Решение по дело №144/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли, 31.08.2020 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети   август през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по депозирана жалба от К.В.С. с ЕГН ********** с адрес ***  срещу наказателно постановление № 19-0271-001201 от 28.08.2019г. издадено от  ВПД Началник на РУ – Харманли към ОД  на МВР - Хасково, с което на основание чл. 177 ал.5 предл. първо, вр. чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 1500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.

В жалбата се излагат аргументи, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Прави се искане за отмяна на така наложеното административно наказание, при условията на евентуалност – неговото намаляване.

В  открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Г.М. *** с пълномощно по делото.  

Въззиваемата страна – РУ – Харманли към ОД  на МВР - Хасково, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.08.2019 г. в 15:25 часа в гр. Харманли жалбоподателя, неправоспособен водач на ул. „Васил Левски”  на кръстовището образувано с ул. **** в посока ул*** управлява мотоциклет HONDA 249 с номер на рамата ***.След извършена проверка водачът не представил СУМПС  и след направената справка в базата данни на МВР се установило, че  жалбоподателя К.В.С. с ЕГН ********** не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което  е извършил нарушение: повторно е управлявал ППС без да е правоспособен водач, с което е нарушил чл.150, ал.1 от ЗДвП.

Предвид извършените констатации свидетелят П.И.К.  съставила на жалбоподателя АУАН бл. № 478799/24.08.2019 г., с който му вменила нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.Н.А. и свид. М.А.И.. Съдът кредитира същите доколкото се явяват логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 478799/24.08.2019г. и справка за нарушител.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

По приложенето на процесуалния и материалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

При издаването на АУАН и НП и  след като разгледа представените по делото доказателства счита, че в хода на административно - наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които е накърнено правото на защита на жалбоподателя.

На първо място налице са основания за отмяна на наказателното постановление, тъй като няма идентичност на деянието посочено в АУАН и НП.

В АУАН деянието е описано така: на 24.08.2019 г. в 15:25 часа в гр. Харманли  по ул***  на кръстовището образувано с ул. *** в посока ул*** управлява мотоциклет HONDA 249 с номер на рамата  ****. След извършена проверка водачът не представил СУМПС  и след направената справка в базата данни на МВР се установява, че  водачът К.В.С. с ЕГН ********** не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което  е извършил нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП.

В НП деянието е описано така: На 24.08.2019 г. в 15:25 часа в гр. Харманли неправоспособен водач на ул. ****на кръстовището образувано с ул. *** в посока ул.„ **** управлява мотоциклет HONDA 249 с номер на рамата  ***9. След извършена проверка водачът не представил СУМПС  и след направената справка в базата данни на МВР се установило, че  жалбоподателя К.В.С. с ЕГН ********** не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което  е извършил нарушение: повторно е управлявал ППС без да е правоспособен водач, с което е нарушил чл.150, ал.1 от ЗДвП.

Следователно с АУАН на жалбоподателя К.В.С. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП, според която норма  всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, обаче в НП  на жалбоподателя е наложена глоба, за нарушение, че повторно управлява ППС без да е правоспособен водач, т.е. вменено му  е нарушение за същото деяние, но при условията на повторност, за който съставомерен признак на нарушението не му е повдигнато обвинение с АУАН.

На второ място не са  спазени реквизитите при съставяна на АУАН и издаване на НП, съответно по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, касаещи мястото на извършване на нарушението.

Съдът констатира, че при описание на нарушението в от НП АНО е вписал обстоятелства, обосноваващи квалифициращия признак за повторност на деянието, които обаче не са  включени в обстоятелствата на същото нарушение в АУАН. В акта не е посочен този съставомерен факт, а именно, че жалбоподателят К.В.С. с ЕГН ********** е управлявал процесното МПС при условията на повторност.  Следователно не са посочени съставомерни признаци от състава на нарушението , както и пълна липса на излагане на всички обстоятелства от състава на нарушението. С оглед обвинителната функция на АУАН, същият следва да съдържа описание на фактите и обстоятелствата, обуславящи повторността на деянието, съобразно дефиницията на това понятие, дадена в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП , и респективно да е посочено и в НП.

На следващо място и във връзка с гореизложеното е и третото констатирано от съда съществено нарушение на процесуалните правила, отнасящо се до липсва на отбелязване с кой акт /НП/ на администрацията на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение /чл.150 от ЗДвП/, влязъл ли е в сила и кога. Именно допълването на това кога е влязло в сила предходното НП е от значение за правилната преценка за наличието на повторност на нарушението по чл.150 от ЗДвП, респ. да може да се приложи и санкционната норма на чл. 177, ал.5 от ЗДвП, предвиждаща по - тежко наказание в случай, че МПС се управлява от неправоспособно за това лице. Разпоредбата на    § 6, т.33 от ДР на ЗДвП определя за повторно това нарушение, което е извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2  от ЗДвП - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Предвид цитираната правна норма и с оглед липсата на посочена дата на влизане на сила на предходното НП, съдът е поставен пред невъзможността да осъществи надлежен съдебен контрол относно правилността и законосъобразността на обжалваното НП.

Липса на точно описание на нарушението и на обстоятелствата в случая при които се твърди, че същото е извършено препятстват по същество съдът на практика да  прецени и обсъжда дали е налице такова нарушение и дали то е извършено виновно от жалбоподателя,поради което настоящият състав е в невъзможност да изложи мотиви.

 Предвид гореизложените аргументи, съдът намира, че жалбата е основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, не са налице предпоставките за присъждане в полза на жалбоподателя  направените по делото разноски по делото, тъй като същите нито са поискани, нито са представени доказателства за това, като изричен диспозитив в съдебния акт относно разноските, според утвърденото в съдебната практика виждане, се дължи само при тяхното присъждане.

 Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 19-0271-001201 от 28.08.2019 г. издадено от ВПД Началник на РУ – Харманли към ОД  на МВР - Хасково, с което на К.В.С. с ЕГН ********** с адрес ***  на основание чл. 177 ал.5 предл. първо, вр. чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                   

 

СЪДИЯ: