№ 23516
гр. София, 05.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110105718 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Б. Б. Д. срещу „.....................“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 484,62 лева,
представляваща обща стойност на задължения във връзка с използвани и незаплатени
водоснабдителни и канализационни услуги до водоснабден имот с адрес: ......................., ап.
36 по партида с клиентски № **********, начислена във фактури за периода от 16.04.2013 г.
до 16.11.2017 г. поради погасяване по давност на правото на принудителното им
изпълнение.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот – апартамент 36, находящ се на
адрес: ......................., който е водоснабден и по отношение на който при ответното
дружество е открита партида с клиентски номер **********. Поддържа че, след извършена
проверка за задълженията във връзка с доставката на водоснабдителни и канализационни
услуги до имота към 15.09.2022 г. установила, че при „.....................“ АД са налице отразени
такива в общ размер на сумата от 484,62 лева съгласно издадени фактури през периода
16.04.2013 г. до 16.11.2017 г. С исковата молба Б. Д. оспорва тяхната дължимост с довод за
погасяването им по давност, започнала да тече след изтичане на установения за плащането й
30-дневния срок съгласно клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ответника,
съответно от 16.05.2013 г. за задълженията по първата фактура и от 16.12.2017 г. за
задълженията по последната фактура от периода. Намира за приложим към вземанията
тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД , който е изтекъл към момента на
образуване на настоящото дело по искова молба от 01.02.2023 г. Посочва, че въпреки
отправеното от Д. извънсъдебно искане за заличаване на погасените по давност суми, от
страна на „.....................“ АД е направен отказ за това, като при погасяване от ищцата на
текущите й задължения, на последната се начислява и същата заплаща и лихва за забава
върху оспорените вземания. С тези доводи Б. Д. обосновава правния си интерес от търсената
защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„.....................“ АД, чре пълномощника си юрк. Т.Ч., признава иска по основание и размер,
не оспорвайки, че спрямо процесните оспорени от ищцата вземания е изтекла предвидената
в закона тригодишна погасителна давност. Намира, че с поведението си не е дал повод за
предявяване на исковата претенция и за завеждане на делото, тъй като се касае за
1
извънсъдебно претендиране на несъществуващи вземания. Ето защо, разноските по делото
следва да бъдат възложени на ищцата. Посочва, че дори възможността за принудително
изпълнение на вземанията да е погасена с изтичане на давността, то титулярят на
притезанията има правото да ги претендира от длъжника и в случай на изпълнение, то
последното би било надлежно. Счита, че отговорност за разноски би възникнала за
„.....................“ АД само при предприемане на съдебни мерки или при оспорване на
предявения отрицателен иск за несъществуване на вземанията, които в случая не е налице. С
тези доводи ответникът отправя искане за постановяване на решение при признание на иска
по реда на чл. 237 ГПК и за възлагане на разноските на Б. Д. на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и краен момент
на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора, а приемането им допустимо, поради което искането в тази насока следва да бъде
уважено.
Като такова следва да се уважи и искането на ищцата, направено с уточнителната
молба от 28.02.2023 г. за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи
заверен препис от процесните фактури.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищцата – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по представените от ищцата
писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответната страна „.....................“ АД
най-късно в откритото съдебно заседание да представи заверен препис от фактурите,
издадени в периода от 16.04.2013 г. до 16.11.2017 г., обективиращи процесното задължение
в общ размер на сумата от 484,62 лева по партида с клиентски № **********, като му
УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне с указания срок съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които са изискани фактурите.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
2
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3