№ 1061
гр. Пазарджик , 10.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20215220200368 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частният тъжител ИВ. Й. Н. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с повереника си адв.П.Г., надлежно
упълномощена.
Подсъдимият П. Г. СТ. не се явява – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание. Явява се неговият защитник адв.В.Д., надлежно
упълномощен.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВАТ СЕ инкорпорираните в частната тъжба граждански
искове, предявени от частния тъжител ИВ. Й. Н. против подсъдимия П. Г.
СТ., както следва:
За сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл.182 ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.10.2020г. до
окончателното й изплащане;
За сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл.147 ал.1 пр.2-ра, във вр. с чл.148 ал.1 т.2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 08.02.2021г. до окончателното й изплащане.
АДВ. Г.: Поддържаме исковата претенция. Моля, да ни конституирате
като граждански ищец в производството и да приемете за съвместно
разглеждане предявените два граждански иска, наред с поддържаното срещу
подсъдимия С. с тъжбата обвинение за извършени две престъпления. С оглед
фактите, които сме изложили за престъпление по чл.182 ал.2, то е извършено
от 09.09.2019г. Това е датата, от която детето не е върнато. В действителност
сме изложили обстоятелства, тъй като имаше промяна по привременната
мярка от ОС - Пазарджик и датата 28.10.2020г. е датата, на която
доверителката ми беше уведомена за определението на ОС-Пазарджик и беше
уведомен по телефона и П.С.. В този случай законната лихва по първия
граждански иск, моля, да приемете, че е считано от 28.10.2020г.
АДВ. Д.: Считам, че исковите претенции за разглеждане на
гражданските искове са своевременно направени, но с оглед доказване на
същите, считам, че това би забавило наказателното производство и ето защо
Ви моля да не допускате за разглеждане гражданските искове, като е ясно, че
страната след приключване на делото ще има правото да заведе гражданско
такова.
2
Съдът намира, че гражданските искове са своевременно и надлежно
предявени в съответствие с изискванията на процесуалния кодекс, като
приемането им за съвместно разглеждане в наказателния процес няма да
затрудни разкриването на обективната истина и няма да стане причина за
отлагане на делото.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените
от ИВ. Й. Н. против подсъдимия П. Г. СТ. граждански искове, както следва:
За сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл.182 ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.10.2020г. до
окончателното й изплащане;
За сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл.147 ал.1 пр.2-ра, във вр. с чл.148 ал.1 т.2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 08.02.2021г. до окончателното й изплащане.
КОНСТИТУИРА като граждански ищец в процеса ИВ. Й. Н..
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. Г.: Няма да се постигне спогодба. От две години ние я
предлагаме. Дори на 08-ми юни трябваше да бъде предадено детето. Адв.Д.
беше уведомен за предаването и заяви, че са приключили отношения със С.,
поради което не се състоя предаването.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
3
АДВ. Г.: Поддържам всички доказателствени искания в тъжбата. Общо
искаме трима свидетели. Първият свидетел е С. В. Н.. Тя е придружавала
дъщеря си няколко пъти. Ходили са до Казичене и т.н. Тя е майка на
тъжителя. Във връзка със самото изпълнително дело, тъй като има
фактически обстоятелства, които не са включени от съдия-изпълнителят,
моля, да бъде разпитана В. Н., която не водим, тъй като е студент и има
изпити. Третият свидетел е М. М. А., който го искаме във връзка с
претърпените негативни емоции и страдания относно излъчените публикации
и относно състоянието на ищцата от липсата на възможност да изпълнява
родителските си задължения. Това е вторият мъж на Н.. Моля, да се изиска
цялото изпълнително производство и журналистическите материали и да ни
се издаде съдебно удостоверение, с което да се снабдим със справка за
съдимост за подсъдимия. Разполагаме с такава, но е стара. Може да има
някакви промени.
АДВ. Д.: Считам, че са основателни доказателствените искания и
предоставям на съда по допускането им. От името на моя подзащитен
заявявам, че никога не сме отказвали спогодба и никога той не е отказвал
връщане на детето, както в настоящия момент е отправена поредна покана
към майката да започне да идва и да осъществява срещи с детето, тъй като
същото от повече от една година и половина може би не е общувало с нея.
При детето има отчуждения и нежелание да пребивава при майката и това по
съвет на психолози, които се консултират с детето по наша инициатива, в
това число социалните служби, по тяхна препоръка следва да бъдат
осъществявани многобройни срещи с майката за възстановяване на връзката.
Приканвам да сключим спогодба по настоящото производство и да започне да
осъществява срещи с детето. Ние искаме да предадем детето, но няма ответна
реакция. Поканена е многократно да отиде тя. Засега нямам доказателствени
искания.
Съдът намира доказателствените искания на повереника на частния
4
тъжител за основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото С. В. Н., В.
Й. Н. и М. М. А..
Съдът не намира за необходимо да издава съдебно удостоверение на
повереника за снабдяване със справка за съдимост за подсъдимия, тъй като
счита за удачно да изиска служебна такава.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ИЗИСКА справка за съдимост от Бюро съдимост при РС-
Пазарджик за подсъдимия П. Г. СТ., ЕГН: **********.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до ДСИ при СРС, 16-ти участък и да се изискат
заверени копия на всички материали, съдържащи се в изп.дело №1915/19г.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до редакцията на в-к „Марица“, отдел
„Пазарджишка Марица“, като се укаже, че в 7-дневен срок от получаване на
същото следва да представят по делото заверено копие на публикувания на
08.02.2021г. журналистически материал, озаглавен „Баща се бори за правата
на детето си, твърди че е бито“.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до ръководството на „Телемедия“ гр.Пазарджик
и да се изиска да бъде представен на магнитен носител излъченият в
предаването „Новини“ на 10.02.2020г. журналистически материал, озаглавен
„В името на детето – историята на един баща“.
Отделно от това, съдът намира, че по силата на служебното начало ще
следва да пристъпи към събиране на допълнителни писмени доказателства.
5
По този повод съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до ВКС, Гражданска колегия, 4-то гражданско
отделение, по гр.дело № 221/21г. и да се изиска предоставяне на информация
относно това дали в кориците на въззивно гр.дело № 384/2020г. на Окръжен
съд - Пазарджик има информация кога е било съобщено на страните
постановеното Решение № 260072/27.10.2020г., както и Определение №
260087/27.10.2020г. Ако са налични съдебни разписки, удостоверяващи
връчването на съдебните актове, то заверени копия от същите да ни бъдат
изпратени за послужване.
Сне се самоличността на допуснатите свидетели, доведени в днешното
съдебно заседание:
С. В. Н. – на 48 години, от гр.Пазарджик, българка, българска
гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана, работеща, без
родство с подсъдимия.
М. М. А. – на 26 години, от гр.София, живущ в гр.Пазарджик, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите напуснаха залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВАТ СЕ основанията за образуване на съдебното
6
производство.
Съдебното производство е образувано по частна тъжба на ИВ. Й. Н.
против подсъдимия П. Г. СТ. за извършени престъпления по чл.182 ал.2 от
НК и по чл.147 ал.1 пр.2-ро, във вр. с чл.148 ал.1 т.2 от НК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на повереника на частния тъжител да излага
допълнителни обстоятелства във връзка с тъжбата, както и във връзка с
предявените граждански искове.
АДВ. Г.: Няма да излагам никакви други допълнителни обстоятелства,
освен описаните в тъжбата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. Н.:
СВ. Н.: Дъщеря ми и П. заживяха заедно. Тя беше студентска една
година. Работеше в „Чинара“ и там се запознаха и след това заживяха на
семейни начала в Казичене със свекърва й и свекъра й. Роди се на следващата
година на 29.10.2014г. детето Г.. Аз съм от Славовица. Отдалечени сме и не
контактуваме много често. Ходехме по празници само. На два-три месеца
веднъж сме ходили, а не всяка седмица да се виждаме. Не съм била много
контактна с тях. Не знам как се случват нещата и какво се случва с тях,
докато една нейна приятелка не се свърза с мен, че В. има проблеми. Учудих
се, че тя има проблеми, защото не са ми казвали. След това проблемите
започнаха, като нейната свекърва - на П. майка му, започна да ми звъни три
седмици поред вечер. Първото позвъняване беше една вечер в 22.40 ч. от
страна на нейната свекърва, която ми каза: „Запали си колата и ела да си
забереш дъщерята“. Това беше през 2019 година, може би март месец ли.
След това казах: „Ако има проблеми, не може ли да си ги разрешите?“. Не
знам за какво става въпрос. След което тя ме обвини, че аз не съм добра майка
и не се интересувам. Отидох там и те вече бяха много настроени лошо срещу
нея. Тя започна да се оплаква, че не чисти и не готви и към 00 ч. буквално я
изгони и каза: „Тръгвай си с майка си“. Аз й казах на дъщеря ми: „Вземи си
детето и си тръгваме.“. Петьо отказа и каза: „Детето от тук няма да излезе без
съд“. Тя затова остана. Не искаше да тръгне заради детето. Втори опит
направихме и на третия опит се съгласиха и пуснаха детето доброволно. Това
7
се случва вечер. Ние все по нощите се разправяме. На третата вечер към 22.30
ч. я взехме, доброволно пусна детето. Взехме си нейните вещи и на детето и
си тръгнахме. Това вече беше на 07.08.2019г. Дъщеря ми е родена на 08- ми
април и на следващия ден купихме една торта и беше 07-ми април, когато я
взехме. Иванка заживя в нашия дом. Ние живеем на квартира в гр.Пазарджик.
Той е с претенции за самостоятелна стая за детето и тя заживя две седмици и
половина при нас и после намерихме жилище, за да осигурим на детето
детски кът и условия. Прословутата тоалетна ни беше вън на двора и искаше
да бъде в самото жилище. Уж се разбираха, взимаше той детето в петък и
събота и го връщаше в неделя и в един момент на третия път може би не
стана така. Те постоянно се карат. „Ще извикам полиция, ще дойда да си
взима детето“ - той го казва това. Ние ходим на парка и го чувам как той
постоянно вика: „Ще извикам полиция и ще дойда да взема детето“. Те се
бяха скарали. В същото време неговата майка я уговори да пусне детето, за да
го водят на кръщене. Тя го даде, след което вече не го върнаха. Беше
Цветница през 2019 година, след което не го върнаха и въобще ние вече
решихме, че трябва да си търсим правата по съдебен начин. Подадохме
документи за родителски права. Той иска родителските права и вече две
години се водят дела. В същото време в районният съд определиха
родителските права на дъщеря ми, но детето беше междувременно и
живееше при него. След като районен съд излезе с определение в полза на
дъщеря и ми трябваше да вземем детето, тя ме помоли да отида с нея при
самото предаване, за да съм с нея и той й определи среща на „Тортата“.
Отиваме двете на „Тортата“ и в същото време той ни звъни и казва: „Елате в
тази нотариална кантора до съда. Иначе няма да видите детето.“. Ние се
учудихме. Той затвори телефона и после пак се обади и каза: „Тръгвам за
София и няма да ви дам детето“. След това отидохме в нотариалната кантора
и той беше оставил на госпожата нотариална покана, в която ни съобщава, че
си ползва правата за единия месец, който му се полага през лятото, както е по
съдебното решение, без да ни пита и т.н. и при положение, че детето е
постоянно там. Изчакахме да изтече този един месец и трябваше да върне
детето и пак не го върна. Отидохме с личен автомобил на Казичене, само че
дъщеря ми си извади ограничителна заповед по ЗЗДН за една година и беше
валидна тази ограничителна заповед. Отидохме на Казичене. Интересното
беше, че когато той ни видя, веднага се обади на полицията. Извика ги,
8
защото сме го били доближили, а ние имаме ограничителна заповед. Дойде
полицията, разгледаха документи, но в същото време диалозите бяха много
груби, Използваха се нецензурирани реплики. Лошото беше, че детето беше
на двора и всичко това се случва пред детето. След като полицията разгледа
документите взехме детето в края на краищата и си тръгнахме. Това беше
през м.август 2019г. Той продължи да си упражнява режима два пъти в
месеца и трябваше да вземе детето на 06-ти септември и той си го взе, като
преди това през целия ден нямахме връзка с него. Аз трябваш да се върна от
село да я гледам, защото дъщеря ми каза, че не може да се свърже с него. Аз
тръгвам и той пак идва с полиция пред нейния вход, защото може би се
страхуваше, че като има ограничителна заповед и си идва с полицията. Взе
детето. От негова страна нищо тогава не е споменал, нито за побой, нито
нещо да ни подскаже, че се съмнява че бием или тормозим детето. Взима го
на 06-ти септември в ден петък. Тя беше ходила една седмица на детска
градина и трябваше да я върне в неделя. Не я върна. Звъняхме на тел.112. Не
можахме да го открием. В понеделник по същия начин цял ден му е изключен
телефонът и не можем да се свържем. Във вторник се консултирахме с
адвокат. В сряда тръгнахме да си взимаме детето. Отиваме пак, винаги нещата
с детето се случват с полиция, ама винаги. В последствие веднъж, когато В. -
дъщеря ми, беше извела детето да го предава, детето я попита: „Мамо, ама
къде е полицията?“. Винаги е с полиция. Тоя път ние извикахме полиция и
показахме документите и те ги разгледаха. Учудващо, че бяха много
мълчаливи, с нас не говореха, нито обясняваха нещо, а само от негова страна
каза: „Няма да дам детето, защото вие го биете“. За първи път тогава разбрах,
че е изкарал медицинско удостоверение и каза категорично, че го бием. Аз го
питах за какво медицинско става въпрос. Той само каза: „Ще видите, ще
видите“. Това е. Нито ни дадоха обяснение, нито ни питаха. Като му се
обадихме, че пътуваме по магистралата, той за първи път тогава каза: „Ама
вие биете детето“. Тогава го спомена това за първи път. Нямаше как да
вземем детето. Полицията влезнаха вътре. Видяха, че детето е добре, но ми
обясниха, че на сила не могат да вземат детето и ние поседяхме, поседяхме и
си тръгнахме. След това продължава той да обжалва родителските права пред
окръжен съд. В окръжен съд му дават временно родителските права, като го
задължават той да довежда детето от Казичене в Пазарджик при майката.
Прави го точно два пъти или един път, не съм сигурна. Един път със
9
сигурност го направи. На втория или третия път доведе детето в събота. По
някаква случайност детето, защото майка й разрешава да си играе на
телефона й, се обажда на баща й да дойде да я забере. Това се случва в 22.30
ч. Той тръгва в 22.30 ч. в събота да я забира. Аз казвам: „Добре де, нормално
ли е да се предава дете по това време?“. Детето е отчуждено. То няма контакт
с майката две години и повече. Целият контакт, ако се събера общо, е два
месеца за целия период. Няма никакъв контакт. Дори в момента той блокира
телефона на детето. Тя има номера на телефона, но когато позвъним на
нейния номер, е блокиран. Когато позвъни на неговия телефон, той казва, че
единият път е на работа, един път отговорил, че има грешка, третият път нещо
друго или не й вдига, но умишлено възпрепятства и детето няма никакъв
контакт с майка си дори по телефона. Той дойде вечерта тогава и я взе. Те са
се разправяли, аз не съм била свидетел, на светофара на „Пловдивска“ и от
тогава насетне не сме виждали детето. Имахме дело за съдебното
медицинско. Той искаше да осъди дъщеря ми, че бие детето. Ние като беше
при нас детето до такава степен гледахме да й угаждаме да не реве, за да не се
сеща за баща й, защото тя като почне да реве и майка й се притеснява, че
баща й, ако научи, ще се кара. То е нормално дете да зареве. Може би не
трябва все пак всичко да му се позволява. Тя казва: „Не, ако той ще разбере и
ще ми се кара“. Детето командваше майката. Бяхме и на дело в районен съд и
го обжалва и накрая в наша ползва е това дело, което той заведе. В повечето
случаи го гледахме ние и М. детето. Ходеше и на градинка. Майка й се
грижеше 4 години и половина за нея. Имаха много голяма връзка.
Окръжен съд му даде временно родителските права. След като изтече
това, няколко дни преди рождения ден на Г. – 29-ти октомври, 1 или 2 дни
преди това, от окръжен съд получи дъщеря ми родителските права. Тя се
опита пак да му се обади да доведе детето. Той много пъти казва: „Ела да
видиш детето“, но в същото време вечно някакви условия й поставя или пък
някакви пречки. Единият път беше в 02.30 ч. през нощта. Свекърва й се
обажда, че детето било болно. Казва й: „Хвани си такси и ела да видиш
детето“ и тя тръгва. Казвам й аз: „Никъде няма да тръгваш“. Аз й казах:
„Ставам, обличам се и аз ще те закарам.“. Като разбраха, че аз ще я закарам,
казват: „Не, по-добре недей да идваш, каква майка си, как може да не се
интересуваш от детето си“. Пише й „ела да видиш детето“, но винаги създава
10
пречки. Като отидем, пречките са, че той даже не иска да го покаже и на
двора да го видим. Той казва: „Аз няма да дам детето докато си жива“. Не й
разрешава да се доближи до детето.
Дъщеря ми заведе и изпълнително дело в София. Може би две Коледи
се минаха. Първият път трябваше за Коледа да я вземем през 2019 година.
Беше много щастлива. Беше накупила подаръци, но нищо не се случи. Имаше
после 2 или 3 дати, в които трябваше да ходим в ДСИ да се предава детето.
Аз лично не съм ходила, но тя ходи със сестра й, защото тя е шофьор и тя я
кара. Фактически Г. много обича леля си. Почти никога този съдебен
изпълнител не можем да го открием на адрес. Дори в момента трябваше да
отидем тази седмица в понеделник на 07-ми и пак нещо се е случило и пак
отложиха. Не можели да го открият на адреса. Как не могат да го открият,
като трябва да полага грижи за детето, трябва да е там. В рамките на близо
две години постоянно не можем да го открием, съдебният изпълнител не
може да го открие.
Случвало се е един или два пъти да се срещат на обществени места в
Пазарджик. Единия път бяха в „Парадайс“. Той я доведе да има контакт с
майка си, но в същото време аз не съм присъствала на разговорите им. Той е
категоричен, че ако ме види мен, си взима детето и няма да го доведе. Иска тя
да е сама. След което от заведението тя идва с рев. Как се притесняваше тя.
Идваше с колата той, минава покрай нас, пак постоянно се събират, карат,
разправят и детето е там при тях. Тя ми обясни тогава какво й казал, че пак
започнал да я обижда в заведението. Аз предложих да отидем да видим някой
свидетел там, обаче никой не иска да участва в такива семейни скандали.
Може би тогава остави детето. Цял следобяд се разправяха и най-накрая той
остави детето пред вратата. Имахме един комшия Стефчо и той отиде, отвори
вратата и въведе дето вкъщи и го доведе при нас. Той го беше оставил до
вратата. Детето тогава остана при нас за една вечер и на следващия ден
следобяд може би пак дойде той с уговорката, че й купил куче ли, заек ли,
някакво животно беше и тя каза: „мамо, искам да отида да си взема домашния
любимец“ и съответно той си я взе, качи я в колата. Много време назад се
връщам и не мога да бъда конкретна за времето. Това, за което разказах, че
остави детето пред вратата, може би се случи преди решението на окръжния
съд от 27.10.2020г. Относно решението си спомням, че дъщеря ми има друго
11
малко детенце и тя като разбра, че има родителски права, след работа й
помагам някой път, защото той беше тогава на 4-5 месеца - бебето. Тя пак
веднага се опита да се свърже с П. във връзка с решението на окръжния съд и
да доведе детето, но пак нещо отказа ли. Аз бях, но не чувам той какво
отговаря. Чувам, че разговаря с него, но в последствие пак не се разбраха да
доведе детето. Това беше, когато е излязло решението, на следващия ден - на
28.10.2020г. Тя му се обади да каже, че решението е в нейна полза, но той не е
бил съгласен пак. Нещо не се разбраха. Пак се викаше и се разправяха. Точно
какво е казал той не мога да кажа.
Знам за неговите медийни изяви. В последната медийна изява бях аз
медийната звезда. Той точна така ме определя. Първите медийни изяви бяха
във вестник „Пазарджишка Марица“. Колежки ми казаха: „Ама прочела ли си
това“ и го видях. Съответно много се разстроихме, защото той пак почва да
изнася неговата теза, че ние бием детето. Той и мен обвинява, не само нея.
Основно майката и М., но и мен. Тезата му беше, че той е баща, който е
ощетен и който си търси правата, защото майката малтретира детето. Това
бяха изявите във вестника. В същото време ни беше излезнало решението,
дори от окръжния съд, за делото за домашно насилие, за което той твърди, че
е от майката. Имаше решение и от окръжния съд. После в „Телемедия“
видяхме изявление, в което пак ни обвини, че майката малтретира детето.
Това беше „Народът срещу майката“ ли, „Баща срещу майката“ или „В името
на народа“ или нещо такова. Пак дадоха само неговата теза, в която ни
обвинява, че бием детето. Ние покрай малкия, понеже живеем вече в едно
населено място и имаме възможност да контактуваме повече, тя пак се
разстрои. Тя, както винаги, почва да реве, да се притеснява какво ще кажат
хората. Ние сме в село и знаете как е. В село също почнаха комшиите да си
шушукат, да те отбягват като излезнаш и е едно потискащо и въпреки всичко
не се чувствам гузна, защото знам, че не сме били детето и си вървя с
вдигната глава. Тя може би е по-пряко засегната и го изживява много по-
тежко. Дъщеря ми единствено един път я е шляпнала по дупето, защото й
казва да не направи нещо и детето не слуша. Това аз един път съм го видяла
да я е шляпнала по дупето.
Когато той по пътя на магистралата каза, че бием детето, не ни е
обяснил какви наранявания има детето. Когато бяхме при него в Казичене,
12
той не ни обясни абсолютно нищо. Само каза: „Ще видите“. По-късно
разбрахме какво твърди той, че е причинено на детето. Разбрахме го, когато
заведе делото по ЗЗДН. Разбрахме на момента, че има медицинско, но нищо
повече в какво ни обвинява и какви са нараняванията.
На 06-ти септември аз лично не съм била при предаването на детето на
дъщеря ми. Тя се обади, че трябваше да ходи на работа и понеже нямаха
връзка през деня с него дали ще вземе детето, аз бях тръгнала да го гледам и
междувременно той беше дошъл с полиция и бяха взели детето. Тогава има
две момчета полицаи, които бяха свидетели. Аз не съм била и не мога да
кажа. Те бяха разпитвани по делото по ЗЗДН. Те казаха, че детето е предадено
доброволно.
Когато той предаде детето един ден, за който разказах, това бяха дните,
когато излезнаха временните родителски права от окръжния съд на него и
съдът го задължи да довежда детето събота и неделя, за да има контакт с
майката. Това беше тогава.
Случай, в който дъщеря ми да отиде в София при съдия изпълнител да
вземе детето и той да го предаде и тя да се върне с детето, не е имало такъв
случай. Аз не съм ходила никога. Ходила е при съдия-изпълнител, но винаги
се е връщала без детето.
Когато се наложи в 22.30 ч. бащата да вземе детето, детето се обади по
телефона на баща си от телефона на майката. Аз не съм била тогава там. Това
го научавам от дъщеря ми. В този ден аз я посъветвах да се разберат, защото
не е нормално в 23 ч. да се предава дете. Детето се обажда и той тръгва. Той
не разговаря с майката. Той няма уговорка с майката. Детето се обажда и той
тръгва. Дъщеря ми тогава е опитала да се разберат и детето да остане и да не
пътува през нощта. В крайна сметка, след като вече не се разбраха и той е
тръгнал и е казал: „Аз съм тръгнал вече“ и тя съответно предава детето. Точно
тогава не е викана полиция.
Аз лично с дъщеря ми след постановяване на родителските права да са
при дъщеря ми сме ходили два пъти. Първият път беше след решението на
районния съд. Това е август месец 2019г. Това е първият път, когато излезе
решението на районния съд. Вторият път беше, когато ходихме след 06-ти
13
септември в сряда, след като не я върна, т.е. всичко това е преди решението на
окръжния съд. Тогава отидохме аз, дъщеря ми и сестра й.
Дъщеря В. ми през 2019 година до сега е с един и същи мобилният
номер. Тя не го е сменяла в годините. Мога да кажа номера й, само да го
погледна – ***.
В момента знам, че се води наказателно производство във връзка с
извършено насилие над детето. Знам, защото ме викат на разпит. Не мога да
кажа точно кога са ме викали, но може би преди половин година. Искаха да
ме разпитат дали знам, че дъщеря ми бие детето. За момента нямам
информация дали е повдигнато обвинение против дъщеря ми. Знам, че
дъщеря ми имаше среща с дъщеря си. Прокуратурата беше организирала
среща на дъщеря ми с детето в „Синята стая“, защото правят психологическа
експертиза на майката и детето. Това е от прокуратурата.
П., когато е казвал на дъщеря ми да ходи да види детето, обикновено й е
пращал съобщения на „Вайбър“. Изпраща й СМС-и и ги трие, после пак
изпраща и пак трие. Това се случва постоянно. Обикновено, когато сме на
дело, тогава по–често се случват съобщенията.
Аз като свидетел и Вие сте бил свидетел как като излезна и той ме
заплашва постоянно, че има снимки. Излизаме от залата и почва да ме
заплашва. Той ме заплашва дори пред Вас. Когато идвам да свидетелствам,
той ме заплашва.Заплашва ме, че ще се разпространи снимки с мои
любовници и ще ги разпространи. /свидетелят говори на защитата/.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М. А.:
СВ. А.: Ние се запознахме с В. през 2019 година по време на работа.
Работех в София. Три месеца ние се познавахме по време на работа, след
което тя ми съобщи, че се разделя с мъжа си и се прибира в Пазарджик.
Продължихме да поддържаме контакти, след което се преместих при нея в
Пазарджик и заживяхме на семейни начала в Пазарджик на бул.“Мария
14
Луиза“. След това аз почнах да я питам какво точно се е случило и защо са се
разделили. Тя каза, че той я е тормозил психически и понякога физически. Не
е издържала. Седяла е заради детето толкова дълго време, след което Г. дойде
при нас. Заигравахме се с нея, общувахме си. 2-3 седмици беше при нас и
после П. дойде да я вземе и не я върна. Това става есента на 2019 година. Тя
беше много разстроена, не я виждахме доста дълго време. Почти цялата
година не я виждахме. През 2020 година към края най-вероятно ноември или
септември я видяхме за няколко дни. Две съботи и една неделя беше при нас.
Като цяло тя искаше от начало да не се стига до съд и да се разберат взаимно
и тя да му дава Г., когато той пожелае, стига да се съобразява с детската
градина на детето, да я взима и да я вижда. Той не пожела такова
споразумение между тях двамата и от там почнаха проблемите. Почна да я
заплашва. Тя почна да я е страх да излиза като цяло. В Казичене почти не
ходехме, защо нея я е страх от него. Моите родители са там. Често я
заплашваше с бой. Беше я страх да отиде там. Беше идвал последният път да
взима Г.. Тя гледаше да избегне да му я връчи, защото знаеше, че ще
последва скандал. Той почва да й вика, тръгва да й посяга, при което тя
веднага се дръпна. Това го гледам през прозореца на терасата. Това става 2020
година при последния път, когато Г. беше при нас. Той дойде да я вземе в
събота, защото й каза, че й е купил хамстер. Г. обича животните. Пуснахме я
да го види. Имахме уговорка в неделя в 9 ч. да я докара отново, но той не я
докара.
Той водеше дело по ЗЗДН, че майката малтретира детето и го
разпространяваше това в медиите, въпреки че съдът се произнесе, че де факто
не е така. Няма доказателства за упражнено домашно насилие от майката,
което си е така. Имаше и гражданско дело между тях за родителските права
над детето. Първоначално бяха правата дадени на В.. След това миналата
година бяха за около месец близо дадени на него. Той трябваше да я води
събота и неделя, но той я доведе само една събота и неделя и на следващата
събота дойде да я вземе по-рано и не я върна повече. Когато излезе решението
на окръжния съд, излезе 1-2 дни преди рождения ден на Г.. Тогава с него
правата бяха дадени на майката. Тя се обади на П. по телефона да му каже, че
правата са при нея и да я доведе за рождения ден, за да празнуваме заедно,
защото предишната година не можахме. След това той я заплаши, че няма как
15
да стане това, че няма да види повече детето, че щял да обжалва в Страсбург.
Знам, че води В. и изпълнително дело в София. Бяха подавани покани и
съобщения да се яви доброволно да предаде детето, но той често се криеше и
ходеше в Капитана, след което съдия-изпълнителката не можеше да му каже
нищо по въпроса, като не е нейния район. Ходехме заедно един път и бях и аз
с тях до София да се яви. Той каза, че ще дойде, но така и не дойде. Отидохме
там, написахме протокол и си тръгнахме. Освен в Казичене, П. живее и в
Капитан Димитриево. Там са родителите му. Детето не е давано доброволно
преди решението на окръжния съд от бащата. След като му дадоха правата на
него, само тогава го даде два пъти и от тогава не го е довел. Когато го даде,
той упражняваше родителските права. Не е идвало доброволно детето при
нас. Докато беше при нас детето тези два пъти като цяло първият ден
странеше от мен тя, но с майка си говореше и играеше с бебето. От мен
странеше. Втората седмица, когато идваше, тя си игра с мен, пожела, сама ме
викан. Аз или в стаята или в хола съм, зависи те къде са. Тя сама ме извика да
излезнем, да си играем с бебето, сама ме извика.
Имаше един случай, който вечерта в 22-23 ч. бащата дойде да си вземе
детето, защото детето поиска и за да не я насилваме да стои насила,
доброволно я пуснахме. За да не принуждаваме детето да стои, я пуснахме да
си отиде. Те си говорят на високоговорител по принцип Г. и баща си. Винаги
така се случва. Винаги говори на високоговорител с баща си. Каза, че иска да
се прибира, че й липсвало котето и кучето и иска да се прибира. Говореха по
телефона и В. се намеси и каза да я изкъпем и да дойде да я взема, при което
той почна да я заплашва, да вика: „Ще дойда да си взема детето с полицията“,
при което Г. се разстрои, че иска да я вземат с полиция. Това беше заплахата –
че ще си вземе детето с полиция. П. изпращаше съобщения до майката на Г. –
В.. Той я канеше да отиде да види детето, но нея я беше страх. Това се
случваше през 2019-2020г. През 2021 година се е случвало 1-2 пъти това. Той
й пише: „Ела да вземеш детето“, „чакам те“, „ние сме тук“, „що не идваш““,
след което почваше ругатни, при което В. я беше страх да отиде в София
заради него. Той веднъж я беше поканил тя отиде и не си я взе. Само беше
казал да отиде, за да я разкара един вид. После В. не отиде, защото я беше
страх и от него и от пътя, който минават на отиване и връщане. Един път се е
случвало П. да изпраща много съобщения с покани до В. в един ден. Беше я
16
карал многократно да иде да си я вземе, след което последваха заплахи.
Г. си играе и тича по принцип. Нормално палаво дете е. Преди да
заживее с мен не знам как се е държала В. с Г., но след като заживя с мен,
като я ядосваше Г., В. не го показваше, а й угаждаше, защото каквото каже Г.
- това е. Гледахме да не я дистанцираме от нас. Тя е свикнала при баща й,
каквото каже, това да й се купува и това да става. Не иска да си ляга по-рано,
не иска да си къпе косата и такива неща. Майка й се стремеше да й угажда, за
да не се дистанцира от нея между угодията при тати и при мама. Аз лично не
съм виждал В. да й удря шамар. Като по-малка може да я е пляскала по
дупето.
На 06.09.2019г., когато П. е взел Г. с полицаи, аз не съм присъствал. Аз
бях на работа. Знам какво се е случвало, защото В. ми разказа. Каза, че се е
обаждала на П., но той не вдига. Тя решила да излезнат в „Градската
градина“, като са слезнали долу и са видели колата на П. с полиция. Явно е
чакал да стане време и да каже „ето, не ми я водят“.
Знам, че в момента се води в полицията наказателно производство за
насилие над детето. Разпитваха ме и мен за това. Когато е било детето при
нас, не е имала наранявания. Имаше нормални следи от ухапвания от комари.
Освен ако е паднала и си е ударила коляното. Не съм виждал наранявания
освен ухапванията от камари и разчесванията от нея.
АДВ. Г.: Нямам други искания.
АДВ. Д.: Моля, във връзка с изложени твърдения от днес разпитаните
свидетелите, да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане, които ще
установят и потвърдят вече събрани доказателства, факти и обстоятелства, от
които ще стане ясно, че бащата многократно е предлагал и е искал по
всякакъв начин да бъде изпълнено определението, а след това и решението,
като двамата свидетели ще изложат различни факти и обстоятелства за
различни дати. Нямам имена, но ще са при режим на довеждане. В другото
заседание може да представя и СМС-кореспонденция. Нямам други искания.
17
АДВ. Г.: Не е спорно, че има такава кореспонденция и СМС-и после
той отива в Капитан Димитриево. Не отричаме, че има покани да отиде да
вземе детето. Ние твърдим, че не изпълнява съдебния акт. Адресът на
местоживеене е по адрес на майката, т.е. той трябва да го заведе детето там.
Това ще се установи и от изпълнителното дело.
Съдът намира направеното от защитата доказателствено искане за
основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
страна на защитата в следващото съдебно заседание, като задължава защитата
в срок не по-късно от 3 дни, считано от днес, да представи данни с имената на
свидетелите, които ще бъдат доведени.
За събиране на допълнителни гласни и писмени доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 13.09.2021г. от 14.00 часа.
АДВ. Д.: На тази дата имам две дела в София. Моля, за друга дата.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА за 16.09.2021г. от 14.00 часа, за която дата и
час частният тъжител и повереникът – уведомени. Подсъдимият – уведомен
чрез защитника. Защитникът – уведомен. Допуснатите двама свидетели при
режим на довеждане в следващото съдебно заседание. Да се пишат писмата в
горния смисъл.
18
АДВ. Д.: Не възразявам подсъдимият да се счита уведомен чрез мен.
Делото се насрочва извън срока по чл.271 ал.10 от НПК по обективни
причини. Те се изразяват в това, че графикът на съдията-докладчик до края на
м.юни е запълнен изцяло, а през м.юли същият ще бъде командирован за
разглеждане на дела в РС - Панагюрище. След това предстои съдебната
ваканция, през която се разглеждат строго ограничен кръг дела, лимитирани в
ЗСВ, а настоящото не е сред тях.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.27 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
19