№ 765
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20031293/20.04.2022 г. по гр. д. № 22797/2020 г. по описа
на СРС, 66 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
В. Х. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 970,13 лева,
доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, ж.к. *******, аб. №
153976 за периода от 22.05.2016- 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 22.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 30,14 лева – лихва за забава за периода от 01.06.2016 г. до
30.04.2018 г., както и сумата от 158,34 лева – лихва за забава върху
главницата от 970,13 лева за периода от 14.09.2016-13.05.2019 г., като
отхвърля иска за главница за топлинна енергия като неоснователен за
периода от 01.05.2015 г. до 21.05.2016 г., както и за горницата над 970,13 лева
до пълния предявен размер от 1472,71 лева, за главницата за дялово
разпределение като неоснователен за периода от 01.04.2016-31.05.2016 г.,
1
както и за горницата над 30,14 лева до пълния предявен размер от 34,22 лева,
както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над сумата от 158,34 лева до
пълния предявен размер от 242,63 лева, а иска за сумата от 7,13 лева –
мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 30.05.2016 г. до 13.05.2019 г. – изцяло.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск против В.
Х. Г., е подадена въззивна жалба вх. № 25040387/19.05.2022 г., в която са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът чрез особения си представител поддържа, че по делото не било
установено при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е
клиент на топлинна енергия. Поддържа, че тя не е била настанена съобразно
представената по делото заповед за настаняване № 32/23.04.2013 г., тъй като
не било установено фактическо предаване на имота. Не било установено, че
на името на ответницата е открита партида. Неправилно била разпределена и
доказателствената тежест. Освен това, оспорва, че размерът на
претендираните суми отговаря на действително потребеното количество
топлинна енергия. Неправилно бил и определен размерът на претенцията на
база брой потребители. Недоказана останала и претенцията за заплащане на
услуга дялово разпределение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25042836/31.05.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва
въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 22797/2020 г. по описа на СРС, 66 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против В. Х. Г., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във
2
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите за установяване съществуването на парично задължение на
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 28702/2019 г. по описа на СРС, 69 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, аб. № 153976.
Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на
топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответницата не е упражнила
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите
условия са влезли в сила спрямо нея. Твърди, че с влизане в сила на Общи
условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат
месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в
която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София,
ж.к. *******, аб. № 153976. В исковата молба се сочи също, че за периода от
м. 05.2015 г. - м. 04.2018 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това
цена в общ размер на 1472,71 лева - главница за топлинна енергия, както и
сумата от 34,22 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени
и фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2016-13.05.2019 г. ответникът е
изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което
3
дължал обезщетение в размер на 242,63 лева и 7,13 лева, обезщетение за
забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от
30.05.2016-13.05.2019 г. Твърди, че по гр. д. № 28702/2019 г. по описа на СРС,
69 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за
установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в
заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Х. Д., с
който оспорва исковата молба. Поддържа, че не били представени
доказателства, че дължи исковата сума. При условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасинелна давност. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
28702/2019 г. по описа на СРС, 69 състав. По заявление от 22.05.2019 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено на В. Х. Г. сумата от 1472,71 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
22.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху
вземането за топлинна енергия в рязмер на 242,63 лева за периода от
14.09.2016-13.05.2019 г, сумата от 34,22 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2016-
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.05.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 7,13 лева за периода от 30.05.2016 -
13.05.2019 г. и направените в заповедното производство разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че ответницата В. Х. Г. е клиент на топлинна енергия, както и че от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че до
имотът ползван от нея по силата на настанителна заповед е доставяна
4
топлинна енергия на стойност 1472,71 лева. Във връзка с направеното
възражение за изтекла погасителна давност съдът е приел, че вземането за
главница и услуга дялово разпределение е погасено по давност за периода от
01.05.2015-21.05.2016 г. Въз основа на установената главница е определен и
размерът на задължението за заплащане на обезщетение за забава, а искът за
заплащане на мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е отхвърлен изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 28702/2019 г.
по описа на СРС, 69 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок
и да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и
претенцията да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 64, ал. 1 от Общите условия,
приложими в исковия период клиент може да бъде и друго лице, различно от
собственика на имота, за което е открита партида. Видно от събраните по
делото доказателства е, че на 08.05.2013 г. В. Х. Г. е направила искане за
откриване на партида за имот вгр. София, ж.к. *******, и за него е открит аб.
№ 153976. Следователно и независимо, че не е собственик на топлоснабдения
имот между нея и топлофикационното дружество е възникнало облигационно
правоотношение, в съдържанието на което е включено и задължение за
заплащане на топлинна енергия.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и съдебно-
техническа и съдебно счетоводна експертиза се установява, че в сградата, в
която се намира процесният имот се ползва само топла вода. Въз основа на
протоколите, представени от третото лице помагач, вещото лице е
установило, че ответницата – въззивник не е осигурила достъп до имота за
отчет на водомери, като стойността на доставената топлинна енергия е
определена на база един потребител при норма 140 литра на потребител за
денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването.
Следователно неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че
неправилно е определен размерът на сумите, дължими за топлинна енергия.
Размерът на дължимите суми за периода от 22.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
определен във връзка с направеното възражение за погасителна давност е
970,13 лева и това е сумата, която е признато за установено, че се дължи от
ответницата В. Х. Г..
Неоснователен се явява доводът на въззивника относно недължимост на
6
сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от
Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона).
Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се
намира процесния апартамент се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД,
което дружество е вписано в публичния регистър към Министерство на
енергетиката. Размерът на възнаграждението е установен от приетите по
делото писмени доказателства и той е 30,14 лева за периода, за който този
иск е уважен.
По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и
правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 66 състав
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
да заплати сумата от 176,47 лева – направени разноски във въззивното
производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20031293/20.04.2022 г. по гр. д.
№ 22797/2020 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК В. Х. Г., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. **** сумата от 176,47 лева, представляващи направени
разноски във въззивното производство и сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
7
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД -трето лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8