РЕШЕНИЕ
№ 1108
гр. Русе, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520106270 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ЗК ”ЛЕВ ИНС“ АД– София срещу В. Б. Р. с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.06.2016 г, около 18:00 в гр. Русе, на ул. „Духовно
възраждане“, лек автомобил марка „Ягуар", с рег. № ....., управляван от В. Б. Р.,
собсвеност на Г.Ш., след предприемане на маневра на заден ход реализирал
пътнотранспортно произшесгвие с лек автомобил марка „Нисан", модел „Патфайндър"
с рег. № ..... За настьпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен Протокол
за ПТП № ..... от 21.06.2016 г. В. Б. Р. е управлявал МПС без валидна задължителна
гражданска отговорност, като му бил съставен АУАН с № 273052.
Към датата на събитието - 21.06.2016 г. увредения лек автомобил марка „Нисан",
модел „Патфайндър" с рег. № .... е имал валидна застраховка "КАСКО" в ЗК „Лев Инс"
АД, обективирана в полица № 93001610000558, сьс срок на валидност от 01.01.2016 г.
до 31.12.2016 г.
Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „Нисан", модел
„Патфайндър", с рег. № .... при ЗК „Лев Инс" АД била образувана ликвидационна
преписка по щета № 0000-1261-16-276817. При извършените огледи на увреденото
MПC ca констатирани увреждания по облицовка предна броня. За възстановяване на
констатираните увреждания е издадено възлагателно писмо с № *********. В
съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза,
1
оценка и представена пред ЗК „Лев Инс" АД фактура № **********/30.08.2016 г. било
определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 320.15
(триста и двадесет и 0.15) лева. Сумата в размер на 320.15 (триста и двадесет и 0.15)
лева била изплатена на „Алтомакс" АД с преводно нареждане с уникален
регистрационен номер ............. на 09.09.2016 г.
Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд
- Русе срещу В. Б. Р. било образувано ч.гр. д. № 4871/2021 г. на РС-Русе, XIV сьстав. В
него производство срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която Община-Русе подали възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи
присъдената сума, в размер на 330.15 лева (триста и тридесет и 0.15) лева с включени
10.00 (десет) лева ликвидационнн разходи, и лихва за забава в размер на 75.29
(седемдесет и пет и 0.29) лева за периода от 29.052019 г. до 26.082021 г. Търсят се
разноски за производствата.
В срока за отговор ответникът В. Б. Р., чрез назначения на основание чл.47, ал.6
от ГПК ос.представител адв.Г.С., оспорва изцяло предявения иск. Оспорва и размера
на имуществените вреди, като счита, че същите са настъпили по вина на водача на
МПС, който е шофирал със скорост над допустимата и не е спазил правилата на ЗДвП,
поради което и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди и
че не е доказана причинно-следствена връзка между неравността на пътя и щетата по
МПС. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4871/2021 г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу В. Б. Р. за сумата от 405.44 лв., от които 330,15 лв.
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка „КАСКО“, обективиран в застрахователна полица №
93001610000558, със срок на валидност от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., във връзка с
настъпило на 21.06.2016г. пътно-транспортно произшествие, съгласно протокол за
ПТП № ..... от 21.06.2016г., с включени 10,00 лв. ликвидационни разноски; 75,29 лв.
лихва за забава на основание чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумите в размер на 25,00 лв. – направени разноски за заплатена държавна такса и 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение. В. Б. Р. бил призована по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
По делото няма спор, че между ищеца и собственика на процесния лек
2
автомобил марка „Нисан", модел „Патфайндър", с рег. № .... – Мобилтел ЕАД е имало
валидно възникнало застрахователно правоотношение под формата на застрахователна
полица № 93001610000558, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., както и за
вида на сключената между тях застраховката (л.8).
За настъпилото ПТП бил съставен Протокол №..... от 21.06.2016г., издаден от
ПП-ОДП, РДВР - гр.Русе и представен по делото. В същият са описани щетите по лек
автомобил марка „Нисан", модел „Патфайндър", с рег. № ...., управляван от Ганчо
Грозданов, причинени вследствие възникналото ПТП. Във връзка с причинените
вследствие пътно – транспортното произшествие щети, собственика на автомобила
уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на
задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Каско”, полица №
93001610000558, със срок на валидност от 01.01.2016 г. до 31.12.2016г., в ЗК "Лев
Инс", е образувана преписка по щета №0000-1261-16-276817. След извършен опис-
заключение на 24.06.2016г., на 02.07.2016г. ЗК ”ЛЕВ ИНС“ АД издал възлагателно
писмо №*********, с което възложил на „Алтомакс" АД да извърши ремонт л.а. марка
„Нисан", модел „Патфайндър", с рег. № ..... В съответствие с представените фактури за
извършен ремонт, на 09.09.2016г. ищецът изплатил на „Алтомакс" АД стойността на
ремонтната дейност в размер на 10000.00лв. с преводно нареждане, от които сумата от
320.15 лева по щета №0000-1261-16-276817.
С покана за доброволно изпълнение, изх.№ L-1391/17.05.2019г. до В. Б. Р.,
застрахователя предявил вземането си. По делото няма спор, че това не е направено от
ответника.
С оглед оспорване наличието на причинно – следствена връзка между
настъпилото ПТП и констатираните увреждания по автомобила, подробно отразени в
опис-заключение по щета е възложена и приета АТЕ, чието заключение съдът цени
като компетентно и обективно дадено. Вещото лице е описало механизма на
произшествието, а именно: На 21.06.2016 г. около 18:00ч в гр. Русе, на ул. Духовно
Възраждане, лек автомобил марка „Ягуар" с peг. номер ....., управляван от В. Б. Р.,
собственост на Г.Ш. се е движил по улица ,Духовно Възраждане" в гр. Русе. След него,
попътно се е движил лек автомобил марка „Нисан" модел „Патфайндър" с peг. номер
...., собственост на „Мобилтел" ЕАД с водач Г.С.Г.. В района на ул. „Духовно
Възраждане" 42 водачът на лек автомобил „Ягуар" е отбил в дясно и е спрял.
Автомобил „Нисан" е спрял зад него. В същият момент, водачът на автомобил „Ягуар"
е предприел маневра „движение на заден ход" и със задната си част е ударил предната
част на автомобил „Нисан“. Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между
описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния
автомобил.
Установил
3
е, че действителната стойност за отстраняване на щетите по лек автомобил марка
„Нисан" модел „Патфайндър" с peг. номер .... към датата на увреждането са били
320.15 ( триста и двадесет лв. и 15 cт.) лв. с ДДС
В хода на настоящото производство е изготвена и СИЕ, от заключението на
която се установява, че има извършено плащане на обезщетение от страна на ЗК „Лев
Инс" АД по застрахователна полица „Каско" № 93001610000558 , заведена щета №
0000-1261-16- 276817. На 09.09.2016 г. ЗК „Лев Инс" АД нарежда банков превод от
обслужващата го банка „Юробанк България" АД. Получател на превода е ,,Алтомакс“
АД с банкова сметка в ,,Юробанк България" АД клон София окръг. Направения превод
е за сумата от 10 000,00 лева. Към платежното нареждане е приложен списък с
номерата и сумите на платените щети включени в него. В описа фигурира и процесната
щета. Уточнява, че преводното нареждане е с уникален регистрационен номер ..............
„Мобилтел" ЕАД (правоприемник „А1 България" ЕАД) е извършило плащане на
премията по полица „Каско" № 93001610000558/22.12.2015 г. на 26.02.2016г
При така установеното , съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на производството.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск за установяване на
вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение.
Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до
установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за
изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. В производството по
чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано
от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице,
предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни обстоятелства
обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК
са: 1. издадена заповед за изпълнение; 2. подадено в двуседмичен срок от връчването
на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или
връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
/чрез залепване на уведомление/; 3. спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
приложени по заповедното производство /ЧГД № 4871/2021 г., по описа на РС Русе/,
документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената
Заповед № 2538/31.08.2021 г., по описа на РРС, за изпълнение на парично задължение,
длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен
4
на своя постоянен и настоящ адрес. От справка на НАП е установено, че няма
регистриран валиден трудов договор и заповедният съд не е успял да му връчи
книжата по месторабота, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на
паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от
издадената Заповед № 2538/31.08.2021 г., по описа на РРС, за изпълнение на парично
задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, "проверовъчно"
производство, искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със
специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е
необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни
предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между
заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна,
така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера
на "вземането" по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил
Заповед за изпълнение.
В процесният случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както
субективен, така и от обективна страна между цената на предявеният иск, която е за
сумата от 405.44 лв., от които 330,15 лв. главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „КАСКО“,
обективиран в застрахователна полица № 93001610000558, със срок на валидност от
01.01.2016г. до 31.12.2016г., във връзка с настъпило на 21.06.2016г. пътно-транспортно
произшествие, съгласно протокол за ПТП № ..... от 21.06.2016г., с включени 10,00 лв.
ликвидационни разноски; 75,29 лв. лихва за забава на основание чл. 86, вр. чл. 84 от
ЗЗД и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е
получил Заповед № 2538/31.08.2021 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично
задължение, което е за сумата от 405.44 лв. Ето защо установителният иск по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е допустим.
Искът с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е реализиране по съдебен
ред на суброгационно право на застрахователя, т. е. правото на застраховател, платил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от лицето, причинило вреди на
застраховано имущество, това, което е платил на застрахования. Основателността на
регресния иск по чл. 410 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, е предпоставена от установяване от ищеца,
при условията на пълно и главно доказване, фактическия състав суброгационното
право, който включва: 1/наличие на имуществена застраховка с пострадалия;
2/причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната или договорната отговорност /възникване на
гражданска отговорност за третото лице/; 3/плащане от застрахователя на
5
застрахования или вместо него на застрахователно обезщетение.
От събраните доказателства по делото еднозначно се установява наличието на
всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. Съдът
намира за доказано наличието на сключена застраховка "Каско" за лек автомобил
марка „Нисан" модел „Патфайндър" с peг. номер ...., собственост на „Мобилтел" ЕАД с
водач Г.С.Г., както и задължителна застраховка "Гражданска отговорност", със срок на
валидност от 01.01.2016 г. до 31.12.2016г., което е отразено в съставения от
полицейския служител протокол за ПТП, който е подписан и от ответника. Настоящият
състав приема за доказано и че именно ответникът е причинил имуществените вреди
по процесния автомобил, а чрез заключението на изготвената по делото съдебно-
автотехническа експертиза - че размерът на причинените вреди, в частност: пазарната
стойност на ремонта, включващ материали и труд необходими за възстановяване
състоянието, в което е била вещта преди ПТП възлиза на 320.15 лв. Установено е и, че
ищецът – застраховател е платил вместо застрахования стойността на този ремонт.
Тоест, доказани са всички елементи, включени във фактическият състав, обосноваващ
основателността на регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач.
Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че
искът по чл. 410 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, следва да
бъде признато за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на
страните, че съществува парично вземане в полза на ЗК ”ЛЕВ ИНС“ АД от В. Б. Р., в
размер на 405.44 лв., от които 330,15 лв. главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „КАСКО“,
обективиран в застрахователна полица № 93001610000558, със срок на валидност от
01.01.2016г. до 31.12.2016г., във връзка с настъпило на 21.06.2016г. пътно-транспортно
произшествие, съгласно протокол за ПТП № ..... от 21.06.2016г., с включени 10,00 лв.
ликвидационни разноски; 75,29 лв. лихва за забава на основание чл. 86, вр. чл. 84 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумите в размер на 25,00 лв. – направени разноски
за заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което по
Заявление рег. № 16408/30.08.2021 г., по описа на РРС, срещу ответника, е издадена
Заповед № 2538/31.08.2021 г.
Относно разноските.
Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Предвид изхода на спора и съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като е представил Списък по
чл. 80 ГПК за сторените такива в общ размер 1025.00 лева, от които 75.00 лева – в
6
заповедното производство и 950.00 лева – в настоящото исково производство, които
следва да бъдат присъдени в претендирания размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по
отношение на ЗК ”ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Симеоновско шосе“, №67А, че В. Б. Р., с ЕГН ********** и адрес:
гр.Русе, ул.“М..........№......., дължи на ищеца, парично вземане в размер на 405.44 лв., от
които 330,15 лв. главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка „КАСКО“, обективиран в застрахователна
полица № 93001610000558, със срок на валидност от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., във
връзка с настъпило на 21.06.2016г. пътно-транспортно произшествие, съгласно
протокол за ПТП № ..... от 21.06.2016г., с включени 10,00 лв. ликвидационни разноски;
75,29 лв. лихва за забава на основание чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата от 30.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумите в размер на 25,00 лв. – направени разноски за заплатена държавна такса
и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което по Заявление рег. №
16408/30.08.2021 г., по описа на РРС, срещу ответника, е издадена Заповед №
2538/31.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявление по чл. 410 ГПК – 30.08.2021 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр.Русе, ул.“М..........№....... да
плати на ЗК ”ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Симеоновско шосе“, №67А, сумата от 1025.00 лв. разноски, от които
75.00 лв. по заповедното и 950.00 лв. по исковото производства, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7