сделки, собствеността върху ПИ с
идентификатор № *******.103, е придобита от „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, търговско
дружество, регистрирано в ТР при Авп на 19.03.2019г.,
чиито съдружници са също собственици на самостоятелни
обекти в изградените в имота сгради, въз основа на договор за покупко – продажба от 04.04.2019г.,
съставен във формата на НА № 150, том II, рег. № 3503, дело
№ 286/2019г. /л. 20/.
Съгласно оспореното и от двете страни
заключение на допуснатата по делото СТЕ и от проведения разпит на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че в ПИ с идентификатор № *******.103, находящ
се в гр. ******, са изградени две сгради – сграда с идентификатор № *******.103.1
и сграда с идентификатор № *******.103.2.
В земята са изградени два открити басейна,
чиито дъна са изпълнени на различни нива. По-високо разположеният басейн е с
площ от 114 кв.м., а по-ниският с площ от 74 кв.м.
В сграда № *******.103.2 са разположени 7
броя гаражи със застроена площ от 189 кв.м. без площта на басейните, а площта
по КК е 117 кв.м. Сградата е на един етаж, изградена е на регулационната линия.
Изпълнена е по монолитен начин – стоманено - бетонни основи, носещи стоманено –
бетонни колони, стоманено – бетонна плоча и греди. Зад гаражите е разположено
машинно обслужващо помещение на двата басейна. В него се намират помпите с
техните смукатели и тласкатели, филтри и мономери към тях, чрез които се регулира чистотата на
водата, арматури и др. обслужващи елементи към басейните.
Покривът представлява стоманено - бетонната
плоча, която е разположена върху сградата, в която се намират гаражите и върху
помещението за обслужване на басейните.
Зад помещението, в което се намират
гаражите, е разположено обслужващото басейните помещение. Това помещение и
това, в което се намират гаражите представляват една обща сграда в
конструктивно отношение, които имат една обща плоча. Тази сграда /гаражите и
обслужващото помещение/ е отделена от басейна с фуга и с още една фуга от
другия басейн.
Експертът е категоричен, че нито един от
басейните не се намира на покрива на сграда с идентификатор № *******.103.2,
защото и двата са изградени на земята. Горният ръб на по-близкия басейн равни с
плочата на сградата, в която се намират машинното помещение и се помещават
гаражите. Плочата достига до стената на басейна, но не я застъпва.
Към двата открити плувни басейни не са
изградени спомагателни постройки и съоръжения, свързани със санитарни възли,
съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни
покрития и други.
Плочата върху цялата сграда /гаражите и
обслужващото помещение/ представлява площадка около двата басейна, която се
използва за поставяне на чадъри и шезлонги. До площадката се стига по външна еднораменна стълба, която започва от тротоара на улицата.
Пред площадката на басейните има врата.
Двата открити басейни и третият, намиращ се
в съседния имот са оградени с една обща ограда и имат поне един вход.
Действително застроената площ на сградата, в
която са разположени гаражите, заедно с площта на обслужващото басейните
помещение е, 189, 34 кв.м. Обемът на идеалните части, които г-н Н. притежава от
сградата с идентификатор № *******.103.2, възлиза на 8, 778 %.
Според експерта, застроена площ на същата
сграда, нанесена в КК е 117 кв.м., която не е коректна и не отговаря на
действителната, поради което и обемът на идеалните части в този случай, е 14,
787 %.
Преценявайки в съвкупност ангажираните
доказателства, вкл. и заключението на СТЕ, изготвено от инженер – конструктор,
което се кредитира от настоящия състав, като компетентно и обективно дадено въз
основа материалите по делото и оглед, съдът приема, че нито един от басейните,
не е изграден върху стоманено – бетонната плоча /покрива/ на самостоятелната в
конструктивно отношение сграда с идентификатор № *******.103.2, състояща се от
помещение, в което се намират гаражите и долепеното до него обслужващо
басейните помещение. Нито един от басейните не представлява обща част за
процесната сграда. Басейните не отговарят и на изискванията за „открит обект“
по смисъла на § 5, т. 68 ЗУТ.
Плочата върху процесната сграда се използва
за поставяне на шезлонги и чадъри от лицата, ползващи и двата басейна. Този
факт се потвърждава и от показанията на водения от ищцовата страна свидетел – А.К.,
собственик на гараж в същата сграда, установяващи, че на покрива й са
разположени шезлонги.
В конкретния случай, ищецът е собственик на
идеални части от сградата, в която се намира гараж № 1, но не и с право на
собственост върху 13, 598 % идеални части от басейн, на соченото основание - договор
за покупко-продажба от 16.08.2013г., инкорпориран в НА № ***, том 4, рег. № ****,
дело № ***/2013г., което обуславя отхвърляне на иска за собственост по чл. 124,
ал. 1 ГПК.
По иска по чл. 109 ЗС
Със задължителните разяснения, дадени с ТР №
4/2015г. на ОСГК на ВКС, се приема, че за уважаване на иска по чл. 109 ЗС във
всички случаи е необходимо, ищецът да докаже не само, че е собственик на имота
и че върху този имот, ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника
създава пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл. 50 ЗС). Преценката за това кои действия са по-големи от обикновените и
поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
В конкретния случай, с предявяване на иска
по чл. 109 ЗС, ищецът цели да защити правото си на собственост върху басейна,
изграден на покрива на сграда с идентификатор № *******.103.2, от неоснователно
въздействие, извършено, чрез поставяне на катинар на входната врата и забранителни
табели и табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на
дружеството – ищец.
Доколкото ищецът не разполага с право на
собственост върху идеални части от басейн, то предявеният иск по чл. 109 ЗС, е
неоснователен, поради отсъствие на първата от предвидените предпоставки.
За пълнота на изложеното, следва да се
посочи, че по делото не се установява г-н Н. да е бил възпрепятстван да ползва
басейна през лятото на 2019г., предвид признанието на процесуалния му
представител, че същият не е посещавал Република България и в частност
собствените си обекти в гр. Бяла в периода от 01.01.2019г.
до 31.12.2019г.
Отделно от изложеното, от свидетелските
показания на водените и от двете страни свидетели – А.К., К.Ц.
и Х.П. не се установява да са поставяни табели, сочещи забрана за достъп до
басейна. Поставени са били табели с надпис „Частна собственост“ през лято на
2016г. с цел да се възпрепятства достъпа на „местни жители“ до него, които са
си позволявали без разрешение да го използват, което е провокирало негодувание
у собствениците. Не се установява, че поставената табела „Собственост на „Ай БИ
ДЖИ“, е попречила на г-н Н. да използва басейна. Към настоящия момент, с оглед
показанията на А.К. и К.Ц. всички табели са премахнати, считано от есенно –
зимния период на 2019г.
При този изход на спора с право на разноски
разполага „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, чиито размер възлиза на 4 010 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Доказателства, установяващи, че
предоставянето на информация от ОД на МВР – Варна, за което е издадено съдебно
удостоверение, изисква заплащане на такса от 34 лв., не са представени, поради
което и посочената сума не следва да се присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Н.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт №
*********, издаден на 29.04.2010г. от ФМС 77527 срещу „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, ***
иск за установяване в отношенията между страните, че В.Н. е собственик на 13,
598 % идеални части от басейн, построен като съоръжение на покрива на сграда с
идентификатор № *******.103.2, разположена в ПИ с идентификатор № *******.103 с
адрес: гр. *******, в която сграда същият притежава и гараж с идентификатор № *******.103.2.1,
придобити с договор за покупко-продажба от 16.08.2013г., инкорпориран в НА № ***,
том 4, рег. № ****, дело № ***/2013г., на осн. чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Н.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт №
*********, издаден на 29.04.2010г. от ФМС 77527 срещу „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, ***
иск за осъждане на „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД да премахне катинар на входната врата
на басейн, служещ като покрив на сграда с идентификатор № *******.103.2 по
КККР, както и поставените забранителни табели и табели, указващи, че басейнът е
изключителна собственост на дружеството – ответник, на осн.
чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА В.В.Н., гражданин
на Руската Федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт № *********, издаден
на 29.04.2010г. от ФМС 77527 ДА ЗАПЛАТИ
на „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, *** сумата от 4 010
лв. /четири хиляди и десет лева/, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОЕНН СЪДИЯ: