№ 4
гр. С., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Пламен Д. С.ов
Симеон Ил. СветоС.
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222200600598 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260007/23.06.2022г. по НОХД № 1706/2020г. С.ският
районен съд признал подс.П. И. М. за виновен в това, че на 24.04.2018г. в
местност „Запалня“, находяща се в землището на Община Т., се заканил с
убийство на длъжностно лице - С. П. Т. от с.Г. С., Община П.Б., главен
специалист „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури Б., при изпълнение на службата му с думите „Ще те убия“,
„Няма да стъпиш повече на язовира“, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144
ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му
наложил наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр.Т., ул.“Х.П.“ № 39 за
срок от десет месеца, като подсъдимият да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
десет месеца.
1
С присъдата са отнети в полза на държавата веществено доказателство -
компактдиск, запечатен в хартиен плик с лепенка ОДМВР С. В2844 и
компактдиск Kodak CD-R, които да останат на съхранение по делото до
изтичане сроковете на съхранение на самото дело.
Със същата присъда подс.М. е осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 516.51 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР С. и направените в съдебното
производство разноски в размер на 305.50 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд С., както и на частния обвинител С.
П. Т. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
800.00 лева.
Постановената присъда е обжалвана от защитника на подс.П. И. М. с
оплаквания за неправилност и несправедливост на съдебния акт, както и
наличие на нарушения на материалните и процесуални правила. В
депозираното допълнение на въззивната жалба се счита, че атакуваната
присъда е несправедлива, неправилна, необоснована и постановена в
противоречие със събраните писмени и гласни доказателства, както и в
противоречие с прилаганата от съдилищата съдебна практика, включително
от ВКС. Твърди се, че приобщените доказателства не са в подкрепа на
обвинението, като същото е несъставомерно и недоказано, а от там и
присъдата е необоснована и недоказана. Сочи се непълен и погрешен анализ,
направен от районния съд, като не са установени категорично определени
факти, подробно изложени в допълнението към жалбата. Прави се извод, че
извършваната проверка от свид.С. Т. е неправомерна, в пълно противоречие
на действащите разпоредби, правила и практика на служителите на ИАРА.
Заявява се, че районният съд погрешно е възприел, че свид.С. Т. на
инкриминираната дата, нощно време, е бил на внезапна нощна проверка и е
имал качеството на длъжностно лице. Коментира показанията на свид.И. Г. П.
относно възприятията му за наличие на гумена лодка в багажника на частния
автомобил, с който се е придвижвал свид.С. Т., след като е оставил служебния
си автомобил на бензиностанция в гр.Н.З. Твърди се, че свид.К. Ж. не е
присъствал на инцидента, което според защитата, не се установило и при
проведения следствен експеримент, а от друга страна експериментът бил
опорочен. В тази връзка защитата прави собствена преценка на събраните
доказателства, като изтъква наличие на съществени противоречия в
2
показанията на свидетелите, които не са анализирани. Твърди се, че
показанията на свид.Т. не съответстват на установеното от заключението на
техническата експертиза, както и едностранчиво анализиране на
заключението на комплексната психоло-психиатрична експертиза. Заявява се
и превратно и неправилно анализиране на резултата от фоноскопната
експертиза. Прави се извод, че не е имало физически контакт или друг акт на
насилие към свид.Т. или други присъствали на скандала лица, както и че
поведението на свид.Т. не може да се нарече внезапна нощна служебна
проверка, а носи характера на бракониерско такова, тъй като е извършено с
частен автомобил и не е присъствал друг служител на ИАРА. Посочва се, че
групата на свид.Т. е възприета първоначално като евентуални крадци на
животни, а не за проверяващи. Иска се да се отмени първоинстанционния акт
на районния съд и да се признае подс.М. за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Представителят на ОП С. счита, че следва да се отхвърли депозираната
въззивна жалба, тъй като доводите, изложени в нея, са неоснователни.
Посочва, че една част от доводите са неотносими към предмета на доказване,
а друга част от тях формират едностранчив анализ на доказателствата, целящ
формиране на защитната теза на подсъдимия. Заявява, че районният съд е
направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, съпоставил ги е
едно с друго и е преценил кои следва да кредитира. Твърди, че съдът
правилно е направил заключение относно наличието на достатъчно безспорни
доказателства, сочещи по категоричен начин виновността на подсъдимия.
Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Частният обвинител С. П. Т. се явява лично в съдебно заседание и с
повереника си адв.Р. К.. Повереникът на частния обвинител намира
първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и мотивирана,
поради което моли да се остави без уважение жалбата на подсъдимия.
Заявява, че събраните доказателства доказват наличието на основните
елементи от състава на престъплението, и по-точно отправяне на закана в
присъствието на пострадалия, както и длъжностното му качество при и по
повод изпълнение на служебните му задължения. Моли за потвърждаване на
атакуваната присъда като правилна и законосъобразна, както и присъждане на
разноските във въззивната инстанция.
3
Частният обвинител С. Т. се придържа към казаното от повереника си.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.П. И. М. се явява
лично и със защитника си адв.Г. М.. Защитникът на подсъдимия поддържа
въззивната жалба, като счита че присъдата на първоинстанционния съд е
несправедлива, неправилна и постановена в противоречие със събраните
писмени и гласни доказателства. Твърди, че няма събрани доказателства за
извършено от подсъдимия престъпление, за което му е повдигнато обвинение
и е осъден. Посочва, че извършения следствен експеримент е
компроментиран. Твърди, че показанията на свидетелите Ж. и Н. са неясни и
мъгляви, първоначално, а след това стават подробни и описателни. Заявява,
че първата инстанция е пренебрегнала събраните писмени доказателства –
писмени официални документи от Началника на ИАРА Б., че няма термин
внезапна проверка, че няма организиране на нощни проверки с частен
автомобил, ако това не е съгласувано с преките началници на проверяващите.
Сочи, че свид.С. Т. не взел друг служител на ИАРА, въпреки че е бил работен
ден. Изтъква, че свид.П. при всички проведени разпити е категоричен, че
свид.К. Ж. се е появил в един по-късен момент и не е бил на мястото на
инцидента. Посочва, че е неглижирано обстоятелството, че в частния
автомобил се е намирала изкуствена надуваема гумена лодка, като това има
характер, че извършват бракониерски риболов, което изключва факта, че
пострадалия Т. се е движил в качеството на длъжностно лице, което извършва
внезапна проверка. Твърди, че свид.Ч., тогава ръководител на свид.Т.,
първоначално не е запознат за извършване на внезапната проверка, а след
това става все по-конкретен, а свид.Т.Т., отговорник за чашката на яз.“Ж.“, е
категоричен, че никой не му се е обаждал за извършване на внезапна нощна
проверка. Иска се да се отмени присъдата като несправедлива, необоснована,
немотивирана.
Подсъдимият П. М. в личната си защита се придържа към казаното от
защитника си. Твърди, че въпросната вечер е бил с „комшията И.“ и не е
говорил със свид.Т., а само с „Н.“. Посочва, че първите показания на
свидетелите са правилни, а след това са се наговорили. Заявява, че не познава
свид.С. Т., за първи път го е видял в полицията. В последната си дума моли да
бъде оправдан.
Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимия, който има право
4
на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.3 от НПК
и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от
НПК, поради което тя е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя
и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи
извода, че въззивната жалба е неоснователна.
С.ският районен съд, съблюдавайки стриктно правилата на наказателния
процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства,
анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към
делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е
обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след
правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за
установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата и допълнението към нея,
и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата
инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното
деяние, неговата правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки
задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата
инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият П. М. е роден на **********г. в гр.Т., с постоянен и
настоящ адрес в гр.Т., ул.“Х.П.“ № 39, българин, български гражданин, със
средно образование, вдовец, земеделски производител, неосъждан.
Подсъдимият М. живеел в гр.Т., като към процесната дата (24.04.2018г.)
отглеждал животни - крави и телета, в близост до язовир Ж., на територията
на община Т., местност Запалня, където притежавал имот. В съседство на
неговия имот, такъв притежавал и свид.И. П., с прякор „Златния“, с когото
подсъдимият се познавал и с когото взаимно си помагали.
5
Към 24.04.2018г. свид.С. Т. заемал длъжност главен специалист
„Рибарство и контрол“ в отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, назначен по трудов
договор № 25/04.03.2013г. и допълнително споразумение към него №
83/07.07.2014г. Свидетелят Т. изпълнявал задълженията си на територията на
Отдел „Рибарство и контрол Южна България“ Пловдив в област С. и област
Стара Загора. В това си качество свид.Т. извършвал дейност по зарибителни
мероприятия и опазване на рибните ресурси, осъществявал контролни
функции върху риболовните уреди, оборудването, спомагателните материали
и другите технически средства за извършване на стопански и любителски
риболов, по отношение на установените правила, норми и режим за тяхното
използване в съответните рибностопански води и водни обекти, съответно
съставял актове при констатиране на извършени административни нарушения
по Закона за рибарството и аквакултурите. В изпълнение на горните си
задължения свид.С. Т. осъществявал планирани проверки, съобразно месечен
график и непланирани такива при инцидентни случаи на сигнали за
извършени нарушения.
Свидетелят Т. се познавал със свид.Н. Г., с прякор „Кинчето“, който към
24.04.2018г. бил риболовен надзорник в Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури Б. /(ИАРА) и бил член на Централната рибно-
опазваща организация (ЦРОО).
На 24.04.2018г. риболовът бил забранен. На този ден свид.Т. провел
разговор с прекия си началник свид.Мирослав Ч. - ст.инспектор „Рибарство и
контрол“, че ще извърши проверка на язовир Ж. за незаконен улов на риба.
Обадил се на свид.Г., за да му съдейства при извършване на проверката.
Свидетелят Н. Г. се съгласил и от своя страна се обадил на свид.К. Ж., за да
ги придружи.
По този повод, за извършването на проверката от гр.Стара Загора до
гр.Н.З. свид.Т. се придвижил със служебен автомобил „Лада Нива“, която
оставил на бензиностанция в гр.Н.З. До язовир „Ж.“ тримата свидетели Т., Г.
и Ж., отишли с личния автомобил на свид.Ж. марка „Хюндай“. От местността
„Малкия паметник“, тримата свидетели наблюдавали язовира. Около 22.00ч.-
23.00ч. свид.Т. забелязал с термокамерата, която използвал, как в м.“Запалня“
неизвестно лице отишло до водите на язовира, качило се в лодка и
6
разположило мрежа във водата. Свидетелят Т. уведомил по телефона свид.Ч.,
като последният му дал указания мрежата да се прибере към момента. Тогава
свидетелите Т., Г. и Ж. се насочили с автомобила на свид.Ж. към мястото,
където била хвърлена мрежата. Извадили мрежата от язовира и я сложили в
чувал, който поставили в багажника на колата. Свидетелят Т., в автомобила,
съставил констативен протокол № СТ 033/24.04.2018г. за извадената от
язовира хрилна мрежа, в който вписал като лице, което присъства свид.Н. Г.,
в качеството му на риболовен надзорник към ИАРА.
Междувременно на мястото при тях пристигнали два леки автомобила.
Първият пристигнал автомобил марка „Тойота“ бил управляван от свид.И. П..
След него, с автомобил марка „Сузуки Витара“ пристигнал и подс.П. М..
Подсъдимият бил агресивно настроен и запитал заварените свидетели какви
са и какво правят на мястото, при което направил и оплакване, че са му
откраднали животни. Свидетелят Т. веднага се легитимирал със служебната
си карта, като служител на ИАРА и уведомил подс.М., че извършва проверка
на язовира. Въпреки това, подсъдимият отишъл до спрения автомобил на
свид.Ж. и извадил на земята мрежата, която преди това свидетелите Т., Г. и
Ж. били сложили в багажника на колата в полиетиленов чувал. Подс.М.
отишъл до свид.Т. и го заплашил, че повече няма да стъпи на язовира и че ще
го убие, въпреки че разбрал, че поводът, поради който свидетелят се намира
на язовира е извършване на служебна проверка. Тогава, около 23.46 часа
свид.Т. се обадил на телефон 112, за да поиска съдействие от органите на
МВР. Подсъдимият М. заплашил с убийство свид.Т. и преди, и след като се
обадил на тел.112. Отправените заплахи към Т. били „Ще те убия“, „Няма да
стъпиш повече на язовира“. След отправените заплахи подс.М. напуснал
мястото. Свид.П. запитал свид.Т. дали свид.Т.Т., който към този момент бил
отговорно лице за териториално звено на ИАРА С. и когото свид.П. познавал
лично, знае че има проверка на язовира. Поради това свид.П. се свързал със
свид.Т. лично по телефона, провел разговор с него, при което свид.Т.
отговорил, че не знае за такава проверка. След това свид.П. говорил по
телефона и със свид.Мирослав Ч., за да го попита дали бил уведомен за
извършваната проверка на яз.“Ж.“, при което свид.Ч. потвърдил, че свид.Т.
извършва проверка на язовира. След проведените разговори свид.П. също си
тръгнал.
