Решение по дело №1869/2017 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 84
Дата: 19 март 2018 г. (в сила от 24 октомври 2018 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20174310101869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. ***, 19.03.2018г.

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав  в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА 

при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА, като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №1869 по описа за 2017 год,за да се произнесе съобрази:  

Иск  с правно основание чл.59 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД:

 

Подадена е искова молба Вх. №9326/04.09.2017 г. чрез адв. С.С. – САК , пълномощник на И.С. *** , срещу *** ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. ***, ул. „***“ №5 , представлявано от управителя ТОДОР ГАНЧЕВ ТОДОРОВ, по която се излага ,че в кантората на ЧСИ Ивилина Лаловска, peг. № 903, е образувано-изпълнително дело № 20179030400194 за събиране на парични суми. Взискател по делото е ***, а длъжници са ***, с ЕГН **********. и *** ЕООД, с ЕИК *********. Изпълнителното дело е образувано за събирането на следните задължения:

сумата от 9000.00 лева, представляващо задължение на *** към ***,  и

сумата от 375.00 лева, представляващо задължение на *** и *** ЕООД към *** за разноски по гр.д.№288/2017г по описа на PC ***;

 Във връзка с образуването на изпълнителното дело за събирането на посочените вземания са били дължими следните такси и разноски:

500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение;

126.00 лева за авансови такси в полза на ЧСИ;

15.00 лева за държавна такса за вписване на възбрана;

Твърди се ,че припадащата се на *** ЕООД част от посочените задължения е в размер на 264.25 лева. В срока за доброволно изпълнение ответното дружество не е изпълнило задължението, за събирането на което е образувано цитираното изпълнително дело. Твърди ,че на 24.08.2017г. доверителят му е заплатил по сметка на ЧСИ Ивелина Лаловска сумата от 278.70 лева за погасяване на задълженията на *** ЕООД. В резултат на извършеното плащане изпълнителното дело досежно дружеството е прекратено с нарочно Постановление от 29.08.2017г. С плащането, извършено на 24.08.2017г., доверителят му в качеството си на трето лице (което не се намира в договорни отношения нито с ***, нито с *** ЕООД) е изпълнил чужд дълг и е погасил вземането на ***. По този начин имуществото на ищеца се е намалило със сумата от 278.70 лева, докато имуществото на ответника е останало непроменено, въпреки че от него е следвало да излезе сумата от 264.25 лева, с която да се удовлетвори кредиторът. С това *** ЕООД се е обогатило под формата на намаляване на пасиви, които то е спестило чрез плащане на дълга му от третото лице, без да е налице основание за това погасяване, т.е. е налице неоснователно обогатяване на *** ЕООД за сметка на И.С.И. със сумата от 264.25 лева. Доколкото липсва каквото и да било основание за това обогатяване посочената сума следва да бъде върната на ищеца. С писмо с изх. № 11212 от 28.08.2017г. ответното дружество е поканено да възстанови сумата, с която се е обогатило. С писмо с изх. № 5 от 30.08.2017г. дружеството е отговорило, че отказва да възстанови на доверителя ми заплатената от него сума. Твърди ,че от гореизложеното се вижда, че доверителят му е изплатил едно ликвидно и изискуемо задължение на *** ЕООД в размер на 264.25 лева, с което дружеството се е обогатило без основание за сметка на ищеца. Въпреки поканата да отстрани това неоснователно обогатяване, ответникът не само че не е погасил задължението си, но и изрично е отказал плащането. От това за доверителя ми се поражда правният интерес от осъждане на *** ЕООД да му заплати сумата от 264.25 лева, с която последното се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца.Моли да се постановите решение, с което да се осъди ответника *** ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на ищеца И.С.И., с ЕГН **********, сумата от 264.25 лева (двеста шестдесет и четири лева и 25 ст.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погасяване, както и всички разноски, сторени в настоящото производство.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото с адрес за връчване на призовки и съобщения за ответниците: гр.София ул."Клокотница"№2А ет.1 офис 4, партер, чрез адв.А.Т., тел. 0888 267490, по който се излага - че иска е недопустим - В обстоятелствената част на исковата молба ищецът И.С.И., чрез процесуалният си представител, неговият син адв. С., твърди да е заплатил на 24.08.2017г. по сметка на ЧСИ И. Лаловска сумата от 278.80 лева за погасяване на задълженията на ***ЕООД по изп. дело №20179030400194, но според пълномощника представя абсолютно нечетливо копие на платежен документ. В платежния документ /който представят в приложение/ изпратен им извънсъдебно от адв.С., с приложената към исковата молба „покана изх.№11212/28.08.2017г.", е посочено друго лице - Мариана Колева И., като титуляр на плащането от 278.70лева, а не И.С.И.. Наред с това в същия платежен документ, в основанието за плащане е записано: «Мариана Колева И., ЕГН:********** плащане на задължение на Плеяда Тодорови ООД по и.д. №201790304001, на нов ред 94 И.И. *********/05.12.2008п», поради което този платежен документ не доказва плащане на задължение на «Плеяда Тодорови»ООД от И.С.И. по изп.дело №20179030400194. Наред с изложеното, липсва и покана от активно легитимиран ищец до «Плеяда Тодорови» ЕООД за «възстановаване на платена сума». В представеното с исковата молба писмо от адв.С. до «Плеяда Тодорови» ЕООД, с твърдение, че е пълномощник на И.С.И. се претендира възстановяване на сумата по посочена банкова сметка *** С.И.С.,  т.е. се твърди , че ищецът И.С.И. с така предявения иск, не установява активна легитимация за предявяването му. При преценка на допустимостта на иска, моли съда да прецени: Ищецът не твърди да има правен интерес да плаща чуждо задължение, а цели според него да реализира претенция за неоснователно обогатяване. Възниква въпросът: какъв е И.С.И. да плаща по изпълнително дело задължения на «Плеяда Тодорови» ЕООД срещу което дружество, управител и майка на управителя твърди, да имал множество дела; Счита ,че целта му е друга – да води още дела и се обогатява с лихви и разноски, да иска обезпечаване на вземането с от 264,25 лева с налагане на възбрана на значително имущество – недвижем имот на дружеството

- че иска е изцяло неоснователен - Не оспорват обстоятелството, че в кантората на ЧСИ И. Лаловска е образувано изп.дело №20179030400194 с взискател ***. Във връчената им Покана за доброволно изпълнение е посочено, че ***ООД, заедно с *** е осъден да заплати следните суми: 375,00лева- присъдени разноски по изп. дело № 20179030400194, в т.ч. таксата по т.2б от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ И. Лаловска в размер на 45 лева, юристконсултско/адвокатско възнаграждение – 500 лева и други дължими до този момент такси в общ размер на 12блева, или общо 1046 ,00 лева. Твърди ,че във връчената им от ЧСИ И. Лаловска ПДИ - не е посочен „отделен" или припадащ се размер на задължението на *** ООД. В тази връзка буди за тях пълно недоумение твърдението на ищеца И.С.И., че „припадащата се" на *** ЕООД част, била в размер на 264.25 лева, с платежен документ за друга сума - 278.70лева.

Видно е, че самият ищец твърди, че с писмо изх.№11212 от 28.08.2017г., бил поканил ответното дружество „да възстанови сумата, с която се е обогатило". Оспорват активната легитимация на И.С.И. - това уведомление изхожда от адв.С.С., който е посочил, че е в качеството на пълномощник на И.С.И., без представено пълномощно. Като при това адв.С.С. сочи негова банкова сметка *** „възстановяване на сумата"?!?

Видно и от представения от ищеца отговор на ***ЕООД до адв. С.С. с телепощта с известие за доставяне от 30.09.2017г. е, че ***ЕООД е отговорило:

- в счетоводството на ***ЕООД няма задължение към ЧСИ И.Лаловска по изп.д. №194/2017г. в посочения размер 278.70лева, като същата сума не отговаря по размер на никакви суми, осчетоводени по цитираното изп.дело;

-***ЕООД не признава плащания на трети лица, извършени без изрично пълномощие или изразено писмено съгласие; като същите нямат никаква счетоводна и данъчно призната стойност;

-адв. С. е уведомен да уреди двустранните си договорки с ЧСИ И. Лаловска и да си изиска неправилно заплатени суми.

В тази връзка оспорват изцяло твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства. Твърдят, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение ЧСИ И. Лаловска, не е предприела принудително изпълнение за събиране на суми от ***ЕООД по изп.дело №20179030400194. На 30.08.2017г. «Плеяда Тодорови»ООД е извършило плащане по посочената в ПДИ по изп.д.№20179030400194 на ЧСИ И. Лаловска банкова сметка  *** ½  от посочените суми - в размер на 523,00 лева. Както и надлежно уведомило за това обстоятелство ЧСИ И.Лаловска по изп.д. №20179030400194, вх. №006810/30.08.2017г. с представен платежния документ за извършеното плащане.

Изпълнени са и производствата  по реда на чл. 140 и по чл.146 от ГПК.

В съдебно заседание така предявения иск се поддържа  чрез адв. С.С.,  който моли за уважаването на иска  изцяло и сочи доводи в такъв смисъл. Представя се и писмена защита.

Ответникът , редовно призован, се представлява чрез пълном. си адв. Т.  от ЛАК ,който моли  да  се отхвърли иска като недопустим , а по същество – като неоснователен и недоказан.Прилага писмена защита.

От събраните по съответния ред  писмени доказателства: молба вх. № 12539/30.11.2017 г., с приложени доказателства: съобщение до АВ *** от ЧСИ Лаловска, изх. № 002866/05.06.2017 г. и платежно нареждане от 23.08.2017 г. – 278,70 лв.; писмо на АВ *** вх. № 12003/16.11.2017 г. с приложено известие за доставка ; Уведомление изх. № 053 – 625/11.09.2017 г. и обезпечителна заповед № 813/07.09.2017 г.; ИД № 20179030400194/2017 г. на ЧСИ Лаловска, постъпило с молба вх. № 12812/07.12.2017 г., както и представените днес: решение от 18.05.2017 г. по гр.д. № 288/2017 г. на РС *** и Решение от 30.10.2017 г. по гр.д. № 41/2017 г. на РС ***., ИД №194/2017г. на ЧСИ Ив. Лаловска, от показанията на разпитаната свидетелка М. Ив. – съпруга на ищеца , преценени поотделно и в тяхната съвкупност взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следната фактическа обстановка:

С разпореждане от 29.05.2017 г. на ЧСИ Лаловска, е образувано ИД №2017903400194/2017г. срещу *** с ЕГН – ********** по Молба вх. №003596/29.05.2017г. на *** от гр. ***. Приложила е издадени в нейна полза два броя , или:

-от 22.05.2017г. , издаден по ч.гр.д. №920/2017г. на РС - ***, с който е разпоредено ***, да й заплати сумата 9 000,00 лева, произтичаща от абстрактна менителнична сделка - издаден от длъжника запис на заповед , както и направените разноски : внесена д.т. в размер на 180,00 лева. Към него следва да се съобрази и Определение №491 /29.05.2017 г. по същото дело за допълване по чл.250 от ГПК на ЗИПЗ №599 от 22.05.2017 г въз основа на документ по чл.417 от ГПК и ИЛ от 22.05.2017г. като след индивидуализиране на вземането се добави и израза – „ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2017г. до изплащането на вземането.;

- от 23.05.2017г., издаден по гр.д. №288 /2017г. на РС - ***, с който са осъдени *** и „ПЛЕЯДАТОДОРОВИ“ ЕООД –с. ***, общ. *** , обл. *** , да заплатят на ***сумата 357,00 лева , съдебно – деловодни разноски , съгласно списък на разноските , на осн. чл.78,ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК.По гр.д. №288 /2017г. на РС – ***, в производство по чл.238 – 240 от ГПК , по иск на осн. чл.135 от ЗЗД, заведен от Р. Банкова против *** и , *** ЕООД –с. ***, общ. *** , обл. ***, е постановено Решение №161/18.05.2017г., с което е обявена за недействителна , на осн. чл.135 от ЗЗД , спрямо Р.Банкова, договор за покупко – продажба на недвижим имот , сключен с н.а №41/2016г., в частта с която *** , чрез пълном. си Г. Т. Ганев е продала на *** ЕООД –с. ***, общ. *** , обл. *** собствената си ½ ид.ч. от ПИ – застроен , находящ се в урбанизираната територия на с. ***, общ./обл. ***, ул. „Л. Бърдарова с кад. идент. №15552.500.71,ведно с 4 броя сгради: №***1; №***2; №***3; №***4.

Осъдени са ответниците : *** и *** ЕООД да й заплатят сумата 375,00 лева съдебно – деловодни разноски.

По изп. дело  №194/2017г , са начислени такси и приети от ЧСИ разноски по три точки: 126 лева с ДДС; 500,00 лева – юриск. в-е, 943,20 с ДДС.

С разпореждане от 05.06.2017г. е наложена възбрана върху имот , собственост на длъжника Г.Г.Д. – ПИ – застроен , находящ се в урбанизираната територия на с. ***, общ. /обл. ***, ул. „Л. Бърдарова с кад. идент. №15552.500.71,ведно с 4 броя сгради: №***1; №***2; №***3; №***4; която е вписана с вх.№2932/06.06.2017г на СВ - *** при АВ.

Покана за ДИ до ответника е  връчена по ИД на 07.07.2017г. , видно от изв. за доставяне /стр.60 от ИД/ , предхождано от уведомление /стр.84/

Във връзка с връчването им е постановено Разпореждане от 21.07.2017г. , с което ЧСИ е приело ,че ПДИ е връчено на Г.Д. на осн.чл.47,ал.2 от ГПК на 17.06.2017г. , а на ответното дружество на 07.07.2017г., отложен описа на гореописания имот до назначаване на особен п-л на длъжника. Към този момент е било в сила Решение №161/18.05.2017г. като окончателно.

С протокол от 04.08.2017г , ЧСИ е удостоверил явяването на 04.08.2017г в кантората й на длъжника Г. Г. Д. , която заявява ,че упълномощава нейн представител по делото – сина й – Т. Г.Тодоров/стр.100 от ИД/ , прилага се пълномощно.

ПДИ е връчена на 04.08.2017г. лично на Г.Г.Д.

На 07.08.2017г е връчена ПДИ на Т. Г.Тодоров като Управител *** ЕООД, с която е уведомен ,че на 31.08.2017г. ,9,00 часа ще се извърши опис на ПИ , посочен по – горе.

На стр.110 от ИД е приложена молба от адв. С. С., вх. №006297/18.08. 2017г. , за конституиране на доверителите му , на осн. чл.456 от ГПК като взискатели и да се присъединят вземанията им за събиране в настоящото производство като се визира ИД №32/2017г. по описа на ЧСИ В. Петров. Моли за налагане на възбрана на три недвижими имоти , собственост на Г. Г. Д.  Приложено към молбата е и у-ние изх. № 16567/16.08. 2017г. по ИД №20178790400032 на ЧСИ В. Петров, издадено на Ив. Ст. И., М. К. И. , Ил. Ц. М, Г. Ц. М. , чрез адв. С.С. , в уверение ,че срещу Г.Г.Д. по молба на гореизброените , въз основа на ИЛ от 18.02.2016г. по ч.гр.д №192 2014г. на РС .- *** е образувано ИД № 20178790400032, за заплащане на неолихвяема сума в размер на 17 ,382.00 лева и следв. Се такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ – 1 471,14 лева . Приложени са към молбата : Определение по гр.д. №1683/17г. на РС – ***, възражение по ч.гр.д. №920/2017г. на РС; пълномощно – 2 бр.

С Постановление от 18.08.2017 г. , на осн.чл.456 от ГПК ,ЧСИ е присъединил като взискатели по ид.№194/2017г. :И. СТ. И., МАРИАНА К. И. , Г. Ц. МАРИНОВА, само по отношение на длъжника Галя Г. Димитрова за горните суми .

Съобщението до нея е оформено при отказ от пълномощника й Т. Тодоров да го получи.

С Разпореждане от 23.08.2017г, ЧСИ Лаловска е наложил възбрана  и на трите други имот на Г.Г.Д.

С молба вх. 006549/24.08.2017г. /стр.135 от ИД/ от И. Ст. И. до ЧСИ , уведомява ,че по сметката й е превел сумата 278,70 лева, с което е погасил изцяло задълженията на *** ЕООД към Радина Банкова , с оглед на което моли да се постанови прекратяване на изп.п-во спрямо цитирания длъжник. Приложена е преводно нареждане за сумата 278,70 лева от 23.08.2017г., 09,45,48 часа / в същото е посочено В графа основания за плащане – инф. за получателя : Мариана Колева И. .....плащане на задължение на *** ООД по ИД №201790304001.

С Постановление от 23.08.2017г. , на осн. чл.432, т.7 от ГПК във вр. с чл.420,ал.1 от ГПК ,ЧСИ е констатирал спиране на изп. п-во само по отношение на Г. Г. Димитрова , и е отложен описа насрочен за 31.08.2017 г. на недвижимия имот в с. ***, до отпадане на причините за спирането на изп. п-во.

С Постановление от 29.08.2017 г. , въз основа на изложени мотиви от ЧСИ , е приключено изп.п-во по изп.д. само спрямо длъжника *** ЕООД , поради погасяване на вземането за което отговаря длъжника *** ЕООД като е прието , че при така направените изчисления се установява, че задължението за което отговаря длъжника *** ЕООД възлиза на 264,25 лева /187,50 + 66,75 + 10/ „Преведената сума от И.С.И. от 278,80 лева е достатъчна и покрива в цялост задължението на дружеството от 264,25 лева ,в т.ч. покрива и банковия комисион за превод към взискателя / в размер на 0,70 лева/ и дори остава надвнесена сума в размер на 13,75 лева. Която сума следва да послужи за удоволетворяване на взискателя Р.Б.“

Вдигат се наложените забрани и запори

Това П е връчено на ответника при отказ да го получи от страна на У-ля Т.

Тодоров на 29.08.2017г /стр.166/ и по същия начин - на Г.Г.Д. /стр.170 от ИД/

Постъпило е уведомление вх. №006810/30.08.2017г. от *** ЕООД до ЧСИ Ив.Л. за превод на сумата общо 523,00 лева съгласно ПДИ по указаната сметка като се прилага и платежно нареждане за кредитен превод от 30.08.2017г.

От последния е депозиран и писмо вх.№006959/04.09.17г.  като съдлъжник досежно причини за неизвършване на опис на недвижимо имущество на 31.08.2017г.

Постановлението от 29.08.2017 г. е влязло в зак. сила на 07.09.2017г. Изпратено е съобщение за него до кредитора Банкова и получено на 13.09.2017г. и до длъжниците: *** ЕООД, което е оформено на 29.08.2017г. с отказ да се получи съобщението от У-ля и представляващ Т.Тодоров. До Г. Г.Димитрова , също оформено при отказ на Т. Тодорв – пълномощник на дл. Да получи съобщението.

ЧСИ-л, със съобщение изх.№005484/13.09.2017г. , е уведомило *** ЕООД, че делото е приключило само по отношение на него и да се посочи банкова сметка , *** , което е връчено на последния на 15.09.2017г. 

Нормата на чл. 59 от ЗЗД урежда състав, от който възниква вземане за изравняване на неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването - генетична или причинно-следствена и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Липсата на дори на един от кумулативните елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, води до непораждане на вземане за изравняването на имущественото разместване, което обуславя неоснователност на претенцията и нейното отхвърляне. Съдът е указал ,че доказателствената тежест е на ищеца.

Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, визиращ обогатяването без основание (actio de in rem verso) включва следните елементи: обогатяване на едно лице за сметка  обедняване на друго лице; липса на основание за обогатяване; отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

Под "обогатяване" се разбира придобиването или спестяване на известна имуществена облага или полза. Правнорелевантното обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД е свързано с лишаването на блага от имуществен характер. Съществено условие за възникване на претенцията за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е отсъствието на правно основание (конкретен източник на права и задължения) за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице. Едно от съществените условия за възникване на право на вземане при общия фактически състав на неоснователното обогатяване е обеднелият да не разполага с друг иск, с който може да се защити - чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Посоченото нормативно разрешение придава субсидиарно значение на претенцията по чл. 59 ЗЗД. Основната правна последица от възникването на фактическия състав на неоснователното обогатяване е възможността да се предяви претенция за реституция на това, с което дадено лице се е обогатило неоснователно за чужда сметка. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването.

Обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. С оглед указаната доказателствената тежест , ищеца по делото установи плащането на чуждото задължение, липсата на основание за това имуществено намаление на патримониума му , размера на платеното , поканата да се възстанови платеното.

Съдът приема ,че извън срока на ПДИ до длъжника ответник е извършено плащане на задължението му по изп.д, което ЧСИ е приело за достатъчно по размер и даже надвнесено за погасяване на дълга му към кредитора Р. Б. и приключване на ИД.

..........Според съда , при така установената фактическа обстановка, следва да се отговори на въпроса по кой ред безспорно платилия присединен взискател по ИД №194/2017г. може да репарира това , което е престирал вместо длъжника . Според чл.74 от ЗЗД -Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, т.е да изпълни встъпва в правата на кредитора. Ако няма интерес – има иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД.

Правният интерес , съгласно практиката на съдилищата , обаче е от значение в отношението между третото лице , извършило плащането и длъжника , т.е третото лице трябва да установи правния си интерес да изпълни. В съдебната практика се казва ,че правния интерес е абстрактен – следва да е налице конкретна зависимост между отношенията кредитор – длъжник , в смисъл те да застрашават имуществените права на трето лице , на което поради това да се признае правен интерес от изпълнение.

В случая ищеца твърди ,че няма правен интерес от изпълнението – М вх. №12539/30.11.2017г., стр.2 , изявление в тази връзка са направени в о.с.з. от 13.12.2017г. с посочване на гр.д. №41/2017г. и Решение от 30.10.2017г.

Подробно въпроса за интереса / основанието за разместването на паричната сума , е разгледан в писмените защити и на двете страни.

         Според съда ,затрудненията му да приеме едната или другата теза , идват от обстоятелството ,че от ИД №194 /2017г. става ясно , че длъжника Г.Д. е майка на Управителя на ответника и съответно вторият - нейн пълномощник по ИД; че дължимите от нея суми по ИД и по ИД №32/2017г., са към различни взискатели и в съществени размери за разлика на задължението на ответника за разноски по гр.д. №288/17г. и то само към Р.Б. На следващо място на 22.08.2016г. е прехвърлен имот 15552.500.71, придобит в режим на СИО от прехвърлителите на ответното дружество .

Съответно - развален договора за ½ ид.ч по отношение на Г.Д.;

Дружеството е собственик на ½ ид.част от имота и неговия представляващ е син на Г.Д. – длъжника по ИД.

Ищеца има интерес да се удоволетвори по ИД №194/17г , ведно с другите взискатели от имуществото на Г.Г.Д. затова и той е един от ищците предявил и иска по чл.135 от ЗЗД  по гр.д. №41/2017г. на РС – Ловеч , т.е има интерес да не се намалява имуществото на длъжника Г.Д. .

 Но има ли правен интерес от заплащането на сумата, дължима от ответното дружество , доколкото то се явява съсобственик на един от имотите 15552.500.71. и застрашава ли се неговата имуществена сфера именно от отношенията му с този длъжник?

Според съда , въпреки горната връзка между обстоятелствата , в действителност няма такава опасност , тъй като :

сумата , дължима от него е незначителна и няма данни ,че това е единствения имот / съсобствен/ на дружеството, от които кредитора Р.Б би могла да се удоволетвори за вземането си за разноски срещу *** ЕООД, т.е да може да постави в опасност изпълнително основание на Иванов срещу Г. Д. на по – късен етап на ИД чрез публична продан на съсобствения имот.

Освен това - е право на третото лице да се позове на законовата суброгация / вр. с чл.429 от ГПК/ , ако има правен  интерес да изпълни чуждото задължение и да встъпи в правата на кредитора по ИД. В случая като трето лице , ищеца е поискал от ЧСИ с Молбата си от 24.08.2017г. да прекрати изпълнителното производство спрямо дружеството, а не е заявил ,че по силата на закона се суброгира в правата на кредитора срещу дружеството.

Следва да се съобрази и ,че за да защити правата си по ИЛ срещу Г.Д. е предявил и иска по чл.135 от ЗЗД , по което е образувано гр.д. №41 /2017 г. и преди гр.д. №288/2017г. на другия взискател Р. Б.

Останалите възражения на ответника , развити подробно в писмения отговор , в хода на делото и в писмената защита са неоснователни според съда, тъй като :

от разпита на свидетелката М. К. И. – съпруга на ищеца се изяснява по какъв начин и защо е превела сумата по сметка на ЧСИ , какво е вписала в документа;

разликата в документите ,нечетливостта са също без правно значение, с оглед приетото плащане по ИД ;

възраженията , досежно присъединяването на ищеца като взискател по ИД №194/2017 г.  и начина по който е станал това – с удостоверение , а не с ИЛ са без значение за плащането на дълга, тъй като изпълнението може да бъде извършено от всяко друго лице ,което не е страна в ИД, стига да не е по погрешка или за да се надари длъжника , които очевидно не са хипотези в настоящия случай;

 погрешно посочено в платежното нареждане е правноорганизационнната форма на дружеството – ООД , но не и ИД , което е вписано в преводния документ , и по което ЧСИ е приел плащането;

 безспорно се установи, че третото лице е присъединения взискател/ - ищеца е извършил плащането на чуждото задължение със знанието , че заплаща точно него по ИД №194/2017г. на ЧСИ ЛАЛОВСКА;

ирелевантно според съда е възражението от къде е разбрал ищеца за размера на сумата , обстоятелството ,че не са били предприети все още принудителни действия от ЧСИ спрямо дружеството – тъй като като по силата на закона , първият е длъжен да приеме извършеното плащане и да удоволетвори кредитора Р. Б.– в случая и надвнесената от ищеца сума е отишла за тази цел.

неоснователен е довода  ,че след плащането ЧСИ е направил изчисленията на точната сума , дължима от ответника , която е различна от посочената в ПДИ . В практиката е допустимо и частично погасяване на  дълга , а в случая той е изплатен напълно съгласно Постановлението, което като влязло в сила съдът зачита в мотивите си;

        следва да се съобрази ,че ответника е бил получил ПДИ и ППИ към момента на плащането на дълга му, но е бездействал по получените книжа , считано от връчването на ПДИ на 07.07.2017г. Имал е и пълномощно да представлява майка си Г.Д. – другия длъжник по ИД, но и по отношение на нейните права е бездействал.

ирелевантно е и извършеното плащане от дружеството, тъй като е извършено след преключване на делото по отношение на него, а и съгласно практиката надвзетите суми по ИД ,подлежат за връщане;

не е от значение по настоящия иск ,че ответника с писмо изх.№11212 от 28.08.2017г., бил поканен „да възстанови сумата, с която се е обогатило". оспорването на активната легитимация на И.С.И. - това уведомление изхожда от адв.С.С., който е посочил, че е в качеството на пълномощник на И.С.И., без представено пълномощно , тъй като по делото се установи ,че адв. С. е упълномощен по ИД №194/2017г. , а и въпроса за връчването поканата за възстановяването на сумата е несъществен с оглед на обстоятелството ,че в настоящото дело се претендира законна лихва , начиная от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на главницата 264,25 лева;

При това положение съдът приема ,че иска е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

Следва да се присъди и законна лихва върху главницата , начиная от подаване на иска , до окончателното й изплащане.

По разноските:

И двете страни са представили списъци по чл.80 от ГПК и възразиха за прекомерност на претендирания размер на разноски на насрещната страна.

Ищецът представя списък на разноски в размер на общо 700,00 лева, а ответника е направил такива в размер на 360,00 лева – адв.в-е. Счита ,че не е дал повод за завеждане на делото за да дължи разноски ,възразява върху размера на разноските по обжалването на определението , за пътните разноски, че не е дала страната повод за отлагане на делото по нейна вина.

Съдът приема ,че следва да се присъди в полза на ищеца : сумата 50,00 лева – д.т. +1,90 б.т. ; 5,00 лева – д.т. у-ние +1,70 лева б.т; към Им е приложено пълномощно на стр.12 без да е посочен размер на адв. в-е, а това е сторено в Договор за правна защита и съдействие към  списъка по чл.80 от ГПК и е посочен размер от 300,00 лева.

Като съобрази възражението и чл.78,ал.5 от  ГГПК и интереса 264,25 лева, приема , че възнаграждението е съобразено с чл.7, ал.2 ,т.1 от ГПК , но счита , че като съобрази делото , броя на заседанията , предмета на делото и фактическата му сложност следва да определи адв. в-е в размер на 200,00 лева .

По отношение на претенцията за пътни разходи в размер на 3х50,00 лева , съдът счита ,че размера им следва да бъде определен въз основа на цената на автобусните билети до гр. София /съдебния адрес за призоваване на адвоката към САК/, която е ноторно известна или 3 х 20,00 лева = 60,00 лева, а в останалата част до сумата 150, 00 лева – същата следва да се отхвърли тъй като не са налице първични разходо – оправдателни документи за уважаването й до този размер.

По отношение на сумата 200,00 лева , за която е представен и Договор за правна защита и съдействие , съдът съобразява ,че те са за отговор на частна жалба против Определение №813/07.09.2017г. , с което е допуснато първоначално обезпечение по предявения иск – възбрана и следва да бъдат съобразени в производството по обжалването , което не е приключило в съответната инстанция, чийто акт  има окончателен характер в това производството.

Или съдът приема ,че ответника дължи разноски на ищеца в размер на 318,60 лева , а до пълния претендиран размер на сумата 700,00 лева,  претенцията му следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Водим от горното , съдът

 

                                             Р      Е      Ш     И :

 

ОСЪЖДА,на основание чл.59 от ЗЗД, *** ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. ***, ул. „***“ №5 , представлявано от управителя ТОДОР ГАНЧЕВ ТОДОРОВ, да заплати на И.С. *** - 1000 , ул. ****************(двеста шестдесет и четири лева и 25 ст.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2017г. до окончателното й погасяване, както и  сумата общо 318,60 лева – общо разноски по делото , а до пълния претендиран размер на сумата общо 700,00 лева – разноски , претенцията   като неоснователна и недоказана, отхвърля.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му  на страните пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД. 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: