РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 27.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 134
/ 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Административното дело е образувано по жалба на П.М.П., с адрес: ***, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2021 г. изх. № 02-110-6500/1344 от 6.2.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.
В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно и неправилно. Според жалбоподателя в обжалвания индивидуален административен акт липсват каквито и да е било мотиви, както и правни основания, като самото съдържание на УП е неясно, което го възпрепятства да разбере по какви съображения е извършено намаление на исканото финансово подпомагане, като по същество са наложи санкции за бъдещ период в размер на 5585,99 лв. „без да бъде посочен критерия за това как са определени тези суми и на какво основание са наложени“, което съответно осуетява възможността на жалбоподателя да защити адекватно правата и интересите си. Сочи се още, че в обжалваното уведомително писмо съвсем общо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК, но никъде в обжалвания административен акт не е посочено кои конкретни факти, установени от административния орган при извършените административни проверки, са обосновали намалението на исканите от жалбоподателя, като не са посочени никакви фактически и правни основания за извършените намаления. Допълнително се излагат съображения за отмяна на УП във връзка с нарушение на чл. 26 и чл. 34 от АПК, което е обосновало и нарушение на чл. 35 от АПК. В заключение жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното уведомително писмо изцяло. Претендира и присъждане на разноски по делото.
С разпореждане от з.с.з. на 16.05.2023 г. жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал.1, т. 5, т. 6, т.7, т. 8 и чл. 151, т. 3 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да конкретизира дали обжалва Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2021 г. изх. № 02-110-6500/1344 от 6.2.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” изцяло или в отделна част, като посочи обжалвана част; 2. да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на акта; 3. да конкретизира искането до съда, като съобрази обжалваната част от УП; 4. да представи документ за платена държавна такса от 10 лв. по сметка на съда; 5. да се яви в Административен съд – Ловеч и собственоръчно да подпише подадената от него жалба или да представи подписан от него екземпляр на жалбата, като са указани последиците при неизпълнение.
С молба вх. № 1518/29.05.2023 г., подадена от адв. М.И. ЛАК – упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, във връзка с горепосоченото разпореждане се сочи, че жалбоподателят обжалва Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2021 г. изх. № 02-110-6500/1344 от 6.2.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” изцяло, като поддържа искането за отмяна изцяло на УП, поради лиса на мотиви и съществени нарушения на 26 и чл. 34 от АПК, което е обосновало и нарушение на чл. 35 от АПК, като със същата молба са отстранени и останалите неродовности на оспорването.
С определение от з.с.з. от 05.06.2023 г., с което са конституирани страните и делото е насрочено за разглеждане в о.с.з., съдът изрично е указал на страните разпределението на доказателствената тежест.
В съдено заседание от 27.09.2023 г. съдът повторно е указал на страните доказателствената тежест, като им е предоставена възможност да сочат доказателства, като от двете страни липсват доказателствени искания. В същото съдебно заседание от 27.09.2023 г. жалбоподателят се представлява от адв. М.И. от ЛАК, който поддържа жалбата и излага аргументи в съдебно заседание и в писмена защита, като счита, че пълната липса на мотиви обуславя незаконосъобразността на оспореното уведомително писмо. Претендира и присъждане на разноски съгласно списък на разноските /л. 238 от делото/, както следва: държавна такса в размер на 10 лв., заплатен адвокатски хонорар – 1000 лв.
Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ се представлява от упълномощен юрисконсулт Х., която оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2021 г. изх. № 02-110-6500/1344 от 6.2.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 5585,99 лв. на жалбоподателя П.М.П., като в УП не е посочено правно основание, липсва каквато и да било посочена разпоредба от нормативен акт, като липсват и фактически основания. Липсва също и препращане към документ от административната преписка.
В уведомителното писмо е посочено блакетно, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.
В уведомителното писмо е посочено блакетно – наложени санкции за бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 г. в размер общо на 5585,99 лв., като не е посочено как е изчислен соченият размер на санкциите за бъдещ период.
Кандидатът/жалбоподателят/ П.М.П. с УРН 713082 е подал заявление за плащане с УИН 11/260521/60548, с което кандидатства за първа година по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС-1“ със заявени за подпомагане 1 бр. парцели с площ от 25.6 ха с код на дейност АКП1 - „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС-1 чрез паша“ и по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ със заявени за подпомагане 139 бр. животни с код на дейност АК14 – „Опазване на застрашени местни породи – овце и кози“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е с рег. индекс на ДФ „Земеделие“ с дата 22.02.2023
г., а видно от известието за доставяне/връчване на уведомителното писмо на лист
20 от делото, както и от становището на лист 21, обжалваното уведомително писмо
е изтеглено от профила на кандидата в СЕУ на 12.02.2023 г., поради което съдът
намира, че оспорването е в срок, а жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация – адресат на обжалваното уведомително писмо, поради
което оспорването е допустимо.
В жалбата изрично се сочи, че уведомителното писмо се оспорва изцяло, което се поддържа и в уточняваща молба вх. № 1518/29.05.2023 г. на жалбоподателя и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
По същество жалбата
е основателна.
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания ИАА.
Съдът намира, че оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и
ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а,
ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д,
ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда.
От представеното
решение от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“,
съгласно Протокол № 197 от 19.08.2022 г. /л. 5/ се установява, че В.И.К.е
избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания
на площ“ и „Информационни технологии“. Видно от представената Заповед №
03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 6-9/, на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ – Владислава Казакова са делегирани правомощия да
издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания, каквото е и процесното уведомително писмо.
Ето защо, според съда
липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Налице е
отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като съображенията за това са
следните:
Уведомителното писмо
е издадено в писмена форма. Същото представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря на изискванията, въведени с
чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. Процесното писмо обаче не отговаря на
необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа
всички задължителни реквизити. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването му, т. е. трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено
значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като
липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за
отмяна на издадения акт.
От съдържанието на административния акт - Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
г. за кампания 2021 г. изх. № 02-110-6500/1344 от 6.2.2023 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - не става ясно кои са фактическите и правните основания за издаването
му. Не са изложени дори стандартни бланкетни мотиви, което, съчетано с липсата
на правни основания, затруднява както жалбоподателя да разбере съдържанието на
УП и неговото право на защита, така и съда при проверка на материалната
законосъобразност на УП. Липсата на фактически основания в случая не може де
бъде преодоляна със съдържанието на административната преписка, т.к. в същата
от една страна, също не са изложени мотиви, а от друга страна, съдържанието на
УП е твърде лаконично, не препраща към нито един документ от административната
преписка, като не са посочени и правни основания за издаването на УП.
Ето защо съдът намира, че обжалваното УП не отговаря на изискванията за
форма, както поради липса на мотиви, така и поради липса на правни основания,
което обосновава отмяната му на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК.
В разглеждания
случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо
е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за
администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в
подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Други
фактически, а също така и правни основания, не се съдържат в процесния акт, от
които да се достигне до извод кои изисквания не са спазени.
Не става ясно на
какво основание са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 5585,99
лв., като единствено е посочено направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/ - 5585,99 лв. Ето защо съдът
намира, че освен липса на мотиви и на правни основания, самото съдържание на
обжалваното УП е неясно и прекалено лаконично.
В допълнение следва
да се посочи, че фактически и правни основания липсват и в административната
преписка, приложена от ответника, поради което липсата им в обжалваното УП не
може да бъде заместена от данните от административната преписка.
Едва в настоящото
съдебно производство, с писмено становище по жалбата от ответника с изх. №
02-110-6500/1344#3 от
17.03.2023 г. /л. 21 от делото/, е направен опит за мотивиране на оспорения
акт, което съдът намира за недопустимо. Посоченото
становище на зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е документ, част от
административната преписка по издаване на административния акт. Изявленията
на АО в цитираното становище до съда са пример за възприетата от издателя на УП
порочна практика в производството по издаване на ИАА по ЗПЗП да не полага
усилия да изпълнява задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, въпреки правилото на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, според която разпоредба, относима към конкретното уведомително
писмо, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата
чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и
мерките по чл. 1 по реда на АПК. Така и Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 2366/2022 г., V о.
Мотивите на административния
акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на
административния акт и неговото съобщаване от твърдения на страните/становища или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му
обжалване, чрез които се изясняват фактическите основания за издаване на
акта. В този смисъл е и съдебната практика /Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4231/2020 г., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г.
Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г. и др./ Липсата на конкретно изложени правни и фактически
основания в обжалвания административен акт е пречка за проверка
на материалната законосъобразност на административния акт.
Принципно е възможно
е да се приеме, че уведомителното писмо е мотивирано със съдържащи се в
преписката други документи, съставени в производството по издаване на оспорения
акт, но такива документи не са налични по представената пред съда
административна преписка.
Искането за обосноваване е една от гаранциите за
законосъобразност на властническото волеизявление, които законът е установил за
защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите
- страни в административното производство. С излагането на мотивите се довеждат
до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу
такива актове.
Както беше посочено
по-горе, в оспорения административен акт липсват и посочени правни основания. В
разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които
Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по
схемите за директни плащания, но при липса на фактически установявания, не
могат да бъдат изведени и правните такива.
Съгласно чл. 170,
ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че
размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален или
плащането отказано, лежи върху административния орган, който следва да установи
фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид
посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното
оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на
административния орган да изложи фактическите основания за издаване на
оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно
защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се
посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането
на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Следва да се
отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и
правни основания, но е недопустимо
мотивите да се допълват впоследствие едва в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта
или в документи от административната преписка, към които актът препраща.
Непосочването на
фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната
хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган
относно наложените санкции, като не е ясно и как е определен конкретния им
размер общо на 5585,99 лв.
Допуснатото
нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е
съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му
с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно
защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
По изложените
съображения процесното уведомително писмо следва да се отмени, тъй като е
издадено при неспазване на установената от закона форма – отменитело основание
по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът намира за
основателни и доводите на жалбоподателя за отмяна на УП и на основание чл. 146,
т. 3 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
т.к. от ответника, върху който пада доказателствената тежест, не се доказа да
са спазени разпоредбите на чл. 26 от АПК, чл. 34 от АПК, което е довело и до нарушение
на чл. 35 от АПК.
Липсата на конкретно
изложени мотиви, правни и фактически основания от административния орган е
пречка за проверка на материалната законосъобразност на административния акт.
Съдът съобрази и трайната съдебна практика на Върховния административен
съд по идентични казуси, обективирана в Решение № 6137 от 08.06.2023 г. на ВАС
по адм. д. № 11062/2022 г., V о.; Решение № 480 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 10754/2021 г., V о.; Решение № 4303 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
4470/2022 г., V о.; Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
2366/2022 г., V о.; Решение № 1133 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2021 г., V о., Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4231/2020 г., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г.
Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г. и др.
Предвид факта, че
естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да
бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при
спазване на изискванията за мотивиране на акта.
С оглед изхода на
спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за
производството съобразно приложения списък на лист 238 от делото – общо в
размер на 1010 лв., които са доказани и своевременно поискани, а именно – 10
лева за заплатена държавна такса /видно от л. 229 от делото/ и 1000 лева
договорено и реално заплатено /в брой/ адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие на л. 230 от делото. От
страна на ответника липсва възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
Поради което, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се осъди Държавен фонд „Земеделие“ в
качеството му на юридическо лице, в чиято структура е административният орган,
който е издал обжалвания акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 1010 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
На основание гореизложеното чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2021 г. изх. № 02-110-6500/1344 от 6.2.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.
ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от П.М.П. заявление за подпомагане с УИН 11/260521/60548 и съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК тридесет дневен срок за издаване на административния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на П.М.П., с адрес: ***, сумата от 1010,00 /хиляда и десет/ лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: