Р Е Ш Е Н И Е № .….
Гр.
София, 13.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д
въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова
в. гр. д. № 7999 по описа за 2019 год., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 110930/09.05.2019 г. на Софийски районен
съд, 50 с - в, по гр. д. № 15987/2018 г. е признато за установено, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й.И.И., ЕГН**********, не
дължи на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК*****, сумата от 738, 88 лв., представляваща
стойност на доставена електрическа енергия по Фактура № **********/07.02.2017 г.
за абонатен номер **********, клиентски номер 300010303374, за обект в гр.
София, ул. „*******. Ответникът е осъден за разноски.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, чрез представителя му. В жалбата се поддържа,
че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. Неправилно СРС е направил извод, че в ОУ на
ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиентите съобразно изискването на
чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и не е налице основание за коригиране сметката на
потребителя без да е доказано неправомерно поведение от негова страна. Поддържа
се, че нормите на чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49 от действащите ОУ са съобразени с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ в ОУ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителите и не се налага
дружеството да коригира действащите от преди изменението на ЗЕ ОУ и да приема
нови. След приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 г. синхронизиране на клаузите на ОУ с
действащото законодателство се налага само когато в съществуващите такива има
непълнота или противоречие, каквото не е нелице в случая. Позовава се на множество
решения на ВКС, СГС и други съдилища в посочения смисъл. Освен това ищеца е
уведомен за проверката с писмо от 08.02.2017 г., към което е приложена
фактурата за корекция. Поддържа още, че за законосъобразността на корекцията е
ирелевантно дали писмото е реално получено от потребителя. Неправилно СРС е
приел, че ответникът не е изпълнил изискванията на чл. 98, а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. В
решението не са изложени съображения в отговор на възраженията на ответника, че
е налице ред за уведомяване по чл. 17 и чл. 49, ал. 1 ОУ. В неправилно
приложение на материалния закон съдът е приел, че представителят на полицията е
пристигнал на място след извършване на проверката, като не е взел предвид
събраните пред него гласни доказателства. Протоколът е подписан от представител
на МВР на място, с което е потвърдено, че е присъствал по време на проверката. Излагат
се доводи, че протоколът
е официален документ, по смисъла на чл. 179 ГПК и
установява с материална
доказателствена сила удостоверените
в него факти, въпреки че не е подписан
от потребител. Задължителната доказателствена сила относно установените в КП обстоятелства
не е опровергана от ищеца. Необоснован и формален е извода на СРС, че
констатациите по протокола не обвързват ищеца, тъй като той не е присъствал на
проверката и КП не е съставен по предвидения ред. Тъй като потребителят е
търсен непосредствено преди проверката, вместо него са присъствали двама
представители на ФП. Позовава са на чл. 47 ПИКЕЕ, която предвижда клиента да
бъде потърсен за извършване на проверка, като в случай, че не бъде намерен или
откаже на присъства, този факт не предотвратява извършването на проверката. При
извършване на проверката процедурата е изцяло спазена и изводите на СРС в
обратния смисъл са необосновани. Ответникът се позовава на множество решения на СГС и др.
съдилища, според които е признато правото и законното основание на доставчика
за извършва корекции на сметките на потребителите. Поддържа, че корекцията е
извършена законосъобразно, въз основа на приложимата уредба на ЗЕ, ОУ и чл. 48
-51 от ПИКЕЕ. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и
искът да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение ако надвишава
минимума по НМРАВ. Моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение, ако се
претендира на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна - ищецът Й.И.И., чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на
чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно, законосъобразно, обосновано и
съобразено със събраните доказателства. Поддържа, че не се доказва пълно и
главно, че ищецът е потребител на ел. енергия за процесния имот - по смисъла на
чл. 4, ал. 2 от ОУ - т. е., че е собственик или ползвател на имота в периода,
както и не се доказва неточното измерване или неизмерване на ел. енергия в
периода да се дължи на действия на ищеца. Не е установено освен това, че
ответникът е предвидил в ОУ ред за уведомяване на клиентите за извършената
корекция, съгласно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ. Дружеството не е изпълнило задълженията си да предвиди в ОУ ред за
уведомяване на клиентите. Излагат се съображения, че по смисъла на ЗЕ е
необходимо клиента да е уведомен предварително за извършената проверка и
корекция, а не след като тя вече е извършена. Идеята на законодателя е била да
гарантира участието на потребителя в корекционната процедура, за което ищецът
се позовава на практика на ВКС. Ако се приеме, че чл. 17 и чл. 18 от ОУ на
дружеството съдържат ред за уведомяване на клиентите, то те са неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП - уговорени са във реда на потребителя, не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие
в правата на страните. Отделно от това по делото не са ангажирани доказателства
за редовно уведомяване на потребителя нито преди, нито след извършване на
проверката съгласно чл. 17, ал. 2 от ОУ, на които се позовава. С писмото, на
което се позовава ответника, не е спазен 7 - дневния срок за уведомяване, а
като изпращач е посочено различно дружество, за което няма доказателства да има
правомощия за уведомяване на клиентите. В правилно приложение на процесуалния
закон СРС не е възприел довода на ответника, че КП е официален документ, по
смисъла на чл. 179 ГПК, понеже е издаден от орган на МВР. Това твърдение е невярно,
тъй като представителят на МВР не издал протокола в кръга на своята компетентност,
а само го е подписал впоследствие. Основателно съдът е приел, че представителя
на МВР не е присъствал на проверката, което опорочава обективността на
действията му. В производството ответникът е поддържал, че проверката е
направена по реда на ОУ на „ЧЕЗ Разпределение“, а това твърдение не
кореспондира с изложеното в КП, че е спазена процедурата по ПИКЕЕ. Представител
на ответното дружество не е присъствал при проверката. „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е дружеството, което следва да фактурира такава корекция. Позовава
се на отмяната на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ от ВАС, поради което за ответника
липсва основание за издаване на КП в отсъствието на клиента и за извършване на
корекция. Ищецът поддържа още, че чл. 48 – 51 ПИКЕЕ са изцяло отменени през
2018 г. от петчленен състав на ВАС и ответникът няма правно основание и
правомощие да начислява и да претендира процесната сума. Излага се освен това,
че не е осъществен фактическия състав по чл. 48 ПИКЕЕ и крайният снабдител няма
право да коригира сметките на клиента. По тези и допълнителни съображения моли
да се потвърди решението. Претендира разноски, съгласно списък.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване
недължимост на сума от от 738, 88 лв.,
за периода 24.11.2016 г. 30.01.2017 г., представляваща стойност на корекция на електрическа
енергия по Фактура № **********/07.02.2017 г. за абонатен номер **********,
клиентски номер 300010303374, за обект в гр. София, ул. „*******.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка.
От фактическа страна по делото не
е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не е спорно, че преизчисляването на
консумираната електрическа енергия за посочения период е извършено след
съставяне на констативен протокол, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „А“ от
ПИКЕЕ, по цени на електрическата енергия утвърдени от ДКЕВР.
Пред СРС не е било
спорно и обстоятелството, че ищецът е потребител на ел. енергия за периода.
Възражения в посочения смисъл са направени за първи път пред въззивната
инстанция в отговора на жалбата, поради което съдът ги намира за преклудирани. Освен
това, както е приел и СРС, ответникът е представил писмени изявления на ищеца, от които се
установява, че той отправял различни искания, като потребител на ел. енергия за
имот гр. София, ул. „*******, кл. номер 300010303374. Следователно изводът, до
който е достигнал и СРС, че страните са се намирали в облигационни отношения по
силата на договор за продажба на електрическа енергия по чл. 98 а от ЗЕ, е
обоснован.
Пред СРС е не е било спорно, че при
проверка на обекта, находящ се в гр. София, ул. „*******, е съставен Констативен
протокол № 1016578 от 30.01.2017 г., от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, подписан
от двама служители на ФП. КП не е подписан от потребител. В него е констатирана
промяна в схемата на свързване,
изразяваща се в присъединяване без СТИ чрез проводник, по въздушен път, при
което консумираната ел. енергия не се отчита. В тази насока е
и заключението на приетата пред СРС съдебно – техническа експертиза, която установява, че преизчисляването на сметката на абоната
е математически вярно и съответства на одобрените цени на електрическата
енергия от ДКЕВР.
Във връзка с осъществяване на самата проверка пред
СРС са разпитани свидетелите С.П.- представител на ФП, присъствал на проверката
като свидетел, и свидетелят Р.Я., служител на дружеството „ЧЕЗ
Разпределение“ АД, извършил проверката, които потвърждават изложеното в констативния
протокол. И двамата свидетели сочат, че органите на МВР са уведомени след
извършване на проверката, а когато са пристигнали, техниците им
показали нарушението и предоставили протокола за подпис.
Не се установява потребителят да е уведомен
предварително за извършване на проверката.
Ответникът е изпратил писмо до потребителя на 08.02.2017 г. - след извършване на
корекцията, че е извършена такава на сметката, която следва да се заплати. Няма
данни уведомлението да е получено.
Спорът пренесен и в настоящото производство касае основно
въпроса дали е налице правно основание за начисляване на електрическа енергия,
определена по извършената корекция на сметката на ищеца.
Настоящият състав споделя крайния извод
на СРС, че при
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по
силата на законовата делегация със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.
Относно възражението за наличието на ред за уведомяване на
клиентите за извършените корекции на сметките им в ОУ на доставчика и в
допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :
След измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 от чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва, че по силата на
делегацията на ЗЕ е дадена възможност за приемане на правила за осъществяване
на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия
да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и
задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка
на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за
минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по
чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно
предпоставки - предвиждане на ред за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР
на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто условие е реализирано, след влизането в сила на
ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем
изцяло отменени с решение № 1500
от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г.
и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС
- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и
51), но не
се установява да е реализирано първото условие. Въззивният съд споделя
решаващите изводи на СРС, че в ОУ на ответника липсва предвиден ред за
уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметки. Относно
необходимостта от едновременното наличие на посочените две предпоставки ВКС се
е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО,
решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
След като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е
доказал да е съобразил действащите си ОУ с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, следва че той не е изпълнил вмененото му със закон задължение, а
предвидената в ЗЕ процедура не е завършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не се е породило.
Въззивният съд намира, че реализирането на двете условия е
предвидено от законодателя като вид гаранция за защита правата на потребителя,
който следва да е уведомен, че ще се извърши съответна проверка на СТИ от
доставчика, доколкото в резултат на тази проверка, за него може да възникнат
неблагоприятни задължения.
Допълнителен аргумент в тази посоча е обстоятелството, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на
електропреносната мрежа
(„ЧЕЗ Разпределение България“ АД) и по правило потребителят няма
достъп до монтираните от доставчика СТИ. Въззивният състав намира, че
доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и
измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и
коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията
по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са му възложени със
закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на потребителя и той
не може да носи отговорност за него.
В отговор на възраженията на двете
страни в производството, според настоящият състав, действащите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която
може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в
СТИ при отчитането на ползваната ел. енергия.
По възраженията на ответника в
жалбата, че СРС не се е произнесъл по доводите му в посочения смисъл,
въззивният състав намира, че в чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17
от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.
Въззивният състав намира, че тези
норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които
законът предоставя на доставчика във връзка с извършването на корекции на
сметките на потребителите, предвиждането на ред за уведомяването им за
извършване на проверки за точното измерване на ел. енергия, които могат да
доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ, е задължително условие.
Идеята на законодателя е именно да се гарантират правата на потребителите.
В отговор на възражението на ответника, че ЗЕ не го
задължава да изготвя нови ОУ, настоящият състав намира, че съобразяването на
процедурата по уведомяване на клиентите за предстоящите проверки, които могат
да доведат до корекции на сметките им не изисква приемане на изцяло нови ОУ.
Такова изменение би могло да се извърши и чрез допълване на действащите такива
и привеждането им в съответствие с изискванията на ЗЕ.
Освен изложеното въззивният състав споделя тезата, че с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят
рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила за
създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. ЗЕ
делегира правомощия на ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност може да се уреди само по силата на закон или по изрична законова делегация, не с подзаконов
нормативен акт, какъвто е ПИКЕЕ.
В заключение въззивният състав споделя решаващите изводи
на СРС, че корекцията на сметката на абоната е извършена без да е налице
нормативно основание за това.
Само за пълнота и във връзка с доводите в жалбата
следва да се посочи, че е неоснователно твърдението на ответника в жалбата, че констативния
протокол от 30.01.2017 г. съставлява официален документ, по смисъла на чл. 179 ГПК и
установява с материална
доказателствена сила удостоверените
в него факти, въпреки че не е
подписан от потребител, понеже е подписан от представител на полицай. Както е
приел и СРС, при съобразяване на събраните пред него гласни доказателства, органите
на полицията са пристигнали след провеждане на техническата проверка и не са
присъствали по време на осъществяването й. За да се ползва констативния
протокол с доказателствената сила на официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК, следва
той да е съставен от длъжностни лица в кръга на правомощията им. В случая КП е
съставен от служители на трето за спора дружество - „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, като единствено е приподписан от представител на МВР, които не е
присъствал по време на цялата проверка.
В заключение и след като ответникът
не е установил пълно и главно, че е налице основание за ангажиране
отговорността на потребителя - ищец, в съответствие с материалния закон СРС е
направил извод, че отрицателния установителен иск за недължимост на сумата по
корекцията е основателен. При този решаващ извод, без значение за спора са
въпросите относно конкретния размер на сумата по извършената корекция и дали тя
е определена математически вярно.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи
изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди. Същият
извод се налага и в частта по присъдените на ищеца разноските, които са
съобразени с доказателствата за направени разноски пред СРС.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото
производство има ищеца. Той претендирал адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв.
Като съобрази направеното от ответника възражение за
прекомерност на разноските, проведеното едно съдебно заседание пред СГС,
фактическата и правна сложност на спора и интереса по делото, настоящият състав
намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 300 лв. за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК
вр. с НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 110930/09.05.2019
г. на Софийски районен съд, 50 с - в, по гр. д. № 15987/2018 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бенч Марк Бизнес център да заплати Й.И.И.,
ЕГН**********, с адрес ***, офис 213 , чрез адв. Р., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с
ал. 5 ГПК и НМРАВ, разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на общо
300 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на IV-Д
въззивен състав, по въззивно гр. дело № 7999 на СГС за 2019г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил, съобразно
изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме,
че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона
процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да коригира
сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на
решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за
това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, се установи възможност за коригиране на сметката на абонати
на ел.енергия за минал период при условие на стриктно спазване на предвидените
в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура
се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е установена повреда или неточна работа
на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от 16.11.2013 г./., действали
към процесния период, за който ответното дружество е начислило чрез корекция
потребление на електрическа енергия, е предвидена възможност за оператора на
ел. разпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е
предвиден начин на извършване на корекцията.
В исковата молба ищецът, предявил
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на сумите, претендирани от ответното дружество по процесната
фактура, се позовава на липса в общите условия, приложими към договора между
страните, на клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена електрическа
енергия. Възприемането на посочените доводи за основателни от мнозинството на
състава обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване пред настоящата
инстанция.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на
чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в
посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото
на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а
не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г.
о., ГК, Решение № 237/11.01.2021 г. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, и др.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото
дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че ищецът е уведомен за извършената корекциия на сметката му за
ел.енергия, като същият е отнесъл въпроса за недължимостта на процесната сума с
предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, т.е. осъществил
е правото си на защита срещу претенцията на ответника да са налице основания за
прилагане на корекция. С оглед последното намирам, че целта на закона,
съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото
потребителят е узнал за корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея
е предявил иск за недължимост на сумата по издадената фактура.
По
изложените съображения считам, че на обсъждане следваше да се подложат
въпросите относно спазването на самата корекционна процедура, правилността на
начисляване на количеството електрическа енергия, респективно дали претендираната
от ответника с процесната фактура сума се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/М.
Малоселска/