Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 28.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-3 с-в в съдебно заседание на 27.03.2017г. в състав:
СЪДИЯ: Лилия Илиева
При участието на секретаря Евгения Гачева, като разгледа т.д.№
8585/12г., взе предвид:
Предявен е иск за съществуване на вземане с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 12.12.2007г. между него и „Г.-К.“ ЕООД е бил сключен договор за банков кредит № 100-687, с който е предоставен инвестиционен кредит в размер на 3 млн. евро. Кредитополучателят се задължил да погасява задълженията си в договорените срокове и размери.
В чл.3 бил уговорен краен срок за издължаване 84 месеца от датата на подписване на договора или 12.12.2014г.
С чл.20 ответникът се задължил да поеме изцяло разноските , свързани с обезпеченията и принудителното изпълнение.
Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен на 28.12.2007г. От главницата била погасена само част в размер на 40 492.23 евро като плащанията били извършени на 10.10.2008г. и на 10.11.2008г.Остатъкът не бил погасен идо момента.
На 21.04.2009г. между страните бил сключен Анекс № 1 към договора за кредит, с който били приети промени в погасителния план и размера на дължимата лихва.
С Анекс № 2 от 27.10.2009г. отново била договорена промяна в погасителния план и размера на лихвата.
С Анекс № 3 от 04.03.2010г. е променена лихвата.
С Анекс № 4 от 3009.2010г. е договорено кредитът да се издължава чрез погасяване на една погасителна вноска в размер на 2 959 507.77 евро, дължима на 12.02.2011г., като крайния срок за погасяване на всички суми по кредита бил променен на 12.02.202011г.
На 12.05.2011г. между страните е сключено Допълнително споразумение, с което те се съгласили кредита да се издължи с една вноска в размер на 2 959 507.77 евро дължима на 12.01.2012г. Отново е променен размера на лихвата.
С Договор за встъпване в дълг от 28.06.2012г. Г.М.Ш. встъпил във всички задължения на „Г.“ ЕООД към банката по процесния договор.
Поради неизпълнение на задължението за плащане банката на15.08.2012г. подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК. Било образувано дело и издадени заповед и изпълнителен лист от 22.08.2012г. като двамата ответници били осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата 532 195.81 евро- част от дължимата главница от 2 959 507.77 евро, 253 137.81 евро договорена лихва за периода 21.02.2012г.- 14.08.2012г. върху цялата дължима главница, 18 971.74лв. адвокатско възнаграждение и 30 719.57лв. платена държавна такса.
Било образувано изпълнително дело, но тъй като длъжниците подали възражение по чл.414 от ГПК, банката е предявила настоящите искове.Моли за решение, с което да се приеме за установено, че банката има вземания към длъжника в посочените размери.
В писмен отговор ответниците оспорват исковете с твърдение, че договорът и анексите били нищожни поради противоречие с добрите нрави и били погасени чрез прехвърляне на имоти.
Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
В изпълнение на Договор за банков кредит № 100-687 от 12.12.2007г. сключен между „Ю.Б.И Е.Д.Б.“АД в качеството на кредитодател и „Г.К.“ ЕООД в качеството на кредитополучател, банката е отпуснала кредит на Г.К.вразмер на 3 000 000 евро, усвоен изцяло от кредитополучателя на 28.12.2014г. Срокът за погасяване на заема бил 12.12.2014г. с 6-месечен гратисен период за главницата и погасяването следвало да стане на 77 равни месечни вноски в размер от по 38 460 евро и една изравнителна вноска от 38 580 евро.Дължимата на банката възнаградителна лихва в размер на действащия тримесечен юрибор, обявен от банката и надбавка от 3.5 пункта, се начислявала ежемесечно и била платима на 21-во число на месеца.
При просрочие на дължимите погасителни вноски или при предсрочна изискуемост на кредита лихвата се увеличавала автоматично с наказателна неустойка в размер на 10 пункта.Кредитополучателят се задължавал да поеме изцяло разходите по предоставяне, регистриране и вписване на обезпеченията и всички разноски по организиране и провеждане на принудително изпълнение.
На 10.10.2008г. и 10.11.2008г. били погасени общо 40 492.23 евро от главницата, като остатъкът от 2 959 507.77 евро не е погасен и до момента.
С 4 броя анекси сключени в периода от 21.04.2009г до 30.09.2010г. страните са променяли погасителния план и лихвения процент.
С Допълнително споразумение от 12.05.2011г. страните по договора се съгласили погасяването на кредита да стане на една вноска от 2 959 507.77 евро на 12.01.2012г.която дата и ставала крайния срок за погасяване на всички задължения.Годишната лихва била променена на Корпоративен Бенчмарк лихвен процент за евро и договорна надбавка в размер на 0.10% годишно.
С Договор за встъпване в дълг от 28.06.2012г.Г.М.Ш. встъпил във всички задължения на „Г.“ ЕООД към „Ю.Б.И Е.Д.Б.“ по договора за кредит от 12.12.2007г., анексите към него и допълнителното споразумение.
Поради неизпълнение на задължението за плащане „Ю.“ подала Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист. Такива били издадени на 22.08.2012г. В тази връзка е предявен и настоящият иск поради подадено възражение от страна на длъжниците.
От заключението на назначената експертиза- основно и допълнително, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че непогасената главница по процесния договор възлиза към настоящия момент на 2 959 507.77 евро, нопогасената договорна лихва е в размер на 2 158 805.27 евро, непогасените договорни такси са 12 152.21 евро
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове, които са частични- до 14.08.2012г., са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
В хода на производството по предявените искове- на 17.02.2014г. е станал известен факта на обявяване неплатежоспособността на ответника Г.“ ЕООД и откриване производство по несъстоятелност, поради което спрямо него, на основание чл.637,ал.1 от ТЗ производството е спряно. И тъй като вземането на банката е било прието в производството по несъстоятелност и включено в списък с предявени вземания, одобрен от съда по несъстоятелност, то производството по делото е прекратено спрямо този ответник с определение от 05.02.2016г.
Ответникът Г.М.Ш. е солидарно задължен по процесния договор и предвид особеностите на солидарните задължения и възможността кредиторът да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, исковете следва да се уважат по отношение на него.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в настоящото производство, които са 32 707.23лв. държавна такса, 2000лв. хонорар за вещо лице и 37 403.48лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.М.Ш.
ЕГН **********,***, че „Ю.Б.И Е.Д.Б.“ АД с ЕИК*********,С.,
бул.“*********има вземания,
произтичащи от Договор за банков кредит № 100-687 от 12.12.2007г. и анекс № 1
от 21.04.2009г., анекс №2 от 27.10.2009г., анекс № 3 от 04.03.2010г., анекс № 4
от 30.09.2010г. и Допълнително споразумение от 12.05.2011г. за сумите от
532 195.62 евро- част от дължима главница от 2 959 507.77 евро
253 137.81 евро договорна лихва за периода 21.02.2012г. до 14.08.2012г. върху цялата главница
49 691.31 лв.разноски по заповедното производство, от които 18 971.74лв. платено адвокатско възнаграждение и 30 719.57лв. платена държавна такса.
ОСЪЖДА Г.М. Ш. да заплати на „Ю.Б.“ АД направените в настоящото производство разноски в размер на 32 707.23лв. платена държавна такса, 2000лв. хонорар за вещо лице и 37 403.48лв.платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: