Решение по дело №13037/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261161
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 17 февруари 2023 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110113037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,       .04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                            

при участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13037/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от В.Н. срещу „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, *** обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че В.Н. е собственик на 13, 598 % идеални части от басейн, построен като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор № *******.103.2, разположена в ПИ с идентификатор № *******.103 с адрес: гр. *******, в която сграда същият притежава и гараж с идентификатор № *******.103.2.1, придобити с договор за покупко-продажба от 16.08.2013г., инкорпориран в НА № ***, том 4, рег. № ****, дело № ***/2013г. и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД да премахне катинар на входната врата на басейн, служещ като покрив на сграда с идентификатор № *******.103.2 по КККР, както и поставените забранителни табели и табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на дружеството – ответник.

В исковата си молба ищецът В.Н. твърди, че с договор за покупко – продажба от 16.08.2013г., е придобил правото на собственост върху апартамент в сграда „******“ в жилищен комплекс от затворен тип, находяща се в гр. ******, ведно с 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата и 2, 3370 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот идентификатор №*******.103, в който тя е изградена.

Със същата сделка, ищецът е придобил и собствеността върху гараж № 1 в сграда с идентификатор № *******.103.2, находящ се на етаж „-1“ с площ от 15, 92 кв.м., ведно с 13, 598 % идеални части от общите части на същата сграда и идеални части от правото на строеж.

Върху покрива на сградата, в която се намира гараж № 1, е изграден басейн, достъпът до който се осъществява чрез врата.

Ищецът поддържа, че през месец юни 2019г. узнал от свой съсед, че на вратата на басейна е поставен катинар и забранителни табели и табели, указващи, че той е изключителна собственост на дружеството – ищец, с което достъпът до басейна е препятстван.

В качеството си на собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******.103.2, ищецът се явява и собственик на идеални части от басейна, като обща част от сградата, в която се намира гаражът му, поради което искът му по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен. 

Поддържа се, че без основание ответникът „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД е поставил катинар на вратата на басейна и забранителни табели и табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на дружеството – ищец, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота, поради което се настоява за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. 

Ответникът „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне.

Твърди се, че сградата, в която са разположени гаражите, вкл. и този на ищеца, не е функционално свързана с намиращия се до нея и на по-горно денивилационно ниво басейн. Сградата с идентификатор № *******.103.2 и басейна се намират в непосредствена близост, а не един над друг, поради което ищецът не разполага с идеални части от общите части на същата, нито с идеални части от правото на собственост върху дворното място, е което тя е изградена.

По силата на сключени договори по чл. 2 ЗУЕС между етажните собственици и инвеститора, който е предходният собственик на дворното място, ползването на басейна е извършено срещу заплащане и при задължения да се спазват санитарно-хигиенните правила и норми. Именно въз основа на тези индивидуални договори, на ищеца е предаден ключ за вратата, осигуряваща достъпа до басейна, който се намира в негово държане.

Поддържа се, че за времето от месец юни 2019г. до настоящия момент, ищецът не е посещавал собствените си обекти и не е бил възпрепятстван да ползва басейна. Неговата дъщеря и внуци са имали възможност и са ползвали басейна. Оспорват се и твърденията, че са били поставени забранителни табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на дружеството – ищец.

Въз основа на изложено се настоява за отхвърляне на негаторния иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първият от предявените искове е такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че В.Н. е собственик на 13, 598 % идеални части от басейн, построен като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор № *******.103.2, съобразно дадените с определение № 468/06.02.2020г. по в.ч.гр.д. № 28/2020г. на ВОС задължителни указания.

При изготвяне на доклада съдът е допуснал техническа грешка при изписване на петитума на предявения иск. Независимо от това по инициатива на страните са събирани доказателства за релевантните за спора факти по действително предявения и разгледан иск.

Страните не спорят, че на 16.08.2013г. Виктор Н. е придобил с договор за покупко – продажба, за който е съставен НА № ***, том 4, рег. № ****, дело № ***/2013г. /л. 10/, правото на собственост върху следните обекти:

1./ апартамент № А 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *******.103.1.16, находящ се на 4 етаж в сграда № 1 със застроена площ от 64, 36 кв.м., намираща се в гр. ******, както и 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 15, 70 кв.м. идеални части от сградата, както и 2, 3370 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, представена като жилищна сграда „******“ с идентификатор № № *******.103;

2./ гараж № 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *******.103.2.1 в сграда, находяща се на етаж „- 1“ в сграда № 2 с административен адрес: гр. ****** с площ от 15, 92 кв.м., както и 0, 4647 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, представена като жилищна сграда „******“ с идентификатор № *******.103;

Безспорно е още, че след поредица от прехвърлителни сделки, собствеността върху ПИ с идентификатор № *******.103, е придобита от „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, търговско дружество, регистрирано в ТР при Авп на 19.03.2019г., чиито съдружници са също собственици на самостоятелни обекти в изградените в имота сгради, въз основа на договор за покупко – продажба от 04.04.2019г., съставен във формата на НА № 150, том II, рег. № 3503, дело № 286/2019г. /л. 20/.

Съгласно оспореното и от двете страни заключение на допуснатата по делото СТЕ и от проведения разпит на вещото лице в съдебно заседание се установява, че в ПИ с идентификатор № *******.103, находящ се в гр. ******, са изградени две сгради – сграда с идентификатор № *******.103.1 и сграда с идентификатор № *******.103.2.

В земята са изградени два открити басейна, чиито дъна са изпълнени на различни нива. По-високо разположеният басейн е с площ от 114 кв.м., а по-ниският с площ от 74 кв.м.

В сграда № *******.103.2 са разположени 7 броя гаражи със застроена площ от 189 кв.м. без площта на басейните, а площта по КК е 117 кв.м. Сградата е на един етаж, изградена е на регулационната линия. Изпълнена е по монолитен начин – стоманено - бетонни основи, носещи стоманено – бетонни колони, стоманено – бетонна плоча и греди. Зад гаражите е разположено машинно обслужващо помещение на двата басейна. В него се намират помпите с техните смукатели и тласкатели, филтри и мономери към тях, чрез които се регулира чистотата на водата, арматури и др. обслужващи елементи към басейните.

Покривът представлява стоманено - бетонната плоча, която е разположена върху сградата, в която се намират гаражите и върху помещението за обслужване на басейните.

Зад помещението, в което се намират гаражите, е разположено обслужващото басейните помещение. Това помещение и това, в което се намират гаражите представляват една обща сграда в конструктивно отношение, които имат една обща плоча. Тази сграда /гаражите и обслужващото помещение/ е отделена от басейна с фуга и с още една фуга от другия басейн.

Експертът е категоричен, че нито един от басейните не се намира на покрива на сграда с идентификатор № *******.103.2, защото и двата са изградени на земята. Горният ръб на по-близкия басейн равни с плочата на сградата, в която се намират машинното помещение и се помещават гаражите. Плочата достига до стената на басейна, но не я застъпва.

Към двата открити плувни басейни не са изградени спомагателни постройки и съоръжения, свързани със санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други.

Плочата върху цялата сграда /гаражите и обслужващото помещение/ представлява площадка около двата басейна, която се използва за поставяне на чадъри и шезлонги. До площадката се стига по външна еднораменна стълба, която започва от тротоара на улицата. Пред площадката на басейните има врата.

Двата открити басейни и третият, намиращ се в съседния имот са оградени с една обща ограда и имат поне един вход.

Действително застроената площ на сградата, в която са разположени гаражите, заедно с площта на обслужващото басейните помещение е, 189, 34 кв.м. Обемът на идеалните части, които г-н Н. притежава от сградата с идентификатор № *******.103.2, възлиза на 8, 778 %.

Според експерта, застроена площ на същата сграда, нанесена в КК е 117 кв.м., която не е коректна и не отговаря на действителната, поради което и обемът на идеалните части в този случай, е 14, 787 %.

Преценявайки в съвкупност ангажираните доказателства, вкл. и заключението на СТЕ, изготвено от инженер – конструктор, което се кредитира от настоящия състав, като компетентно и обективно дадено въз основа материалите по делото и оглед, съдът приема, че нито един от басейните, не е изграден върху стоманено – бетонната плоча /покрива/ на самостоятелната в конструктивно отношение сграда с идентификатор № *******.103.2, състояща се от помещение, в което се намират гаражите и долепеното до него обслужващо басейните помещение. Нито един от басейните не представлява обща част за процесната сграда. Басейните не отговарят и на изискванията за „открит обект“ по смисъла на § 5, т. 68 ЗУТ.

Плочата върху процесната сграда се използва за поставяне на шезлонги и чадъри от лицата, ползващи и двата басейна. Този факт се потвърждава и от показанията на водения от ищцовата страна свидетел – А.К., собственик на гараж в същата сграда, установяващи, че на покрива й са разположени шезлонги.

В конкретния случай, ищецът е собственик на идеални части от сградата, в която се намира гараж № 1, но не и с право на собственост върху 13, 598 % идеални части от басейн, на соченото основание - договор за покупко-продажба от 16.08.2013г., инкорпориран в НА № ***, том 4, рег. № ****, дело № ***/2013г., което обуславя отхвърляне на иска за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

По иска по чл. 109 ЗС

 

Със задължителните разяснения, дадени с ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС, се приема, че за уважаване на иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо, ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот, ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои действия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

В конкретния случай, с предявяване на иска по чл. 109 ЗС, ищецът цели да защити правото си на собственост върху басейна, изграден на покрива на сграда с идентификатор № *******.103.2, от неоснователно въздействие, извършено, чрез поставяне на катинар на входната врата и забранителни табели и табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на дружеството – ищец.

Доколкото ищецът не разполага с право на собственост върху идеални части от басейн, то предявеният иск по чл. 109 ЗС, е неоснователен, поради отсъствие на първата от предвидените предпоставки.

За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че по делото не се установява г-н Н. да е бил възпрепятстван да ползва басейна през лятото на 2019г., предвид признанието на процесуалния му представител, че същият не е посещавал Република България и в частност собствените си обекти в гр. Бяла в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.

Отделно от изложеното, от свидетелските показания на водените и от двете страни свидетели – А.К., К.Ц. и Х.П. не се установява да са поставяни табели, сочещи забрана за достъп до басейна. Поставени са били табели с надпис „Частна собственост“ през лято на 2016г. с цел да се възпрепятства достъпа на „местни жители“ до него, които са си позволявали без разрешение да го използват, което е провокирало негодувание у собствениците. Не се установява, че поставената табела „Собственост на „Ай БИ ДЖИ“, е попречила на г-н Н. да използва басейна. Към настоящия момент, с оглед показанията на А.К. и К.Ц. всички табели са премахнати, считано от есенно – зимния период на 2019г.

При този изход на спора с право на разноски разполага „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, чиито размер възлиза на 4 010 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Доказателства, установяващи, че предоставянето на информация от ОД на МВР – Варна, за което е издадено съдебно удостоверение, изисква заплащане на такса от 34 лв., не са представени, поради което и посочената сума не следва да се присъжда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт № *********, издаден на 29.04.2010г. от ФМС 77527 срещу „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, *** иск за установяване в отношенията между страните, че В.Н. е собственик на 13, 598 % идеални части от басейн, построен като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор № *******.103.2, разположена в ПИ с идентификатор № *******.103 с адрес: гр. *******, в която сграда същият притежава и гараж с идентификатор № *******.103.2.1, придобити с договор за покупко-продажба от 16.08.2013г., инкорпориран в НА № ***, том 4, рег. № ****, дело № ***/2013г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт № *********, издаден на 29.04.2010г. от ФМС 77527 срещу „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, *** иск за осъждане на „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД да премахне катинар на входната врата на басейн, служещ като покрив на сграда с идентификатор № *******.103.2 по КККР, както и поставените забранителни табели и табели, указващи, че басейнът е изключителна собственост на дружеството – ответник, на осн. чл. 109 ЗС.

 

ОСЪЖДА В.В.Н., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт № *********, издаден на 29.04.2010г. от ФМС 77527 ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.К.4 И 5 И Г.“ ООД, *** сумата от 4 010 лв. /четири хиляди и десет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                                                  РАЙОЕНН СЪДИЯ: