Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 17.05.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1913 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 ТЗ.
Молителят – НАП твърди, че ответникът „А.П.Е.Т.“ЕИК:*******не е в състояние да изпълни изискуеми задължения за трудови възнаграждения за периода от м.01.2016 г. –
м.11.2017 г. на 100% от работниците и
служителите, както следва: за м.01.2016 г. – 22-ма.; за м.02.2016 г. – 23-ма;
за м.03.2016 г. – 22 – ма; за м.04.2016 г. – 21; м.05 и м.06.2016 г. – 16;
м.07.2016 г. – 15; м.08.-м.10.2016 г. – 2-ма; м.11.2016 г. – м.11.2017 г. – 1.
Ответникът признава тези факти(о.с.з. на 01.02.2019 г.),
като сочи, че до 19.05.2016 г. плащане не е било извършено, тъй като
продукцията не е била готова. След посочената дата служителите не са работили
до м.07.2016 г., за това не са получили трудови възнаграждения. Не е бил
издаван акт за престой. След м.07.2016 г. плащане не е осъществявано, тъй като
дружеството не е успяло да продаде продукцията. Излага, че производствения
ритъм на предприятието е било нарушено от противоправни
действия на трето лице - синдика на наемодателя на производствените помещения.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието на
твърдяните от молителя факти: неизплатени възнаграждения за периода от м.01.2016 г. –
м.11.2017 г., на 100% от работниците и
служителите, които са: за м.01.2016 г. – 22-ма.; за м.02.2016 г. – 23-ма; за
м.03.2016 г. – 22 – ма; за м.04.2016 г. – 21; м.05 и м.06.2016 г. – 16;
м.07.2016 г. – 15; м.08.-м.10.2016 г. – 2-ма; м.11.2016 г. – м.11.2017 г. – 1,
установяващо се и от представените по делото трудови договори и платежни
ведомости.
По делото е изслушано заключение
на ССЕ, съдържащо изготвен от ВЛ икономически анализ на дружеството за периода
2013 г. – 2017 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно Чл. 608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение за изплащане
на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците
и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Установените
неизпълнени парични задължения попадат в посочената категория, като законът не
предава правна значимост на техния размер.
При
наличие на трудов договор основното задължение на работодателя е да заплати
договореното трудово възнаграждение, като по общото правило на чл. 81, ал.2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства, не го освобождава
от отговорност. Причините за липсата на средства също са без значение. Правно ирелевантно е и дали работодателят е успял да произведе и
реализира продукцията си, тъй като правото на работника да получи възнаграждението
си за положения от него труд е безусловно. КТ не позволява прехвърляне на
стопанския риск върху лицата полагащи наемен труд.
Съгласно изричната норма на чл. 267, ал.1 КТ за времето на престой не
по вина на
работника или служителя той има
право на брутното трудово възнаграждение. Следователно и
относно работниците и служителите, които се твърди, че не са полагали труд не
по тяхна вина, е налице парично задължение.
Съгласно ал.3 на с.з., неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Последното обаче е обективно
фактическо състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника търговец.
То следва да се различава от неплащането като неправомерен юридически факт,
форма на неизпълнение на задълженията(Р№806/206г. по т.д.№476/06г. на ВКС, ТК,
І т.о.).
Тъй като по делото се установи
наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на
чл.608, ал.1, т.4 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в
състояние да погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на
устните състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г.
по т.д.№443/04г. на І т.о.)
За
целта следва да се направи анализ на
коефициентите за ликвидност, явяващи се показател за финансовото състояние на
ответното дружество – неговата способност да извършва текущите си плащания към
кредиторите.
Съгласно
заключението на ССЕ и уточненията направени от ВЛ в открито съдебно заседание,
е налице нередовно изготвени баланси на дружеството. Прехвърленото чрез договор
за цесия от 06.10.2012 г. от фирма „А.П.Е.“ЕООД вземане, за неоснователно заплатени на банка лихви по
кредити, не съставлява краткосрочно вземане. То е от 2012 г. и е отразено в
баланса през 2013 г. Съдът споделя този извод на ВЛ, че то с оглед падежа не се
явява краткосрочно вземане към 31.12.2017 г.
Неоснователно
е възражението за начина на осчетоводяване на капитала. Основания капитал, като
част от собствения капитал, формиран при учредяването(50 лв.), следва са е
наличен, което не е установено от ВЛ.
Горното
мотивира съда да кредитира заключението на ВЛ, тъй като то е изготвено при коректно,
от счетоводна гледна точка, отразяване на записванията.
Съобразно
експертизата коефициентите за ликвидност
към 31.12. 2017
г. са: коефициент за обща ликвидност ( КОЛ) – 0,0019 ; коефициента за бърза ликвидност (КБЛ) – 0 ; коефициента за незабавна ликвидност (КНЛ) –
0, коефициента за абсолютна ликвидност( КАЛ) – 0 , при общ норматив 1-ца. Следователно
дружеството не е в състояние да извърши текущите си плащания.
Коефициента
за финансова автономност, явяващ се показател за финансовото състояние на
фирмата и нейната способност да посреща дълготрайните си задължения е – 0,2,
при общ норматив 0,33. При установения коефициент следва да се направи извод
за декапитализиран собствен капитал.
Към
момента на устните състезания срокът по чл.38 ЗСч. не е бил изтекъл. Ответникът
е представил за обявяване в ТР ГФО за 2018 г., като отразени стойности са
идентични с тези за 2017 г., т.е. тук следва да се отнесе казаното по-горе.
С оглед
установените материалноправни предпоставки за
неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. (Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)
Съгласно
експертизата и заявлението на законни представител на дружеството, то не
извършва търговска дейност от 2016 г. Видно от баланса за 2017 г. дружеството
не притежава ДМА, ДНМА. Активите са материалните запаси - 36 000 лв. и търговската репутация 4 000 лв., като за
периода 2013 г. – 2017 г. основен дял в структурата на активите са дългосрочните
финансови активи. Те се свеждат до цедираното вземане
от фирма „А.П.Е.“ЕООД, което към 31.12.2017 г. е 75,3 % от общите активи и е с
падеж от преди 5 г. В същото време от анализа на счетоводния експерт се
установява отрицателен нетен оборотен капитал в размер на 277 000 лв.,
сочещо дружеството е в симптоматично недобро финансово състояние за периода
2016 г. – 2017 г. Видно от приобщените по делото справки, дружеството не
притежава недвижими имоти и автомобили, като върху банковите му сметки са
наложени запори от публичен изпълнител.При
съвместен анализ на тези обстоятелства следва се направи извода, че затрудненията на длъжника не са временни или че той
не разполага с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
За установяване на началната дата
на неплатежоспособността следва за се констатира момента, в който непрекъснато
са се насложили всички предпоставки по чл.608 ТЗ.
Най-старото установено по делото задължение,
релевантно по см. на чл.608 ТЗ, е за трудово възнаграждение за м.01.2016 г. Към
31.12.2016 г. коефициентите на ликвидност са под 0-ла, съгласно ССЕ.
Следователно това е началния момент на неплатежоспособност.
Следва да се свиква първо
събрание на кредиторите, тъй като не са налице предпоставките по чл.669, ал.3,
т.1 ТЗ – исковата молба е депозирана на 18.09.2018 г., като макар да не са
обявени ( към настоящия момент липсва произнасяне на АВ), са били заявени за обявяване ГФО за последните три години.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски – 250 лв. ДТ; 700
лв. за ССЕ.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.П.Е.Т.“ЕИК:*******, гр.София,
ул.“*******като определя за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016 г. .
ОТКРИВА производството по
несъстоятелността на А.П.Е.Т.“ЕИК:*******Назначава за временен синдик В.А.Р.БЪЛГАРИЯ,
област София (столица), община София, гр. София
1606, ул."*********,
ет. 1(02) *******, *******, при възнаграждение
в размер на 1000лв. месечно, като определя 3 дн. срок за встъпване.
Свиква първото
събрание на кредиторите на 10.09.2019 г. от 10,00ч. в
сградата на Софийски градски съд, бул.”Витоша”№2, в обявената в деня на
събранието зала.
ОСЪЖДА „А.П.Е.Т.“ЕИК:*******, гр.София,
ул.“*******да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“,
БУЛСТАТ: *******, гр.София, бул.“*******сумата 950 лв. разноски за ДТ
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дн. срок от вписването му в търговския регистър.
СЪДИЯ: