ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2020 год. Град Варна
Апелативен съд
Търговско отделение
На горепосочената дата Година 2020год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Р.Славов в. търговско дело
№ 314 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, образувано по частна жалба от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна, ЕИК
*********, чрез процесуален представител, срещу определение № 56/30.01.2020год.
постановено по т.д.№ 147 по описа за 2019 година на Добрички окръжен съд, с
което по реда на чл.248 ГПК е допълнено определение № 568/17.12.2019год. по т.д.
№ 147/2019год. в частта му, с която се отхвърлят претенциите за разноски на
ответното дружество над присъденото
възнаграждение за адвокат в размер на 1 000лв. до пълният претендиран
размер от 5 328лв. с ДДС.
Наведени са твърдения за неправилност
на определението, по изложени съображения.
Оспорва направения извод на съда за това, че предоставеното право на
Висшия адвокатски съдет да определя минималния размер на адвокатските
възнаграждения не е съобразено и
противоречи на правото на Европейския съюз.
Моли съдът да постанови определение,
с което да отмени определението на първоинстанционния съд в обжалваната част и
да постанови ново, с което да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
над присъденвите 1 000лв. до пълния претендиран размер от 5 328 лв. с
ДДС.
Ответната страна по частната жалба -„ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич, чрез писмено становище на процесуален
представител, оспорва частната жалба
като неоснователна.
Частната жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по т.д.№ 147 по описа
за 2019 година на Добрички окръжен съд е образувано по предявен от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич срещу, иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК и с цена на иска сумата 145
298лв.
С определение № 568/17.12.2019год.,
след осъществена двойна размяна на книжа, съдът е прекратил производството по
делото, поради неотстраняване на констатирани нередовности на исковата молба,
на основание чл.129 ал.3 ГПК. Определението е влязло в сила.
С молба с дата на пощенското клеймо
14.01.2020год., входирана в съда с № 389/15.01.2020год., ответникът е
поискал по реда на чл.248 ГПК допълване на определение №
568/17.12.2019год. и присъждане на основание чл.78 ал.4 ГПК на извършените пред
ДОС разноски за адвокатско възнаграждение размер от 5 328лв., с включен ДДС. С
молбата са представени доказателства за извършването им и Списък по чл.80 ГПК.
С писмено становище, насрещната
страна, чрез процесуален представител е изложила съображения за неоснователност
на молбата.С обжалваното определение съдът е частично уважил молбата за
присъждане на сторените в хода на производството разноски, като е присъдил
сумата от 1000лв. по изложени съображения. Конкретно съдът се е мотивирал, като
е изложил съображения, че Наредба № 1/09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на
чл.101 и чл.102 от ДФЕС. След като е
формирал посочения извод, съдът е посочил, че не е обвързан при определяне на
разноските нито от уговорения размер на адвокатското възнаграждение, нито от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в наредбата, а
следва да се отчете правната и фактическа сложност на делото.
Определението е неправилно, поради
следното:
Съдът е прекратил производството по
делото, на основание чл.129 ал.3 ГПК.
Съобразно чл.78 ал.4 ГПК, ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото, поради което на същият се
дължат разноски по прекратеното производство. Представени са доказателства за
реално извършване на разноски в размер на 5 328 лв. с включен ДДС.
Относно становището на ДОС за
неприложимост на наредба №1/2004год., респективно относно компетентността на
съда, да игнорира посочените в Наредбата /която има характер на подзаконов
нормативен акт/, минимални размери на адвокатските възнаграждения:
Съобразно чл.36 ал.2 пр. второ от ЗАдв, ..Размерът на
възнаграждението не може да бъде по-нисък
от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответиня вид работа. Следователно
Наредбата като подзаконов акт е свързана
с разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗАдв, респективно законовата разпоредба препраща
към Наредбата и не може да функционира без нея.
Съдът счита, да отбележи следното:
Съдът се е обосновал с практиката на
Съда на Европейския съюз-конкретно с Решение по съединените дела
Действително, ако СЕС установи
противоречие на местна правна норма с правото на съюза, същата не би следвало
да се прилага. Но ако съдът във връзка с извършената проверка укаже на
запитващата юрисдикция да извърши проверка относно местното право и прилагането
на правото на Съюза, тези указания са задължителни също. Следва да се отбележи
също, че отговорите на преюдициалните
запитвания не решават спора, а представляват
единствено насоки за разрешаването му, като националния съд е компетентен за решаването на спора,
съответно и за прилагането на дадените
отговори по запитванията.
Видно от т.1 от постановеното Решение
по обединените дела С-427/16 и С-428/16., Съдът е посочил, че ..разпоредбата би могла да
ограничи конкуренцията по см. на чл.101 ДФЕС.
Съответно е дал указание запитващия съд да извърши проверка –дали така
наложените ограниченияа се свеждат до това, което е необходимо, за да се
осигури изпълнението на тези легитимни цели. Следователно, както се посочи
по-горе, във връзка с преюдициалното запитване, съдът не е установил директно
противоречие на националната правна уредба с правото на съюза, а е дал
указание, как да бъде извършена преценка относно законосъобразността на
цитирания нормативент акт. Следователно, съдът е указал по реда на местното
право да се извърши преценка дали нормите на Наредбата нарушават конкретно
забраната за нелоялна конкуренция. А местното
право разполага с изрично предвидено производство позволяващо преценка
дали даден подзаконов нормативен акт е законосъобразен и целесъобразен-чрез
разпоредбата на чл.185 АПК. А с разпоредбата на чл.186 АПК е дадена възможност
на лицата, засегнати или които могат да бъдат засегнати от акта, или за които
той поражда задължения да го оспорват. Следователно, преценката дали даден
подзаконов нормативен акт е законосъобразен следва да бъде направен по
предвидения ред-посочения чл.185 и сл.
АПК, както и от посочения изрично
компетентен съд-ВАС съобразно чл.132 АПК.
Предвид предвидените нарочно производство и съд за оспорване на
подзаконовите нормативни актове, е недопустимо правоприлагащ орган-в случая ДОС
да прави преценка относно законосъобразността на акта. По повод на изложените
съображения на ДОС, при постановяване на обжалвания акт, относно противоречието
на Наредба № 1/09.07.2004год. с правото на ЕС, съдът счита да отбележи
следното: Окръжния съд е стигнал до този извод, като е посочил, че относно
решението на Висшия адвокатски липсват каквито и да е мотиви и обосновка за
установените минимални размери на възнагражденията.
Съъдът намира да отбележи, че
определените в Наредбата размери на минималните възнаграждения, сами по себе си
не засягат правата на страните. Това е така, понеже забраната да се присъждат
възнаграждения в по-нисък размер не се съдържа в самата Наредба, а в друг
нормативен акт-ЗАдв-ч.36 от същия.
За това изложените съображения,
относно нелигитимността на Наредбата, нямат отношение към забраната за
присъждане на възнаграждение под минималните размери –понеже същата е въведена
с разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗАдв. А както се посочи, съображенията на ДОС при
постановяване на обжалвания акт, респективно да стигне до извода, че е
компетентен да извърши преценка на дължимото възнаграждение под определените
минимални възнаграждения, изцяло се основават на противоречието на Наредба
№1/2004год. с правото на ЕС-чл.101 и чл.102 ДФЕС.
Но видно от изложените съображения,
същите се отнасят само до органа –ВАдвС
и процедурата при приемане на Наредба №1/2004год., като не са изложени
съображения, каквито са указанията в постановеното решение на СЕС, конкретно да
се прецени, дали поставените ограничения са пречка и създават опасност за
конкуренцията на вътрешния пазар. Следва да се отбележи, че това е главният
въпрос, който се поставя с постановеното решение, на който следва да се даде отговор. Въпреки че този
въпрос не е намерил отговор в определението, настоящият състав счита, че
посочените ограничения по никакъв начин не ограничават конкуренцията, при
предоставяне на адвокатските услуги.
Следва да се отбележи, преди всичко, че от една страна, посочените
ограничения се отнасят до всички адвокати, от друга страна, в страната има само
една организация, в която членуват всички адвокати, поради което и не са налице
предпоставките за възникване на нелоялна конкуренция, поради въведените
минимални размери на възнагражденията. Такава би възникнала евентуално, ако в
страната действаха няколко сдружения на адвокатите, които работят при различни
изисквания.
За това следва да се направи извод,
че посочените ограничения на минималните адвокатски възнаграждения не са пречка
да се осигури изпълнението на посочените в решението на СЕС легитимни цели.
Предвид изложеното, дори и разгледана
по същество, Наредбата не е в противореечие с правото на ЕС.
С оглед на гореизложееното, не е
налице основание –въз основа на практиката на Съда на Европейския съюз-Решение
по съединените дела С-427/16 и С-428/16, да се игнорира разпоредбата на чл.36
ал.2 пр. второ от ЗАдв, според който
..Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа.
При това положение, следва да се направи извод, че настоящия
състав е обвързан от определените в Наредба №1/2004год. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. Впрочем, актуалното действие на Наредба
№1/2004год. намира израз и в постоянната съдебна практика-задължителна и
незадължителна, в която изрично са приложени разпоредбите на Наредба
№1/2004год. за минималните адвокатски възнаграждения, с която настоящия състав съобрази своите
изводи относно приложимостта на наредбата-/Решение № 54 от 21.07.2020год. на
ВКС по т.д. №215/2019год. І т.о., Определение № 130/15.07.2020год. на ВКС по
т.д. № 596/2018год. І-во т.о. Определение № 143/05.08.2020год. на ВКС по т.д. №
1718/2019год. І-во т.о. и др./,
Предвид изложеното, искането за
присъждане на разноски, следва да бъде разгледано по същество.
Както се посочи, на основание чл.78
ал.4 ГПК, разноски се дължат и при прекратяване на делото.
Представени са доказателства за
реално извършване на разноски в размер на 5 328 лв. с включен ДДС.
Минималния размер на възнаграждението
определен съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата и размера на защитавания интерес
от 145 298лв. е сумата от4 435,96лв. без ДДС. С ДДС е сумата от
5323,15лв.
Съобразно чл.36 ал.2 пр. второ от ЗАдв, ..Размерът на
възнаграждението не може да бъде по-нисък
от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответиня вид работа.
Следователно, съобразно
законодателството, минимално дължимия размер на адвокатското възнаграждение по
настоящето дело е сумата от 5323,15лв.
Представени са доказателства за
реално извършване на разноски в размер на 5 328 лв. с включен ДДС.
Минималния размер на възнаграждението
определен съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата и размера на защитавания интерес
от 145 298лв. е сумата от4 435,96лв. без ДДС. С ДДС е сумата от
5323,15лв.
Съобразно чл.36 ал.2 пр. второ от ЗАдв, ..Размерът на възнаграждението
не може да бъде по-нисък от предвидения
в Нареедба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответиня вид работа.
Следователно, съобразно
законодателството, минимално дължимия размер на адвокатското възнаграждение по
настоящето дело е сумата от 5323,15лв.
По направеното възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съдът съобрази следното:
Възражението за прекомерност е
направено своевременно и предвид прекратяването на съдебното производство,
следва да бъде уважено, като на страната бъдат присъдени разноски в минимално
предвидения в Наредба №1/2004год. в размер на 5323,15лв.с включен ДДС. Понеже
адвокатското дружество, което обслужва ответника е регистрирано по ЗДДС, сумата
представлява дължимо адвокатско възнаграждение с включен ДДС на основание
пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004год.
Предвид изложеното, частната жалба се
явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде изменено постановеното определение
като се присъди допълнително сумата от 4 323,15лв. –представляваща разликата
над присъдените от ДОС 1 000лв. до дължимия
минимален размер съобразно Наредба № 1/2004год. на адвокатско възнаграждение по
прекратеното производство, в размер на 5323,15лв. Неоснователно е искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за въззивното производство.
Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение
на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в
съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в процеса относно разноските. Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 56/30.01.2020год.
по т.д. № 147/2020год. по описа на ДОС в частта с която отхвърля искането за
присъждане на разноски, за разликата над 1000лв. до сумата от 5323,15лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич ЕИК ********* да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна,
ЕИК *********, сумата от 4323,15лв (четири
хиляди триста двадесет и три лева 15ст.), представляваща направени от ответника
разноски за адвокатска защита пред първоинстанционния съд с включен ДДС, на
осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Потвърждава определението в
останалата част.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.