РЕШЕНИЕ
№ 847
гр. Варна, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501027 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, вх.№
24931/03.04.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 819 от 13.03.2023г. по гр.д.
№ 5760/2022г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
„Енерго – Про Продажби” АД срещу В. С. В., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 220,50 лева, представляваща
главница за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 22.06.2020г. до
23.06.2021г. за обект с аб. № 1429005 и кл. № **********, находящ се в обл. Габрово,
с.Кръвеник, местност Тафровци, представляващ търговски обект-магазин и сумата от 20,56
лева, представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за периода от
датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 07.01.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 21.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1090/22.02.2022г. по ч. гр. д. № 2145 по
описа за 2022г. на РС-Варна и „Енерго – Про Продажби” АД е ОСЪДЕН да заплати на В. С.
В. сторени по делото разноски в размер на 550 лева, от които 400 лева – адвокатско
1
възнаграждение по исковото производство и 150 лева – адвокатско възнаграждение по ч. гр.
д. № 2154/2022г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и
материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда за
недоказаност качеството на ищеца на небитов клиент, като се твърди че през 2016г. е
подадено заявление № 4136522 за сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия с
„трифазно захранване“ и предназначение на обекта - „за стопанска дейност“ и такъв е бил
сключен на 11.05.2016г с праводателя на ищеца – М.М.Н.. Излага се, че по този договор
предназначението на обекта е определено - „за стопанска дейност“. Посочва, че процесните
фактури са били издадени на вписания към този момент титуляр на партидата по аб.
№1429005 – магазин в с.Кръвеник, местност „Тафровци“, община Севлиево – М.Н..
Последният се е разпоредил с имота в полза на ответника В. С. В. на 01.09.2017г., за което е
съставен нот.акт № 116/01.09.2017г. Посочва, че след изгубването на собствеността
доставките към аб.№ 1429005 са обслужвали нуждите на новия собственик при резервирана
мощност от 25,00кВТч и е без значение дали същият е битов или небитов клиент. Доколкото
обектът на ответника е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, то същият
има качеството на потребител и дължи заплащане на потребяваните услуги за ел.енергия и
мрежови услуги, включително мрежовата услуга „достъп“ при липса на данни
електрозахранването да е било преустановено или СТИ да е било демонтирано. Твърди, че
цената за услугата „достъп“ се формира на база на заявената от клиента и предоставена
мощност при небитови клиенти и не зависи от консумацията на ел.енергия в обекта на
клиента. Дължимостта на сумата за услугата „достъп“ се свързва с предоставената
техническа възможност договорената мощност да бъде ползвана във връзка с поддържането
на мрежата и готовността да се престира ел.енергия. Поддържа, че ответникът не е
предприел действия и не е подал заявление за намаляване на първоначално заявената
мощност поради което дължи заплащане на цената за предоставеният достъп съобразно нея.
Моли обжалваното решение на ВРС да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените установителни искове бъдат уважени. Претендира се за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В отговор на жалбата, въззиваемата страна В. С. В., чрез процесуалния си
представител оспорва изложените във въззивната жалба арументи и счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилен
анализ на събрания доказателствен материал и в съответствие с приложимите правни норми.
Оспорва ответникът да е бил в облигационни правоотношения с „Енерго-Про
Продажби“ АД по повод продажбата на ел.енергия за обекта с аб.№ 1429005. Поддържа се,
че през 2017г. обектът на потребление е изгорял в пожар, а отделно от това до този момент
същият не е бил ел.захранен, доколкото кабелът предназначен за захранване на къщата се е
намирал навит на ел.стълб над обекта. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че
ответника има качеството небитов клиент, както и фактът че е потребявал ел.енергия в
имота, доколкото такава не е отчетена, предвид на което счита, че не дължи и заплащане на
2
услугата „достъп“. Счита, че горното се установява и от заключението на проведената СТЕ,
според която в обекта не се ползва ел.енергия и няма признаци такава да се е ползвала за
небитови нужди, още повече че в имота няма обект, който да се захранва, в това число и
електромер. Поддържа, че е останало недоказано при каква мощност е предоставен достъпът
до мрежата на ЕРП Север. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна - В. В. с писмена молба чрез процесуалния си представител
поддържа възраженията си в отговора на въззивната жалба и моли да бъдат присъдени
съдебно-деловодните разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Енерго - Про Продажби”
АД срещу В. С. В. с предявени искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 220,50
лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури, издадени за периода от
22.06.2020г. до 23.06.2021г., за обект с аб. № 1429005 и кл. № **********, находящ се в
с.Кръвеник, местност Тафровци, област Габрово представляващ търговски обект-магазин и
сумата от 20,56 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за
периода от датата на падежа на всяка от тях до 07.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2022г. до
окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1090/22.02.2022г. по ч.гр.д. № 2145/ 2022г. по описа
на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са съконтрагенти по договор за
доставка на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № 1429005 и кл. № **********,
находящ се в село Кръвеник, местност Тафровци, община Габрово представляващ търговски
обект-магазин, чието предназначение е за стопански нужди. На това основание счита, че
ответникът има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т.33 от ПЗР на ЗЕ.
Посочва, че обектът е присъединен при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 25,00 кВтч. Излага, че освен цената на
потребената ел.енергия, съгласно чл.29 от Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/
клиентите присъединени към електроразпределителната мрежа заплащат на „Енерго Про
Продажби“АД и цени за мрежови услуги, сред които и достъп и пренос на ел.енергия при
3
цена от 0.02053 лева /kW/ ден за достъп до електроразпределителната мрежа на база
предоставена резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната Поддържа
се, че при потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обекта на ответното
дружество, цената за достъп е определена на ден, съобразно предоставената мощност и се
дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, без да е обвързано от
количеството потребена ел.енергия. Именно заради това във фактурите не е начислена
стойност на потребена ел. енергия, тъй като такава няма, но е начислена сума за осъществен
достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета й от 25,00 кВтч
през целия период на фактуриране. Ищецът сочи, че считано от 01.10.2020г. от кръга на
клиентите на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което
договорът за доставка на ел. енергия при общи условия с последния бил прекраен ex lege.
Поддържа, че доставката на ел. енергия към небитовите клиенти, които в срок до
30.09.2020г. не са сключили договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени,
се извършвала от досегашния доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за търговия
с ел.енергия, който следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020г.
до 30.06.2021г. С оглед на горното излага, че считано от 01.10.2020г., процесният обект
служебно е преминал от „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на краен снабдител
към „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на търговец на свободния пазар. Посочва,
че процесните фактури са издадени на титупяра на патидата – М.М.Н., но сумите са
дължими от ответника В. В. поради това, че считано от 01.09.2017г. М.Н. се е разпоредил с
процесния имот в полза на ответника, като никоя от двете страни по сделката не е уведомил
ищеца за настъпилата промяна. На това основание счита, че след прехвърляне на
собствеността отговорен за задълженията по възникналото правоотношение с „Енерго Про
Продажби“АД е новият собственик, т.е ответникът В.. Поради това, че последният не е
изпълнил насрещните си задължения за заплащане на претендираните суми в уговорения
срок и е изпаднал в забава дължи сумата на главното задължение ведно с лихва за забава в
размер на 20,56 лева начислена за периода от датата на падежа на всяка от тях до
07.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението.
Ответникът В. В., чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК. Оспорва предявените искове като твърди, че между него и ищеца не
е налице валидно облигационно правоотношение с „Енерго Про Продажби“АД, по силата
на което да е резервирал мощности към електроразпределителното дружество. Оспорва
също в такива правоотношения да е бил и неговият праводател М.М.Н.. Оспорва в
процесния имот да се ползва ел.енергия, във връзка с което да се дължи плащане по услугата
резервирана мощност. Твърди, че в обекта няма сграда – търговски обект, като
съществуваща такава е била премахнат още преди закупуване на имота от ответника.
Оспорва също в имота да има монтирано СТИ /електромер/ с № 1127031900384089. Във
връзка с това оспорва качеството си на небитов клиент, с оглед на което твърди, че не
дължи такса за достъп до електроразпределителната мрежа. Оспорва да е подавал заявление
до „Енерго Про Продажби“АД, че ще ползва ел.енергия за обект за стопански нужди, както
4
и че желае да му бъде предоставена мощност от 25кВтч, като посочва, че дори да се приеме,
че праводателят му е заявявал мощност с договор № 4136522/11.05.2016г., то същата е била
15 кВтч. В условията на евентуалност излага, че към момента на закупуване на процесния
имот ответникът е бил в граждански брак, с оглед на което сочи, че в случай, че съдът
намери предявените искове за основателни, то същият би бил задължен само за ½ част от
предявените вземания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление по чл.410 от ГПК заявителят „Енерго-Про Продажби“ АД е поискал
издаване на заповед за изпълнение за вземане срещу длъжника В. С. В. за сумата от 222,36
лева за обект с аб. № 1429005 и кл. № **********, находящ се в с.Кръвеник, местност
Тафровци, област Габрово представляващ търговски обект-магазин и сумата от 21,43 лева,
представляваща сбора от мораторните лихви по процесните фактури за периода от датата на
падежа на всяка от тях до 07.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2022г. до окончателното погасяване на
задължението. Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1090/22.02.2022г. по ч.гр.д. № 2145/2022г. по описа на ВРС.
Длъжникът е възразил срещу дължимостта на сумите по нея, поради което ищецът е
предявил иск за установяване на вземането си.
По делото са представени и приети като доказателства 12 броя фактури /л.16-39/ за
дължими суми за начислена такса достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност за периода от 01.07.2020г. до 23.06.2021г., а именно 25кВтч за цена от 0,02053
лева/кВтч/ден, на обща стойност 220,50 лева за обект с аб.№ 1429005 и кл.№ **********,
находящ се в обл. Габрово, с.Кръвеник, местност Тафровци. Фактурите са издадени на
титуляр М.М.Н..
Видно от представената справка /л.43-44/ за аб.№ 1429005 и кл.№ **********, за
обект находящ се в обл. Габрово, с.Кръвеник, местност Тафровци, за периода от 23.04.2016г.
до 23.06.2021г. няма отчитане на потребена ел.енергия от електромер № 1114171262726566
/до 12.09.2016г./; № 1114171564263963 / до 15.04.2019г./ и № 1127031900384089 /до
23.06.2021г./.
На 22.04.2016г. М.М.Н. е подал заявления до „Енерго-Про Мрежи“ АД за сключване
на договор за достъп и пренос на ел.енергия за съществуващ обект – търговски обект в
с.Кръвеник, махала Чолаците /Тафровци/ с аб.№ 1429005 и кл.№ **********. На
11.05.2016г. е сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД при общи условия между
М.М.Н. и Енерго-Про Мрежи“ АД за търговския обект с аб.№ 1429005 в махала Тафровци.
В договора е посочено, че предоставената мощност е 15 кВтч. с трифазно захранване.
5
Обектът – магазин /универсален/ в ПИ № 110011 в местност „Ивачката“, с.Кръвеник е
признат за търпим строеж, видно от издаденото от Община Севлиево удостоверение от
20.04.2016г. /л.68/.
Видно от съдържанието на представената справка от МВР, Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“-Севлиево /л.128/, се установява, че бившата
Потребителна кооперация „Пчела“ е имала търговски обект – магазин /универсален/ в
поземлен имот в с.Кръвеник, местност Тафровци. В този имот на 09.05.2017г. -10.05.2017г.
е възникнал пожар в новостроящата се къща с дървена конструкция собственост на М.М.Н.,
„която къща е строена върху площадката, на която преди това се е намирал търговския обект
на потребителната кооперация“. Пожарът е регистриран в Дневника за регистрация на
произшествия в РСПБЗН – Севлиево с № 3/10.05.2017г. Установено било от материалите по
провежданото досъдебно производство, че към момента на пожара в новостроящата се къща
не е имало изградена вътрешна инсталация, а кабелът предназначен за захранване на къщата
при огледа се е намирал навит високо горе на електрическия стълб, намиращ се до границата
на имота.
Видно от представената справка от Агенция по вписванията /л.45/, на 01.09.2017г. е
вписан акт за покупко-продажба на ПИ с пл.№ 110011 с площ от 0,950 кв.м., находящ се в
местност „Ивачката“, с.Кръвеник, община Севлиево, област Габрово, заедно с разположения
в него търговски обект - магазин с площ от 43 кв.м. с продавач М.М.Н. и купувач В. С. В..
По делото е проведена комплексна Съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
чието заключение в електротехническата част поддържано в съдебно заседание от вещото
лице Н. В. установява, че обектът на потребление с аб.№ 1429005 и кл.№ ********** в
местност Тафровци, с.Кръвеник община Севлиево е представлявал търговски обект –
магазин. Понастоящем същият не съществува, тъй като сградата е разрушена /срутена/.
Електромерното табло е разкомпектовано, без съоръженията в него. Електромерът с фабр.№
1127031900384089, който е отчитал потребяваната ел.енергия в имота не е наличен и е бил
демонтиран от ел.табло на 23.06.2021г. поради неплатени просрочени задължения за обекта.
До този момент обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. При
направена проверка от служители на „ЕРП-Север“ в обекта се установило, че липсва и
предвиденият изходящ предпазител в електромерното табло, поради което не може да се
изчисли мощността, която е предоставена на абоната. Според представените фактури
мощността е 25 кВтч.
По делото е представен констативен протокол от 23.06.2021г. /л.101/ изготвен от
„ЕРП Север“, видно от който електромерът с фабр.№ 1127031900384089, който е отчитал
потреблението в обект с аб.№ 1429005 и кл.№ ********** е демонтиран. Видно от
отбелязването в протокола демонтираният електромер е бил разположен в табло на
стълб/пилон извън имота.
От заключението на проведената експертиза в счетоводната й част се установява, че
изчисленията по процесните фактури касателно начислената такса достъл до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност са правилни и съобразени с
6
определените от КЕВР цени, като общо дължимата сума е 220,50 лева без данни да е
заплатена. Лихвата за забава върху всяка от сумите по издадените фактури издадени в
периода от 13.08.2020г. до 24.06.2021г. считано от падежа й до 07.01.2022г. е 20,56 лева.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Йорданка В.а Кънева – бивша съпруга на ответника. От показанията й се установява, че
докато все още били в брак през 2017г. с В. закупили имот в с.Кръвеник, който
представлявал двор с една изгоряла къща в него върху естакада от бетон. Сградата била
изгоряла 4-5 месеца преди да закупят имота, а в него нямало други сгради. В имота нямало
електрозахранване, нито кабели, нито електромер. След закупуване на имота не били
подавали молба до Енергото за пускане на ток, тъй като имота нямало сграда, която да бъде
присъединена.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и в рамките на законоустановения
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл.414 ГПК от заповедния
съд.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
В тежест на ищеца „Енерго Про Продажби“ АД, с оглед наведените в исковата молба
твърдения, е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно правоотношение между него и ответника по повод доставка на
електроенергия за процесния обект на потребление, в това число качеството си на доставчик
/търговец, краен снабдител/ на ел.енергия, както и качеството на ответника на „небитов
клиент“ през процесните периоди; Следва да установи, че обектът на ответника В. В. в с.
Кръвеник, местност Тафровци с аб. № 1429005 съществувал и е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД при посочената
резервирана мощност от капацитета на мрежата в размер на 25 кВтч в периода, за който са
издадени фактурите, както и че мрежовата услуга по достъп до ел. мрежа е осигурена и
поддържана от ЕРП; В тежест на ищеца е да установи също наличието на нормативно
предвидено задължение за заплащане на цената за въпросната мрежова услуга за достъп на
база предоставена мощност, размерът и изискуемостта на вземането си, както и забавата на
ответника за заплащане на спорните суми за главница и лихва.
Между страните е налице спор както по отношение наличието на облигационна връзка
по доставката и продажбата на ел.енергия и съпътстващите мрежови услуги за обект в с.
Кръвеник, местност Тафровци с аб. № 1429005, който да е присъединен към
електроразпределителната мрежа, така и относно качеството на ответника на „небитов
7
клиент“ на ищеца, включително дължимостта на претендираната услуга за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност.
Относимата и приложима в случая нормативна уредба е тази на Закона за
енергетиката /ЗЕ/; Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/; Наредба № 6 от 24.02.2014г.
за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или
разпределителните ел.мрежи; Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на
ел.енергия, както и от Общите условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на „Енерго - Про Продажби"
АД и „Електроразпределение – Север“ АД.
Облигационно правоотношение по доставка и продажба на ел.енергия може да
възникне както по повод сключването на индивидуален писмен договор между доставчика
на услугата и потребителя, така и в хипотезите, при които не е налице формален договор, но
е налице фактическия състав на същия – доставка на ел.енергия и потребление на същата
със задължение за заплащане на цената й.
Съгласно чл.4 от ОУ потребителят на ел.енергия следва да е собственик или ползвател на
обект снабдяван от крайния снабдител с енергия през електроразпределителната мрежа,
срещу възнаграждение. Според чл.4, ал.2 от ОУ „потребител на енергия за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната
мрежа, което купува ел. енергия за стопански нужди. Потребителите са такива, които
купуват ел.енергия за собствени битови нужди – „битов клиент“ съгласно легалната
дефиниция на §1, т.2а от ДР на ЗЕ и такива, които купуват енергията за небитови нужди –
„небитови клиенти“ съгласно §1, т.33а от ДР на ЗЕ. Анализът на цитираните законови
разпоредби обуславя извод, че разграничението на двете категории потребители е направено
на база нуждите, за които електроснабденият имот се ползва – собствени битови или такива
по реализиране на стопанска инициатива и търговска дейност. И битовите и небитовите
клиенти обаче са „крайни клиенти“ по смисъла на § 27, б. „г“ от ДР на ЗЕ, тъй като купуват
възмездно електрическа енергия за собствено ползване.
Съгласно чл.28, ал.1 от ПТЕЕ крайните клиенти, в това число производители в режим
на потребление и оператори на съоръжения за съхранение на електрическа енергия,
присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията за съответния
ценови период цени за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа и за други
мрежови услуги по електропреносната мрежа.
В случая предмет на претенцията на ищеца е вземането му за „мрежови услуги“, които
съгласно т.8 от ДР на ПТЕЕ са достъп, пренос и системно управление. Понятието „достъп“
от друга страна е дефинирано в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ като правото на използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Съгласно чл.29, ал.1 от ПТЕЕ в редакцията към 05.05.2020г. /ДВ, бр.40 от 2020г./
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
8
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените
от комисията цени. Битовите клиенти заплащат мрежовите услуги върху фактурираните
количества ел.енергия и ведно с цената за тях, а цената на мрежовите услуги касателно
небитовите клиенти се определя на база предоставената мощност. Съгласно чл.33 от
Наредба 6/2014г., предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на
условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на
електрическа енергия.
Анализът на нормата на чл.29, ал.1 от ПТЕЕ и Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на КЕВР
за определяне на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, водят на извод, че
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа при небитовите
абонати не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената
мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, за което потребителят
дължи заплащането на разходите, които прави разпределителното предприятие за
експлоатацията и обслужването на мрежата. Липсата на потребление на електроенергия в
свързания с електроразпределителната мрежа обект, не води до отпадане на задължението
на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, което следва пряко от обстоятелството, че задължението и отговорността на
оператора на електроразпределителната мрежа, да осигури и гарантира /резервира/
съответната предоставена мощност на разположение на клиента по всяко време, без оглед
на потенциалните искания от други клиенти, отразява правото и възможността във всеки
един момент, клиентите да ползват предоставената им мощност.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод за липса на
елементите от фактическия състав обуславящ основателност на претенцията на ищеца за
заплащане на цена за мрежовите услуги от ответника
На първо място не се установи ответникът В. В. да е в облигационно правоотношение
с ищеца „Енерго - Про Продажби" АД нито въз основа на писмен договор, нито въз основа
на неформална доставка и продажба на ел.енергия в присъединен към
електроразпределителната мрежа обект – собствен или ползван от него.
Видно е от доказателствата по делото, че през 2016г. заявление за сключване на
договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-
Про Мрежи“ АД при Общи условия за обект с аб.№ 1429005 е подал М.М.Н. в качеството
му на собственик на търговски обект в с.Кръвеник, местност Тафровци. Заявил е ниво –
ниско напрежение и трифазно захранване. Въз основа на заявлението е сключен на
11.05.2016г. договор с „Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия при предоставена
мощност от 15 кВтч. Към този момент в имота е имало наличен търговски обект-магазин
/универсален/ със застроена площ от 43 кв.м, който е признат за търпим строеж. Същият,
видно от представената справка от Районната служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Севлиево към м.05.2017г. не съществува, тъй като на неговото място е
започнало строителство на къща с дървена конструкция, която в следствие на възникнал
9
пожар в периода 09-10.05.2017г. е изгоряла и унищожена до основи. Следователно и след
закупуване на поземления имот в с.Кръвеник от ответника В. В. на 01.09.2017г. в него вече
не съществува обект, в който да се потребява ел.енергия, още по-малко това да е обект със
стопанско предназначение присъединен към електропреносната мрежа. В този смисъл са и
показанията на разпитания в хода на производството свидетел Йорданка Кънева.
Съгласно § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр.57 в сила от 26.06.2020г./, в 30-дневен
срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки
небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия считано от
01.10.2020г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай, че до 30.09.2020г.
включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния
му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5. Доставчикът по ал.
2 сключва типов договор с клиентите, които до 30.09.2020г. включително не са сключили
договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 01.10.2020г. до
30.06.2021г. и до сключването му, доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на
електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими
суми във връзка с доставката.
На база изложеното съдът прави извод, че договорът за доставка и пренос на
ел.енергия сключен на 11.05.2016г. от праводателя на ответника е прекратен по силата на
цитираната разпоредба считано от 01.10.2020г. Няма данни и доказателства ответникът В. да
е сключил договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито типов
договор с доставчика. При това положение, облигационно правоотношение е могло да
възникне само в случай, че доставчикът продължи да осигурява доставката на електрическа
енергия, при условие обаче, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във
връзка с доставката. Не е налице и тази хипотеза, доколкото доставки на ел.енергия не са
извършвани към ответника, поради липса на обект на потребление, който да е присъединен
към електропреносната мрежа, а отделно от това няма данни клиентът да е заплащал суми
във връзка с доставката /издадените фактури до 01.10.2020г. за таксувани мрежови услуги не
са заплатени от ответника/.
Следователно не е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника, по повод на която последният да е
задължен за заплащане на суми за мрежови услуги. Не е доказано както основанието за
начисляване на сумите по процесните фактури, така и качеството на ответника на небитов
клиент, доколкото в имота в с.Кръвеник за процесния период не е имало присъединен обект
на потребление. Видно е от заключението на проведената СТЕ, че присъединителният кабел
и СТИ, до демонтажа му на 23.06.2021г., са били разположени на стълб извън имота на
ответника и не е било осъществено свързване /присъединяване/ с конкретен обект на
потребление, още по-малко това да е обект със стопанско предназначение. Горното налага
извод за неоснователност на предявения иск за установяване дължимостта на суми за
10
начислена такса за услугата достъп на база на предоставената мощност.
Както бе посочено по-горе заплащането на разходите за поддръжка и управление на
мрежата от небитовите клиенти, за разлика от битовите клиенти, не зависи от потреблението
им, а от заявената мощност. Дори да се приеме, че ответникът В. е потребител на ел.енергия
и има качеството на небитов клиент – обстоятелства, които настоящият съдебен състав
намира за недоказани, то съгласно чл.29, ал.1 от ПТЕЕ /редакцията в сила от 05.05.2020г./ и
чл.33, ал.1 и чл.37 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, мрежовата услуга следва да бъде начислена по предоставената, а не по
присъединената мощност. В случая видно от договора от 11.05.2016г. съществувалият към
онзи момент обект – ресторант е бил присъединен при предоставена мощност от 15 кВтч.
Следователно, при наличие на основание, фактурирането на услугата с цените определени с
решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г. е следвало да бъде при зададени параметри на
мощността от 15 кВтч, а не при мощност от 25 кВтч, както е сторено с процесните фактури,
издадени междупрочем не на ответника, а на неговият праводател. Със заложената
необосновано по-висока предоставена мощност се достига до незаконосъобразно завишена
стойност на мрежовата услуга, която е недължима от клиента на самостоятелно основание.
С оглед на изложеното, съдът приема че предявените от ищеца „Енерго-Про Продажби“
АД установителни искове за парично вземане по издадената заповед за изпълнение са
недоказани и неоснователни както за главното вземане – цена на мрежовата услуга, така и за
обусловеното от него вземане за лихви за забава.
Настоящият съдебен състав достига до идентични изводи с тези на първоинстанционният
съд, поради което решението му се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора основателно се явява искането на въззиваемата страна В.
С. В. за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна защита и
съдействие от 27.05.2023г.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 819 от 13.03.2023г. по гр.д. № 5760/2022г. по описа на
ВРС, 9-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА
ЗАПЛАТИ на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: с.Тополи, община Варна сумата от 400
/четиристотин/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12