№ 873
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201956 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-013498 от
30.11.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. К. А.., ЕГН: **********, с адрес – ***
1.на основание чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че действително жалбоподателят е извършил
посочените нарушения, но не са засегнато значимо обществените отношения,
както и че наказанието възлиза на половината му пенсия, в който смисъл
1
предлага случаят да бъде счетен като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъда отменено, като
несъответстващо на целта на закона.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения на правото на защита на жалбоподателя,
нарушението е установено. Още посочва, че в административната преписка се
съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които
доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 13.01.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 19.01.2021г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.11.2020г., около 08:43 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Коматевско
шосе“ до № 2, свидетелят А. И. В.. в качеството му на *** в сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си задължения на
същото място, когато забелязал МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№
„***“ движещ се на същото място, водачът на който автомобил не бил с
поставен обезопасителен колан, с който автомобилът бил оборудван. След
2
като спрял за проверка МПС с рег.№ „***“ свидетелят В. установил, че
същото било управлявано от жалбоподателя А. К. А.., ЕГН: **********,
който не носил и не представил контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС. Също така свидетелят В. установил, че на МПС с рег.№
„***“ липсвал залепен в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С оглед на горното, на място свидетелят В. съставил АУАН с бланков
№ 315610 от 05.11.2020г. срещу жалбоподателя А. за нарушение на чл.100,
ал.3 от Закона за движението по пътищата, чл.137А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата, както и на , който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел А. И. В... Последните не помнят
случая, което съдът намира за нормално, предвид изминалото време и фактът,
че последният свидетел работи като *** – съответно – ежедневно извършва
подобни проверки. Въпреки това свидетелят В. заявява, че изцяло поддържа
написаното в АУАН, като няма причина да не е било така. Съдът намира
показанията на свидетеля В. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
По същество фактическата обстановка не е спорна между страните и не
се оспорва от жалбоподателя, който не отрича факта на осъществяване
горните нарушения.
3
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят А. К. А.., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е нарушил:
I.разпоредбата на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата – за
това, че на 05.11.2020г., около 08:43 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Коматевско
шосе“ до № 2 е управлявал МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№
„***“, на който липсвал залепен в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
II.разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това, че на 05.11.2020г., около 08:43 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Коматевско
шосе“ до № 2, като водач на МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№
„***“, в движение не е използвал обезопасителения колан, с което МПС е
оборудвано.
4
III. разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 05.11.2020г., около 08:43 часа, в гр.Пловдив, на ул.
„Коматевско шосе“ до № 2 е управлявал МПС – лек автомобил „Опел Астра“
с рег.№ „***“, без да носи контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС.
Както вече бе посочено – горната фактическа обстановка в случая не е
спорена, поради което се установява по несъмнен начин факта на извършване
от обективна и субективна страна на описаните административни нарушения.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установените нарушения, както
и обстоятелствата по същите, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.100,
ал.3 от Закона за движението по пътищата, чл.137А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата, както и на . Същите нарушения са такива на простото извършване
и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
В този смисъл следва да се посочи, че горната предвидена от
законодателя обществена опасност на деянията не е свързана с повода, по
който жалбоподателя е управлявал МПС, неговото здравословно състояние и
др.. Независимо от последните, ако жалбоподателят желае да управлява
МПС, то все пак следва да спазва разпоредбите на акона за движението по
пътищата.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на
чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Също съгласно чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата,
за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
5
Съгласно чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 10 лева.
В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-013498 от
30.11.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. К. А.., ЕГН: **********, с адрес – ***
1.на основание чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6
7