О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1021
Град
Плевен, 11.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
административен съд в закрито заседание на единадесети август през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм.д.№ 629 по описа за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.166 ал.4 от АПК във вр. с чл.217 ал.2 от ЗУТ.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от Д.Х.Ч. *** 15 а ЕГН ********** чрез
адв.В. П., с която се обжалва Заповед № РД-12-273/27.07.2020г.
издадена от зам.кмета на Община Плевен. В жалбата се съдържа искане за спиране
на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № РД-12-273/27.07.2020г. на
зам.кмета на Община Плевен. С обжалваната заповед на основание чл.195 ал.5 от ЗУТ е наредено на жалбоподателката, трите паянтови сгради с идентификатор
56722.660.986.3, 56722.660.985.4, 56722.660.985.6 да се премахнат от
собственика им Д.Ч. в 14 дневен срок.До започване на премахването на описаните
сгради е разпоредено Д. Ч. да постави плътна временна предпазна ограда на 2 м.
отстояние от трите сгради, съгласно проектна част „ПБЗ“ за премахване на
строежите. В същата заповед е посочено, че подлежи на обжалване по реда на чл.
215 ал. 4 и ал.1 от ЗУТ пред Адм. съд Плевен, като е указал че обжалването не
спира изпълнението и.
В жалбата освен доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт, както и че не са изпълнени предпоставките на чл. 195 ал.6 от ЗУТ, като освен установяването, че обектът е негоден за обитаване, следва да
бъде доказано, че същия не може да се поправи или заздрави.
Съдът
след като се запозна с приложените по делото доказателства и твърденията на
жалбоподателя намира от фактическа и правна страна следното:
Видно
от отбелязването върху заповед №
РД-12-273/27.07.2020г.е, че е връчена на жалбоподателката Д.Ч. на 09.07.2021г.,
което не се оспорва от ответника, жалбата е депозирана на 22.07.2021г. Жалбата е предявена в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
Видно
от заповедта е, че административният
орган изрично е допуснал предварително изпълнение, като се е произнесъл по реда
на чл.196 ал.3 от ЗУТ, следователно по
силата на закона, а именно на разпоредбата на чл.217 ал.1 т.9 от ЗУТ е
допуснато предварително изпълнение на административния акт. Поради изложеното съдът
приема, че искането за спиране на изпълнение е
допустимо и в случая съдът следва да се произнесе по реда на чл.166 ал.4
от АПК.
Специалната
разпоредба на чл. 217, ал. 1 от ЗУТ изчерпателно изброява случаите, в които
жалбите срещу определени категории индивидуални административни актове по ЗУТ
не спират изпълнението им, като в чл. 217, ал. 2 от същия закон е предвидена
възможност съдът, при направено изрично искане, да спре изпълнението на този
вид административни актове. Процесната заповед е издадена на основание чл. 195,
ал. 5 от ЗУТ и е сред изрично посочените
в нормата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ случаи. Когато законът
разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презюмира наличието на
едно, повече, или всички предпоставки на
разпоредбата на чл. 60 от АПК за защита на обществения интерес. ЗУТ не е
посочил при наличието на какви случаи може да се спре изпълнението на обжалваните заповеди, издадени на основание
чл. 217, ал. 1 от ЗУТ, поради което и предвид препращащата норма на чл. 213 от ЗУТ се прилага общата норма на чл. 60 от АПК, в която са уредени общите
основания за допускане на предварително изпълнение. Съответно, при произнасяне
по молба за спиране, съдът по аргумент за противното, следва да установи
липсата на основания по чл. 60 от АПК, за да отмени допуснато по закон
предварително изпълнение, като изхожда и от „евентуалната основателност на
жалбата”. Следователно, условие за спиране на предварително изпълнение на
заповедите по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, респективно чл. 196 от ЗУТ, е наличието на
такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на
чл. 60 от АПК, какъвто в случая не се сочи.Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.4
от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон (какъвто е и процесния случай), когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл.166 ал.2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение
на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може
да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателя, поискал спиране на
предварителното изпълнение е да докаже вероятността това предварително
изпълнение да му причини значителна или трудно поправима вреда. Единствените
твърдения в тази насока са, че събарянето на сградите би довело до разрушаване
на годни и здрави сгради, би довело до допълнителни разходи, както за самото
събаряне, така и за бъдещо изграждане на незаконно премахнатите сгради. В това
производство молителят е длъжен да обоснове и докаже основанията за спиране
изпълнението на административния акт, като противопостави доказателства за онзи
обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното
изпълнение на административния акт по силата на закона.Такива доказателства по
делото не са ангажирани.
Отделно от това жалбоподателката не сочи обстоятелства, които да обосноват
спирането на предварителното изпълнение на заповедта. От представения по делото
протокол по чл. 196 от ЗУТ се установява
изготвен от комисия от 16.06.2020г, се установява, че трите сгради при
постъпило искане на собственика им могат да се изследват за режим на
търпимост.Констатирано е, че покривите на сградите следва да се ремонтират от
собственика, за да отвеждат изцяло дъждовните води изцяло в имота на адм. адрес ул.“Средна
гора“№ 15 а гр. Плевен.Комисията е освидетелствала сградите като негодни за
обитаване, и собственикът им е длъжен на осн. чл. 195 ал.1 от ЗУТ да обезопаси,
ремонтира своевременно и подържа изброените сгради. Безспорно е, че с с
премахването на сградите за адресата на заповедта ще последват вреди, но това
не е достатъчно основание за спиране, тъй като законът иска тази вреда да е
значителна и треднопоправима. Не се доказава, че съответно вредата би била
значителна, както и труднопоправима, тъй като се касае за негодни за обитаване
сгради. При допускане по силата на закона предварително изпълнение,
законодателят презюмира наличието на предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК
между които е поставен общественият интерес, но на първо място охраната на
живота и здравето на гражданите. Към жалбата не са представени никакви
доказателства за започнало укрепване или преустройство на сградите от страна на
собственика. Освен това евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен
административен акт– било имуществени или неимуществени такива, подлежат на
репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. от АПК, поради което
не могат да бъдат третирани като основание за спиране предварителното
изпълнение на оспорвания административен акт.
Водим
от горното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед, е
неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение, поради което
и на основание чл. 166, ал. 3, предл. 2 от АПК,
О
П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля
искането на Д.Х.Ч. ЕГН ********** *** за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на Заповед №РД-12-273/27.07.2020г на Кмета на Община Плевен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/