Решение по дело №40910/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 163
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110140910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. С, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110140910 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от С.А. П.а- В и М. АТ. П.,
чрез пълномощника му С.А. П.а- В, срещу С.О със седалище: гр.АДРЕС, представлявана от
Кмета ЙО.Ф, с която са предявени осъдителни искови претенции за сумите от по 1 250 лв.,
като частични искове в пълен размер от 25 000 лв. за всеки един ответник,
представляващи обезщетения за лишаване от граждански плодове от ползването на
притежаваните от всеки от ищците по 1/14 идеални части от правото на собственост върху
ПИ с пл. №... по плана на гр.АДРЕС с площ от 3 873 кв.м., за периода: 10.09.2015г.-
10.09.2018г. Изложени са твърдения, че ищците се явяват законни наследници на починалия
на 11.12.1947г. И.П.Ш, като съгласно Заповед №РД- 57- 564/10.07.1993г. на Кмета на СО,
постановена по реда на чл.2 от ЗВСВОНИ и Решение №27/11/1998г. по гр.д. №405/1998г. по
описа на САС, 4 състав, влязло в законна сила на 28.12.1998г., е възстановено правото на
собственост върху общо 3 832 кв.м. от горния поземлен имот, намиращ се към момента в
границите на АДРЕС. Посочено е, че поради необходимостта от запазване целостта на парка
и липсата на извършени отчуждителни действия от страна на Общината, ищците не са
въведени във владение и са възпрепятствани да ползват имота си, като са лишени от
възможността да събират граждански плодове от него. Твърди се, че С.О чрез р-н „АДРЕС“,
неоснователно се обогатява от ползването на имота като отдава възмездно на трети лица
площи от него за разполагането на увеселителни съоражения, закусвални, кафенета и др.
търговски обекти. Претендират се разноски.
В законен срок е постъпил отговор на искова молба от ответната община, чрез юрк. К.
Г, с който оспорва исковите претенции по основание и по размер. Навежда аргументи
относно спазването на нормативната уредба при управлението и разпореждането с общинска
собственoст, като посочва, че процесният имот се намира в рамките на общ УПИ, обхващащ
целия Южен парк на гр.С, Твърди се, че ищците не са иницирали надлежно
административна процедура за защита на правата си. Оспорва се искането за заплащане на
неполучен месечен наем като прекомерно завишено, както и се прави възражение за изтекла
погасителна давност, по реда на чл.111, б. „В“ от ЗЗД.
Съгласно протоколно определение от 19.12.2019г., /стр.120/, е допуснато увеличение на
размерите на предявените частични искове от 1 250 лв. на 25 000 лв., като с протоколно
1
определение от 25.02.2020г. образуваното гр.д. №59265/2018г. по описа на СРС, 165 състав,
е изпратено по подсъдност за разглеждане на АССГ.
С Определение №33/07.07.2021г. по адм.д. №15/2021г. на ВАС и ВКС, 5- членен
състав, е прието, че компетентен да се произнесе по исковата молба, с оглед повдигната
препирня за подсъдност от АССГ по чл.135, ал.5 от АПК, се явява СРС, като делото е
образувано под настоящия номер.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Видно от представено удостоверение за наследници ищците се явяват наследници по
закон на И.П.Ш, починал на 11.12.1947г.
Представен е препис на Решение от 27.11.1998г. по гр.д. №405/1998г. по описа на
САС, 4 състав, влязло в закона сила на 28.12.1998г., с което е отменено частично Решение от
16.02.1998г. по гр.д. №3933/1995г. по описа на СГС, II „Б” отд., в частта, с която е отхвърлен
иск по чл.108 от ЗС до размера на 2 412 кв.м. от имот с пл. №37 от кад. лист №545 по кад.
план от №1974г., за м. АДРЕС ...“ и е осъдена С.О да предаде владението на горния имот на
лица, сред които фигурират и ищците по настоящото дело.
Между кориците на делото се намират Заповед №РД- 57- 564/10.07.1995г. на Кмета на
Столична голяма община, с която се нарежда да се отпише частично от актовите книги за
държавни и общински недвижими имоти в ТОА „АДРЕС“ Акт №1229/13.01.1953г. и да се
предаде на наследниците на И.П.Ш владението на следния недвижим имот: площ от около 1
420 кв.м., в м. АДРЕС ... част“ и Заповед №РД- 57- 358/01.12.1999г. на Областния управител
на С, с която се нарежда да се отпише от актовите книги за държавна собственост на р- н
„АДРЕС“ АДС №1229/13.01.1953г. на празно място от 2 412 кв.м., находящо се в м. АДРЕС
... част”, с пл. №37.
От приложени 2 бр. удостоверения от ответната община на наследниците на И.П.Ш, се
установява че е отписано от актовите книги на р-н „АДРЕС“ празно място с обща площ от 3
832 кв.м., съставляващо част от имот с пл. №37, кад. лист №545 от кад. план на гр.С,
изработен през 1974г., м. АДРЕС ...“, като е одобрено попълване на кадастралната основа и
е издадена съответната заповед за това.
Видно от проведена административна кореспонденция между страните мероприятието
„За парк“ е реализирано към момента, като е налице общ УПИ за територията на целия парк,
като процесният имот се намира на кръстовището на две главни алеи и независимо от
възстановяването на собствеността СО намира, че следва да се запази предназначението му
съгласно Общия градоустройствен план и действащия регулационен план, при
устройствените параметри на зоната с макс. плътност на застрояване от 1 % и мин.
озеленителна площ от 85 %, като имотът е предвиден за изкупуване от Общината, но не е
включен в Програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост
за 2011г., приета с Решение №163 по Протокол №86/31.03.2011г. на СОС.
Служебно са изискани от СО преписи на сключени договори за наем за временно
възмездно ползване на имот- публична общинска собственост за поставяне на преместваеми
търговски обекти на територията на Южния парк.
Изготвено и прието е заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно
приложените по делото писмени доказателства, като вещото лице намира, че процесният ПИ
с пл. 170 от кв. 187А по плана на гр.С, м. АДРЕС ... част“ е идентичен на имотите, описани в
горната заповед и решение на САС, като имотът попада изцяло в УПИ II- за парк в кв.187А
по актуалния регулационен план на м. АДРЕС ... част“, одобрен със Заповед
№209/30.06.1970г. и Заповед №РД- 09- 2 -46/06.03.2000г., като е изцяло в границите на
„Южен парк“ в гр.С. Посочено е, че процесният имот е с идентификатор 68134.1004.86 по
2
КККР за р- н. „АДРЕС“, СО, одобрени със Заповед №РД- 18- 108/13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК. С оглед плътността на застрояване и минимално
изискуемата озеленена площ вещото лица счита, че в имота могат да се разположат обекти
на парково строителство със застроена площ от 38 кв.м., като заедно с прилежащите терени
към застрояването се формира площ от общо около 230 кв.м. от целия имот. В заключението
са посочени средни наемни цени за отдаваните на търг преместваеми търговски обекти в
парка, като за периода: 10.09.2015г.- 10.09.2016г. вещото лице определя среден месечен
наем от 25 лв./ кв.м., а за периода: 10.09.2016г.- 10.09.2018г.- 27 лв./ кв.м.
Съгласно заключение по допълнителна съдебно- техническа експертиза, изготвено
след представяне на преписи на сключени наемни договори за търговски обекти в Южен
парк в гр.С е определена средна наемна цена за процесния период от 19,03 лв./кв.м.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Неоснователното обогатяване представлява институт на облигационното право и
източник на извъндоговорни задължения. Общият състав на неоснователното обогатяване е
уреден в чл.59 от ЗЗД, като фактическият му състав включва обогатяване на едно лице и
обедняване на друго лице, като двете произтичат от един и същ факт, липса на основание за
това и на друг иск, с който обеднелият да може да се защити. Основанието по смисъла на
чл.55- 59 от ЗЗД е многозначен термин, като то може да се разбира като кауза, като
правоотношение между солвенса и акципиенса, обосноваващо размяната на имуществени
блага или като юридически титул за възникване на права.
Пропуснатата полза от своя страна е вид вреда, която традиционно се свързва в
доктрината с договорното неизпълнение на имуществени задължения. Пропуснатата полза
се изразява в осуетяване на сигурно бъдещо увеличение на имуществото на кредитора,
поради неизпълнение на длъжника. В своята тълкувателна практика ВКС приема, че
пропуснатите ползи следва да имат качествата реалност и сигурност, като те се изразяват
само при доказана възможност за увеличение на имуществото на кредитора при надлежното
изпълнение на договорните задължения. Установяването на пропуснатата полза се основава
на предположение за състоянието, в което би се намирало имуществото на кредитора, ако
длъжникът би изпълнил задължението си точно. Пропуснатата полза е реална вреда, като
предположението за настъпването й следва да се изгражда на доказана възможност за
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличението. Пропуснатата полза не се предполага, като ищецът има
задължението да установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във
връзка с ползването или с разпореждането с вещта, които са осуетени именно поради
ненадлежното изпълнение от съконтрагента. На обезщетяване подлежат само вредите, които
са били предвидими за страните по сделката с грижата на добрия стопанин или търговец към
момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на задължението.
В процесния случай ищците търсят обезщетение от С.О за неоснователно обогатяване
от ползването на Южния парк в гр.С, в рамките на който е възстановено по реда на
ЗВСВОНИ правото на собственост върху конкретен недвижим имот. На първо място по
делото не се доказа, че именно върху площта на процесния имот се реализират приходи за
Общината от разполагането на преместваеми търговски обекти. От приетите заключения по
делото се установява, че търговските обекти, въз основа на които са определени средните
наемни цени, се намират на територията на целия парк. Следва да се посочи, че доколкото е
спазена съответна нормативна уредба, то е налице основание за Общината да реализира
приходи от отдаване под наем на преместваеми търговски обекти, поради което не е налице
първия елемент от фактическия състав на кондикционния иск. Не съществува законова
възможност частно лице да отдава за търговско ползване част от площта на изграден
3
обществен парк, което изключва и обедняването за ищцовата страна. Не е налице никакво
договорно правоотношение между страните, чието нарушаване да води до извод за
претърпяна вреда от ищците под формата на пропусната полза. Доказателства в тази насока
не са ангажирани по делото. Хипотетично предположение за настъпила имуществена вреда
за ищците от нереализирани наеми от преместваеми търговски обекти като пропуснати
ползи не може да се извежда, с оглед тълкувателната практика на върховната съдебна
инстанция. С оглед на горното за ищците остава единствената възможност в случая да бъдат
обезщетени от Общината чрез изкупуването на имота по съответния за това ред, като
предявената искова претенция се явява неоснователна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ответната страна търси разноски по представен списък,
както следва: сума 200 лв.- депозит за експертиза и сума от 1 800 лв.- адвокатски хонорар,
съгласно договор за правна помощ, заплатен по банков път, за което са представени
доказателства. С оглед изхода на спора в тежест на ищцовата страна следва да се възложат
разноски от общо 2 000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А. П.а- В, ЕГН:**********, срещу С.О със седалище:
гр.АДРЕС, представлявана от Кмета ЙО.Ф, осъдителен иск за заплащане на сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за ползването на 1/14 идеални
части от правото на собственост върху Поземлен имот с пл. №... по плана на гр.АДРЕС с
площ от 3 873 кв.м., за периода: 10.09.2015г.- 10.09.2018г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. АТ. П., ЕГН:**********, срещу С.О със седалище:
гр.АДРЕС, представлявана от Кмета ЙО.Ф, осъдителен иск за заплащане на сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за ползването на 1/14 идеални
части от правото на собственост върху Поземлен имот с пл. №... по плана на гр.АДРЕС с
площ от 3 873 кв.м., за периода: 10.09.2015г.- 10.09.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.А. П.а- В, ЕГН:********** и М. АТ. П., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на С.О със седалище: гр.АДРЕС, представлявана от Кмета
ЙО.Ф, сума от общо 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4