Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. В., 10.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря
Илияна Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 356 по описа на
ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от А.С.Ж., ЕГН**********, иск
с правно основание чл.7,
т.1, б. „а“ от Регламент
№261/2004 на ЕО, за осъждане на отв. „Б. Е.“, ЕИК***, за сума в размер
на 250.00евро
– обезщетение за неимуществени
вреди от забавен полет, от летище В., Б., до летище А., Т.,
определен за 06.50 часа на 04.10.2017г., полет ***, реално извършен с четири часа и половина закъснение., ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на иска – 14.01.2019г. до пълното й изплащане.
Ищецът
твърди, че с резервация чрез посредник е възложил на ответното дружество
извършването на превоз със самолет
от летище В., Б., до летище А., Т., за дата 04.10.2017г., с час на отпътуване
06.50, срещу договорено и платено възнаграждение
В уговорения
час ищецът се е явил и преминал
необходимата проверка, но полетът не
се е състоял, а е бил извършен със
забавяне четири часа и половина от договореното. Така ответникът е допуснал закъснение с повече от три
часа от първоначално
обявеното, поради което клиентът има право на
обезщетение за претърпяните вреди,
във фиксиран с Регламент №261/2004 на ЕО размер, за полет
до 1500км., а именно в размер на 250евро. Това обезщетение не му е било платено
доброволно до предявяване на иска, въпреки отправено
от него искане.
С допълнителна
молба след отговора признава плащането на главницата
по делото от ответника, настъпило
след образуването на делото.
Моли
за присъждане на исковата сума
и на съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той не оспорва
твърденията на ищеца за предпоставките
на отговорността по Регламент №261/2004 на ЕО. Твърди обаче,
че до получаване
на отговора на исковта молба
ищецът не е отправял искане за доброволно плащане
към него. Твърди, че е платил
доброволно обезщетението по Регламента след
получаване на исковата молба. Не счита, че
е станал повод за делото. Моли
за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
становищата и процесуалните действия на страните и при при съобразяване на приложимата за случая нормативна
регламентация, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявения иск се свързват с цялостното доказване от страна на
ищеца на: възникване
на твърдяната договорна връзка с ответника, със сочените от
него параметри; своята изправност по задълженията си, в това число
плащане и
за явяване на съответния терминал
в дължимия час; твърдяните ден и час на
реално извършване на полета (т.е.
забавата на ответника); размера на иска. Още в конкретния случай следва
да докаже, че е отправил до
ответника искане за доброволно плащане
на обезщетението, преди делото.
В тежест на
ответника по делото е да докаже изправността си по
договора и положителните факти, на които основава
възраженията си.
Безспорните
обстоятелства,
които се потвърждават и от приобщените по делото
доказателства, са следните: Че
с направена резервация
чрез посредник ищецът е възложил
на ответното дружество извършването на превоз със
самолет от летище В.,
Б., до летище А., Т., за дата 04.10.2017г., с час на отпътуване
06.50, срещу договорено и платено възнаграждение; че в уговорения
час ищецът се е явил и преминал
необходимата проверка, но полетът не
се е състоял, а бил извършен със
забавяне от
четири часа и половина от договореното; че така
ответникът е допуснал закъснение с повече от три часа
от първоначално обявеното, поради което клиентът има право на
обезщетение за претърпяните вреди,
във фиксиран с Регламент №261/2004 на ЕО размер, за полет
до 1500км., а именно в размер на 250евро; че това
обезщетение не му е било платено доброволно
до предявяване на иска. Безспорно
е още и е видно от материалите, че след образуване на делото ответникът е
заплатил доброволно на ищеца обезщетението.
От изложеното
следва, че предпоставките
на отговорността на ответника по Регламент №261/2004 на ЕО са доказани. От
друга страна извършеното в хода на разглеждане на делото плащане следва да бъде
зачетено, като релевантно за спора обстоятелство при постановяване на крайния
съдебен акт, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, в който смисъл впрочем е налице и ТР на
ВКС. Ето защо в този случай искът следва да се отхвърли – не поради
неоснователност, а поради погасяване чрез плащане на материалното право преди
приключване на устните състезания.
В заключение на
изложеното главният иск следва да се отхвърли.
Спорът по делото е за
законната лихва от исковата молба
до плащането, както и за разноските
в процеса, с
оглед надлежната или не извънсъдебна
претенция на ищеца преди делото, като по тези въпроси съдът приема следното:
От показанията на
св. Н. Н., които съдът възприема за изцяло непосредствени, се установява, че по
лично възлагане от ищеца Ал. Ж. (чрез баща му и законен представител С.Ж.),
свидетелят е получил изготвена и подписана от Ж. писмена молба, отправена до
ответника, с искане да бъде изплатено обезщетение за значителното забавяне на
процесния полет.Свидетелят лично е занесъл молбата в офиса на „Б. Е.“ на летище
В., където бил посрещнат от служителка на дружеството. Като разбрала какви докумени носи, тя оказала да ги приеме с аргумента, че
„няма такава практика“. Вместо това тя препоръчала молбите да се изпратят по
електронен път, като достатъчно било да се подаде дори само една молба от един
от пътниците от съответния полет, за да се изплати на всички останали дължимото
възнаграждение.
При тези
непосредствено възприети и неопровергани свидетелски данни е повече от
очевидно, че ищецът е положил нужната грижа, анагжирал
е свидетеля с пълномощието да занесе и предаде в офиса на ответника молбата за
плащане на исковото обезщетение, но приемане на молбата е била отказана от
служител на ответника. С което несъмнено ответникът е неизправен. Тук е мястото
да се посочи, че няма никаква законова забрана правата на правоимащи пътници да
се упражняват чрез писмена кореспонденция с превозвача, но напротив – отказът
да приеме и входира писмени искания на пътници е недопустим. И щом като е
направен, то всъщност ответникът сам се е поставил в невъзможност да преведе
доброволно обезщетението на ищеца, просто защото не е приел молбата за това.
Поради изложеното
съдът намира възражението за неуведомяване преди делото за процесната претенця, за неоснователно. И след като до подаването на
исковата молба, а дори и до изпращането й за отговор, плащане няма, значи и че
ответникът е изпаднал в забава при предявяването на иска. За това на ищеца се
следва и законната лихва от деня на исковата молба до деня на плащането, като
съдът може да определи това вземане по размер с решението си (изчислен чрез „Апис – финанси“, по арг. от
чл.162 ГПК).
В горния смисъл
впрочем е и практиката на ВОС, например последното Решение от 09.10.2019г. по в.гр.д. №1239/2019г. на ВОС и други.
По разноските: Съгласно чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска разноски
се следват в полза на ищеца. В чл.78, ал.2 ГПК е регламентирано изключението от
правилото на ал.1 – когато ответникът с извънпроцедуалното
си поведение не е станал причина за делото и признае иска, ищецът няма право на
разноски от него. Когато с поведението си преди делото ответникът е станал
повод за образуването му и когато материалното притезание
на ищеца съдът прецени като основателно, но поради обстоятелства, възникнали в
хода на производството намали или отхвърли иска, разноските отново се определят
по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, по арг. от
противното от чл.78, ал.2 ГПК (така и Определение №511/29.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д.
№1499/2013г., IV г.о.; Определение
№149/22.03.2012г. на ВКС по
ч.гр.д. №3/2012г., I г.о и др; така
и Определение
от м.09.2013г. по в.т.д. №1729 по описа на
ВОС за 2013г. и др.).
В случая се прие,
че към деня на подаване на исковата молба ответникът е имал към ищеца изискуемо
свое парично задължение, което е платил едва след образуване на делото, поради
което той е станал повод за делото и поради това остава задължен за разноските на
ищеца, съобразно и с гореустановеното.
По тези причини
въпреки крайния изход по спора, с оглед причините за него, на ищеца се следват
сторените от него разноски – общо 350.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.С.Ж., ЕГН**********, за осъждане
на „Б. Е.“, ЕИК***, за сумата 250.00евро
– обезщетение за неимуществени
вреди от забавен полет, от летище В., Б., до летище А., Т.,
определен за 06.50 часа на 04.10.2017г., полет ***, реално извършен с четири часа и половина закъснение, на
основание чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент №261/2004 на ЕО и на осн. чл.235,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
„Б. Е.“, ЕИК***, да заплати на
А.С.Ж., ЕГН**********, чрез баща му и законен представител С.Д.Ж., ЕГН**********, сумата 6.38лв. – законна лихва върху платеното
в хода на делото обезщетение от 250.00евро по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент №261/2004 на ЕО, за периода от
подаване на исковата молба 14.01.2019г. до
деня на доброволното плащане 01.03.2019г.,
на осн. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Б. Е.“, ЕИК***, да заплати на
А.С.Ж., ЕГН**********, чрез баща му и законен представител С.Д.Ж., ЕГН**********, сумата 350.00лв. – разноски пред ВРС, по арг. от чл.78, ал.1 ГПК и арг. от
противното от чл.78, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………