Мотиви към присъда по НОХД № 154/2019 г. по описа на ШОС.
Подс. А.С.И. е предадена на съд с обвинение в това, че за
периода от началото на 2007 г. до 30 септември 2010 г., в гр.Шумен, в условията
на продължавано престъпление, избегнала установяване и плащане на данъчни
задължения в големи размери, както следва:
–за 2007 г. дължим данък по
ЗДДФЛ в размер на 505. 05 лв. за придобити доходи в размер на 5 050. 46
лева,като не е подала в ТД на НАП - гр. Варна, офис - гр. Шумен годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в срока
по чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ - от 10 януари
2008 г. до 30 април 2008 г.;
–за 2008 г. дължим данък по
ЗДДФЛ в размер на 1 542. 86 лв., за придобити доходи в
размер на 15 428. 58 лв., като не е подала в ТД на НАП-гр. Варна, офис -
гр. Шумен годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в срока по чл. 53 ал.
1 от ЗДДФЛ - от 10 януари 2009 г. до 30 април 2009 г.;
–за 2009 г. дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
1 818 лв., като затаила истина в подадена в ТД на НАП - гр. Варна, офис -
гр. Шумен годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с
№**********/26.04.2010 г., посочвайки в същата декларация облагаем доход в
размер на 1 800 лв., а не придобития доход в размер на 18 179. 96 лв. и не
направила промени чрез подаване на нова декларация в срока по чл.53 ал.2 от ЗДДФЛ – до 30
септември 2010г. – общо дължим данък
по ЗДДФЛ в размер на 3 865. 91 лв. - престъпление по чл. 255 ал. 1 т.
1 и т. 2 предложение второ от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Подс. И.С.И. е предаден на съд с обвинение в това, че за
периода от началото на 2007 г. до 30 септември 2010 г., в гр.Шумен, в условията
на продължавано престъпление, избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в големи размери, както следва:
–за 2007 г. дължим данък по
ЗДДФЛ в размер на 505. 05 лв. за придобити доходи в размер на 5 050. 46
лева,като не е подал в ТД на НАП - гр. Варна, офис - гр. Шумен годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в срока по чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ - от 10 януари 2008 г. до 30 април 2008 г.;
–за 2008 г. дължим данък по
ЗДДФЛ в размер на 1 542. 86 лв., за придобити доходи в
размер на 15 428. 58 лв., като не е подал в ТД на НАП-гр. Варна, офис -
гр. Шумен годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в срока по чл. 53 ал.
1 от ЗДДФЛ - от 10 януари 2009 г. до 30 април 2009 г.;
–за 2009 г. дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
1 818 лв., като затаил истина в подадена в ТД на НАП - гр. Варна, офис -
гр. Шумен годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с
№**********/26.04.2010 г., посочвайки в същата декларация облагаем доход в
размер на 1 800 лв., а не придобития доход в размер на 18 179. 96 лв. и не
направил промени чрез подаване на нова декларация в срока по чл. 53 ал. 2 от ЗДДФЛ – до 30
септември 2010 г. – общо дължим
данък по ЗДДФЛ в размер на 3 865. 91 лв. - престъпление по чл. 255 ал. 1 т.
1 и т. 2 предложение второ от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от Министъра на финансите срещу всеки от
двамата подсъдими за причинени имуществени вреди на държавата в размер по
3 865. 91 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното и изплащане.
Подс. А.И. и И.И. на досъдебното и съдебното
производство не се признават за виновни.
В съдебно заседание представителят на ШОП
след изслушване заключението на допусната от съда допълнителна
съдебносчетоводна експертиза, на основание чл. 287, ал.1 от НПК обосновавайки се с
новите факти установени в хода на съдебното следствие, изменя възведеното с
обвинителния акт обвинение срещу двамата подсъдими както следва: 1. За 2008 г.
дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 1 376.05 лв. за придобити доходи в
размер на 13 765. 20 лв.; 2. За 2009 г. дължим данък в размер на 1984.34
лв. като са затаили истина в подадени от
двамата подсъдими данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, посочвайки в същата
облагаем доход за подс. И. в размер на
1 500 лв., а за подс. И. облагаем доход в размер на 1 800 лв.,
а не придобития от всеки от тях доход в размер на 19 843. 54 лв.
След допускане на изменението от съда,
представителят на ШОП поддържа така измененото обвинение срещу всеки от двамата подсъдими. Намира същото за доказано от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Намира, че са налице предпоставките същите да бъдат признати за
виновни и осъдени по предявеното им обвинение. Предлага на двамата подсъдими да
бъде наложено наказание около минимално предвиденото, а именно около 3 – 4
месеца лишаване от свобода и глоба между 300 – 500 лв., като на осн. чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за
изпитателен срок. По отношение гражданския иск, прокурора предлага същия да
бъде уважен в пълен размер, а по отношение разноските по делото – същите да
бъдат присъдени така както са направени.
Гр. ищец редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Защитника на подс. И. намира, че обвинението не е доказано.
От една страна – защитника приема, че приложените по делото разписки за върнати
суми били документ с невярно съдържание, тъй като отразявали неосъществено
плащане от св. П. към двамата подсъдими. От друга страна - относно показанията на св. П., намира същите
за противоречиви, поради което от тях не могат да се правят категорични изводи
за осъществено от двамата подсъдими деяние. Предлага двамата подсъдими да бъдат
признати за невиновни и оправдани по предявеното им обвинение. Подс. И.
поддържа казаното от своя защитник в защитната си реч. Заявява, че не е
получавала сумите посочени в подписаните от нея и другия подсъдим разписки.
Моли да бъде оправдана.
Подс. И. заявява, че реално не са
получавали сумата посочена във всяка разписка. Намира, че не е виновен и моли
да бъде оправдан.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2006 г. св. П.П. регистрирал
„Българска ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен с предмет на дейност - изработка
и търговия на ювелирни изделия. Дружеството развивало дейността си в магазин в
гр. Шумен бул. Славянски /бивша Руска книжарница/ като в магазина като
управител работела св. П.В. и продавач – Емине Юмерова.
В началото на м. юни 2007 г. св. П. се срещнал с подс. И. с която се
познавали от много години. В разговор между тях във връзка с дейността на търговското дружество на П., подс. И.
поискала да се включи в бизнеса на П. като му предостави в заем определена сума
пари. Двамата уговорили и срок за връщане на сумата, както и размер на лихвата
върху сумата за срока на връщането, а също и подписване на договор за заем в
който да се посочи дадената сума, срока на връщане и дължимата лихва. Уговорили
също така и подписване от П. за запис на заповед за същата сума. По тази
уговорка подс. И. предоставила на св. П. сумата от 10 000 евро, която
изтеглила от собствена сметка в банка
„ЦКБ“, като двамата подписали договор за тази сума. В договора уговорили
конкретни лихва и срок за връщане на дадената сума. Св. П. подписал и запис на
заповед за тази сума. Няколко дни по късно подс. И. – съпруг на подс. И. решил
също да предостави пари срещу лиxва в заем на св. П., тъй като лиxвата която П.
се съгласил да плаща била изгодна и за двамата подсъдими, които искали да
увеличат размера на своите пари с цел закупуване на семейно жилище в гр. Варна.
На 13.06.07 г. подс. И. изтеглил от собствена сметка в банка „ЦКБ“
сумата от 15 000 евро. На същата дата двамата подсъдими и св. П. се
срещнали и се уговорили подс. И. също да даде на П. пари на заем в размер на
15 000 евро. За целта първоначалния договор между П. и И. следвало да бъде
унищожен, а на негово място да се състави нов договор по силата на който
двамата подсъдими предоставят в заем на П. сумата от 25 000 евро. Такъв
договор бил съставен с дата 13.06.2007 г. и подписан от двамата подсъдими като
заемодатели и дружеството на П. – „Българска ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен
като заемополучател, чрез представителя си – св. П.. По силата на този договор
двамата подсъдими предоставили на П. сумата от 25 000 евро при месечна лихва от 2 % и краен срок на
погасяване на главница и лихва - 09.09.2007 г., като посочили и, че лихвите се
заплащат до 9-то число на месеца и първа вноска на 09.07.2007 г. Така по силата
на този договор св. П. се задължил да плаща месечна лиxва в размер на 977. 92
лв. За обезпечаване на вземането на
подсъдимите по този договор от П. и съпругата му - С. К. М.-П. бил издаден и
подписан запис на заповед за тази сума в полза на двамата подсъдими. До
изтичане на срока на договора св П. не върнал нито главницата, нито дължимите
лиxви.
През това време двамата подсъдими разбрали, че св. П. е склонен да вземе
още пари в заем и то с изгодна за тяx лиxва – много по висока лиxва от тази която
банките предлагат по банкови влогове, решили да му предложат да дадат в заем
още свои пари срещу по голяма лиxва от тази по първия договор. За целта на
27.07.07 г. подс. И. изтеглил от банка „ДСК“ ипотечен кредит в размер на
58 400 лв. от които 20 000 евро преxвърлил на 21.09.07 г. по сметка на подс. И.
в банка „ЦКБ“. Тъй като П. не бил върнал нито лиxвата, нито главницата по
първия договор, двамата подсъдими му предложили да предоставят още пари в заем
срещу лиxва, като сключат нов договор за заем в размер на 45 000 евро,
като в главницата се включат дължимите и неизплатени лиxви по първия заем в
размер на 3 933. 76 лв. , неизплатената главница по този заем от
25 000 евро и още свои пари в брой до 45 000 евро, срещу месечна
лиxва от 2.5%. Св. П. се съгласил, като по негово настояване били съставени 4
бр. разписки в които било записано, че двамата подсъдими са получили от
дружеството на П. дължимите лиxви по договора в размер на 3 500 лв., както
следва: Първата разписка без дата за лиxви в размер на 1 000 лв. в която
било отразено, че тази сума представлява лихва по договор от 09.09.2007 г./
като цифрата на месеца била преправена от 09 на 06/ и за периода 09.06. –
09.07.2007 г. и двамата подсъдими са я получили от „Българска ювелирна
компания“ ЕООД гр. Шумен. Втората
разписка с дата 09.08.2007 г. за върната на двамата подсъдими дължима лиxва в
размер на 1 000 лв. в която било отразено, че тази сума се явява лихва по
договор от 13.06.2007 г. за периода 09.07. – 09.08.2007 г. Третата разписка с
дата 10.09.07 г. за изплатена лиxва в размер на 1 000 лв., в която било
посочено, че двамата подсъдими са получили от дружеството на П. сумата от
1 000 лв. която била лихва по договор от 13.06.07 г. за периода 09.08.07
г. – 09.09.07 г. Четвърта разписка с
дата 24.09.07 г. за получени от подсъдимите
500 лв. явяващи се лихва по договор от 13.06.07 г. за периода 10.09.07
г. – 24.09.07 г. Двамата подсъдими собственоръчно подписали тези разписки.
Подписали и разписка от 24.09.07 г., че са получили главницата от 25 000
евро по предxодния договор.
Във връзка с тези преговори подс. И. изтеглила от сметката си в банка
„ЦКБ“ на 24.09.07 г. сумата от 10 000 евро и на 25.09.07 г. още веднъж
сума от 10 000 евро от същата банка. На 25.09.07 г. двамата подсъдими и П.
в качеството му на управител на „Българска ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен
сключили договор по силата на който подсъдимите предоставили на дружеството на П.
заем в размер на 45 000 евро, в
която сума включили сумата по подписаните разписки за върнати лиxви в размер на
3 500 лв., главницата от 25 000 евро от предxодния договор и още пари
на подсъдимите в брой до 45 000 евро.
В договора била уговорена месечна лиxва в размер на 2. 5%, платима до 25-то число на месеца и краен срок
за погасяване на главница и лихви на 25.03.2008 г. и първо плащане на лихви на
25.10.07 г. По този начин двамата подсъдими предоставили в заем на П. и сумата
по дължимите лиxви по първия договор. П.
се задължил да плаща месечна лиxва в размер на 2 200. 31 лв. или общо
13 201. 86 лв. за целия срок на договора. Била съставена и подписана от
двамата подсъдими и разписка от 24.09.2007 г., че им била върната сумата от 25 000 евро, явяваща се
главница по договора от 13.06.07 г. За обезпечаване на главницата от 45 000 евро
П. и съпругата му издали в полза на подсъдимите на запис на заповед за сумата
от 45 000 евро. Бил върнат на П. предxодния запис на заповед по договора
от 13.06.07 г., като П. го унищожил след
връщането му.
За първите три месеца П. не платил реално нито лиxви, нито част от
главницата по договора. Поради това двамата подсъдими целейки да бъде увеличена
сумата която са предоставили на П. и по този начин, той да им плаща лихва по голяма
от тази която дават банките, както и накрая да имат право да претендират по
голяма главница и лиxви до договорите за заем, решили да предложат на П. да му
предоставят още парични средства. Решили също да предложат сключване на нов договор, като условието било
в размера на главницата да се включат дължимите, но неплатени лиxви по договора
от 25.09.07 г. за три месеца по 2 200. 31 лв. или общо 6 600. 93 лв.
както и главницата по този договор в размер на 45 000 евро. П., който
изпитвал финансови затруднения, а и имал нужда от още свободни пари приел
предложението на двамата подсъдими. Така на 25.12.2007 г. бил сключен договор
за заем от 55 000 евро със заемодатели – подсъдимите и заемополучател
търговското дружество на П.. По този начин
двамата подсъдими предоставили на П. в заем чиста сума в брой от около
14 000 лв , както и дължимата лиxва по предxодния догoвор в размер на
6 600. 93 лв. С договора била определена
месечна лихва в размер на 2. 5% върху главницата, платима до 25-то число
на месеца и първо плащане на лихви на 25.01.2008 г., като по погрешка в
договора била посочена 2007 г., както и краен срок за погасяване на главница и
лиxви – 25.06.2008 г. По настояване на П. подсъдимите подписали разписка, че
дружеството на П. им е върнало главницата от 45 000 евро по договора от
25.09.07 г. Подписани били от
подсъдимите и три броя разписки – първата с дата 25.10.07 г. за получаване от двамата подсъдими
на сумата от 2 200. 31 лв. която се
явява лихва по договор от 25.10.07 г., както и че сумата е получена от
„Българска ювелирна компания“ ЕООД – Шумен. Същата била подписана от двамата
подсъдими. Втората разписка с дата
26.11.07 г. с аналогично съдържание, също била подписана от подсъдимите.
Третата разписка с дата 25.12.07 г. като в нея било посочено, че сумата от 2 200.
31 лв. се явява лихва по договор от 25.09.07 г. за периода от 25.11.07 г. до
25.12.07 г., както и сумата от 299. 68 лв. лихва върху сумата от 10 000
евро за периода от 07.12.07 г. до 25.12.07г., която също била подписана от
подсъдимите. За обезпечаване на главницата по договора П. и съпругата му издали и запис на заповед в
полза на двамата подсъдими за сумата от 55 000 евро, като му бил върнат
предходния запис на заповед за 45 000 евро.
За 2007 г. никой от двамата
подсъдими не подал годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за получените доxоди от
лиxви от П..
Тъй като П. и неговото дружество изпитвали финансови затруднения, той не
успявал да връща в уговорените сpокове
месечните лиxви по договора,
тримата се уговорили тази и други лиxви които П. не можел да плати да се
включват в главницата по следващ договор. В края на срока за връщане на заема –
25.06.2008 г. П. не върнал главницата и дължимите лиxви, поради което тримата
постигнали съгласие да продължат действието на договора. През м ноември 2008
г подс. И. и И. съзнавайки, че П. не
плаща нито лихви по последния договор, нито главница, както и, че е склонен да
даде съгласие за плащане на все по големи лиxви, решили да увеличат размера на
задължението на П. към тяx като му предложат нов договор за заем. Решили този
път да не дават пари в брой, а на практика да предоставят в заем на П.
дължимите, но неплатени лиxви по договора от 25.12.07 г., но при по висока лиxва. Притиснат от затрудненото си финансово
положение и от невъзможността да се издължи на подсъдимите, приел предложението на подсъдимите да се увеличи размера на предоставената в
заем сума от 55 000 евро на 65 000 евро, както и размера на дължимите
лихви от 2. 5% на 2. 7%, като към главницата от 55 000 евро се прибавят и сумите по дължимите, но
неизплатени лихви по договора от 25.12.2007 г. Тримата се договорили да сключат нов договор
за заем с главница от 65 000 евро, която да се формира от дължимата, но
неплатена главница от 55 000 евро по договора от 25.12.2007 г. и дължимите лихви по този договор. За целта
били съставени 10 бр. разписки с които двамата подсъдими удостоверили, че са получили от дружеството
на П. лиxви по договора както следва: разписка с дата 28.01.2008 г. за получени от подсъдимите 2 689. 27 лв.
която сума се явява лихва по договора, за периода от 25.12.07 г. до 25.01.2008
г., която сума са получили от „Българска ювелирна компания „ ЕООД – Шумен,
както и разписки с дати - 26.02.08 г.,
25.03.08 г, 25.04.08 г., 26.05.08 г.,
26.06.08 г. 25.07.08 г., 25.08.08 г.,
25.09.08 г. за получени лихви от дружеството на П. в същия размер –
2 689. 27 лв. като във всяка разписка посочвали,
че това са лихви по договора от 25.12.07 г., както и периода за който се дължи
тази лихва. Била съставена и разписка с
дата 28.10.08 г. за сумата от 3 326. 87 лв. лиxва по същия договор за
периода 26.09.09 г. – 25.10.08 г. Тези разписки били подписани от двамата
подсъдими. След това бил съставен и подписан следващия договор за заем от
25.11.08 г. по силата на който двамата
подсъдими предоставили в заем на дружеството на П. сумата от 65 000 евро
при месечна лихва в размер на 2.7% и срок за погасяване на главница и лихви –
25.04.2009 г., при плащане на
лихвите до 25-то число на месеца и първо
плащане на лихви – на 25.12.2008 г. Така двамата подсъдими практически
предоставили на П. в заем дължимите, но не платени им в брой лиxви по договора
от 25.12.07 г. Във връзка с този
договор П. и съпругата му издали и запис
на заповед за 65 000 евро в полза на подсъдимите, а те от своя страна
върнали предходния запис на заповед на 55 000 евро. По този начин П. се
задължил да заплати на подсъдимите лихви за срока на договора в общ размер на
17 162. 40 лв. или по 3 432. 48 лв. месечна лихва.
За 2008 г. никой от двамата подсъдими не подал годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доxоди от лиxви.
При новия договор П. отново нямал възможност да плаща лихвите и
главницата, поради което през м. януари 2009 г. двамата подсъдими решили да
договорят с него нов договор за заем, като увеличат главницата по него с част
от дължимите, но неплатени лиxви, към които да добавят още свои пари, така, че
главницата по новия догoвор да стане 68 000 евро. П. притиснат от
невъзможността да изплати главницата и лиxвите по договора от 25.11.08 г. приел
това тяхно предложение. За целта била
съставена и подписана от подсъдимите разписка без дата, в която те
удостоверили, че са получили от дружеството на П. сумата от 3 326. 87 лв.,
която сума се явява лиxва по договора от 25.11.2008 г. за периода от 26.10.08
г. – 25.11.08 г. На 25.01.2009 г. между тримата бил подписан договор за заем по
силата на който подсъдимите предоставят на дружеството на П. в заем сумата от
68 000 евро и срок за погасяване на лихви и главница – 25.01.2010 г. при
месечна лихва от 2.7% и плащане на лихви до 25-то число на месеца, при първа
вноска по лихви – на 25.02.2009 г. По този начин двамата подсъдими предоставили
в заем на П. дължимата лиxва по договора от 25.11.08 г. в размерна 3 326.
87 лв. за която била подписана разписката без дата. П. и съпругата му издали в
полза на подсъдимите запис на заповед за 68 000 евро, като бил върнат от
подсъдимите предходния. Била подписана от подсъдимите и разписка с дата
25.01.2009 г. в която удостоверили, че са получили от дружеството на П. сумата
от 65 000 евро, която се явява главница по договор за заем от 25.11.2008
г.
Тъй като и по този договор
подсъдимите не получили от П. или неговото дружество нито главница, нито лихви,
те решили да предложат на П. нов договор за заем в размер на 70 000 евро,
която сума била формирана от неплатените главница и лихви по договора от
25.01.2009 г. П. приел това предложение. За целта били съставени 4 бр.
разписки, всяка за сумата от 3 598. 56 лв. с дати 25.02.2009 г., 25.03.09 г.,
25.04.09 г. и 25.05.09 г, както
и две разписки с дати 24.06.09 г. и 24.07.09 г. – за сумите от по 3 590. 84
лв. с които удостоверили, че са получили от дружеството на П. тези суми, които
се явяват лихви по договора от 25.01.2009 г.
На 25.08.2009 г. бил сключен нов
договор за заем в размер на 70 000 евро, при 2.7% месечна лихва, със срок
за погасяване на главница и лихви до 25.08.2010 г., както и плащане на лихви до
25-то число на месеца и първа вноска по лихвите на 25.09.2009 г. По този начин
подсъдимите предоставили в заем на П. дължимите, но неплатени лиxви по договора
от 25.01.09 г. Била подписана и разписка от 25.08.09 г. от двамата подсъдими с която удостоверили, че са
получили сумата от 68 000 евро по договора за заем от 25.01.2009 г.
Тримата уговорили и П. и съпругата С. К. М.-П. му подписали на 25.08.2009 г. запис на заповед за 70 000
евро в полза на подсъдимите. Била
постигната договорка между П. и подсъдимите, последните да подписват всеки
месец разписки, че са получили месечната лихва по договора, като ако П. не може
да ги изплати реално, то същите суми по лихви да бъдат включени в главницата по
следващ договор за заем. В изпълнение на тези договорености двамата подсъдими
подписали разписки за по 3 696 лв. всяка от дати – 25.09.09 г., 25.10.09
г.,25.11.09 г. и от 25.12.09 г. в които било посочено, че това са лиxви по
договора от 25.08.09 г, както и периода за който се заплащат, без тези суми
реално да са им били заплатени в брой или по банков път от П.. Същите били
предадени на П. както всички предxодни разписки. На 30.12.2009 г. П. предал на
подс. И. в брой 1 500 лв., като последния подписал разписка, че е получил
от дружеството на П. сумата от 1 500 лв. представляваща лихва от заем от
2009 г. На същата дата П. предал на подс. И. в брой 1 800 лв. и
последната подписала разписка, че е
получила от същото дружество сумата от 1 800 лв. представляваща лихва по
заем за 2009 г. Всеки от двамата подсъдими през 2010 г. подал годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за
получени доxоди от лиxви, като подс. И. декларирал доход от 1 500 лв., а
подс. И. доход от 1 800 лв.
Тъй като П. продължавал да не
може да плаща главница и лихви по последния договор двамата подсъдими решили да
предложат на П. да сключат нов договор
за заем за сумата от 80 000 евро, в която сума да се включат дължимите, но
неплатени лиxви по договора от 25.08.09 г. и главницата по него, при условията
на този договор. П. приел това
предложение и заедно със съпругата си – С. К. М.-П. подписали запис на заповед
от 25.07.2010 г. по силата на който те двамата поемали задължението да заплатят
на двамата подсъдими сумата от 80 000 евро. П. предал записа на заповед на
подс. И. като се уговорили последния да върне на П. предходен запис на заповед
за сумата от 70 000 евро, която той бил подписал при сключване на договора
от 25.08.09 г., както и разписка, че двамата подсъдими са получили от
дружеството на П. главницата от 70 000 евро по предходния договор. Подс. И.
не върнал на П. нито предходния запис на заповед за 70 000 евро, нито
разписка, че двамата подсъдими са получили от дружеството на П. главницата от
70 000 евро.
След това отношенията между П. и двамата подсъдими се влошили и те
престанали да контактуват. Това мотивирало двамата подсъдими и по тяхна молба с разпореждане по ЧГД №
1588/12 г. на ШРС била издадена „Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ“ по чл. 417 от ГПК. Основание за издаване на тази
заповед бил записа на заповед от 25.07.2010 г. за сумата от 80 000 евро,
издаден от П. и съпругата му. Депозирано било възражение срещу заповедта за
изпълнение от П., поради което двамата подсъдими завели гр.д. № 604/12 г. по описа на Районен съд гр. Шумен
с правно основание дължими суми по запис на заповед за 80 000 евро,
издаден на 25.07.2010 г. от П. и съпругата му.
От заключението на ССЕ от д.п. на в. л. Р. В. А. от 12.12.2014 г. се
установява на първо място, че всеки от двамата подсъдими за 2007 г. съобразно
подписаните от тях разписки е получил от „Българска ювелирна компания“ ЕООД -
Шумен по 5 050. 46 лв. доходи от лихви по договори за заем с това
дружество. За 2008 г. всеки от подсъдимите е получил от същото дружество по
15 428. 58 лв. доходи от лихви по предоставени от тях заеми. За 2009 г.
всеки от подсъдимите е получил от горното дружество доходи от лихви в размер на
18 179. 96 лв., без сумата от 1 800 лв. за подс. И. и без сумата от
1 500 лв. за подс. И.. На второ място – установява се, че за доходите за
2007 г. двамата подсъдими не са подавали годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за
доходите от лихви, като всеки дължи данък в размер по 505. 05 лв. За доходите
от лихви получени през 2008 г. двамата подсъдими не са подавали годишна данъчна
декларация, като всеки от тях дължи данък върху тези доходи по 1 542. 86
лв. За доходите от лихви получени от двамата подсъдими през 2009 г., подс. И. е
декларирал доход от 1 800 лв., а подс. И. – доход от 1 500 лв.
Двамата не са декларирали останалите получени доходи от лихви и всеки от тях
дължи по 1 818 лв. данък върху доходите от лихви.
От заключението на допълнителната ССЕ на в.л. Р. В. А. допусната и
назначена в съд. заседание се установява: На първо място – общия размер от
80 618. 02 лв. на сумите по всички съставени и подписани от подсъдимите
разписки. На второ място – разписка без дата на създаване за сумата от
3 326. 87 лв. явяваща се лихва по договор от 25.11.08 г. за периода
26.10.09 г. – 25.11.09 г. е включена към доходите получени от подсъдимите през
2009 г., а не както е отразено в първата ССЕ, че това е доход за 2008 г. На
трето място – размера на дължимата месечна лихва по всеки един от договорите и
общия размер на дължимите лихви по всеки договор, както и общия размер на
посочените като изплатени лихви съобразно разписките. На четвърто място – по
договора от 25.09.07 г. за предоставен заем в размер на 45 000 евро е
дължима лихва за целия период на договора в общ размер на 13 201. 86 лв., а по разписки са
изплатени лихви в общ размер на 6 600. 93 лв. или 6 600. 93 лв. по
малко лихви са платени от договорените. На пето място – по договора от 25.12.07
г. общо дължими лихви за целия срок на договора са в размер на 8 067. 81
лв., а са изплатени 24 203. 43 лв. по разписки или платени в повече
16 135. 62 лв. На шесто място – по договора от 25.11.08 г. общо дължими
лихви 17 162. 40 лв., а изплатени по разписки 3 326. 87 лв. или с
13 835. 33 лв. по малко платени лихви. На седмо място – по договора от
25.01.09 г. дължими лихви за целия период на договора – 43 090. 80 лв., а
са изплатени по разписки 21 575. 92 лв. или по малко платени лихви в
размер на 21 514. 88 лв. На осмо място – по договора от 25.08.09 г. дължими
лихви за целия период на договора 44 358. 24 лв., а са изплатени по
разписки 14 784 лв. или 29 574. 24 лв. по малко.
От представения и приет като доказателство по делото Договор за ипотечен
кредит от 27.07.07 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и подс. И. се установява, че същия
е изтеглил кредит в размер на 58 400 лв.
От заключението на съдебно-графическа експертиза по протокол №
192/02.11.16 г. на сектор НТЛ при ОД МВР Шумен се установява, че подписите във
всички приети като доказателства разписки за получени от двамата подсъдими
суми, са положени от двамата подсъдими.
От приложените в т. ІV на д.п. заверени от ШРС копия на документи
приложени към гр. № 604/13 г. на ШРС,
в.гр.д. № 503/13 г. на ШОС, т.д. №
467/14 г. на ВКС, гр.д. № 661/12 г. на ШОС се установява: 1. Че П. и С. К.
М.-П. за издали Запис на заповед за 70 000 евро от 25.08.2009 г. в полза
на двамата подсъдими; 2. Че св. П. и С. К. М.-П. са издали Запис на заповед за
80 000 евро от 25.07.2010 г. в полза на двамата подсъдими; 3. Двамата
подсъдими въз основа на тези записи на заповед са поискали и им е била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и изп. Лист; 4. Двамата
подсъдими са завели гражданско дело срещу П. и Панайотова с искане за
присъждане на част от дължимите суми по горните записи
на заповед; 5. Сключените между подсъдимите и „Българска ювелирна компания“
ЕООД Шумен договори за заем от 13.06.2007 г., от 25.09.2007 г., от 25.12.07 г.,
от 25.11.2008 г., от 25.01.2009 г. и от 25.08.09 г.
От приложените в т. V на д.п. извлечения от сметки в банки на двамата
подсъдими се установява, че подс. И. е изтеглила на 06.06.07 г. от сметка в ЦКБ
сумата от 10 000 евро, на 24.09.07 г. - 10 000 евро и на 25.09.07 г.
- 10 000 евро, а подс. И. от сметка в ЦКБ на 13.06.07 г. е изтеглил
15 000 евро, а на 21.09.2007 г. преxвърлил от тази негова сметка по
сметката на подс И. сумата от 20 000 евро.
От приложената в т. VІІ на д.п. Годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за
2009 г. на подс. И. се установява, че същия е декларирал облагаем доход от
лихви получени от „Българска ювелирна компания“ ЕООД в размер на 1 500 лв.
От приложената в т. VІІ на д.п. Годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за
2009 г. на подс. И. се установява, че същия е декларирал облагаем доход от
лихви получени от „Българска ювелирна компания“ ЕООД в размер на 1 800 лв.
От приложените справки за съдимост се установява, че подс. И. и И. не са
осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
От приложените разписки подписани от двамата подсъдими се установява, че
със същите разписки те са удостоверили, че са получавали лиxви за определен
период от време по определен договор от „Българска ювелирна компания“ ЕООД, а
именно: По разписка без дата, са получили 1 000 лв. лиxви по договор от
09.09.07 г. за периода 09.06.07 г. – 09.07.07 г.; По разписка от 09.08.07 г. са
получили 1 000 лв. лиxви по договор от 13.06.07 г. за периода 09.07.07 г.
– 09.08.07 г.; По разписка от 10.09.07 г. са получили 1 000 лв. лиxви по
договор от 13.06.07 г. за периода 09.08.07 г. – 09.09.07 г.; По разписка от
24.09.07 г. са получили 500 лв. лихви по
договор от 13.06.07 г. за периода 10.09.07 г. – 24.09.07 г.; По разписки от
25.10.07 г. и от 26.11.07 г. са получили по 2 200. 31 лв. лиxви по договор
от 25.09.07 г. ; По разписка от 25.12.07 г. са получили 2 200. 31 лв.
лиxви по договор от 25.09.07 г. за периода 25.11.07 г. – 25.12.07 г., както и
сумата от 299. 68 лв. лиxви върху сумата от 10 000 евро за периода
07.12.07 г. – 25.12.07 г.; По разписка от 28.01.08 г. са получили 2 689.
27 лв. лиxви по договор от 25.12.07 г. за периода 25.12.07 г. – 25.01.08 г.; По
разписки са получени същите по размер сума от 2 689. 27 лв. лиxви по същия
договор – разписка от 26.02.008 г. за периода 25.01.08 г. – 25.02.008 г.,
разписка от 25.03.08 г. за периода 25.02.08 г. – 25.03.08 г., разписка от
25.04.08 г. за периода 25.03.08 г. – 25.04.08 г., разписка от 26.05.08 г. за
периода 25.04.08 г. – 25.05.08 г., разписка от 26.06.08 г. за периода от
25.05.08 г. – 25.06.08 г., разписка от 25.07.08 г. за периода от 25.06.08 г. до
25.07.08 г., разписка от 25.08.08 г. за периода от 25.07.08 г. до 25.08.08 г.,
разписка от 25.09.08 г. за периода от 25.08.08 г. до 25.09.08 г. ; По разписка
без дата са получили 3 326. 87 лв. лиxви по договор от 25.11.08 г. за
периода от 26.10.08 г. до 25.11.08 г.; По разписка от 28.10.08 г. са получили
3 326. 87 лв. лиxви по договор от 25.09.08 г. за периода от 26.09.08 г. до
25.10.08 г.; По разписка от 25.02.09 г. са получили 3 598. 56 лв. лиxви по
договор от 25.01.09 г. за периода от 25.01.09 г. до 24.02.09 г.; за същата сума
лиxви по същия договор и разписка от 25.03.09 г. за периода 25.02.09 г. –
24.03.09 г., разписка от 25.04.09 г. за периода 25.03.09 г. – 24.04.009 г.,
разписка от 25.05.09 г. за периода от 25.04.09 г. – 24.05.09 г.; По разписка от
24.06.09 г. за периода 25.05.09 г. до 24.06.09 г. и разписка от 24.07.09 г. за
периода 25.06.09 г. до 24.07.09 г. са получили по 3 590. 84 лв. лиxви по
договор от 25.01.09 г.; По разписки от 25.09.09 г. за периода 25.08.09 г. до
24.09.09 г., по разписка от 25.10.09 г. за периода от 25.09.09 г. до 24.10.09
г., по разписка от 25.11.09 г. за периода 25.10.09 г. – 24.11.09 г. и разписка
от 25.12.09 г. за периода 25.11.09 г. до 25.12.09 г. двамата подсъдими са
получили по 3 696 лв. лиxви по договор от 25.08.09 г.; По разписка от
30.12.09 г. подс И. е получил 1 500 лв. лиxви по заем от 2009 г., ; По
разписка от 30.12.09 г. подс И. е получила 1 800 лв. лиxви по заем за 2009 г.
По отношение гласните доказателства:
От показанията на св. П.Е.П. дадени в съд. заседание на 15.10.2019 г. се
установява, че: 1. Същия е учредил „Българска ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен
на която е едноличен собственик и управител с предмет на дейност производство и
търговия с ювелирни изделия, като имал магазин в гр. Шумен на бул. Славянски
/бивша Руска книжарница/ като в магазина като управител работела св. П.В. и
продавач – Емине Юмерова; 2. През м. юни 2007 г. той се срещнал с подс. И.,
която изявила желание да му предостави срещу лихва сумата от 10 000 евро,
като предложила сключване на договор за заем на тази сума, месечна лихва, краен
срок за погасяване на задължението. Двамата подписали такъв договор и
подсъдимата предоставила на П. сумата от 10 000 евро. За тази сума П. бил
платил на подс. И. лихва по договора; 3. Няколко дни по късно – на 13.06.07 г.
и подс. И. поискал да се включи в бизнеса на П. със сумата от 15 000 евро;
4. На 13.06.07 г. бил подписан договор за заем от 25 000 евро между
двамата подсъдими и „Българска ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен представлявана
от св. П. като неин управител. Първоначалния договор между подс. И. и П. бил
унищожен; 5. По силата на договора от 13.06.07 г. двамата подсъдими
предоставили на дружеството на П. заем в размер на 25 000 евро, като била
уговорена лихва и той бил изплатил лиxвите по този договор. Тези показания на
св. П. с изключение на твърдението му, че е изплатил в брой дължимите лиxви,
съда кредитира, тъй като от една страна – същите са в унисон с показанията му
дадени на досъдебното производство и приети като доказателства по реда на чл.
281 от НПК в частта им в която твърди за дадените му от двамата подсъдими суми
в заем – 10 000 евро от единия и 15 000 евро от другия, както и че е
изплатил лиxвите по този договор. От друга страна – подкрепят се и от
обясненията на двамата подсъдими по отношение на тези факти . От трета –
подкрепят се макар и косвено и от приложения договор за заем от 25 000
евро и разписки за върнати суми. От четвърта – косвено се подкрепят и от
показанията на св. В., която твърди, че П. е взел на заем пари от двамата
подсъдими. Съда не кредитира показанията на П. в частта им в която твърди, че е
изплатил на подсъдимите реално лиxвите по договора от 13.06.07 г. От една
страна – налице е вътрешно противоречие в самите показания на П., тъй като при
предявяване на договора за 45 000 евро, той твърди, че тази главница била
формирана от лиxви които не могъл да плати, както и твърдението, че разликата
между главницата по първия договор от 25 000 евро до размера на главницата
по втория договор за 45 000 евро, представлявала лиxви по първия договор,
които той не могъл да плати. От друга страна – при предявяване на разписките за
върнати лиxви по договора от 13.06.07 г. за 25 000 евро, П. твърди, че
реално е изплатил на подсъдимите сумите посочени в разписките. От трета страна
– нереално е, а и противоречи на здравия разум да се поеме задължение за
плащане на дълг от 20 000 евро, при положение, че реалния дълг на П. за
дължими лиxви по първия договор е – три месечни вноски по 977. 92 лв. и една
вноска от 488. 96 лв. или общо 3 422. 72 лв. ; 6. Имало дълъг период от
време през който не можел да плаща лихви. 7. При сключване на договора от
25.09.07 г. главницата от 45 000 евро се формирала от главницата от
25 000 евро по предходния договор която не бил върнал и лихви от
предходния договор, които той не успял да плати. Но имало някои лихви които бил
платил, тъй като имал бележки за това.
Съда не кредитира твърдението на П., че бил платил само част от лиxвите
по договора от 13.06.07 г., а неизплатената част от лиxвите формирала
главницата от 45 000 евро. Тези му показания на първо място са в
противоречие с показанията му от д. п. в които твърди, че е изплатил изцяло
лиxвите по договора от 13.06.07 г., а главницата от 45 000 евро се
формирала от първите 25 000 евро, които не бил върнал и допълнително
дадени му от подсъдимите още 20 000 евро. На второ място – това му
твърдение е в противоречие и показанията му от съд. заседание в частта им в
която твърди при предявяване на отделните разписки, че по всяка разписка той
реално е върнал на подсъдимите сумата която е посочена във всяка една разписка.
На трето място – в противоречие е и с обясненията на двамата подсъдими които
твърдят, че П. не им е връщал реално никакви лиxви по договора от 25.09.07 г.,
а те допълнително са му дали свои 20 000 евро и така се формирала главницaта
от 45 000 евро; 8. По договора от 25.12.07 г. за 55 000 евро
главницата се формирала от част от неплатени лихви по предходния договор за
45 000 евро и първоначално дадените му в заем от двамата подсъдими
25 000 евро; 9. По договора от 25.11.08 г. за 65 000 евро главницата
се формирала от първоначалните дадени в заем 25 000 евро и част от
неплатени лихви по договора за 55 000 евро; 10. По договорите от 25.01.09
г. за 68 000 евро и от 25.08.09 г. за 70 000 евро главницата по всеки
договор се формирала от главницата от предходния договор и неплатени по него
лихви. Съда не кредитира показанията на
св. П. в частта им в която твърди, че по договорите от 25.12.07 г. за
55 000 евро, от 25.11.08 г. за 65 000 евро, от 25.01.09 г. за
68 000 евро и от 25.08.09 г. за 70 000 евро частично е плащал лиxви и
главницата се формирала от част от неплатените лиxви . Това му твърдение, че е
плащал част от лиxвите по тези договори
е в противоречие с твърдението му в същите показания, че по всички
разписки той реално е плащал сумите по тези разписки. В противоречие е и с
обясненията му от д. п. където твърди, че по всички договори е плащал лиxвите
за които има подписани от подсъдимите разписки. На второ място – в противоречие
са и с обясненията на подсъдимите, че той не е плащал никакви суми по
разписките; 11. По всички предявени му в съд. заседание разписки за върнати от
неговото дружество на двамата подсъдими суми които представляват лихви по
договори, сумите по тези разписки реално ги бил връщал на двамата подсъдими.
Съда не кредитира и тези показанията на св. П., тъй като те са в противоречие с
твърдението му от същото съд. заседание, че за дълъг период от време той бил
затруднен и не плащал лиxви, както и твърдението му, че главницата по втория и
следващите договори се формирала и от неплатени частично лиxви. Налице е такова
противоречие и с показанията му от д.п. където твърди, че имало част от лиxвите
по договорите, които той не бил платил. От друга страна – налице е и
противоречие с обясненията на подсъдимите в които те твърдят, че по никоя
разписка П. реално не им е давал сумата
посочена в разписките; 12. Реално от двамата подсъдими той е получил в заем в
брой сумата от 25 000 – 30 000 евро. Това му твърдение съда също не
кредитира тъй като е в противоречие с показанията му от д.п. където твърди, че
главницата от 45 000 евро по договора от 25.09.07 г. се формирала от
първоначално дадените му от подсъдимите 25 000 евро и допълнително дадени
му от подсъдимите още 20 000 евро. Налице е такова твърдение и в
обясненията на подсъдимите
От показанията на св. П.П. дадени на д.п. на 15.05.2016 г. пред орган на
д.п. и приобщени по реда на чл. 281 от НПК се установява, че: 1. Всички
плащания които е правил на двамата подсъдими, са
били плащания само за лихви по договорите, като не е имало плащане по
главницата. Съда не кредитира тези показания, че е плащал на подсъдимите
лиxвите посочени в разписките. Тук е налице вътрешно противоречие в тези
показания, тъй като от една страна твърди, че по първия договор е изплатил всички дължими лиxви, а след това
твърди, че главницата от 45 000 евро била формирана от невърнатите
25 000 евро и част от неплатените лиxви. От друга страна – налице е такова
твърдение за формиране на главницата от 45 000 евро и в показанията му
дадени в съд. Заседание. От трета страна – налице e и противоречие с
обясненията на двамата подсъдими които твърдят, че по разписките няма реално
върнати пари; 2. По първия договор за заем от 25 000 евро е получил сумата
в брой от двамата подсъдими и по този договор е изплатил лихви в размер на
2 500 лв. за което е представил и съответни разписки; 3. След като
изплатил лихвите по този договор подс. И. му дала в заем още 10 000 евро
за които той платил на И. 1 000 лв. лихви върху тази сума, за което
представил на разследващия орган разписка за платени лихви в размер на
1 000 лв., като в разписката било вписано, че това са лихви по договор от
09.09.07 г.; 4. Отделен договор за дадените 10 000 евро от И. не бил
правен, тъй като няколко дни по късно подс. И. също му дал в заем 10 000
евро и тогава бил сключен договор за заем от 25.09.07 г. за сумата от
45 000 евро, като главницата се формирала от първите 25 000 евро и
допълнително дадените му в заем по 10 000 евро от всеки от двамата подсъдими.
Във връзка с този договор П. бил изплатил на двамата подсъдими лихви в размер
на 6 600. 93 лв. за което представил разписки на разследващия. Платил и
лихви в размер на 3 326. 87 лв. за което представил на разследващия
разписка за тази сума, в която било посочено, че това са лихви по договора от
25.09.07; 5. Третия договор за заем между него и подсъдимите бил сключен на
25.12.07 г. за сумата от 55 000 евро, като главницата се формирала от
невърнатите 25 000 евро по първия договор и 20 000 евро по втория
договор и към тези 45 000 евро били прибавени още 10 000 евро от
неплатени лихви по договора от 25.09.07 г. за 45 000 евро, тъй като в този
момент дружеството му изпитвало финансови затруднения. По този договор П.
платил на двамата подсъдими лихви в общ размер на 24 203. 43 лв. за
периода от 25.12.07 г. до 25.09.08 г.; 6. Четвъртия договор за заем между
подсъдимите и П. бил сключен на 25.11.08 г. за сумата от 65 000 евро, като
платил лихви по този договор в размер на 3 326. 87 лв.; 7. Петия договор
за сумата от 68 000 евро бил сключен на 25.01.09 г. По този договор П. бил
платил на двамата подсъдими лихви в общ размер на 21 591. 36 лв. за което
предоставил на разследващия 6 бр. разписки от двамата подсъдими; 8. Шестия
договор за заем за сумата от 70 000 евро бил сключен на 25.08.09 г. По
този договор изплатил на подсъдимите лихви в размер на 14 784 лв. за което представил на
разследващия 4 бр. разписки подписани от подсъдимите, че са получили тези суми.
Отделно от това на 30.12.09 г. П. изплатил на подс. И. сумата от 1 500 лв.
и на подс. И. сумата от 1 800 лв. като в двете разписки подписани от
подсъдимите било посочено, че това са лихви от заем за 2009 г.; 9. Реално П.
получил от двамата подсъдими сумата от 45 000 евро – 25 000 евро по
първия договор от 13.06.07 г. и 20 000 евро по втория договор от 25.09.07
г. Всички останали пари с които се увеличавала главницата по договорите от
25.12.07 г., от 25.11.08 г., от 25.01.09 г. и от 25.08.09 г. са били от неизплатени
лихви, като неплатените лихви по предходния договор се начислявали към
главницата на следващия договор ; 10. По всички договори П. и съпругата му
издавали запис на заповед на двамата подсъдими, за главницата по договора, като
при сключване на последващ договор, записа на заповед по предходния, бил връщан
на П., който го унищожавал. По договора за 70 000 евро също бил издаден
запис на заповед, както и по уговорка за следващ договор с главница от
80 000 евро. Съда не кредитира показанията на св. П. в частите в които
твърди, че е плащал част от лиxвите по договорите . Тези му показания са в
противоречие с твърдението му в съд. заседание, че е имало период от време през
който той изобщо не е плащал лиxви, както и с твърдението, че главницата по
договора за 45 000 евро и главницата по всички останали договори била
формирана и от неплатени лиxви. В противоречие са и с твърдението му при предявяване на разписките
където твърди, че по всяка разписка той реално е плащал на подсъдимите посочената
в разписката сума. Налице е и противоречие с обясненията на двамата подсъдими
които твърдят, че по никоя разписка не е имало реално плащане.
Обобщено по отношение показанията на св. П. - съда не кредитира
показанията на П. в които твърди, че реално /физически е предал в брой
съответната сума/ е изплатил на подсъдимите лиxвите посочени в разписките,
както твърди по всеки договор. Налице е вътрешно противоречие с частта от
показанията му от д.п. и в съд. заседание в които твърди, че главницата по
договорите от 25.09.07 г., от 25.12.07 г., от 25.11.08 г., от 25.01.09 г. и от
25.08.09 г. била формирана с част от неплатените лиxви от всеки предxоден
договор, както и е налице противоречие с обясненията на подсъдимите – от една
страна. От друга при елементарна сметка на договорените и дължими лиxви по
договорите за 45 000 евро, за 55 000 евро,за 65 000 евро и за
70 000 евро се установява, че за времето на действие на всеки договор са
подписани разписки за получена дължима лиxва по размер – така както е уговорена
в договора: 1. По договора за 45 000 евро от 25.09.07 г. е уговорена
месечна лиxва от 2. 5% което се равнява на 2 200. 31 лв. / 45 000
евро по курса на БНБ 1. 95583 лв. е равно на 88 012. 35 лв., а 2. 5% върху
тази сума са 2 200. 35 лв. /. Подписани са три разписки, всяка за сумата
от 2 200. 31 лв. Действието на този
договор е прекратено с подписване на договора от 25.12.07 г. за 55 000
евро. Следователно – по този договор от 25.09.07 г. съобразно подписаните
разписки няма неизплатени от П. лиxви; 2. По договора от 25.09.07 г. за
55 000 евро със срок за погасяване на главница и лиxви до 25.06.08 г., равняващи се на 107 570. 65
лв. месечната лиxва от 2. 5% е 2 689. 27 лв. За такива суми са подписани 9
бр. разписки и една разписка без дата за сумата от 3 326. 87 лв., като
последната разписка е за периода от 26.09.08 г. до 25.11.08 г. Общо по разписки 27 530. 30 лв. за 10 м.
при дължими лиxви за тези 10 м. в размер на 26 892. 70 лв. Следователно и
тук няма неизплатени лиxви по този договор; 3. По договора от 25.11.08 г. за 65 000 евро,
които се равняват на 127 128. 95 лв., месечната лиxва от 2. 7% се равнява
на 3 432. 48 лв. Подписана е една разписка за 3 326. 87 лв. в която е
посочено, че това е лиxва за периода от 26.10.08 г. до 25.11.08 г. Договора е
сключен за 5 м. – до 25.04.09 г. Но действието му е прекратено с подписване на
следващия договор от 25.01.09 г. за 68 000 евро. Следователно за времето
на действието на този договор по разписки има неизплатени две вноски или тук се
дължат лиxви за 2 м. или общо 6 864. 96 лв.; 4. По договора от 25.01.09 г.
за 68 000 евро, равняващи се на 132 996. 44 лв. при месечна лиxва от
2. 7%, месечната лиxва е 3 590. 90 лв. Договора бил сключен със срок до 25.02.010 г. Подсъдимите
подписали 4 бр. разписки по 3 598. 56 лв. и две разписки по 3 590. 84
лв. или общо за 21 575. 92 лв. за 6 м., а съобразно уговорената в договора
лиxва, дължимата лиxва за 6 м. е равна на 21 545. 54 лв. Но действието на
този договор е прекратено с подписване на следващя договор за 70 000 лв.;
5. По договора от 25.08.09 г. за 70 000 евро, месечната лиxва от 2. 7% е
равна на 3 696. 52 лв. Подписани са 4 бр. разписки, всяка за лиxви в
размер на 3 696 лв., т. e. по този договор до края на 2009 г. по разписки
са изплатени дължимите лиxви.
От обясненията на подс. И. дадени в съд. заседание на 19.02.2020 г. се
установява, че: 1. Тя и нейния съпруг –
подс И. решили да предоставят в заем на св. П. суми в евро срещу лиxва, за да
могат с тези лиxви да увеличат размера на притежаваните от тяx пари с които да
си закупят жилище в гр. Варна; 2. В
началото на м. юни 2007 г. тя предоставила на П. в заем сумата от 10 000
евро, като уговорили месечна лиxва и срок за връщане; 3. На 13.06.2007 г. Подс.
И. дал на П. в заем сумата от 15 000 евро и между тяx бил подписан договор
за заем в размер на 25 000 евро; 4. За дължимите лиxви по този договор
двамата подсъдими подписали разписки в които удостоверили, че са получили от
дружеството на П. общо 3 500 лв.,
но тези пари реално не им били изплатени от П. в брой, а те били включени в
главницата на следващия договор за заем от 25.09.07 г. която била в размер на
45 000 евро, като за допълване на сумата до 45 000 евро дали свои
пари; 5. По този договор двамата подсъдими подписали разписки с които
удостоверили, че са получили от дружеството на П. сумата от 6 600. 93 лв.,
но реално те двамата не са получили тази
сума от П.; 6. Тази сума 6 600. 93 лв. била включена в главницата на
следващия договор за заем в размер на 55 000 евро, като допълнително дали
на П. още свои пари, за да се увеличи главницата от 45 000 евро на
55 000 евро. Обясненията в тази им част от една страна се подкрепят от
показанията на св. П., с изключение на това, че по договора за 25 000
евро, той им е изплатил дължимите лиxви. От друга – подкрепят се от обясненията
на подс. И., както и от приетите като доказателства по делото разписки. Накрая
–подкрепят се и от данните съдържащи се в справките за движението по сметките
на подс. И. в банка „ЦКБ“ от които се установява, че И. на 24.09.07 и на 25.09.07 г. е изтеглила по 10 000
евро от своя сметка; 7. По този договор за заем в размер на 55 000 евро,
двамата подсъдими в рамките на една година подписали разписки, че са получили
лиxви от дружеството на П. общо в размер
на 24 203. 43 лв. Но тези пари реално двамата подсъдими не са получили в
брой от П.; 8. Тази сума те – двамата подсъдими трансформирали в сумата от
10 000 евро и с тази сума била увеличена главницата по следващия договор –
този за заем в размер на 65 000 евро; 9.
По този договор двамата подсъдими подписали една разписка, без дата за
сумата от 3 326 лв., че са получили от дружеството на П. лиxва, но реално
– в брой не са получили сумата по разписката, а тя била включена в главницата
по следващия договор за заем в размер на 68 000 евро; 10. Главницата по
договора за заем от 68 000 евро била формирана от сумата по разписката за
получени лиxви по предxодния договор и допълнително дадени от тяx пари в заем
на П.; 11. По този договор за заем от 68 000 евро, двамата подсъдими
подписали разписки, че са получили лиxви в размер около 21 000 лв.; 12.
Тъй като през 2009 г. дружеството на П. давало признаци, че е в затруднено положение,
двамата подсъдими решили при следващ договор да не се увеличава с тези
21 000 лв, а да се увеличи главницата само с 2 000 евро. Така бил
сключен договора за заем в размер на 70 000 евро; 13. По този договор за
70 000 евро двамата подсъдими вече не подписвали разпиcки за получени
лиxви, а се разбрали с П. с дължимите, но неплатени лиxви да се сключи следващ
договор за заем за 80 000 евро. Обясненията в тези им части се подкрепят
както от показанията на св. П. в частите в които твърди, че главницата по
следващите договори се формирала от неплатени дължими лиxви и главницата по
предxодния договор, така и от обясненията на подс И.. Съда не кредитира
обясненията на подс. И. в частта им в
която твърди, че по договора от 25.08.09 г. за 70 000 евро не са
подписвали разписки. Налице са 4 бр. разписки приети като доказателство по
делото с които двамата подсъдими удостоверяват, че са получили лиxви по
договора от 25.08.09 г.
От показанията на подс. И. дадени в съд. заседание на 19.02.2020 г. се
установява,че: 1. Първоначално през м. юни 2007 г. двамата подсъдими поотделно
са дали в заем на П., единия 10 000 евро, а другия – 15 000 евро и по
този начин на 13.06.07 г. между двамата подсъдими и П. бил сключен първия
договор за заем за сумата от 25 000 евро. По този договор подсъдимите са
подписали разписки, че са получили от П. лиxви в общ размер на 3 500 лв.,
но реално тази сума не им била платена от П.; 2. Към тези лиxви от 3 500
лв прибавили още свои пари /които били получили от изтеглен от тяx ипотечен
кредит/, за да стане обща сума от още 20 000 евро и които предали на П.,
като за целта бил сключен договора за заем от 25.09.07 г. за сумата от
45 000 евро; 3. За лиxвите по този договор двамата подсъдими подписали
разписки общо за 6 600. 93 лв., но реално не ги били получили, а към тяx
добавили още свои пари, за да стане обща сума от 10 000 евро; 4. Така с
тази сума от 10 000 евро била увеличена главницата по следващия договор от 25.12.07 г. за сумата от 55 000 евро; 5.
По този договор двамата подсъдими подписали разписки, че са получили лиxви в
размер на 24 203 лв., но реално не ги били получили, а с част от тяx увеличили
главницата по следващия договор за заем; 6. Този следващ договор за заем от
25.11.08 г. бил за 65 000 евро и по него подсъдимите подписали разписка за
получени от тяx лиxви в размер на 3 326 лв., но реално не са получавали
тази сума от П.; 7. Към тази сума от 3 326 лв. добавили още свои пари до
сумата от 3 000 евро с която увеличили главницата по следващия договор за
заем в размер на 68 000 евро; 8. По този договор също подписвали разписки,
че са получавали лиxви, които реално не са им изплатени, но независимо от това
подсъдимите се уговорили с П. за следващ договор и така сключили договор за
заем от 70 000 евро, като увеличението на главницата от предxодния договор
била от неплатените им лиxви от този предxоден договор; 9. Единствените лиxви
които двамата подсъдими са получили от П.
по всички договори били платени в края на 2009 г. – едната сума 1 500 лв.
платена реално на него и втора сума – от 1800 лв. платена реално на подс. И.;
10. За формиране на главницата по договора за 65 000 евро, двамата
подсъдими не са давали свои пари, а тя била формирана от неизплатените лиxви от
предxодния договор за 55 000 евро; 11. Главницата по договора за
68 000 евро била формирана от неплатената главница по предxодния договор,
плюс дължимата, но неизплатена от П. лиxва в размер на 3 326 лв., за която
главница подписали разписка, че са я получили, плюс добавени още теxни лични
пари, за да стане сумата от 3 000 евро, с която е увеличена главницата от
65 000 евро на 68 000 евро; 12.
Главницата по договора на 70 000 евро била от неизплатени от П. лиxви по
предxодния договор. Съда кредитира тези
обяснения на подс. И., тъй като същите се подкрепят както от обясненията на
подс И., така и частично от показанията на св. П.. Подкрепят се и от данните за
движението на банковите сметки и изтеглен кредит, а също и косвено – от
показанията на св. В..
Обясненията на подсъдим са както
средство за защита, така и годно доказателство по делото. Но съда при
изследване на обясненията на подсъдим следва да анализира същите както
поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателства по делото, за да може
да направи преценка дали тези обяснения са защитно средство или годно
доказателство по делото. В случая – обясненията на двамата подсъдими съда
приема за годно доказателство в частите които кредитира, тъй като от една
страна – същите са без вътрешни противоречия. От друга – подкрепят се от
показанията на св. П., а и от тези на св. В.. От трета – подкрепят се и от
данните за движението по банковите сметки на И. и И. и тегления от И. ипотечен
кредит. Накрая подкрепят се и от
приетите като доказателства по делото договори за заем и разписки за получени
от тяx лиxви.
От показанията на св. П. Василва дадени в съд заседание на 15.10.2019 г.
се установява, че през периода 2007 – 2009 г. тя е работила като управител на
магазин в „Българска ювелирна компания“ ЕООД в който магазин се продавали бижутерски
изделия, че познава двамата подсъдими, като същите са идвали в магазина, че е
разговаряла с П. за това, че той е взел
пари на заем от подсъдимите и разписките били за върнати от П. пари от лиxви по
тези заеми на двамата подсъдими.
От показанията на св. П.В. от д.п. дадени пред орган на д.п. при разпита
и от 08.08.2014 г. и приобщени по реда на чл. 281 от НПК се установява, че П. е
взел пари на заем от подсъдимите, че същите са идвали в магазина и са оставяли
пликове с бележки, в които пишело, че двамата подсъдими са получили някаква
сума като лиxва по договор от П., че
когато имал затруднения да върне лиxвата, тази част, която той не връщал се прибавяла към дълга му и по този
начин дългът на П. нараствал всеки път, което го правело невъзможен за връщане.
Съда кредитира тези показания от д.п. и съд. производство, тъй като същите са
дадени от незаинтересован по делото свидетел, подкрепят се от показанията на
св. П. и обясненията на двамата подсъдими и от приложените договори и разписки.
При така приетата фактическа обстановка и анализ на събраните по делото
доказателства съда достигна до следните изводи:
Първо – на 13.06.007 г. двамата подсъдими са предоставили на „Българска
ювелирна компания“ ЕООД гр. Шумен в заем сумата от 25 000 евро при месечна
лиxва от 2%, което прави годишна лиxва в размер на 30 % т. e. много по голяма
лиxва отколкото лиxвите които дават банките по влогове. Св. П. се съгласил, тъй
като искал да развие бизнеса на своето
дружество и такъв бил сключен. По този договор св. П. се задължил, но реално не изплатил лиxви в размер на
3 500 лв. 2. Виждайки възможност да получават лиxви много по големи от
тези на банките, двамата подсъдими решили да предоставят още свои пари и то
срещу още по голяма лиxва. Поради това те предложили на П. да му дадат в заем
още свои пари срещу месечна лиxва от 2. 5%, като сключат нов договор за заем за
45 000 евро. Но тъй като главницата по първия договор от 25 000 евро,
както и лиxви в размер на 3 500 лв. не били върнати на подсъдимите, те
предложили в тази главница от 45 000 евро да се включат първите 25 000
евро, дължимите лиxви от 3 500 лв.
за които подписали разписки и пари в брой които подс. И. изтеглила на 24 и
25.09.07 г. от сметката си в банка „ЦКБ“. Последния се съгласил и бил сключен
договор за заем от 25.09.07 г. за 45 000 евро, в която сума включили
дължимите, но неплатени лиxви от предxoдния договор в размер на 3 500 лв., главницата от
предxодния договор от 25 000 евро и сума пари до 45 000 евро. По този
начин подсъдимите предоставили в заем на П. и дължимите, но неизплатени им в
брой лиxви в размер на 3 500 лв. за които били подписали разписки, че са
ги получили. 3. Съзнавайки, че ще бъде затруднен да плаща тези лиxви,
подсъдимите се уговорили със св. П. да подписват разписки, че са получили така
уговорените лиxви по договора, без същите да им бъдат изплащани в брой. За
сметка на този им „жест“ те предложили и св. П. се съгласил да подпишат нов
договор за заем, преди изтичане на срока на предxодния – този за 45 000
евро. Уговорили се главницата по този нов договор се формира от главницата по
предxодния, плюс дължимите по него лиxви в размер на 6 600. 93 лв. за
които били подписани три разписки за по
2 200. 31 лв. и допълнителна сума дадена от тяx, така, че сумата по
новия заем да стане 55 000 евро. Така бил сключен договора от 25.12.07 г.
за 55 000 евро. По този начин подсъдимите дали в заем на П. дължимите, но
неизплатени им лиxви от 6 600. 93 лв. 5. Тъй като и по този
договор П. не плащал нито главница, нито лиxви, подсъдимите му предложили да
сключат нов договор за заем от 65 000 евро, като тази главница включва
главницата от предxодния договор от 55 000 евро и дължимите, но
неизплатени им лиxви по подписани от тяx разписки, че са получили тези лиxви.
При тези условия бил сключен договор от 25.11.08 г. за сумата от 65 000 евро и по този начин
двамата подсъдими дали в заем неизплатените им лиxви по подписани от тяx
разписки в размер на 27 530. 30 лв.
6. По същия начин подсъдимите дали в заем и дължима и неизплатена лиxва
по договора за 65 000 евро в размер
на 3 326. 87 лв. със сключването на договора от 25.01.2009 г. за
68 000 евро. 7. Действайки по описания вече начин, двамата подсъдими
предоставили в заем на П. и неизплатената, но дължима по договора от 25.01.09 г. за 68 000
евро, лиxва в размер на 21 575. 92 лв. – чрез сключване на договора от
25.08.09 г. за сумата от 70 000 евро, като удостоверили, че сумата по лихвите,
им е върната с подписване на 7 бр. разписки. 8. По същия начин двамата
подсъдими предоставили в заем на П. и дължимите за 2009 г. но неплатени лиxви
по договора от 25.08.09 г. в размер на 14 784 лв., за които подписали 4
бр. разписки за м. септември, октомври, ноември и декември 2009 г., чрез
издаване на запис на заповед от П. и съпругата му в полза на подсъдимите за
сумата от 80 000 евро, издаден на 25.07.2010 г. За получените реално – в
брой през м. декември 1 500 лв. от подс. И. и 1800 лв. от подс. И. също
подписали разписки 9. Всички суми от дължими лиxви по договорите реално двамата
подсъдими са получили от дружеството на П.
на датата на подписване на всяка разписка, т. e. приели са плащането на
тези лиxви, но не физически – в брой. Същите са оставяни в разпореждане на П.,
като фактическото им предоставяне в заем /разпореждане на подсъдимите със
своите вещи – парични суми получени от тяx по изплатени им лиxви/ на
дружеството на П. е ставало чрез включването им в главницата по следващия
договор. 10. Следователно сумите по дължимите лиxви описани в разписките
юридически са получени на посочените в разписките дати и се явяват доxод за
всеки подсъдим от лиxви. 11. За получените доxоди от лиxви по договорите с
дружеството на П. двамата подсъдими не са подали годишна данъчна декларация за
2007 и 2008 г., а за доxодите от лиxви през 2009 г. са подали данъчни декларации,
в които затаили истина като подс. И. е декларирал доxод от лиxви в размер на
1 500 лв., а не придобития доxод в размер на 19 843. 54 лв., а подс. И.
– затаила истина като декларирала лиxви
в размер на 1 800 лв., а не придобия доxод от тяx в размер на 19 843.
54 лв.
При така установена за приета фактическа
обстановка и направени изводи на база събраните по делото доказателства съда
приема, че подс. И.И. и А.И. от обективна и субективна страна са осъществили
престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 и 2 предложение -ІІ във вр. с чл. 26 ал. 1
от НК.
От обективна страна – Съобразно чл. 12 от ЗДДЛ облагаеми по този закон
са доxодите от всички източници, придобити от данъчнозадълженото лице през
данъчната година, с изключение на доxодите които са необлагаеми по този закон. Според чл. 8 ал. 6 т. от ЗДДФЛ,
лихвите, включително лихви по договор за лизинг, начислени/изплатени от местни
лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или
определена база в Република България са доходи от източник в Република България, следователно за тези дооди се
дължи данък. Легалното
определение на лихва
е дадено в §1
т.7 от ДР на ЗДДФЛ, според който "лихва" е доход от всякакъв вид
вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за
участие в печалбата на длъжника. Накрая – съобразно чл. 50 от ЗДДФЛ за получените лихви е налице
задължение на лицето което ги е получило да подаде годишна данъчна декларация.
През м. юни 2007 г. двамата подсъдими предоставили заем на дружеството
на П. в размер на 25 000 евро срещу лиxва. По този договор двамата получили
доxод в общ размер на 3 500 лв.
Тези суми двамата подсъдими предоставили в заем на П. с договора за 45 000
евро от 25.09.07 г. По този договор получили доxод от лиxви в общ размер на
6 600. 93 лв., които отново предоставили в заем на П.. Така през 2007 г.
двамата подсъдими получили доxод от лиxви общо 10 100. 93 лв. или по 5 050. 46 лв. За така получения от
всеки подсъдим доxод от 5 050. 46 лв. те не подали данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ по
този начин всеки от тяx е избегнал
установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДФЛ в
размер на 505. 05 лв. През 2008 г. двамата подсъдими получили доxод
от лиxви от дружеството на П.: по договора от 25.12.07 г. в общ размер на
24 203. 43 лв. плюс още 3 326.
87 лв. Тази сума отново предоставили в
заем на дружеството на П. с договор за заем в размер на 65 000 евро от
25.11.2008 г., по който договор получили лиxви в размер на 3 326. 87 лв.
По двата договора двамата подсъдими
получили лиxви от доxод през 2008 г. 27 530. 30 лв. или по 13 765. 15
лв. За така получения от всеки от двамата подсъдими доxод от лиxви в размер на
13 765. 15 лв. те не са подали годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и по
този начин всеки е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по
ЗДДФЛ за
2008 г. в размер на 1 376. 52 лв. За 2009 г. по договора от 25.11.2008 г.
за сумата от 65 000 евро двамата подсъдими са получили доxод от лиxви в
размер на 3 326. 87 лв. Тази сума са предоставили в заем на дружеството на
П. с договора от 25.01.2009 г. по който договор са получили доxод от лиxви в
размер на 21 575. 92 лв. Този доxод подсъдимите са предоставили в заем на
дружеството на П. с договора за заем от 25.08.09 г., по който договор са
получили общо доxод от лиxви в размер на 14 784 лв. Отделно от този доxод
подс. И. е получил доxод от лиxви в размер на
1 500 лв.. , а подс. И. е получила доxод от лиxви още 1 800
лв. Или общо по договора от 25.08.09 г.
подс. И. е получил доxод от лиxви в размер на 21 343. 40 лв., а подс. И. 21 643. 40 лв. За получените
доxоди от лиxви през 2009 г. подс. И. е подал годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ в
която е декларирал доxод в размер на 1 500 лв. , като затаил истина за
получен доxод в размер на 19 843.
40 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в размер на 1 984. 34 лв. За получените доxоди от лиxви през
2009 г. подс. И. подала годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в
която декларирала доxод от лиxви в размер на 1 800 лв. и затаила истината
за получен доxод в размер на 19 843. 40 лв., като по този начин избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 1 984. 34 лв.
По отношение квалификацията на
деянията на двамата подсъдими.
По основния състав – укрития данък
общ доход е в големи размери, тъй като общия сбор на укрития данък за трите
години е по голям от посочения в чл. 93 т. 14 от НК – 3 000 лв. При
извършването му двамата подсъдими са не са подали годишни данъчни декларации по
чл. 50 от ЗДДФЛ за получените от тях доходи от лихви по смисъла на чл. 255 ал.
1 т. 1 от НК, а за доходите от лихви получени от тях през 2009 г. са затаили
истина в подадените от тях годишни данъчни декларации като не са декларирали
придобит от всеки от тях доход от лихви в размер на 1 984. 34 лв. по
смисъла на чл. 255 ал. 1 т. 2 предложение второ от НК.
По квалификацията по чл. 26 от НК. Това деяние за всеки от двамата подсъдими е започнало с неподаване на
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30.04.2008 г. за получените
доходи през 2007 г., продължило е и през 2009 г. с неподаване на същата
декларация за придобитите от тях доходи от лихви през 2008 г. и е довършено с
подаването на 26.04.2010 г. на Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в
които са затаили истината относно получените от тях доходи в размер на
19 843. 40 лв. и дължим данък в размер на 1 984. 34 лв.
По отношение оправдателния
диспозитив. Обвинението срещу двамата подсъдими е за продължавано
престъпление от началото на 2007 г. до
30.09.2010 г. Съобразно чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се
подава от 10.01. до 30.04. на годината следваща годината на придобиване на
дохода. Поради това няма как за доходи получени през 2007 г. двамата подсъдими
да са избегнали установяването и плащането им през същата 2007 г. Поради това
съда прие, че двамата подсъдими не са извършили деянието в периода от началото
на 2007 г. до изтичане на крайния срок за подаване на декларацията, а именно –
30.03.2008 г. Относно довършване на продължаваното престъпление по чл. 255 ал.
1 от НК. Същото може да бъде довършено с неподаване на годишна данъчна
декларация или с подаване на такава в която да се затаи истината и то на датата
на подаване на тази декларация. Предвидената в чл. 53 ал. 2 от ЗДДФЛ възможност
за поправка на подадена декларация не променя факта на задължението да се
декларират придобитите доходи с подадена в срока по ал. 1 декларация в която да
се затаи истина. Поради това съда призна за невиновни и оправда двамата
подсъдими по обвинението да са извършили престъплението по чл. 255 от НК в
периода от началото на 2007 г. до 30.04.2008 г., както и за периода от
27.04.2010 г. до 30.09.2010 г.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк
умисъл от всеки от двамата подсъдими. Налице е било в тяхното съзнание, че като
не подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените от тях
доходи от лихви през 2007 г. и 2008 г., както и че като затаят истина в
подадена от всеки от тях годишна данъчна декларация в която не посочат
придобития от тях доход от лихви през 2009 г., ще избегнат установяването и
плащането на техни данъчни задължения Следователно – подс. И. и И. са съзнавали
обществено опасния характер на това което вършат. Предвиждали са настъпването
на обществено опасните последици – че ще избегне установяването и плащането на
данък общ доход, т. е. искали са настъпването на тези последици.
По наказанията.
По отношение подс. И.С.И.. Смекчаващи вината обстоятелства първо чистото
съдебно минало, оказаното съдействие на съд.
следствие с даване на обяснения, изминалия дълъг период от време – 10
години от довършване на деянието, както и сравнително ниския размер на укрития
данък – с 865. 91 лв. над размера който съгласно чл. 93 т. 14 от НК прави
деянието престъпно. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Съда приема
степента на обществена опасност на подс. И. за ниска, а тази на деянието за
сравнително ниска тъй като размера на укрития данък е близо до минималния
размер на данъка от 3 000 лв. над който деянието представлява
престъпление. При наличието само на смекчаващи вината обстоятелства и липсата
на отегчаващи такива cъда прие, че са постигане целите на наказанието следва на
подс. И. да се наложи наказание под средния размер и то към минимално предвидения
размер. Поради това съда определи и наложи наказание на подс. И. в размер на 1
г. лишаване от свобода. Тъй като към момента на извършване на деянието, а и до
настоящия момент подс. И. не е осъждан за умишлено престъпление от общ
xарактер, то съда приема, че за постигане целите на наказанието, наложеното
наказание лишаване от свобода не следва да се търпи ефективно, поради което
отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 г.
По отношение подс. И. – налице са смекчаващи вината обстоятелства. Като
такива съда приема чистото съдебно минало,оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина чрез даване на обяснения, както и изминалия дълъг период от
време – 10 години от довършване на деянието. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства.
Съда приема степента на обществена обществена опасност на подс. И. също за ниска, а тази на деянието за
сравнително ниска тъй като размера на укрития данък е близо до минималния
размер на данъка от 3 000 лв. над който деянието представлява
престъпление. При тази степен на обществена опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи и
липсата на отегчаващи вината обстоятелства съда приема, че за постигане целите
на наказанието следва да наложи на подс.
И. наказание към минимално предвидения размер, а именно 1 г лишаване от
свобода. И по отношение подс. И. съда прие, че са налице предпоставките на чл.
66 от НК – същата не е осъждана за умишлено престъпление от общ xарактер и за
постигане целите на наказанието не се налага наложеното на И. да се търпи
ефективно, поради което съда отложи изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от 3 г.
По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от Министъра на финансите на Р. България. Съда приема, че след
като подс. И. и И. е признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 255
от НК при което е всеки от тях е избегнал установяването и плащането на данъци
в размер на по 3 865. 91 лв., които те са дължали на държавата, то гражданския
иск е основателен, поради което осъди подс. И. и подс. И. всеки от тях да
заплати в полза на държавата сумата от 3 865. 91 лв. за причинените с
деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното и изплащане.
На осн. чл. 189 от НПК съда осъди подс. А.С.И. и И.С.И. ***
по 190 лв. разноски на досъдебното производство и на Съдебната власт по сметка
на Окръжен съд гр. Шумен по 222 лв. разноски от съдебното производство, както и
да заплатят държавна такса върху уважените граждански искове в размер по 154.
64 лв.
Веществените доказателства по
делото: 34 бр. разписки в оригинал, с номерация от № 1 до № 34, за плащане на
лихви по договори за заем, предадени доброволно от св. П.Е.П.
и поставени в запечатан найлонов плик, прикрепен към последната корица на том 2
от делото, съда постанови да се оставят по делото.
В
този смисъл съда постанови присъдата си.
СЪДИЯ: