Определение по дело №75/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 123
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20223300500075
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 123
гр. Разград, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов

Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 във вр. с чл. 129, ал.3,
изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от адвокат Е.К. от АК –
Силистра, действаща в качеството си на пълномощник на ищците Ф. ИДР. М.,
ЮМЮГЮЛ. ИДР. М., З. ИДР. М., В. Х. АЛ. и З. Ф. С., против Определение
№ 15 от 12.01.2022г. по гр.д. № 607/2021г. по описа на РС – Исперих, с което
съдът, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба на ищците и е
прекратил производството по делото
Частните жалбоподатели намират обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Сочат, че са пропуснА. и не са видели указанието на съда
за допълнително внасяне на 20 лв., тъй като усилията им били насочени към
представяне на доказателства за направения отказ от съдията по вписвания да
впише исковата молба, съобразно дадените от съда указания за вписване.
Моли се съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
определението за прекратяване и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Тъй като обжалваното прекратителното определение е постановено
след връчване от съда на препис от исковата молба с приложенията по реда
на чл. 131 ГПК на ответника Н. И. М., то на същият е връчен и препис
частната жалба, на осн. чл. 276, ал.1 ГПК. Така и Определение № 95 от
10.02.2011 г. на ОС - Добрич по ч. гр. д. № 92/2011 г., ГО. В срока по чл. 276,
ал.1 ГПК, ответникът Н. И. М. депозира отговор на частната жалба, като я
оспорва и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения.
Тъй като препис от исковата молба с приложенията по реда на чл. 131
1
ГПК не са били връчени на другия ответник – З.И. А.осман, то на същия
препис от частната жалба не е връчен, на осн. чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Разградският окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна
с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на
обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба
оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК
на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в
едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество – за частично основателна, поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба,
депозирана от настоящите частни жалбоподатели, с която против
ответницитите Н. И. М. и З.И. А.осман е предявено:
- искане по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползване на подробно
описан недвижим имот,
- искане по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение, считано от
датата на завеждане на исковата молба.
С разпореждане № 699 от 30.09.2021г. районният съд, приемайки, че
исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от
ГПК, е отпочнал процедурата по чл. 131 от ГПК, разпореждайки препис от
исковата молба и доказателствата към нея да бъдат връчени на ответниците.
На 05.10.2021г. на ответника Н. И. М. е връчено съобщение ведно с
препис от исковата молба с приложенията /л. 40 РС/. С молба с вх. № 2291 от
29.10.2021г. Н. И. М., изразила становище, за недопустимост и
неоснователност на исковите петенции, като молила същите да бъдат
отхвърлени изцяло /л. 56-47/. С молба с вх. № 2299 от 01.11.2021г. Н. И. М.
депозирала допълнителен отговор на исковата молба, като предявила, на осн.
чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79 ЗС за установяване по отношение на ищците, че ответницата е
собственик на процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност /л.
48-72 РС/. С горецитираната молба, на осн. чл. 211 ГПК, предявила и
евентуален насрещен иск за заплащане на направените от нея подобрения и
необходими разноски за запазването на процесния имот. Поискала до
заплащането на подобренията съда да постанови право на задържане.
До другия ответник – З.И. А.осман, книжата били изпратени на
посочения по делото адрес - обл. Шумен, общ. Венец, с. Ясенково, ул. Мир №
50, но се върнА. в цялост с отразяване от връчителя, че лицето е в Турция /л.
42 РС/. Съдът разпоредил да се залепи уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК и да
се приложи справка за трудови договори /л. 43 РС/. На 10.11.2021г. на
горепосочения адрес било залепено уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК, като
връчителят отново отразил, че лицето е в чужбина. Ответникът не се е явил да
получи книжата /л. 75-77 РС/.
2
С Разпореждане № 973 от 03.12.2021г. съдът, по реда на чл. 129, ал.4
ГПК, приел че в исковата молба подадена от настоящите частни
жалбоподатели са нА.це следните нередовности:
исковата молба не е вписана съгласно изискванията на закона за искови
молби касаещи вещни права
следва да се довнесе държавна такса в размер на 20 лв., тъй като съдът
счита, че дължимите държавни такси за двете искови претенции са за
всяка в размер на 50.00 лв. изхождайки от материалният интерес на иска
по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността и данъчната оценка за иска по
чл.32, ал.2 от същия закон, а са внесени само 80 лв.,
поради и което им съобщил да отстранят нередовностите в
едноседмичен срок /л. 78 РС/.
Съобщението е връчено на настоящите частни жалбоподатели на
08.12.2021г. /л. 80 РС/. В отговор те депозирА. Молба с вх. № 2816 от
16.12.2021г. /л. 81-84/. Със същата уведомили съда, че с Определение № 3 от
15.12.2021г. съдията по вписвания при ИРС отказал вписването на исковата
молба, като приложили и препис от това определение. Не се спори, че същото
като необжалвано е влязло в сила.
Със сега обжалваното Определение № 15 от 12.01.2021г. /л. 85-86 РС/,
съдът приел, че нередовностите не са отстранени тъй като ищците не са
довнесли определената от съда държавна такса в размер на 20 лв., поради и
което, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК върнал исковата молба подадена от
настоящите частни жалбоподатели и прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния
съд за частично неправилни по следните съображения:
Изтичането на определения по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК срок за
отстраняване на нередовностите на исковата молба не може да доведе до
връщането й по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК, респективно до прекратяване на
производството, дори да не са отстранени посочените недостатъци, ако
констатацията на съда за съществуването им е неправилна.
Затова при обжалването на определението за прекратяване на
производството по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК, въззивният съд трябва да
провери дА. са нА.це трите кумулативно дадени предпоставки за това, а
именно да са нА.це действителни нередовности на молбата, да е даден срок за
отстраняването на същите и този срок да е изтекъл без да са отстранени. Така
и Определение № 555 от 18.09.2018 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 490/2018 г.
Въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка дА. тези
нередовности съществуват или не, както и за това дА. се е налагало да бъдат
давани указания за отстраняването им. Необходимо е да се провери и
правилността на изводите на разпоредилия връщането съд за това, че
нередовностите не са отстранени. Така и Определение № 60122 от 15.10.2021
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3191/2021 г., II г. о., ГК
3
Относно иска чл. 31, ал. 2 от ЗС предявен за присъждане на
обезщетение занапред в размер на 150 лв. ежемесечно, считано от датата
на предявяването му насетне.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останА.те за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване. Задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
След получаването му съсобственикът изпада в забава и от този момент той
дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет
годишна погасителна давност. Т. е. писменото поискване е елемент от
фактическия състав на обезщетението по този ред.
Такова искане не може да се претендира за бъдещ, а само за минал
период от време, през който съответно съсобственика е лишен от
възможността да ползва имота. Едва след като изтече един определен период
от време за ищцовата страна ще възникне нова възможност да твърди
обстоятелството, че за нея е възникнало правото да получи обезщетение за
лишаването й от право на ползване на имотите и за този период от време -
едва тогава предпоставките за уважаване на претенцията биха могли да бъдат
изследвани. Няма как отнапред да се знае дА. всички предпоставки, които
следва да бъдат нА.це, за да се уважи претенция с правно основание ще бъдат
нА.це във всеки един момент занапред и дА. няма да настъпи промяна в
някои от правопораждащите факти за дължимото обезщетение. Недопустимо
е да се присъжда претендирано от съсобственик обезщетение за бъдеще време
на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, с каквото е бил сезиран съдът. Така и
Решение № 89 от 15.01.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2875/2021 г.,
Решение № 491 от 16.05.2016 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 330/2016 г.,
Решение № 485 от 13.04.2016 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 288/2016 г.,
Решение № 1992 от 30.11.2015 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2255/2015 г.,
Решение № 1206 от 6.07.2012 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1571/2012 г.,
Определение № 23 от 13.01.2010 г. на ОС - Враца по ч. гр. д. № 21/2010 г., ГО,
Решение от 16.10.2009 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 568/2009 г., ГО, Решение
№ 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК, Решение №
1456 от 11.11.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2400/2016 г., Решение №
247 от 30.06.2016 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 386/2016 г., Решение № 181 от
25.11.2015г. на ОС Ямбол по възз. гр. д. № 334/2015 г., Определение № 11 от
12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 559/2010 г., III г. о., ГК.
Ето защо, като е прекратено производството по предявения иск по чл.
31, ал.2 ЗС макар и по различни съображения, първоинстанционния акт в тази
му част се явява правилен като краен резултат. Ето защо, в тази част частната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
4
Относно даденото от първоинстанционния съд указание за вписване
на исковата молба.
Разпределението на начина на ползване на съсобствения имот, нито
учредява, прехвърля, изменя или прекратява, нито признава право на
собственост върху имота или друго вещно право върху същия. Ето защо,
молбата за разпределяне на ползване по чл. 32, ал.2 ЗС не подлежи на
вписване. Вж. и Определение № 206 от 7.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3439/2020 г., I г. о., ГК.
Относно размера на дължимите държавни такси.
Първоинстанционния съд е приел, че размера на държавната такса за
предявения иск по чл. 32, ал.2 ЗС е в размер на 50 лв., изхождайки от
данъчната оценка на имота.
Въззивният съд не споделя това становище. В случая размерът на
дължимата държавна такса следва да бъде определен по реда на чл. 16 от
ТДТГПК /т.е. в размер на 25 лв./, по аргумент и от т.21 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Така и
Определение № 15384 от 23.07.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 10308/2014 г.,
Определение № 8698 от 17.04.2014 г. на СГС по гр. д. № 3939/2014 г.,
Определение № 411 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2015 г., I г. о.,
ГК и Определение № 259 от 28.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2015 г., I г.
о., ГК.
Ето защо, настоящия съдебен състав не счита, че е нА.це приетата от
първоинсатнционния съд нередовност изразяваща се в неплащане на пълния
размер на дължимата държавна такса.
По въпроса дА. при прекратяване на производството по основния иск
се прекратява и делото относно предявените насрещен и инцидентен
установителен иск.
Насрещният иск /чл. 211 ГПК/ и инцидентният установителен иск /чл.
212 ГПК/ са форми на последващо обективно съединяване на искове. И в
двата случая във вече висящия процес се въвежда нов правен спор, който да
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо - при насрещния иск това е спор,
който е свързан с първоначалния или може да се извърши прихващане между
тях, а при инцидентния иск това е оспорено преюдициално правоотношение.
Съдът дължи извършване на проверка на допустимостта на всеки от
обективно съединените искове. Затова, нА.чието на основание за
прекратяване на производството по първоначалния иск, не обуславя
прекратяване и на производството по насрещния и по инцидентния
установителен иск. Ако те са допустими, съдът дължи разглеждането им и
произнасянето по тях с решение, независимо от прекратяването на основния
спор. Така и Определение № 55 от 29.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
385/2016 г., II г. о., ГК.
В настоящия случай ответницата Н. И. М. в отговора на исковата
молба е предявила, на осн. чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск по чл.
5
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване по отношение на
ищците, че ответницата е собственик на процесния имот въз основа на
изтекла придобивна давност /л. 48-72 РС/. На осн. чл. 211 ГПК предявила и
евентуален насрещен иск за заплащане на направените от нея подобрения и
необходими разноски за запазването на процесния имот. Поискала до
заплащането на подобренията съда да постанови право на задържане.
В такава хипотеза съдът дължи извършване на действията по чл. 129
ГПК, а именно да извърши проверка за редовност, а ако констатира
нередовностите, да даде указания за отстраняването им и при неизпълнение
на указанията да върне исковата молба. Първоинстанционният съд не се е
произнесъл по приемането на така заявените обективно съединени искове за
съвместно разглеждане и не е извършил проверка за редовността им и
допустимостта им, а е върнал първоначалната искова молба поради
неотстранени нередовности и прекратил производството по делото изцяло.
Дори да е възникнало основание за връщане на исковата молба то не обуславя
прекратяване на производството и по обективно съединените насрещени
искове, ако бъдат изпълнени изискванията за тяхното надлежно предявяване.
Следователно, като е прекратил производството по делото изцяло,
включително и по предявените от ответницата насрещен иск и инцидентен
установителен иск, първоинстанционния съд е нарушил процесуалния закон и
е осуетил исковата защита на ответната страна по делото.
Поради гореизложеното, частната жалба следва да бъде оставена без
уважение само в частта, с която е върната исковата молба относно иска по чл.
31, ал.2 ЗС и е прекратено производството само в частта относно иска по чл.
31, ал.2 ЗС.
В останалата му част, обжалваното определение се явява неправилно и
следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първата инстанция за
осъществяване на дължимите съдопроизводствени действия по предявения
първоначален иск по чл. 32, ал.2 ЗС, както и по предявените насрещен иск и
инцидентен установителен иск.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15 от 12.01.2022г. по гр.д. №
607/2021г. по описа на РС – Исперих, в ЧАСТТА, с която е ВЪРНАТА искова
молба вх.№ 1482/16.08.2021г. по описа на Районен съд – Исперих подадена от
Ф. ИДР. М., ЮМЮГЮЛ. ИДР. М., З. ИДР. М., В. Х. АЛ. и З. Ф. С. против Н.
И. М. и З.И. А.осман с която е предявен иск по чл. 31, ал.2 от Закона за
собствеността, и е ПРЕКРАТЕНО производството по гр. дело № 607/2021 г.
по описа на Районен съд – Исперих, ОТНОСНО предявения от Ф.М., Ю.М.,
З.М., В.А. и З.С. против Н. И. М. и З.И. А.осман, иск по чл. 31, ал.2 от Закона
за собствеността, поради недопустимост на иска.
6
В потвърдителната му част настоящото определение подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред
Върховен касационен съд при нА.чие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 ГПК.
ОТМЕНЯ Определение № 15 от 12.01.2022г. по гр.д. № 607/2021г. по
описа на РС – Исперих, в останалата част, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Исперих за продължаване на
процесуалните действия.
В отменителната му част настоящото определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7