С решение № 42/ 22.05.2009 година, постановено по н.а.х.д. № 199/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал Точо Ангелов Точев от гр. Кърджали за виновен в това, че на 10.12.2008 г. в гр. Кърджали, около 17.40 часа- 17.50 часа на булевард „България” на участък с двупосочно движение, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Форд Ескорт” с per. № СА 6998 ВА, нарушил правилото за движение, установено в чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като при приближаване на пешеходна пътека, разположена върху пътното платно пред магазин „Гранд„ /„Гейк”/ не намалил скоростта и не спрял движението на моторното превозно средство, което управлявал, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец- Марин Петков Тошев от гр. Кърджали, в резултат на което лек автомобил марка „Форд„ модел „Ескорт„ с per. № СА 6998 ВА със своята предностранична лява част блъснал пресичащия пешеходец в областта на левия крак, и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразила се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия му крак за период от време от шест до осем месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия- престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а”, предл.2-ро във вр. с чл.343, ал.1, буква „б”, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ”глоба” в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева. На основание чл.304 във чл.378, ал.4, т.2 от НПК го е оправдал в частта по предявеното му обвинение по чл. 343, ал.1, буква „б”, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78а, ал.4 във вр. чл.343г във вр. с чл.37, т.7от НК Точо Ангелов Точев е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца, считано от отнемането. Осъден е да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 450 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Точо Ангелов Точевот гр. Кърджали, който обжалва първоинстанционния съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Жалбодателят твърди, че престъплението, в което е обвинен, не е осъществено от обективна и субективна страна, поради липса на една от кумулативните му предпоставки на пълно доказана причинно следствена връзка между деянието и резултата, както и било налице съпричиняване от страна на пострадалия. Касаело се също така за случайно деяние. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени или измени обжалваното първоинстанционно съдебно решение. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното решение на основание чл.314, ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Първоинстанционното съдебно производство е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура- Кърджали от 06.03.2009 година за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на Точо Ангелов Точев от гр. Кърджали по чл. 343, ал.1, буква „б”, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК и е протекло по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Съдът е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като е събрал и проверил доказателствата събраните на досъдебното производство доказателства и за установено от фактическа страна е приел следното: На 10.12.2008 г., между 17.40 часа и 17.50 часа, в гр. Кърджали, по бул. „България” в посока от кинокомплекс „Орфей” към автогара „21 век” се движел управляваният от обв. Точо Точев лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”, с per. № СА 6998 ВА. На пешеходна пътека пред магазин „Гранд” /„Гейк”/ обв. Точо Точев, със скорост от 17.4 км/час, блъснал с предностраничната лява част на управлявания от него автомобил пресичащия от ляво на дясно пешеходец- Марин Петков Тошев от гр. Кърджали. Мястото на удара спрямо платното за движение се позиционирало в лявата лента за движение в посока към автогара „21 Век” на разстояние 3.80 метра от десния тротоар, на разстояние 3.60 метра от ориентира, възприет при извършения оглед на местопроизшествието пътен знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането” и на разстояние 2.20 метра от предния край на спрелия след удара лек автомобил. В следствие на удара, Марин Тошев паднал на пешеходната пътека, а обв. Точо Точев спрял движението на автомобила, слязъл от него, за да помогне на пострадалия. С помощта на случайни минувачи обвиняемият вдигнал от пътя Марин Тошев, пренесли го на тротоарното пространство пред магазин „Гейк” и го сложили да седне на стол, след което било съобщено в РУ на МВР- Кърджали за случилото се, както и на СПО при МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски” гр. Кърджали. На мястото пристигнал екип на СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” гр. Кърджали в състав св. д-р Юрий Иванович Балицкий и св. фелдшер Албена Валентинова Борисова. След като д-р Балицкий на място прегледал пострадалия Марин Тошев, същият бил транспортиран с линейка в СПО при МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски” гр. Кърджали. На местопроизшествието пристигнал и автопатрул на РУ на МВР- Кърджали в състав- св. Феодор Яков Калитвенцов и св. Георги Белинов Топалов, които извършили проверка на водача- обв. Точев, включително за употреба на алкохол на с уред „Дрегер” № 0061, който отчел нулев резултат, след което му бил връчен и талон за медицинско изследване № 0241150. В СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” гр. Кърджали обв. Точо Точев бил освидетелстван, взета му била кръвна проба за изследване. На обв. Точо Точев бил съставен от св. Георги Белинов Топалов Акт № 10925 /856753/ от 10.12.2008 г. за установяване на административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДП, и му бил иззет контролен талон № 1432489. Видно от Протокол за химическа експертиза № 572/11.12.2008 г. за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество, в кръвта на обв. Точо Точев не се доказал етилов алкохол. Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 131/2008г. на пострадалия Марин Тошев било причинено счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 6- 7 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Описаното увреждане било получено при действието на твърд тъп предмет и било възможно да е възникнало при блъскане от моторно превозно средство. От заключението на вещото лице по извършената съдебно авто- техническа експертиза се установява следното: 1.Автомобилът ударил пешеходеца странично, с лявата си страна, в областта на предния ляв калник, на разстояние от 0.60 до 0.75м от предния край на автомобила и на височина от 0.62 до 0.75мот нивото на пътя. Мястото наудара спрямо пътното платно се намирало в ляваталента за движение в посока към автогарата, на разстояние 3.80мот десния тротоар, на разстояние 3.60м от ориентира, мерено успоредно на десния бордюр и на разстояние 2.20мот предния край на спрелия лек автомобил; 2. Скоростта на лекия автомобил марка "Форд Ескорт" с д.к.№ СА6998 ВА преди да започне да намалява скоростта си била 25.0км/ч, а в момента на удара на пешеходеца- 17.4 км/ч.; 3. Опасната зона на спиране на лек автомобил "Форд Ескорт" с ДК№СА6998ВАпридвижениесъсскорост25.0км/чбила16.0м. Водачът на лек автомобил "Форд Ескорт" с д.к.№ СА 6998 ВА възприел опасността и се задействал за аварийно спиране на разстояние 16.0мотмястотонаспиранеинаразстояние13.80м отмястотона удара; 4. Пътно-транспортното произшествие станало в населено място, в гр. Кърджали, на бул. "България", на пешеходната пътека пред магазин "Гейк". В района на ПТП нямало пътни знаци, ограничаващи скоростта, поради което нормативно разрешената скорост за движение на леки автомобили била до 50 км/ч. В заключението е посочено, че булевард "България" е с двупосочно движение, с по две ленти за движение във всяка посока, като платната за отделните посоки са отделени с единична непрекъсната линия. Лентите за движение в посока автогарата са разделени с единична прекъсната линия. Ширината на лентите за движение в посока автогарата са с ширина: дясната- 3.00м , а лявата- 2.90м. Ширината на лентите за движение в посока киното са с ширина: дясната- 3.10м , а лявата- 2.90м. ПТП станало нощно време, при движение на автомобила на къси светлини. Уличното осветление работило. Имало интензивно насрещно автомобилно движение. Автомобилите се движили с включени фарове. Пешеходецът бил облечен в тъмни дрехи. В момента преди удара, автомобилът се намирал на разстояние 30м от мястото на удара, разстояние, от което водачът имал техническа възможност да забележи човек като движещ се пешеходец при липса на насрещни фарове или като тъмен движещ се силует при наличие на насрещни фарове. В същия момент пешеходецът се е намирал на разстояние 4.30мот мястото на удара и на разстояние 3.90м от появяването си на пътното платно. В момента преди удара, пешеходецът се появил на пътното платно на разстояние 8.20мот мястото на удара, като в този момент автомобилът се намирал на разстояние 60.40мот мястото на удара. В този момент водачът не е имал възможност да види започващия пресичането на пътното платно пешеходец;7. Системите на автомобила, осигуряващи безопасността на движението, преди и по време на ПТП били изправни с изключение на спирачната система.Общите спирачни сили на спирачната система били 54.8%- над нормативното изискване от 50%, което означава, че автомобилът спрял ефективно с нормален спирачен път. Неизправността на спирачната система се състояла в разлика на спирачните сили на задните колела от 58%, при нормативно допустима разлика 30%, което можело да предизвика завъртане на автомобила по време на спиране, каквото не било на лице. Т.е. тази неизправност на спирачната система не била в причинна връзка с допуснатото ПТП. Видно от Акт за смърт №0165 от 07.03.2009г., на 06.03.2009г. Марин Тошев починал от: 1. “мозъчно- съдова болест”; 2. хронична бъбречна недостатъчност. Видно от изготвеното на досъдебното производство заключение на вещите лица по Съдебно- психиатричната експертиза от 09.01.2009г. на МАРИН ПЕТКОВ ТОШЕВ, общото здравословно състояние на лицето било нарушено до степен да не може да се обслужва. Лицето към момента на експертизиране не било в състояние да дава показания. Според същото заключение „Деменцията е процесно заболяване с прогресиращ ход и неблагоприятна прогноза”. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Юрий Иванович Балицкий, Албена Валентинова Борисова, Феодор Яков Калитвенцов и Георги Белинов Топалов, на които съдът дава вяра като последователни, подробни и непротиворечиви; от заключението на съдебномедицинската, химическата експертиза и автотехническа експертиза и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, както и от писмените доказателства по делото- протоколи за оглед на местопроизшествие, акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП, бюлетин за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положÕние и имотно състояние, във връзка с обясненията на обвиняемия, на които съдът дава вяра частично. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че вече бил спрял автомобила, когато пешеходецът сам се блъснал в предния му ляв калник. Тези обяснения на подсъдимия се опровергават от заключението на съдебната автотехническа експертиза, приета от районния съд и от показанията на вещото лице в съдебно заседание, от които се установява по несъмнен начин, че водачът е имал техническа възможност да види пешеходеца, тъй като е нямало препятствие между автомобила и пресичащия, от около 30 м разстояние. Реално, водачът е възприел опасността и се е задействал за аварийно спиране на разстояние 16 метра от мястото си на спиране и 13.80 метра от мястото на удара. Установява се също така, че автомобилът по време на удара се е движел със скорост от 17 км/час и след удара е продължил да се движи още малко напред, преди да спре напълно. Ударът се е получил в момента на спиране на автомобила, на реално намаляване на скоростта му. Безспорен е също фактът, че пешеходецът е бил ударен от автомобила на пешеходната пътека, пресичайки я, а не извън нея. Налице е признание на подсъдимия в тази връзка, че изобщо не е видял пешеходната пътека и че е бил забравил, че на това место има такава. Във връзка с възприетото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, който се подкрепя и от въззивния съд, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343а, ал.1, б.“а”, предл.2-ро във вр. с чл.343, ал.1, буква „б”, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 10.12.2008 г. в гр. Кърджали, на булевард „България”, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Форд„ модел „Ескорт„ с per. № СА 6998 ВА, нарушил правилото за движение, установено в чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като при приближаване на пешеходна пътека, разположена върху пътното платно пред магазин „Гранд„ /„Гейк”/ не намалил скоростта и не спрял движението на моторното превозно средство, което управлявал, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец- Марин Петков Тошев от гр. Кърджали, в резултат на което лек автомобил марка „Форд„ модел „Ескорт„ с per. № СА 6998 ВА със своята предностранична лява част блъснал пресичащия пешеходец в областта на левия крак, и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразила се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия му крак за период от време от шест до осем месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. Изложените от първоинстанционния съд съображения относно съставомерността на деянието, обективните и субективните признаци на същото и умисъла за извършването му, са обосновани, подробни и правилни, и се подкрепят изцяло от въззивния съд. При управлението на МПС, подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДП, която го задължава при приближаване към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Налице е причинно-следствена връзка между управлението на МПС от обвиняемия, допуснатото нарушение на правилата за движение и причинената съставомерна последица- средна телесна повреда на пострадалия. Деянието, обвиняемият е извършил по непредпазливост- същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, което се предполага от дългогодишният му опит като водач на МПС. Не се възприемат и са неоснователни доводите на жалбодателя, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал. С оглед на безспорно установеното обстоятелство- пешеходецът е блъснат на самата пешеходна пътека, съпричиняване от страна на последния няма и не може да има. Пешеходецът е имал правомерно поведение, като е пресичал пътното платно на определеното за това место и настъпилото произшествие се дължи единствено на допуснатото от страна на водача- обвиняем конкретно нарушение на правилата за движение, вменяващо му безусловно задължение да пропусне преминаващия по пешеходната пътека, пешеходец. До този резултат се е стигнало вследствие невниманието на водача, който сам сочи в обясненията си, че не видял нито пешеходната пътека, нито пресичащия пешеходец. Несъстоятелно е твърдението, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, при което обвиняемият нито могъл, нито бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Установява се по делото, че обвиняемият се е движел със скорост, която му е позволявала от достатъчно разстояние да възприеме пресичащия пешеходец, да предприеме намаляване на скоростта или спиране на превозното средство, което е бил длъжен да стори пред пешеходната пътека; наред с това, изяснената пътна обстановка не е предполагала възникването на внезапна опасност на пътя, тъй като пешеходецът е започнал пресичането в момент, когато автомобилът на обвиняемия се е намирал на достатъчно разстояние, за да го възприеме. Извършените от обвиняемия действия са били неправилни от гледна точка на закона и са в причинна връзка с последвалия вредоносен резултат. Ето защо, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че са налице съставомерните последици по чл. 343, ал.1, б.”б” от НК, като не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, при което общественоопасното деяние не е виновно извършено от дееца. При налагане на наказание на обвиняемия за извършеното деяние, първоинстанционният съд е преценил, че са налице кумулативните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК по отношение на наказателната му отговорност: деянието е непредпазливо и за извършването му се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и с деянието не са причинени имуществени вреди. Съдът е обсъдил, че обществената опасност на деянието е типичната за този вид престъпления; обществената опасност на дееца е ниска, предвид чистото му съдебно минало, напредналата му възраст, положителни характеристични данни, изразено съжаление. С оглед на тези обстоятелства, първоинстанционният съд е освободил дееца от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 550 лева, при минимален възможен от 500 лева. На основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 78а, ал.4 от НК съдът му е наложил и административното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Наложено в този размер, съдът намира същото за справедливо и достатъчно, за да се постигнат целите му спрямо обвиняемия. Същото е съобразено с тежестта на извършеното нарушение, с данните по делото, че обвиняемият не е наказван за други нарушения на ЗДвП и ниската му лична обществена опасност и е определено в размер далеч под средния. Обвиняемият, като водач на МПС е допуснал едно от най-сериозните нарушения на правилата за движение, каквото е това по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като не е пропуснал пешеходец, пресичащ пешеходна пътека. Ето защо, намаляването на срока на наказанието би било проява на неоправдано снизхождение към настъпилите общественоопасни последици. При този изход на делото, правилно на осъдения подсъдим е възложено заплащането на направените съдебни разноски в размер на 450 лева. Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 42/22.05.2009 година, постановено по н.а.х.д. № 199/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|