МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 853/2016 г. по описа на Районен
съд – гр. Сливница
Районна
прокуратура – гр. Сливница е внесла за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница
обвинителен акт, с който се повдига обвинение срещу Е.С.К. – роден на *** ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, разведен, осъждан, работи на длъжност
„шофьор“ към „…“ ЕООД – гр. П…, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, за това, че на
15.04.2016 г. около 22.00 ч. на ГКПП Калотина, на трасе – вход „Товарни
автомобили“ управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Мерцедес”, модел „1844ЛС” с рег.№ …. с прикачено към него полуремарке
с рег. №
34В45017, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно - 0,6
на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 383
/ 18.04.2016 г. на УМБЛ „Света Анна“ АД – гр. София, след като е осъден с
влязла в сила присъда за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред – с определение № 354/13.05.2013
г. по н.о.х.д. № 1647 / 2013 г. по описа на РС – гр. Пловдив, влязло в сила на
13.05.2013 г.– престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К., като счита, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства може да се направи категоричен и
непротиворечив извод за това, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, и моли да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.343б, ал.2 вр. ал.1 НК.
Прокурорът заявява, че от обективна страна на 15.04.2016 г. подсъдимият е
управлявал товарния автомобил, марка „Мерцедес”, описан в обвинителния акт,
което безспорно се установява от показанията на разпитаните като свидетели
полицейски служители, които непосредствено са възприели това обстоятелство,
както и факта, че при спирането на автомобила подсъдимият е слязъл от предната
лява врата, т.е. от мястото на водача на автомобила, за да бъде изпробван за
употреба на алкохол. Освен това същият вече е осъждан с влязла в сила присъда
за престъпление по чл.343б, ал.1 НК - управление на лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Представителят на
държавното обвинение посочва, че по този начин от обективна страна всички тези обстоятелства
са налице, за да бъде деянието изпълнено. Налице са и признаците от
субективната страна на състава на извършеното от подсъдимия деяние, тъй като
той е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. По отношение на
наказанието, представителят на държавното обвинение изразява становище, че то
следва да бъде определено при превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, предвид множеството административни нарушения, санкционирани с
влезли в сила НП, което законът отчита при определяне на наказанието. При тези
съображения прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода към средния предвиден в закона размер, което следва да бъде
изтърпяно ефективно, както и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба
също към средния размер. Прокурорът предлага подсъдимия да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от една година.
Подсъдимият Е.С.К., не се явява в съдебно заседание и производството
срещу него е проведено в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1 и
т.2 и т.4, б.“а“ НПК.
Служебният защитник на подсъдимия
адв. А. от САК моли на подзащитния му да
бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
За времето от 20.00 часа на
15.04.2016 г. до 08.00 часа на 16.04.2016 г. св. И.В.М. на длъжност младши
инспектор при РДГП – Драгоман и св. Ц.К.Л. на длъжност старши полицай при РДГП
- Драгоман били нощна смяна на трасе „Входящи товарни автомобили“ на ГКПП -
Калотина. Около 22.00 часа на трасето за влизане в страната се явил товарен
автомобил, марка „Мерцедес”, модел „1844” с рег.№ …. с прикачено към него ремарке „Тирсан“ с рег. …., управляван от подсъдимия К.. При спирането на автомобила на трасето, подсъдимият
уведомил граничните служители, че е подал сигнал на спешен телефон 112 за бавно
обслужване, поради неспазване на служебните задължения от страна на полицаите.
На свидетелите М. и Л. направило впечатление, че подсъдимият говори завалено,
поради което уведомили началник смяната и били повикани служители на КАТ ПП при
ОДМВР – София. На място пристигнали св. П.И.Г. и Г.М.Ж.. Те установили
самоличността на подсъдимия и го поканили да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0182. Апаратът отчел наличие на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух в концентрация 0.7 промила. За установеното нарушение бил
съставен АУАН серия „Т“, № 349613 / 15.04.2016 г. и на подсъдимия бил издаден
талон за медицинско изследване № 0111630 и във ФСМП Сливница му била взета
кръвна проба за химическо изследване.
От протокол за химическа
експертиза № 383 / 18.04.2016 г. на УМБЛ „Света Анна“ АД – гр. София е видно,
че в пробата кръв, взета от подсъдимия Е.
С.К. е установено наличие на етилов алкохол в количество 0,6 на хиляда.
Подсъдимият Е.С.К. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен,
осъждан, работи на длъжност „шофьор“ към „….“ ЕООД – гр. П…, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Видно от приложената справка за съдимост от РС – гр. Пловдив, същият е осъждан.
С влязла в сила на 13.05.2013 г.
присъда (споразумение) № 354 / 13.05.2013 г. по н.о.х.д. № 1647/2013 г. по
описа на РС – гр. Пловдив, подсъдимият К. е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, чието изпълнение на основание чл.66,
ал.1 НК е отложено за срок от 3 (три) години.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите И.В.М., Ц.К.Л., П.И.Г. и Г.М.Ж. дадени в хода на съдебното
следствие и останалите документи, имащи значение за изясняване обстоятелствата
по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: акт за
установяване на административно нарушение серия „Т“, № 349613 / 15.04.2016 г. (л.
6 от ДП); талон за медицинско изследване № 0111630 (л.9 от ДП); протокол за химическа експертиза (л. 11 от
ДП); справка за нарушения (л. 17-18, л.33-34 от ДП); справка за съдимост (л. 15-16
от ДП и л.66-68 от н.о.х.д.); декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние (л. 74 от ДП).
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите И.В.М., Ц.К.Л., П.И.Г. и Г.М.Ж., тъй като в тези
показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и
последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.
При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите И.В.М., Ц.К.Л.,
П.И.Г. и Г.М.Ж., които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с
останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост,
еднозначност. В показанията си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства,
възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на
деянието, време и място на осъществяването му и авторството, механизма на
деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено то. От анализа на свидетелските показания с останалите доказателства
по делото се установява обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.2
във връзка с ал.1 НК, в извършването на което е обвинен К. – фактът, че на 15.04.2016
г. на ГКПП – Калотина, на трасе – вход „Товарни автомобили“ именно той управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил, марка „Мерцедес”, модел „1844” с рег.№ …. с прикачено към него ремарке с рег. № …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,6 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 383
/ 18.04.2016 г. на УМБЛ „Света Анна“ АД – гр. София, след като е осъден с
влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1647/2013 г. по описа на РС – гр. Пловдив
за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите И.В.М., Ц.К.Л., П.И.Г. и Г.М.Ж., чрез които се
възпроизвеждат преки първични доказателства. Показанията на посочените
свидетели, съпоставени с останалите
събрани по делото писмени доказателства, установяват по категоричен начин
релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на доказване в
настоящото производство.
Съдът кредитира заключението на химическата
експертиза № 383 / 18.04.2016 г. на УМБЛ „Света Анна“ АД – гр. София, като
компетентно и обективно депозирано и установяващо обстоятелства, за които са
необходими специални знания - наличието
на алкохол в кръвта на подсъдимия К. на 15.04.2016 г. в концентрация 0,6 на
хиляда, което е над 0,5 на хиляда – обективен критерий, възприет в нормата на
ал.2 на чл.343б от НК.
Съдът приема за годно
доказателство АУАН серия „Т“, № 349613 / 15.04.2016 г. (л.6 от ДП), тъй като
представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 НК, съставен е
от длъжностно лице в кръга на службата
му и установява факта на извършената на 15.04.2016 г. около 22.00 часа на ГКПП
- Калотина проверка на подсъдимия К. и установеното нарушение, което е
възпроизведено в документа.
При така възприетата за
установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Въз основа на анализа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Е.С.К. на 15.04.2016
г. на ГКПП – Калотина, на трасе – вход „Товарни автомобили“ именно той управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „1844” с рег.№ … с
прикачено към него полуремарке с рег. № …., с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,6 на хиляда, установено по надлежния
ред – с протокол за химическа експертиза № 383 / 18.04.2016 г. на УМБЛ „Света
Анна“ АД – гр. София, след като е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1647/2013
г. по описа на РС – гр. Пловдив за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като по
този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 във връзка с
ал.1 НК.
От обективна страна
безспорно се установява, че подсъдимият К. на 15.04.2016 г. на ГКПП – Калотина,
на трасе – вход „Товарни автомобили“ именно той
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Мерцедес”,
модел „1844” с рег.№ …. с прикачено към него полуремарке с
рег. № …, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,6 на хиляда,
установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 383 / 18.04.2016
г. на УМБЛ „Света Анна“ АД – гр. София. Безспорно е установено също така, че
подсъдимият К. е управлявал гореописания товарен автомобил с така установената
концентрация на алкохол в кръвта си, след като е осъден с влязла в сила присъда
за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежен ред – с присъда (споразумение) № 354/2013 г. по
н.о.х.д. № 1647/2013 г. по описа на РС – гр. Пловдив, влязла в сила на 13.05.2013
г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Съдът намира за
безспорно установено по делото обстоятелството, че на 15.04.2016 г. подсъдимият
К. е управлявал автомобила преди да бъде
извършена проверка от органите на реда. Доказателства за това, че именно
подсъдимият К. е управлявал спрения за проверка от контролните органи товарен
автомобил се съдържат в показанията на свидетелите М. и Л., които на 15.04.2016
г. около 22.00 ч. на трасе „Входящи товарни автомобили“ на ГКПП – Калотина са
спрели за проверка товарния автомобил, управляван от подсъдимия К. и след като
се усъмнили, че той е употребил алкохол, уведомили началник смяната си и били повикани служители на КАТ ПП при ОДМВР –
София, за да го изпробват с техническо средство. Именно тези свидетели са
възприели лично и непосредствено факта, че спрения за проверка товарен
автомобил се управлява от от подсъдимия К.. Както вече беше посочено по – горе,
съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, които изпълняват
контролни функции във връзка с пропускателния режим на ГКПП Калотина и по
опазване на обществения ред. Ето защо относно конкретно възприетите и
възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на
делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено
вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова
противоречие и с останалия доказателствен материал. Поради това приема същите
за годен източник на преки доказателства, установяващи по един категоричен и
несъмнен начин релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на
доказване в настоящото производство.
Престъплението, в извършването на
което е обвинен подсъдимият К. е формално и се явява довършено именно с факта
на управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла
в сила присъда за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК, а именно за това,
че управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежен ред. Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, според
която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, има императивен характер и не
допуска отклонение от правилото, което установява, защото регламентира дейност,
която е източник на повишена опасност, тъй като и най – малкото отклонение от
правилата, създава опасност от увреждане на регулираните обществени отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата. В настоящия случай
подсъдимият К. е нарушил посочената норма, защото в качеството си на водач на
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т.25 от ПЗР на ЗДвП, е управлявал
същото под въздействие на алкохол.
Непосредствен обект на
престъплението по 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК са обществените отношения, свързани
с опазване на установения ред за безопасно движение по пътищата.
От субективна страна подсъдимият К.
е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние
– управляване на моторно превозно
средство – товарен автомобил, марка “Мерцедес”, модел „1844” с рег.№ … с прикачено към него полуремарке с рег. № …., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,6 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 383
/ 18.04.2016 г. на УМБЛ „Света Анна“ АД – гр. София, след като е осъден с
влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1647/2013 г. по описа на РС – гр. Пловдив
за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Подсъдимият е имал познание за обективните
свойства на своето деяние. Установената фактическата власт върху товарния
автомобил, привеждането му в движение след употребата на алкохол, сами по себе
си обективират в достатъчна степен и умисъла на подсъдимия К. още повече, че не
са налице други обстоятелства, които да го изключват. Анализът на действията на
подсъдимия К. сочи за наличието на представи у същия за факта, че
управлява моторно превозно средство - товарен
автомобил, марка “Мерцедес”, модел „1844” с рег.№ …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,6 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 383
/ 18.04.2016 г. на УМБЛ „Света Анна“ АД – гр. София, след като е осъден с
влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1647/2013 г. по описа на РС – гр. Пловдив
за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. С оглед на изложеното, съдът обосновава
извод, че у подсъдимия К. съзнаването на общественоопасния характер на деянието
обхваща всички обективни признаци от престъпния състав. Доколкото управляването
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено по
надлежния ред, след наличието на предишно осъждане за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред, е престъпление на просто извършване, от анализираното и безспорно
установено поведение на подсъдимия следва, че той е съзнавал неизбежността на
деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на този вид
посегателство и в тази връзка не е нужно да бъде изследвана.
Предвид
гореизложеното, съдът признава подсъдимият Е.С.К. за виновен в извършването на
описаното по – горе престъпление по чл.343б, ал.2 във връзка с ал.1 НК, поради
което и на основание същата разпоредба, приложена във връзка с разпоредбата на
чл.54 от НК го осъди на 2 (две) години „лишаване от свобода” и „глоба“ в размер
на 1 000 (хиляда) лева.
След извършената преценка на
данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на
подсъдимия Е.С.К. обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай не са
налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства. От приложената по делото справка от сектор „ПП” при
ОДМВР – Пловдив се установява, че подсъдимия е правоспособен водач и
многократно е санкциониран по административен ред за различни нарушения на
ЗДвП. От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че той е осъждан. С
влязла в сила на 13.05.2013 г. присъда (споразумение) № 354/2013 г. по н.о.х.д.
№ 1647/2013 г. по описа на РС – гр. Пловдив подсъдимият К. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което му е
наложено наказание 4 (четири) месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение
било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 (три) години, която
присъда съдът преценява като осъждане, влияещо върху възможността за отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода, и обуславящо прилагането на
чл. 68, ал.1 НК, който предвижда, че ако до изтичане на определения от съда
изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ
характер, за което макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване
от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. Съдът намира, че в случая не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За да определи
вида на наложеното на подсъдимия К. наказание, а именно “лишаване от свобода“,
съдът намира, че с оглед конкретиката на престъпното деяние и обществената
опасност на същото, целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат реализирани именно
посредством посочената санкция “лишаване от свобода“. След цялостната преценка
на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието и на
подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства,
на подбудите за извършването на деянието, съдът определи размера на наложеното
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ и „глоба“ в близост към
средния размер, предвиден в закона.
Съдът приема, че с оглед
характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на
същото и на дееца и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, е наложително той да изтърпи ефективно наложеното му
наказание “лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“в“ от ЗИНЗС подсъдимия К. следва да изтърпи наказанието 2 (две) години “лишаване от
свобода” при първоначален „СТРОГ”
режим.
На основание чл.68, ал.1 НК съдът
постанови подсъдимият К. да изтърпи и определеното му с влязла в сила на 13.05.2013
г. присъда по НОХД № 1647 / 2013 г. на РС – гр. Пловдив, наказание “лишаване от
свобода” за срок от 4 (четири) месеца, изпълнението на което е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 (три) години.
Съгласно чл. 68, ал.1 НК ако до
изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго
умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след този срок, му бъде
наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
За да приложи в случая цитираната разпоредба, съдът отчете обстоятелството, че
престъплението по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 НК, предмет на настоящото
производство, е извършено от подсъдимия на 15.04.2016 г., т.е. до изтичане на
определения му от съда с влязла в сила на 13.05.2013 г. присъда по НОХД № 1647
/ 2013 г. на РС – гр. Пловдив изпитателен срок от 3 (три) години, за който е
било отложено изпълнението на наложеното наказание 4 (четири) месеца “лишаване
от свобода”, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“в“ от ЗИНЗС подсъдимият К.
следва да изтърпи наказанието “лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) месеца,
при първоначален “СТРОГ” режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК във всички случаи на 343б НК съдът постановява и лишаване от право по чл.
37, ал.1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. В настоящия
случай съдът, след като взе предвид степента на концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия К. и налаганите административни наказания за нарушения на
ЗДвП, наложи на същия лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 4 (четири) години, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна
времето, през което подсъдимия е бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС, считано от 15.04.2016 г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189, ал.3 НПК
съдът осъди подсъдимият К. да заплати направените по делото разноски в размер
на 55 (петдесет и пет) лева за извършване на експертиза.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: