Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 142 от 10.02.2010 година по гр. д. № 4091/2009 година Районен съд – град В. Т. е отхвърлил предявените от М. Л. Д. от град В. Т. срещу П. У. – интернат „И. В.” – С. Н. С., община В. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 128, чл. 242 КТ, имащи за предмет: 1/ претендирано преобразуващо право за признаване незаконосъобразност на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване в тази връзка на трудовото правоотношение на Д., санкционирано със заповед № 23/12.10.2009г., издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, чл. 187, ал. 1 КТ и заповед № 24/12.10.2009г., издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, както и отмяната на тези заповеди; 2/ претендирано притезателно право за заплащане на трудово възнаграждение за 12, 13, 14 и 15 май 2009г. в размер на 108.80 лева и трудово възнаграждение за месец август 2009г. в размер на 304.40 лева, като неоснователни. М. Л. Д. е осъдена да заплати на ответника по делото П. У. – интернат „И. В.” направените по делото съдебни разноски в размер на 400.00 лева. Недоволен от така постановеното решение е ищцата М. Л. Д., която го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивницата развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното от нея решение. Твърди, че е подала заявление на 30.07.2009г. и е посочила, че трудовото й правоотношение следва да се прекрати считано от 01.09.2009г., т.е. 30-дневен срок. Този срок тя е отработила, включително и на 31.08.2009г., за което има начислено трудово възнаграждение. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което исковите й претенции да бъдат уважени изцяло. Моли също така да бъдат уважени претенциите й за изплащане на обезщетение по реда на чл. 325, ал. 1 КТ, равняващо се на брутното трудово възнаграждение, получавано от нея за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, за времето през което е останала без работа – 6 месеца. Моли да бъде уважена претенцията й за заплащане на трудово възнаграждение за четири работни дни – 12, 13, 14 и 15 май 2009г. – в размер на 108.80 лева, разликата от 6.22 лева за възнаграждение за заместване на работодателя от 16.07.2009г. до 17.07.2009г., както и разликата от 18.40 лева – обезщетение по чл. 224 КТ. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. С оглед така подадената въззивна жалба, Окръжният съд приема, че по същество жалбата съдържа искане за допълване на постановеното и обжалвано решение, като съдът се произнесе и по исковите претенции по чл. 259, ал. 1, във връзка с чл. 128 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ, по които претенции първоинстанционният съд не се е произнесъл. Видно от исковата молба на М. Л. Д., последната е отправила до съда искане да се приеме, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно и да бъдат отменени заповедите, с които е наложено, както и да бъде осъден ответникът по делото да заплати суми, основанията на които са подробно описани в т. от 1 до 7 в исковата молба. С решение № 142 от 10.02.2010 година по гр. д. № 4091/2009 година Районен съд – град В. Т. се е произнесъл само по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 128 КТ. По останалите, предявени с исковата молба, искове липсва произнасяне на първоинстанционния съд. Вярно е, че в мотивната част на разпореждане по делото от 15.01.2010г. районният съдия е обсъдил възможността за разглеждане на исковете в бързото производство, но произнасяне по исковете няма хода на цялото първоинстанционно производство. В този смисъл въззивната жалбата на ищцата по делото срещу липсата на произнасяне, по естеството си представлява молба по чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като не е допустимо въззивният съд да се произнесе по същество за първи път по исковете, които не са разгледани от първоинстанционния съд. Компетентен да се произнесе по тези искания е Районен съд – град В. Т., в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.250, ал. 1 ГПК. По изложените по-горе съображения, Окръжният съд приема, че въззивното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Районен съд – град В. Т. за произнасяне по искането на М. Л. Д. за допълванÕ на постановеното от съда решение, съобразно изложеното по-горе, след което делото да се изпрати на Окръжен съд – град В. Т. за разглеждане и произнасяне по същество по подадената от М. Л. Д. въззивна жалба. Водим от горното, В. окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 940 по описа на Окръжен съд – град В. Т. за 2011 година. ВРЪЩА делото на Районен съд – град В. Т. за произнасяне по искането на М. Л. Д. за допълване на постановеното от съда решение № 142 от 10.02.2010 година по гр. д. № 4091/2009 година, след което делото, заедно с жалбата, да се изпрати на Окръжен съд – град В. Т. за разглеждане и произнасяне по същество по подадената от М. Л. Д. въззивна жалба. Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |