Решение по дело №662/2018 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр. Русе, 18.05.2018 год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 662 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от В.Р.К. против АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД. Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 9826/2010 год. по описа на РС- Русе бил издаден изпълнителен лист в полза на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД. Било образувано изпълнително дело № 20128320401744 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие РОС. В хода на изпълнителното производство вземането било прехвърлено чрез цесия на настоящия ответник с цедент ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕАД (бивше ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД). Ищецът оспорва вземането, тъй като от прекратяване изпълнителното производство ex lege поради липсата на действия, прекъсващи давността на 29.05.2012 год. до 29.05.2017 год. е изтекла погасителната давност по отношение на вземането. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата 348.16 лева- главница по Договор за целево финансиране, сключен между ищеца и ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД, законна лихва върху нея, считано от 11.11.2010 год. до окончателното й изплащане, 10.95 лева- лихва за забава за периода от 15.01.2010 год. до 11.10.2010 год. и сумата 125.00 лева- присъдени разноски, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 04.02.2011 год. по ч.гр.д. № 9826/2010 год. по описа на РРС. Моли да бъде присъдено на адвоката, осъществяващ правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Спазена е процедурата по чл. 131 от ГПК. В законовоопределения срок ответникът е подал писмен отговор. Излага становище по допустимостта и основателността на претенцията. Счита иска недопустим, тъй като изпълнителното производство е прекратено и правен интерес, който определя допустимостта на исковото производство в настоящия случай, липсва. Позовава се на практика на ВКС, която е неотносима към настоящия спор, тъй като решението е постановено по съвършено различен правен въпрос.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното изп.д. № 20128320401744 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС- Русе, по ч.гр.д. № 9826/2010 год. по описа на РРС, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 6739/12.11.2010 год. е издаден изпълнителен лист на 04.02.2011 год. в полза на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД за сумата 348.16 лева по договор за целево финансиране, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010 год. до окончателното й изплащане, 10.95 лева- лихва за забава за периода от 15.01.2010 год. до 11.10.2010 год., 25.00 лева- разноски по делото и 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът инициирал изпълнително производство и е образувано изп.д. № 20128320401744 по описа на ЧСИ Хаджииванов. В хода на изпълнителното производство е представено споразумение за покупко- продажба и прехвърляне на вземания между ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД (с променено наименование ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕАД) и АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД. По изпълнителното дело ответникът е представил договора за цесия, липсва уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и доказателство за получаването му от длъжника. Такива доказателства ответникът не ангажира и в настоящия процес, въпреки дадените му от съда указания. Ищецът обаче не се позовава на този факт в настоящото производство.

Ищецът оспорва вземането, тъй като от прекратяване изпълнителното производство ex lege поради липсата на действия, прекъсващи давността, на 29.05.2012 год. до 29.05.2017 год. е изтекла погасителната давност по отношение на вземането.

Видно от приложеното изпълнително дело, на 09.05.2012 год. е депозирана молба за образуването му от първоначалния кредитор, а на 29.05.2012 год. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, който е насрочен за 20.07.2012 год., но не се е състоял. От тази дата започва да тече двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, при което на 29.05.2014 год. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Новата погасителна давност при прекратяване на изпълнението по право, според т. 10 на ТР № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. При това положение, считано от 29.05.2017 год. или най- късно от 20.07.2017 год. вземането на ответника срещу ищеца не подлежи на принудително изпълнение, като същото е погасено по давност.

 

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай ответникът не е ангажирал доказателства, че лед 29.05.2012 год. е извършвал изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността в хода на изп.д. № 20128320401744 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС- Русе.

Единственото възражение на ответника е относно недопустимостта на производството, предвид прекратяването на изпълнителното дело и липсата на правен интерес у ищеца да води настоящото дело. Възражението е неоснователно. Действително, с постановление от 27.03.2018 год. изп.д. № 20128320401744 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов е прекратено, но няма данни да са връчвани съобщения на страните в изпълнителното производство и същото да е влязло в сила, предвид обстоятелството, че то подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Следователно към датата на приключване на устните състезания изпълнителното дело е било висящо. Следва да се спомене, че постановлението за прекратяване е постановено по искане на взискателя- ответник след получаване на исковата молба и след подаване на отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Възражението на ответника е неоснователно и на още едно основание. Дори и изпълнителното производство да беше прекратено, е налице допустимост на така заведения отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица. Според Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, все действия, обективно засягащи правната му сфера.

Следва да се отбележи за пълнота на изложението, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което и при евентуално прекратяване или отхвърляне на иска на посоченото от него основание, той пак би дължал разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Изложените съображения налагат извод за основателност на предявения иск, поради което в тежест на ответника е дължимата държавна такса в размер на 50.00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, предвид освобождаването на ищеца от внасянето й на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 5 от ЗА ответникът следва да заплати на адвокат К.Б. *** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в минимален размер, съобразно искането и представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на по 300.00 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на  АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. България № 81В, ап. 3, представлявано от управителите П* Р*, Т*К* и П* И* И*, че В.Р.К., ЕГН ********** не дължи сумите 348.16 лева по договор за целево финансиране, сключен между ищеца и ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010 год. до окончателното й изплащане, 10.95 лева- лихва за забава за периода от 15.01.2010 год. до 11.10.2010 год., 25.00 лева- разноски по делото и 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 04.02.2011 год. по ч.гр.д. № 9826/2010 год. по описа на РРС и образувано изпълнително дело № 20128320401744 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие РОС.

ОСЪЖДА АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. България № 81В, ап. 3, представлявано от управителите П*Р*, Т* К* и П* И*И*да заплати на Русенски районен съд държавна такса в размер на 50.00 лева.

ОСЪЖДА АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. България № 81В, ап. 3, представлявано от управителите П* Р*, Т* К* и П* И*И*да заплати на адвокат К.И.Б. ***, ЕГН ********** сумата 300.00 лева- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: