№ 1463
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208617 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ***************** г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР на ХР. Д. К. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 150
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 02.04.2020 г. около 15.30 часа в гр. София по бул.
„**********“ с посока на движение от ул. „*******************“ управлява
л.а. марка „**************************, като на 50 метра от кръстовището
поради неспазване на достатъчно разстояние от намиращия се пред него л.а.
„*************** след което напуска мястото на ПТП без да уведоми
органите на МВР.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице ХР. Д. К., с която са иска неговата отмяна. Изложени
са съображения, че на процесната дата не е настъпило ПТП между двата
автомобила, не е имало повреди по тях, както и разногласия между двамата
1
водачи. Твърди се, че му е връчен нечетлив АУАН, с което е нарушено
правото му на защита. Изложени са съображения за липсата на описание на
нарушението в АУАН и НП. Релевирани са доводи за неспазване на
давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител в хода на
съдебното производство и не взема становище по подадената жалба.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в същата
съображения. В допълнение е посочено, че от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че жалбоподателят не е напуснал ПТП, като е
провел разговор с другия участник в същото. Претендират се направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 02.04.2020 г., около 15.30 часа, в гр. София, по бул. „**********“ с
посока на движение от ул. „*******************“ св. Б.Б. И. управлявал лек
автомобил марка ******************************** Зад него се движил
лек автомобил марка „**************************, управляван от
жалбоподателя ХР. Д. К..
На около 50 метра преди кръстовището с ******************** спрял
рязко поради неправилна маневра на друг автомобил, който навлязъл в
лентата му за движение. В този момент л.а. „Опел“, поради неспазване на
достатъчно дистанция, ударил отзад спрелия пред него л.а. „Шкода“. Двамата
2
водачи излезли от автомобилите си, като започнали да спорят за причините за
внезапното спиране на л.а. „Шкода“.
Докато св. И. оглеждал щетите по своя автомобил, ХР. Д. К. се качил в
автомобила си и потеглил в посока бул. „*********“.
Св. И. се обадил на тел. 112 и сигнализирал за настъпилото ПТП.
Пристигналите на място служители на ОПП-СДВР съставили докладна
записка, Протокол и скица за ПТП. Съставените документи били изпратени в
ОПП-СДВР, като въз основа на тях била образувана преписка и била
изпратена призовка до ХР. Д. К. да се яви в ОДМВР-Перник и да даде
обяснения по случая. На 04.08.2020 г. Х.К. се явил в ОДМВР-Перник и дал
писмено сведение относно случая.
С оглед изготвената докладната записка и попълненото от Х.К. сведение
Е.З. П. съставил в отсъствие на нарушителя АУАН с бл. № ************ г.
срещу Х.К. за извършени от последния административни нарушения по чл.
23, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. АУАН бил връчен на Х.К.
на 14.12.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП №
****************** г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за
описаните в АУАН административни нарушения на Х.К. били наложени
съответни административни наказания.
НП било връчено на 26.05.2021 г. на Х.К., който в законоустановения 7-
дневен срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Б.Б. И.; скица и протоколи за ПТП, справка-картон
на водача; докладна записка и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на
св. Б. И., който е очевидец на извършеното от жалбоподателя деяние и е
3
участник в процесното ПТП. Св. И. е категоричен, че поради внезапно
спиране на управлявания от него автомобил марка ********************* с
цел предотвратяване на ПТП с друг автомобил, е бил ударен в задната му част
от управлявания от жалбоподателя К. л.а. ************************. е
категоричен и относно обстоятелството, че след настъпване на ПТП,
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да се разберат относно
причините и вината за настъпване на ПТП. Съдът намира за неоснователно
твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е имало
спор относно причините за настъпване на ПТП, доколкото св. И. е
категоричен, че двамата водачи са спорили за причините за рязкото спиране,
като докато е оглеждал щетите по автомобила си, жалбоподателят К. се е
качил в своя автомобил и е напуснал местопроизшествието.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят ХР. Д. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вменените му две административни нарушения
по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. От една страна същият
не е спазвал достатъчно дистанция при движението си зад управлявания от
св. И. лек автомобил, за да може да избегне удар в него при намаляване на
скоростта или рязко спиране. С това Х.К. е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. От друга страна,
последният е извършил и второто от вменените му административни
нарушения – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, доколкото при настъпили
единствено имуществени вреди по двата автомобила и наличие на
разногласия между двамата водачи относно обстоятелствата за настъпване на
ПТП, не е останал на място и не е уведомил органите на СДВР за настъпилото
ПТП.
В случая обаче са допуснати множество съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на атакуваното НП, които обуславят
отмяната му. На първо място, от справка от ОПП-СДВР, приложена на л. 30
от делото, както и от самото съдържание на АУАН, се установява, че
4
последният е съставен в отсъствие на нарушителя. Действително,
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН допуска съставяне на АУАН в отсъствие
на нарушителя, но само при наличието на две хипотези - когато нарушителят
е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне
на акта. В случая нарушителят е бил известен, вкл. и адресът му на
местоживеене, като същият е бил редовно призован и се е явил на 04.08.2020
г. в ОДМВР-Перник, където е дал писмени обяснения по случая. Не е налице
и втората хипотеза, регламентирана в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН,
доколкото по несъмнен начин се установи, че на жалбоподателя не е
изпращана покана за явяване в ОПП-СДВР за съставяне на АУАН. Вместо да
изпрати такава покана, актосъставителят директно е пристъпил към съставяне
на АУАН, който впоследствие е бил пратен за връчване чрез ОДМВР-
Перник. Като е съставил АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице
визираните в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН хипотези, актосъставителят е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е
ограничено правото на защита на санкционираното лице, в частност правото
му да участва при съставяне на АУАН. Само на това основание обжалваното
НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
На следващо място, съдът счита, че АУАН е съставен и след изтичане на
предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок.
В случая нарушителят следва да се счита за открит на 04.08.2020 г., когато
последният се е явил в ОДМВР-Перник и е попълнил писмено сведение,
имащо характера на декларация по чл. 188 ЗДвП, в което е признал, че е бил
водач на процесния автомобил марка „Опел“ и е участвал в процесното ПТП.
От този момент е запознал да тече и 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за
съставяне на АУАН, който е изтекъл на 04.11.2020 г. Процесният АУАН
обаче е съставен на 13.11.2020 г. или след изтичане на давностния срок по чл.
34, ал. 1 ЗАНН, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, представляващо основание за отмяна на обжалваното НП.
Предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила,
атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно. С оглед на това
не следва да се обсъждат останалите възражения, релевирани с процесната
жалба.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски по реда
5
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. На л. 25 от делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, с който е определено адвокатско възнаграждение на адв.
Б. за процесуалното му представителство по делото в размер на 400 лева,
които са били заплатени в деня на подписване на договора за правна защита и
съдействие. С оглед на изложеното, съдът счита, че ОПП-СДВР следва да
заплати на ХР. Д. К. сумата от 400 лева разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая не е релевирано възражение за прекомерност по
реда на чл. 63, ал. 4 ЗАНН, поради което възнаграждението следва да се
присъди в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 НПК,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***************** г., издадено
от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на ХР. Д. К. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 150
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция“-СДВР да заплати на ХР. Д. К. с ЕГН
********** с адрес ***************************** сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща заплатени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6