Свидетелите Т., Ж. и Г., след като подсъдимият и свид.П. си тръгнали,
7
се отправили към РУ Т., където свид.Т. депозирал заявление относно
действията на подсъдимия. Тримата свидетели написали и сведения за
случилото се. По -късно, на дата 03.05.2018г. сведения дали и свид.П., и
подсъдимия М..
Бил проведен следствен експеримент на досъдебното производство, при
който се установило точното разположение на свидетелите, автомобилите и
подсъдимия по време на извършване на деянието.
Видно от заключението на изготвената комплексна психолого-
психиатрична експертиза, че свид.С. Т. е с нормално нервно-психично
развитие, не страда от психично заболяване, като описаният в материалите по
досъдебното производство инцидент предизвикал при свид.Т. поява на
повишена тревожност, свързана със страх за живота, която била нормална и
психологично разбираема, предвид отправената му закана за убийство, която
предизвикала у последния основателен страх за нейното осъществяване.
Установено е, че свид.Т. е в състояние правилно да възприема и интерпретира
факти от действителността, свързани с воденото досъдебно производство и
може да участва в наказателното производство, както и че не се установя
склонност към преувеличаване.
Установява се от заключението на направената фоноскопна експертиза,
че от предоставения за изследване диск CD-R 700МВ, м.“Кодак“ бил снет и
представен в писмен вид текст на звукозаписа от обаждането на телефон 112
от дата 24.04.2018г.
Видно от заключението по назначената и изготвена комплексна
техническа и лицево-идентификационна експертиза, с която на хартиен
носител е снет представения запис от термокамерата от ЦРОО, при което се
посочва, че на записа се виждат обекти, но поради лошото качество не може
да се разграничи дали са хора, лодка, мрежа или каквото и да е.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, събрани на
досъдебното и в съдебните производства при стриктно спазване изискванията
на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа
обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на
първоинстанционното решение. Направената от въззивният състав преценка
8
на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата
инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и надлежно
приобщени в първоинстанционното и въззивно съдебно следствие, които са
въведени в настоящия процес от писмените доказателствени средства –
протокол за следствен експеримент от 10.09.2019г., веществените
доказателствени средства – фотоснимки, приложени във фотоалбума,
приложен към протокола за следствен експеримент, гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите С. П. Т., К. К. Ж., Н. Н. Г., Т.С.Т., М.П.
Ч., Н. И. М., Д. С.Ц. И. Йорданов И., Слав Тинчев С., частично от показанията
на свид.И. Г. П. и частично от обясненията на подс.П. И. М., писмените
доказателства – Трудов договор № 25/04.03.2013г., Допълнително
споразумение № 83/07.07.2014г. към трудовия договор, длъжностна
характеристика на длъжността Главен специалист в отдел „Рибарство и
контрол – Южна България“, Констативен протокол № СТ 033/24.04.2018г.,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка
за съдимост, писмо от Дирекция „Национална система 112“, заявление от С.
Т. до Началник РУ Т., и веществените доказателства – CD-R 700МВ,
заключенията на изготвените експертизи – фоноскопна експертиза,
комплексна психолого-психиатрична експертиза, както и приетите в
първоинстанционното производство писмени доказателства - писмо от
24.03.2021г. от ИАРА, сектор РК Стара Загора, ведно с приложения към него,
писмо от 30.03.2021г. от МБАЛ „Тракия“ ЕООД Стара Загора, ведно с
приложенията към него, писмо от 30.03.2021г. от РУ Т. и справка към него,
писмо от ИАРА от 30.03.2021г., ведно с приложения към него, писмо от
12.04.2021г. от ИАРА, отдел „Рибарство и контрол – Южна България“
Пловдив, сектор РК Стара Загора, ведно с приложения към него, писмо от
18.05.2021г. на РУ Т., ведно с приложения към него, писмо от 17.05.2021г. на
ИАРА, отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив, сектор РК
Стара Загора, справка от 17.05.2021г. на „ТЕЦ Марица изток 2“ с.Ковачево,
обл.Стара Загора, ведно с приложенията към нея, писмо от 19.05.2021г. на
ИАРА, ведно с приложенията към него, писмо от 06.07.2021г. на ИАРА Б.,
ведно с приложенията към него, писмо от 17.11.2021г. на ИАРА Б., ведно с
9
приложенията към него, писмо от ОД МВР С., сектор ПП от 01.06.2022г.,
ведно с приложенията към него, писмо от Общинска служба по земеделие С.
от 03.06.2022г., ведно с приложения към него, заверени преписи от анкетна
карта за регистрация на земеделски стопанин от 08.03.2018г. и анкетен
формуляр от 23.02.2018г., и заключението на изготвената комплексна
техническа и лицево-идентификационна експертиза.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, начина и механизма на извършване
на деянието, отправените думи от подсъдимия спрямо свид.С. Т., изразяващи
закана с убийство – „Ще те убия“, „Няма да стъпиш повече на язовира“, както
и качеството на длъжностно лице на свид.С. Т. към процесната дата, а именно
главен специалист „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури Б., при изпълнение на службата му, са категорично
установени в хода на разследването, както и при проведеното
първоинстанционно съдебно следствие, чрез способите и по реда на НПК.
Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността
на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са
достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на
страните и на горната инстанция да проследят формирането на вътрешното
убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от
НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка
на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
които се споделят от настоящата инстанция. Същата намира за обективен,
всестранен и прецизен направения от първата инстанция анализ на
доказателствените материали и възприема напълно дадената оценка за
тяхната годност и достоверност.
Двете съдебни инстанции се довериха на показанията на свид.С. Т.,
пострадал, относно извода, че подс.М. на 24.04.2018г. се е заканил на
пострадалия с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му. Съдът дава вяра на показанията на свид.Т.,
предвид обстоятелството, че същите освен, че са последователни, ясни,
10
категорични, непроменени от подаването на заявление в полицията до
съдебното следствие, се подкрепят и кореспондират с показанията на
свидетелите Н. Г. и К. Ж., присъствали на мястото на деянието. Показанията
на свидетелите Г. и Ж. са взаимно допълващи се, ясни и правдиви,
безпротиворечиви, като от друга страна двамата свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото и дават точни, верни и последователни
показания. Твърдяното от защитата, както и от подсъдимия, че свид.Ж. не е
присъствал на процесната дата и място, не отговаря на установената
обективна истина по делото. Свидетелят Ж. е присъствал, като е управлявал
собствения си автомобил, с който тримата са се придвижили от гр.Н.З.до
язовира. В подкрепа на тези факти са и показанията на свид.Ч., пряк
ръководител на пострадалия, който бил уведомен за проверката, така и
писмените документи, приети от първата инстанция, относно движението на
служебния автомобил на свид.Т. до гр.Н.З. където са се срещнали със
свидетелите Г. и Ж., и са продължили с автомобила на свид.Ж., управляван от
него, към язовира. В този смисъл, съдът намира, че тези обстоятелства се
установяват безспорно и от проведения следствен експеримент, като са
неоснователни твърденията на защитата и подсъдимия, че последния е
опорочен и компрометиран. Напротив, следствения експеримент е проведен,
спазвайки стриктно процесуалните правила. На него са присъствали, освен
свид.Ж., чиито показания се проверявали, поемни лица, НТЛ при ОД МВР С.,
както и подсъдимият и неговия защитник. В протокола за проведения
следствен експеримент подробно е описано къде се е намирал свид.Ж. и
автомобила му, както и пострадалия, и подсъдимия. Дадена е възможност, и
подсъдимия, и неговия защитник, са направили възражения, вписани в
протокола, относно местоположението на участниците и мястото на
инцидента, след което протоколът е подписан от присъстващите лица.
Неоснователни са наведените доводи във въззивната жалба, че при
провеждане на експеримента е присъствал и свид.Т., който е давал напътствия
на свид.Ж. и му е указвал кой къде се е намирал. Такова обстоятелство, а
именно присъствие на свид.Т. при провеждане на следствения експеримент,
не е вписано в протокола и съдът изцяло се доверява на съдържанието на това
писмено доказателствено средство, което е извършено от компетентен орган
при стриктно спазване на процесуалните правила. Не е направено и такова
възражение в протокола от подсъдимия или защитника му, присъствали на
11
експеримента, видно от вписаните възражения. Протоколът от проведения
следствен експеримент е подписан от присъствалите лица, между които не е
свид.С. Т., в какъвто смисъл са твърденията на защитата на подсъдимия, и
които съдът намира за неоснователни и неотговарящи на истината.
Присъствието на свид.К. Ж. на процесното място се потвърждава и от
показанията на свид.Н. М., който е приел подаденото заявление от постр.Т. на
процесната дата и е снел сведения от лицата, като посочва присъствие още на
две лица, заедно с пострадалия. Съдът правилно е кредитирал показанията на
свид.Ж. относно факта, че е присъствал на 24.04.2018г. при извършената
проверка от свид.Т. на яз.Ж., което кореспондира не само с показанията на
свидетелите Т. и Г., но и с писмените доказателства по делото, а именно
писмо от „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД с.Ковачево, обл.Стара Загора, където
работи свид.Ж., относно факта, че на процесната дата не е бил на работа и не
се е намирал в района на Централата.
Неоснователно е твърдяното от подсъдимия и свид.И. П., че са се
обаждали в РУ Т. и са съобщили за събитията в процесната вечер. Същото не
се подкрепя от разпитаните полицейски служители – свид.Д. Ц., оперативен
дежурен полицай в районното управление към този момент, на когото се е
обадил само служителят на ИАРА – свид.С. Т., подкрепено от показанията на
свид.Н. М., при когото е дошъл служителя на ИАРА, подал е заявление за
процесното деяние, снел е сведения от присъствалите лица, но свид.М. към
този момент „не е търсил П. М.“, когото познава. Тези обстоятелства
кореспондират и с приложените по делото справки от РУ Т., от които се
установява, че в районното управление към въпросния период 24/25.04.2018г.
няма получени сигнали от свид.И. П. и подс.М., а само „от служител на ИАРА
Т.“, както и с приложеното заверено копие от Дневника за съобщения и
сигнали в РУ Т., в който е вписан само подаден сигнал от свид.Т..
Обстоятелството, че само свид.С. Т. е съобщил за случващото се на яз.“Ж.“ на
процесната дата се установява и от заключението на фоноскопната
експертиза, при което от предоставения за изследване диск CD-R 700МВ,
м.“Кодак“, и снетия в писмен вид текст на звукозаписа от обаждането на
телефон 112 от дата 24.04.2018г., при което е видно обаждане на тел.112 само
от пострадалия Т. с продължителност 1 минута и 12 секунди. При
обаждането, свид.Т. съобщава, че е служител от ИАРА и са нападнати от
„бракониери на язовира“, да се прати екип на полицията, и че „има проблем“.
12
Длъжностното качество на свид.С. Т. – главен специалист „Рибарство и
контрол“ при ИАРА Б., е безспорно установено от приложените писмени
доказателства – Трудов договор № 25/04.03.2013г. и допълнително
споразумение към него, длъжностна характеристика, справки от ИАРА, както
и от показанията на самия пострадал, свид.Ч. и свид.Т.. Първата инстанция
правилно е приела наличието на длъжностно качество на пострадалия към
процесната дата, както и обстоятелството, че свид.Т. е изпълнявал
служебните си задължения към момента и е извършвал внезапна проверка,
непланирана проверка, с личен автомобил. В този смисъл наведените доводи
от защитата, че не се извършват внезапни проверки от служители на ИАРА и
то с лични автомобили, са неоснователни. Към процесната дата са се
извършвали внезапни проверки от служители на ИАРА, които не са
планувани, каквато в случая е извършил постр.Т., като не е било необходимо
присъствие на друг служител на ИАРА, а само присъствие на доброволци,
като се съобщавало на прекия ръководител, което в настоящият случай
свид.Т. е сторил. Пострадалият Т. е съобщил на прекия си ръководител,
свид.Ч., за тази проверка, съветвал се е с него какви действия да предприеме
при констатираното нарушение – хвърлянето на хрилна мрежа в язовира при
забрана за риболов и съгласно правилата, след това е съставил Констативен
протокол СТ 033/24.04.2018г., в който посочил присъствието на свид.Н. Г.,
към момента риболовен надзорник към ИАРА. Ирелевантен е факта дали в
личния автомобил, с който е извършена проверката се е намирала надуваема
лодка или не. Фактът, че на 24.04.2018г. свид.Т. е извършвал внезапна
проверка, която не е включена в графика за проверки, в присъствието на
свидетелите Г. и Ж. с личен автомобил, е безспорно и категорично установен.
В автомобила се намирала мрежата, която свидетелите Т., Г. и Ж. установили
в язовира, извадили от язовира, сложили в чувал и прибрали в автомобила.
Това не се отрича и от свид.П. и подс.М., даже подсъдимият извадил
прибраната мрежа от автомобила.
Обстоятелството, че още с пристигането на подсъдимия, свид.Т. се е
легитимирал като служител на ИАРА и извършва проверка, е също
категорично доказано, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Установява се не само от показанията на свид.Т., кореспондиращи с
показанията на свидетелите Г. и Ж., но и частично от показанията на свид.И.
П., в която част съдът правилно ги е кредитирал. Свидетелят И. П. лично е
13
съобщил на подс.М., че свид.С. Т. е служител на ИАРА и това е станало
веднага, след като подсъдимият е слязъл от автомобила си и преди да отправи
заканата с убийство спрямо пострадалия.
Заканването от страна на подс.М. към свид.Т. с думите „Ще те убия“,
„Няма да стъпиш повече на язовира“, би могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му, установено от показанията на пострадалия, на
свидетелите Г. и Ж., присъствали непосредствено при извършване на
деянието, от показанията на свид.Ч., както и от отразения разговор на тел.112
в заключението на фоноскопната експертиза и от заключението на
изготвената комплексна психолого-психиатрична експертиза. Правилно
първата инстанция е дала вяра на тази доказателствена съвкупност,
кореспондираща и с посоченото заключение на комплексната психолого-
психиатрична експертиза, от което безспорно се установява, че заканването
от подсъдимия спрямо пострадалия е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, тъй като процесните действия от страна на подсъдимия
са предизвикали у свид.Т. поява на повишена тревожност, свързана със страх
за живота, което е нормално и психологично разбираемо, предвид
отправените закани за убийство от подсъдимия. Правилно районният съд е
приел, че отправените закани спрямо свид.Т. са предизвикали у него
действителен страх от осъществяване на отправената към него закана,
въпреки че не е необходимо за осъществяване на процесното деяние.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба, че първата
инстанция погрешно и неправилно не е обсъдил какво се е виждало с
термокамерата. Категорично е установено, че при извършваната проверка
свид.Т. е наблюдавал яз.“Ж.“, м.“Запалня“, заедно със свид.Г. и свид.Ж., с
термокамера на ЦРОО, предоставена от свид.Г., при което се видяло хвърляне
на мрежа в язовира. Свидетелят Т. съобщил за установеното на свид.Ч., като
негов пряк ръководител, който му е указал да се извади мрежата.
Действително от презаписаните записи и заключението на комплесната
техническа и лицево-идентификационна експертиза, не може да се различат
или видят движение на хора, лодка или мрежа, но както и разяснява вещото
лице в съдебно заседание, записът е с лошо качество, виждат се обекти, но не
може да се разграничи дали са хора, лодки или други лица или предмети.
Като извод, настоящата инстанция намира, че районният съд подробно е
14
обсъдил цялата събрана доказателствена съвкупност, обсъдил е поотделно и
съпоставени помежду си всички доказателства и доказателствени средства.
Правилно е дал вяра на показанията на свидетелите – Т., Г., Ж., Ч., Т., И., С.,
М., Ц., а показанията на свид.И. П. е кредитирал само за определени
обстоятелства, в определени части, както и обясненията на подсъдимия,
подробно изложени в мотивите, към които се присъединява и въззивната
инстанция.
Въз основа на гореизложената и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният съд, че подс.П. М. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.144
ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК, защото на 24.04.2018г. в местност „Запалня“,
находяща се в землището на Община Т., се заканил с убийство на длъжностно
лице - С. П. Т. от с.Г. С., Община П.Б., главен специалист „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Б., при
изпълнение на службата му с думите „Ще те убия“, „Няма да стъпиш повече
на язовира“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му.
Освен категорично установените обективни признаци на разгледаното
деяние, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективния елемент на престъплението по чл.144 ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК,
а именно пряк умисъл. Изследвайки умисъла на подс.М., трябва да се
отбележи константната съдебна практика, според която за субективната
страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни
действия и прояви на дееца, предшестващи настъпилите общественоопасни
последици, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и
собствената му интерпретация на протеклите събития. Всички данни по
делото категорично установяват, че подсъдимият, с оглед на неговата възраст,
физическо и психическо развитие, степен на образование, социален опит,
както и поведението му и характера на действията му, добре е разбирал, че
извършва нещо непозволено от закона спрямо длъжностно лице при
изпълнение на служебните му задължения, като е искал настъпването на
последиците от деянието. Иначе казано, обвиняемият е съзнавал, че не следва
да отправя закана с убийство на длъжностно лица при изпълнение на
службата му – при извършване на проверка. По този начин подс.П. М. е
15
съзнавал общественоопасния характер на отправената закана, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните последици
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.144 ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК. Изпълнени
са предписанията на тази законова норма за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната
правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК
за оправдаването му по този текст от закона, в каквато връзка са
неоснователни наведените доводи от защитата на подсъдимия.
При определянето на наказанието, което да наложи на подсъдимия,
районният съд е съобразил най-напред предвиденото в специалната част на
НК за престъплението по чл.144 ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК наказание, а
именно до шест години лишаване от свобода. Правилно наказанието е
наложено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като е отчетено
изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а
именно продължителния период от време, изминал от момента на извършване
на деянието, който, според въззивния съд, не се дължи на неправомерно
поведение на подс.М.. По този начин, първата инстанция правилно е
наложила на подсъдимия наказание пробация, изразяваща се в следните
пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр.Т.,
ул.“Х.П.“ № 39 за срок от десет месеца, като подсъдимият да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от десет месеца. При определяне на пробационните мерки
правилно районният съд е отчел възрастта на подсъдимия и влошено
здравословно състояние, като размерът им е определен при превес на
смекчаващите вината обстоятелства към минималния размер, отчитайки
правилно и чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му активност,
сравнително позитивните му характеристични данни. Настоящата инстанция
намира, че първоинстанционният съд неправилно е отчел като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелствата, че пострадалият е длъжностно
лице и че деянието е извършено при изпълнение на службата му, тъй като
тези обстоятелства са елемент от състава на деянието по чл.144 ал.3, вр.ал.2,
вр.ал.1 от НК и не могат да се отчитат като отегчаващи такива. Независимо от
16
това, въззивният съд намира, че като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се цени цялостното поведение на подсъдимия по време на
извършване на деянието, агресивните му действия, който не са провокирани
по никакъв начин от пострадалия или лицата, които са били с него, поради
което правилно районният съд е определил размера на пробационните мерки
за срок от десет месеца, който е към минималния по закон размер от шест
месеца. Ето защо, наложеното от първата инстанция наказание отговаря на
критерия за справедливост по чл.348 ал.5 от НПК, като липсват основания за
намаляването му. Въззивната инстанция счита, че не е налице явно
несъответствие на наложеното наказание с обществената опасност на
извършеното и с личната на подсъдимия, както и че с наложеното наказание
ще се изпълнят целите по чл.36 от НК, поради което няма основание за
намаляването му.
Искането за оправдаване на подсъдимия е неоснователно, поради
категорична доказаност на деянието, извършено от подсъдимия П. М..
Наложеното наказание пробация, следва да остане в определения от първата
инстанция вид и размер, предвид това, че се постигнат в най-пълна степен
целите на индивидуалната и обща превенция.
Правилно, с оглед осъждането на подсъдимия по повдигнатото
обвинение, на основание чл.189 ал.3 от НПК, в негова тежест са възложени
направените деловодните разноски, като направените на досъдебното
производство разноски в размер на 516.51 лева подсъдимият да заплати по
сметка на ОДМВР С. в полза на бюджета на държавата и направените в
съдебното производство разноски в размер на 305.50 лева - по сметка на
Районен съд С. в полза на бюджета на съдебната власт, както и на частния
обвинител С. П. Т. направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 лева.
С оглед направеното искане от повереника на частния обвинител Т.,
въззивният съд следва да осъди подс.М. да заплати на частния обвинител С.
П. Т. направените от него разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, предвид посочената сума в
представения договор за правна защита и съдействие.
Веществено доказателство - компактдиск, запечатен в хартиен плик с
лепенка ОДМВР С. В2844 и компактдиск Kodak CD-R, е отнето в полза на
17
държавата и остава на съхранение по делото, до изтичане сроковете на
съхранение на самото дело.
След извършената проверка на атакуваната присъда, настоящата
инстанция не намери допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, твърдени от жалбоподателя. Изводите на решаващия съд са
направени след цялостен, задълбочен и правилен анализ на събраните
доказателства, правилно е приложен и материалния закон, а наложеното
наказание не е прекомерно тежко за извършеното и неговия автор. Присъдата
е законосъобразна, обоснована и правилна, а подадената от подсъдимия и
защитата му въззивна жалба е неоснователна и не може да доведе до
претендираните с нея правни последици.
В заключение, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната
присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановено е при
пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не
страда от такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат
отменяване или изменяване на съдебния акт.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260007/23.06.2022г. по НОХД №
1706/2020г. по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА подсъдимият П. И. М. да заплати на частния обвинител С. П.
Т. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18