РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330112327 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, от ЗЗД от Б. Л. Ч.,
ЕГН ********** с адрес гр. ******** чрез адв. М. срещу "ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. ********* ж.к. *************
представлявано от Б. И. Н. за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 140,70 лева, представляваща неустойка по договор за
кредит № ******* г., сключен между страните, поради нищожност на
клаузата вследствие на противоречие с добрите нрави и противоречие на
закона-ЗЗП. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на ******* г. със срок от 30дни. ГЛП е 40,15 %, а ГПР-48,30 %.
Съдържа се клауза за неустойка от 140,70 лв. при неизпълнение на
задължение за предоставяне на банкова гаранция. Заема е усвоен. Договора е
нищожен поради нарушение на добрите нрави и ЗПК. Предвидената
неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява
допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава
сключването на договора. Твърди липса на нарушения на законовите
разпоредби.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
1
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
От събраните писмени доказателства- договор за паричен заем от
**********г. е видно, че на 05.04.2022 г. между ищеца и ответника в
качеството им съответно на заемател и заемодател е сключен договор по
силата, на който се предоставя заемна сума в размер на 700 лв., дължим на 1
месечна вноска от 863,80 лв., при фиксиран ГЛП-40,15%; ГПР-48,30 % и
предвидена неустойка в размер от 140,70 лв. при неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение –един поръчител, отговарящ на
определение условия или банкова гаранция.
От приложеното известие от 15.06.2022 г. е видно, че на 15.06.2022 г.
от кредитора е притендирано заплащане от ищеца на сума от 893,80 лв. като
задължение по сключения договор.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
С оглед представеното известие от 15.06.2022 г. за притендирано
вземане от кредитора спрямо длъжника в размер на всички задължения по
договора между тях съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца за
водене на предявения отрицателен установителен иск. Ето защо същият се
преценя като допустим за разглеждане.
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че сключеният между тях договор за заем е потребителски такъв.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
Основен принцип в гражданските и търговските взаимоотношения е
добросъвестността и справедливостта, а целта на неговото спазване е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретния случай, накърняването на принципа на добрите
нрави в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД би
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на
ищеца. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставяне и ползване
на заетата сума. Когато е налице явна неееквивалетност между
2
предоставената услуга и уговорената цена се нарушава принципа на
добросъвестността при участие в облигационните отношения. Прието е в
съдебната практика, че понятието "добри нрави" предполага известна
еквивалетност на насрещните престации и от тяхното явно несъответсвие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност. Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация-
заплащане на възнаградителната лихва следва да се съизмерява, както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане
на заетата сума и с поетия риск /доколкото цената калкулира и риска на
заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума. / Ето защо при заем
с кратък срок за ползване /един месец/, дори и при наличие на по- висок риск
от невръщане на заема, уговарянето на възнаградителна лихва, в такъв
размер-40,15% не е оправдано нито с разходите, които прави заемодателя,
нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от
сделката печалба. Ответникът е небанкова финансова институция, поради
което поема по- малък риск в сравнение с банковите институции, тъй като той
рискува собствените си средства, докато банките са задължени да опазват
привлечените депозитни средства, което е свързвано с по- висок риск и със
санкции при неизпълнение. Възнаградителната лихва в по-високи размери е
типична за дългосрочните кредити /над 15 години/, когато рискът на
заемодателят е увеличен поради възможни инфлационни процеси.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Към датата на сключване
на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по- слаба
икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК,
следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би
означавано икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това, съдебната практика
приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен
критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да
3
се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити
- двукратния размер па законната лихва. Многобройни са съдебните решения,
в които е възприета тази практика. С оглед на това съдът намира, че клаузата
уговарящ размер на договорна лихва надхвърля трикратния размер на законна
лихва-основен лихвен процент плюс 10 пункта надбавка, съгласно ПМС от
2014, поради което противоречи на „добрите нрави“ и като такава се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът не споделя възраженията на ответника, които се свеждат до
отричане правото на съда изобщо да се намеси в отношения от този вид, като
и отричане "компетентността" на съда да се произнася по такива въпроси.
По отношение клаузата за неустойка, изхождайки от критериите
формулирани в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно – уговорка излизаща извън присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, преценяйки вида на
конкретната уговорена неустойка –фиксирана парична сума и на
неизпълнението, за което е предвидена- задължение за осигуряване на
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в
договора условия , настойщият състав намира, че тази уговорка има за цел
санкция на заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Но задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Поради това следва да се приеме, че
въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
такава степен, че то да неможе да се осъществи. Тъй като непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, макар и да е
уговорена като санкционна неустойката всъщност води до скрито оскъпяване
на кредита. Като такава тя се явява добавък към възнаградителната лихва и
съотвенто сигурна печалба за заемодателя, която увеличава стойността на
договора. Следователно същата води до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, чрез увеличаване на подлежаща на
4
връщане сума. Ето защо тя излиза извън присъщата й обезпечителна функция
и накърнява добрите нрави, което води и до нищожността и.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са
основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят
притендираните разноски за държавна такса от 50 лв.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, следва да се определи
възнаграждение в размер от общо 300 лв. за предявения иск.
На ответинка разноски не се дължат.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Л. Ч., ЕГН ********** с адрес
гр. Раковски, ул. Тиса № 6, не дължи на "ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК
*********, с адрес гр. *****************представлявано от Б. И. Н. сумата
от 140,70 лева(сто и четиридесет лева и 70 ст.) - неустойка по договор за
кредит № *********г., сключен между страните, поради нищожност на
клаузата вследствие на противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА "ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.
************, представлявано от Б. И. Н. да заплати на Б. Л. Ч., ЕГН
********** с адрес гр. **************сумата от 50(петдесет) лв. за разноски
за внесена държавна такса по производството.
ОСЪЖДА "ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.
*************** представлявано от Б. И.Н. да заплати на адв. М. В. М., с
адрес: гр. ***************, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6