РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20255000600420 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е по жалба на адв. Е. Б., служебен защитник на засегнатото
лице Г. Г. И., срещу Решение № 294 / 09.09.2025г., постановено по ЧНД №
1919/2025 г. по описа Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 32, ал.
1 вр. чл. 16 от ЗПИИАКОНФС е признато и допуснато за изпълнение решение
за налагане на финансова санкция № LINZ/923010004479/23 от 19.12.2023г., в
сила от 20.06.2024г., постановено от австрийски административен орган по
отношение на българския гражданин Г. И..
В жалбата, която е депозирана в срок, са наведени възражения за
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Формулирано е искане
атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде отказано изпълнение на
чуждестранното решение.
В съдебно заседание прокурорът пледира за неоснователност на
1
жалбата и иска решението да бъде оставено в сила, като обосновано и
законосъобразно.
Защитникът поддържа жалбата с релевираните в нея доводи за
незаконосъобразност на решението.
Засегнатото лице Г. П. И., редовно призовано, не се яви пред въззивния
съд.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
Решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови атакувания съдебен акт, Пловдивският окръжен съд е
установил след подробен анализ, че постъпилите документи относно
признаването на решението на несъдебен орган на Австрия за налагане на
финансова санкция съдържат всички изискуеми реквизити на
ЗПИИАКОРНФС относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
Съдът е приел, че са налице влязъл в сила акт на несъдебен орган за
извършено нарушение по законодателството на Република Австрия с
наложена парична санкция и съответното удостоверение по образец,
придружени от превод на български език.
От приложеното Удостоверение по член 4 от РР№2005/214 ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции се установява, че същото е издадено въз основа на решение на
несъдебен орган в Република Австрия, постановено на 19.12.2023г., в сила от
20.06.2024г. за налагане на финансова санкция, в размер 300 евро, както и 5
евро такса за напомняне, поради извършено от засегнатото лице- българския
гражданин Г. Г. И. административно нарушение, което се санкционира по реда
на конкретно посочени правни разпоредби по законодателството на
санкциониращата държава. Описано е и нарушението, изразяващо в това, че
на 13.03.2023г. в 18,33ч., като държател на ППС с рег.№ ***, с общо тегло от
повече от 3,5 тона, на федерален път в района на гр.Л., Австрия, км 164,143, е
нарушил разпоредбите от австрийското законодателство във връзка с
правилата за движение по пътищата относно определяне на изискуемата
пътна такса, дължима за съответното превозно средство.
Неоснователно е възражението, че нито засегнатото лице, нито
притежаваното от него търговско дружество са собственици на автомобил,
идентичен с посочения в самото решение. Видно е, че той е санкциониран
като „държател“, а не като собственик.
Санкционираното нарушение е сред визираните в чл.30, ал.2, т.1 от
2
ЗПИИРКОРНФС, за които не се изисква двойна наказуемост. Удостоверението
по чл.4 от РР, изготвено от компетентния орган на издаващата държава,
съдържа необходимата информация, която съответства и на данните от
съдебния акт, като не сочи наличието на основанията по чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС /чл.7 от Рамковото Решение 2005/214 ПВР на Съвета от
24.02.2005г./, при които може да се откаже признаването и изпълнението на
съдебния акт.
Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и
приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като
е заключил, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване на
решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в чл.
35 от ЗПИИАКОРНФС. Изложил е и подробни съображения, с които е
отхвърлил възраженията на защитата като неоснователни. Предвид всичко
това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ да изпълни
решението.
Настоящият състав намира решението на окръжния съд за обосновано и
законосъобразно.
Наведеното възражение, че не е несъмнено установена идентичността на
санкционираното лице с лицето, сочено в Удостоверението по чл. 4 от
РР№2005/214 ПВР на Съвета, е неоснователно. Видно е и от съдържанието на
решението за налагане на финансова санкция, и от данните за самоличността
на лицето, отразени в Удостоверението по чл. 4 от РР№2005/214 ПВР на
Съвета, че санкционираното лице е посочено с идентични данни относно
имена и адрес в България. Извършената от първостепенния съд проверка
установява, че соченият в коментираните документи на молещата държава
адрес е именно този, който Г. Г. И. е заявил като свой и настоящ, и постоянен
/л. 19 ЧНД№1919/2025г./.
От изисканата от настоящия съд допълнителна информация от ТД на
НАП-Пловдив се установява, че същото лице, със същия адрес, е
регистрирано и като данъкоплатец за периода от м. 01.2022г. до 25.09.2025 г.
/справката от ТД на НАП е с дата от 26.09.2025г./. Т.е, налице са достатъчно
убедителни доказателства, че решението за налагане на финансова санкция и
издаденото въз основа на него Удостоверението по чл. 4 от РР№2005/214 ПВР
на Съвета касаят българския гражданин Г. Г. И., с ЕГН: **********.
Ясно е посочено и в решението, и в Удостоверението по чл. 4 от
РР№2005/214 ПВР на Съвета, че се санкционира именно физическото лице и
наведеното в тази насока възражение е неоснователно.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са
представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво
нарушение е извършил българският гражданин Г. И.. Точно е преценено, че
санкционираното нарушение попада сред визираните в чл.30 от
ЗПИИАКОРНФС, по отношение на които не се прилага принципа за двойна
наказуемост.
Неоснователно е и възражението, че не са представени доказателства
3
относно изпълнена от издалата решението държава процедура по поканване
на лицето за доброволно изпълнение на решението. Нито ЗПИИАКОРНФС,
нито Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. съдържат
задължение за органа, издаващ Удостоверението по чл. 4 от РР да представят
доказателства в тази насока.
Следва да се напомни, че РР 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г.
регламентира взаимното признаване по отношение на финансови санкции,
които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване
изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз,
различна от държавата, в която са били наложени. То е израз на принципа на
взаимно доверие между държавите членки, поради което на замолената за
изпълнението държава е достатъчно да се предостави информация,
съответнстваща на визираната в РР 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г.
Приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от РР съдържа изискуемата
информация.
Не може да бъде споделено и възражението, основано на липсваща в
удостоверението информация относно това какъв е бил срокът, в който лицето
е следвало да представи за декларираната мощност на двигателя или
деклариран ЕВРО и кога е изтекъл. Касае се за възражение относно
съставомерни признаци на нарушението, за което е наложена санкцията. Вече
коментираният принцип на взаимно доверие на държавите членки, намерил
израз и в РР 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., повелява съдът в
замолената държава, без да има правомощие да изследва самостоятелно
заявеното в Удостоверението по чл. 4 от РР, да приеме с доверие, че деецът е
реализирал поведение, което в санкциониращата държава се явява
административно нарушение, което е санкционирано по съответния ред.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените съображения относно
липсата на основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
На внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд и
всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и
отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИАКОРНФС и
Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане
принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
В Удостоверението по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета изрично е
отбелязано, че Г. И. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата
държава относно правото си да обжалва решението и относно сроковете за
обжалване. Посочена е и конкретна дата в удостоверението, на която Г. Г. И. е
бил уведомен за постановеното решение и за правото си да го обжалва-
05.06.2024г.
4
Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано, постановено при отсъствие на процесуални нарушения, водещи
до неговата отмяна, следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 34, ал.1, вр. чл.20, ал.1-3 от
ЗПИИАКОРНФС, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294/09.09.2025г., постановено по ЧНД №
1919/2025 г. по описа Окръжен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5