Р Е Ш Е Н И Е №
...........
31.01.2019 г., град
Свиленград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански
състав, на трети януари през две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ЖИВКА ПЕТРОВА
при секретаря Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 779
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.109,
ал.1 от ЗС.
Ищецът „Районна потребителна кооперация „Постоянство“,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Любимец, ул. „Трети
март“ № 1, представлявана от Председателя Янко Петков Янков, чрез пълномощника
адв. М.Д., иска от съда да осъди ответника А.А.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да премахне полумасивна постройка, незаконно
построената от ответника в недвижим имот, собственост на ищеца, а
именно: имот пл. № 437 в кв.33 по действащия регулационен план на гр. Любимец, за
който е отреден УПИ II
– „за магазин и хлебопекарна“, с административен адрес: гр. Любимец, ул.
„Републиканска“.
Ищецът твърди, че е собственик на
гореописания недвижим имот, който е
придобил въз основа на давностно владение, за което се е снабдил с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 88, том V, дело № 1292/ 1998г. по описа на
Свиленградски районен съд. От югоизток имотът му граничил с имот, собственост
на ответника – имот с пл. № 422 в кв.33, за който е отреден УПИ ХХ. Двата
съседни имота били отделени с оградна мрежа, която била премахната от
ответника. Последният построил полумасивна стопанска постройка, която навлизала
в притежавания от ищеца имот с около 7,50 метра. За построяването на
постройката ищецът не бил учредявал право на строеж, нито право на ползване на
ответника. Напротив, постройката била построена от ответника без каквито и да е
строителни книжа. Понастоящем същият ползвал постройката като склад. Въпреки
многократно отправяните му покани ответникът отказвал да премахне постройката,
която пречила на ищеца да упражнява спокойно правото на собственик върху имота
си в пълен обем.
Поради изложеното, ищецът иска от съда
да уважи иска му. Ангажира доказателства и претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК
отговор на исковата молба не е постъпил. В съдебно заседание ответникът се явява лично и чрез упълномощен
процесуален представител прави признание на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника
си, поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение съобразно
признанието.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства намира, че са налице предпоставките
на чл.237, ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение съобразно
признанието на иска.
На основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца
ще следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, които
се установиха в размер на 400 лв., включващи сумата 50 лв. – за внесена
държавна такса и сумата 350 лв. – за адвокатско възнаграждение. Направеното от
ответника възражение за недължимост на разноските, поради това, че същият не е
станал повод за завеждане на делото, съдът намира за неоснователно, доколкото
то не е подплътено с доказателство, че към момента на предявяване на иска
процесната постройка вече е била премахната. Напротив, едва в съдебно заседание
на 03.01.2019г. се заявява от ответника, чрез пълномощника му, че същият е
„започнал нейното премахване към настоящия момент“ и „изразява съгласие, че ще
премахне сградата“, т.е. към този момент постройката още не е била премахната.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение за недължимост на платеното
от ищеца адвокатско възнаграждение, поради „недоказана адвокатска
функционалност“ на процесуалния представител на ищеца, обяснено с непредставяне
на адвокатска карта от страна на последния. Представянето на адвокатска карта е
ирелевантно за адвокатската правоспособност на адвоката, а в случая липсват
данни, че адвокат М.Д. е лишен от такава. Неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Това е така,
тъй като между размера на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение и
усилията на защитата при упражняването на процесуалните му права няма
значително несъответствие, предвид вида на исковата защита.
С оглед изложеното и на основание
чл.237, ал.1 от ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.109, ал.1 от Закона за собствеността, ответника А.А.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия, пречещи на ищеца
„Районна потребителна кооперация „Постоянство“, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Любимец, ул. „Трети март“ № 1, да упражнява своето
право на собственост в пълен обем върху притежавания от ищеца недвижим имот пл.
№ 437 в кв.33 по действащия регулационен план на гр. Любимец, за който е
отреден УПИ II
– „за магазин и хлебопекарна“, с административен адрес: гр. Любимец, ул.
„Републиканска“, и ДА СЪБОРИ незаконно изградената в имота на ищеца постройка.
ОСЪЖДА
А.А.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Районна потребителна
кооперация „Постоянство“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Любимец, ул. „Трети март“ № 1, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ -
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: