Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/ 02.2020г.
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито
съдебно заседание, проведено на пети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ -мл.с.
при секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №921/2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по
въззивна жалба на Г.Т.Ч. ЕГН ********** срещу Решение
№104/09.01.2019г., постановено по гр.д. №244/2018г., с което е признато за
установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на М.А.Д., ЕГН **********, че ответниците Г.Т.Ч., ЕГН ********** и Т.Й.Ч.,
ЕГН ********** не са собственици на недвижим имот № 501.715 по ПНИ на местност
„Доброгледски лозя“, в землището на с. Доброглед, община Аксаково, с площ 600
кв.м. при граници и съседи: № 501.730 – двор на Х. П. Р.; № 501.714 – двор на В.
С. Г.; № 501.713 – двор на С. П. С.; № 501.1285 – двор на наследниците на Д. И.П.;
№ 501.2013 – улица Община Аксаково; № 501.1283 – двор на наследниците на Д. И.
П.. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно,
постановено в противоречие с материалните закони и
неправилно тълкуване на разпоредбата на §46 ПЗР на ЗСПЗЗ, необосновано, като не
е съобразено със събраните по делото доказателства и е постановено при
процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че от събраните по
делото доказателства се установява, че в резултат на стриктно изпълнена административна процедура с многократни
редакции на ЗСПЗЗ, той е закупил имота на законово основание. Счита, че са били
налице всички условия за да придобие собствеността на осн. пар. 4б ЗСПЗЗ, като
изводът на ВРС в обратния смисъл е неправилен. Излага, че в лесно достъпна в
интернет справка в НСИ е видно, че в периода 31.12.1997г. -31.12.2000г.
(предвид отрицателния прираст на населението) град Варна НЕ Е ИМАЛА население,
надхвърлящо 300 000 хиляди. В други случай, може би този факт не би имал
значение предвид динамиката на демографските промени страната и различни
социални и икономически показатели, но в случай, когато този фактор е определящ
при съобразяване строго ограниченията от закона за едно или друго признаване на
права, счита, че това има огромно значение и съдът е следвало да го съобрази.
По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства, при допуснати съществени
процесуални нарушения, като на негово място да бъде постановено друго, с което
предявеният срещу него отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, като бъде
прието, че Г. Т. Ч. и съпругата му Т.Ч.
са собственици на недвижим имот с № 501.715 м-ст „Доброгледски лозя"
землище на с.Доброглед, община Аксаковопо по отношение на М.А.Д., в качеството
му на наследник на Д. И. П., б.ж. на с.Игнатиево, община Аксаково, както и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции.
Пълномощникът на въззивника е депозирал писмена молба преди о.с.з., в която
излага, че поддържа жалбата си.
Въззивницата Т.Й.Ч.
не е изразила становище по основателността на жалбата.
Въззиваемата страна- М.А.Д., чрез депозирания
писмен отговор и в о.с.з., чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдяните от въззивника пороци. Излага, че първоинстанционният съд,
след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК. Излага, че в
хода на делото се доказва по безспорен начин, че не са били налице условията за
закупуване на земята по реда на §4б от ПЗР ЗСПЗЗ. Твърди, че ответниците не са
навели своевременно в хода на първоинстанционното производство твърдение, че
към момент на закупване на имота гр. Варна е бил с население под
300 000лв., нито са представили доказателства в тази връзка. От друга
страна счита, че това обстоятелство е и ирелевантно, тъй като съгласно
практиката на ВКС следва да се установи броят на жителите на гр. Варна към
датата на публикуване на разпоредбата на пар. 4б ЗСПЗЗ, а не към датата на
плащане на цената. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, както
и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по отрицателен установителен
иск, предявен от М.А.Д., ЕГН **********, срещу Г.Т.Ч., ЕГН ********** и Т.Й.Ч.,
ЕГН ********** за приемане за установено между страните, че ответниците не са
собственици на недвижим имот № 501.715 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя“,
в землището на с. Доброглед, община Аксаково, с площ 600 кв.м. на осн. чл. 124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че в
качеството му на наследник на Д. И. П., с решение № 12250/19.08.1996 г. на ПК – Аксаково, му
е възстановено правото на собственост върху нива в землището на с. Доброглед с
площ 8 дка, местност „Е-горчива чешма“ без посочени граници по решение,
попадаща в терен по § 4 от ЗСПЗЗ. Излага, че по помощния кадастрален план към ПНИ
отреден и записан на наследниците на Панайотов е стар имот №138, който попада
по ПНИ в местност „Доброгледски лозя“ и
в новообразуван имот 501.175 с цялата си площ от 600 кв.м. Ищецът твърди, че
недвижим имот № 501.175 е записан на ответниците, които обаче не са собственици
на същия, тъй като не им е било предоставено валидно право на ползване, а дори
и да им е било предоставено, те не са имали право да закупят предоставения им
за ползване имот, тъй като не е отговарял нито на изискванията на § 4а, нито на
§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения, и след като бъде установена
идентичността между двата имота, ищецът
моли за уважаване на исковата претенция, като бъде прието за установено между
страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот № 501.715 по ПНИ на местност
„Доброгледски лозя“, в землището на с. Доброглед.
Ответниците,
чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, и в о.с.з. чрез
пълномощника си оспорват така предявения иск.
Твърдят, че имотът е придобит от тях на основание
§4 от ЗСПЗЗ чрез трансформация на правото на ползване в право на собственост,
като към момента на изкупуването и действащата тогава редакция на закона, са
били налице необходимите предпоставки за изпълнение на процедурата по
изкупуването. Излагат, че въз основа на
удостоверение №2078/11.12.1989 на ИК на Общински народен съвет Аксаково,
съгласно Постановление № 26 на МС и на Отечествения фронт от 1987г. и решение
№3/20.02.1978г. на ИК на ОбНС Аксаково, на Г.Т.Ч. и съпругата му е предоставено
правото на ползване върху земеделска земя за земеделско ползване, находяща се в
землището на с. Доброглед, парцел 715 при граници: парцели 712, 713, 714, 716 и
път. Твърдят, че на 26.02.1997 г. подали молба до кмета на Община Аксаково за
закупуване на отреденото място, но получили отказ, който бил отменен с решение
на Окръжен съд- Варна. Излагат, че им било издадено удостоверение №
3723/23.02.1999г. от Община Аксаково, от което е видно, че са придобили и
закупили представеното място, находящо се в землището на с. Доброглед,
представляващо имот № 715 за сумата от 20790 лева. След заплащането на сумата
се снабдили с нотариален акт № 3, том 3, рег. № 4045, дело № 393 от 1999г.,
поради което и считат, че на основание извършената покупка на 14.10.1998г. са
придобили процесния имот, който понастоящем обработват. Твърдят, че имотът се
намира и на повече от 10 км. от крайбрежната ивица, и правото им на собственост
е възникнало, тъй като са били налице условията за трансформиране на ползването
на поземления имот в такова за изкупуване на същия по реда на § 4б от ЗСПЗЗ. В
условие на евентуалност твърдят, че са станали собственици и въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като и до настоящия момент
владеят имота непрекъснато и необезпокоявано от трети лица. Считат, че
реституционната процедура спрямо ищеца е приключила с оглед постановеното
позитивно решение на ПК преди 1997г., поради което за тях давността е започвала
да тече от 1997 г. и са придобили имота на основание давностно владение повече
от 10 години, считано от момента на предоставяне на имота за ползване от 1989
г., респ. закупуването му 1998 г. до настоящия момент. По изложените
съображения считат, че предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е
неоснователен и молят да бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени направените
разноски.
Настоящото производство е въззивно, поради което
съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
От приетото решение №12250/19.09.1996г., издадено от Поземлена комисия
-община Аксаково се установява, че на наследниците на Д. И. П. са възстановени няколко недвижими имота, в
съществуващи стари реални граници, сред които е и нива от 8.000 дка, пета
категория, находяща се в терен по параграф 4 на с. Доброглед в местността
Е-горчива чешма.
Между
страните липсва спор, а и от представеното удостоверение за наследници,
издадено от Община Аксаково, е видно, че ищецът М.А.Д. е един от наследниците
на Д. И. П.
Като писмено доказателство по делото е прието
удостоверение № 2078/11.12.1989г., от което се установява, че на Г.Т.Ч. е
предоставено правото на ползване на земеделска земя в размер на 700 кв.м.,
находяща се в землището на с. Доброглед, район 2-ри, парцел № 715 по парцеларен
план при граници – ползуватели п. 712, п.713, п. 714, п. 714, п. 730 и път.
От писмо с изх. №СС–94–Т/20/26.02.1997г. на кмета на
Община Аксаково, се установява, че на Г.Ч. не му се предоставя правото да
закупи земеделска земя, тъй като срокът съгласно § 4 ЗСПЗЗ е бил до
30.09.1995г.
С решение от 05.05.1998г.,
постановено по гр. дело №266/1997г. по описа на ВОС, е отменен отказа на кмета
на община Аксаково да признае правата на Г.Т.Ч. за закупуване на земеделска
земя в местността Доброглед, като е задължен кметът на община Аксаково да
изпълни процедурата за закупуване от Г.Т.Ч. на 700 кв.м. земя, находяща се в
землището на с. Доброглед при определена оценка в размер на 20 790 лева.
От прието удостоверение №3723/23.02.1999г., издадено
от Община Аксаково, се установява, че Г.Т.Ч. е придобил право и закупил
предоставеното му по ПМС място, находящо се в местността „Доброглед“ в
землището на с. Доброглед, представляващо имот № 715 за сумата от 20 790 лева.
Видно от уведомително писмо № 1024/14.10.1998г., на същата дата е била
заплатена сумата от 20 790 лева за закупуването на земята.
От КНА №3, том 3, рег. № 4045, дело № 393/27.10.1999г.
се установява, че на основание чл. 483 ГПК Г.Т.Ч. е признат за собственик на
парцел, земеделска земя, находяща се в местност „Доброглед“ в землището на с.
Доброглед, район Втори, община Аксаково, област Варна, с площ 700 кв.м.,
категория на земята – четвърта, съставляваща имот с пл. № 715, при граници път
и имоти № 716, 730, 714, 713 и 712.
От приетата скица №87-135/09.02.2018
г. относно НИ №501.715 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя“, с. Доброглед е
видно, че имотът е записан на Г.Т.Ч. и е с площ 600 кв.м. като границите на
имота са следните: № 501.730 – двор на Х. П. Р.; № 501.714
– двор на В. С. Г.; № 501.713 – двор на С. П. С.; № 501.1285
– двор на наследниците на Д. И. П.; № 501.2013
– улица Община Аксаково; № 501.1283 – двор на наследниците на Д. И. П.
По делото липсва спор, че ответниците Г.Т.Ч. и Т.Й.Ч.
са сключили граждански брак на 24.08.1967 г.
От заключението на изслушаната в о.с.з., проведено
на 14.09.2018г., СТЕ, се установява, че процесният имот 715 с площ 600 кв.м. по ПНИ 2016г. попада в границите на
стар ПИ – 138, като е разположен приблизително в средната му част като площта
на препокриване между тези два имота е 600 кв.м., т.е. цялата площ на
новообразувания имот. Поземлен имот №138 е собственост на наследниците на Д. И. П. на основание решение № 12250/19.09.1996 г. на ПК –
Аксаково. Имот №715 по ПНИ отстои на около 13 100 м. от центъра на град
Варна и на около 14 250 м. от морската брегова ивица. Към годината на
коопериране на земеделските земи в землището на с. Доброглед и респективно
преди това – за територията на сегашното с.о. „Доброгледски лозя“ все още не е
бил изработен кадастрален план, по който да е можело да се индивидуализират
старите имоти на бившите собственици. Помощният кадастрален план, послужил за
основа при създаване на кадастралния план е бил изработен и приет едва през
2013г. Местност „Горчивата чешма“ не е преименувана. Същата към 1996 г. е била
включена в окрупнената м. „Старите лозя“, а понастоящем се ситуира в
обединенатата местност „Доброгледски лозя“ и респективно съответства на нея.
ПНИ на с.о. „Доброгледски лозя“ е изработен и одобрен със заповед № РД – 16 –
7706 – 67/04.04.2016 г.
От заключението на допълнителната СТЕ, приета в
о.с.з., проведено на 26.10.2018г., се установява, че в обединената местност
„Старите лозя“ влизат 33 малки местности, между които и „Горчивата чешма“.
Възстановената собственост върху 8 дка нива по т.2 от Решение №
12250/19.09.1996 г. на ПК – Аксаково съответства на стар имот № 138 от Помощния
кадастрален план на с.о. „Доброгледски лозя“. Възстановената на наследниците на
Димитър Иванов Панайотов собственост върху нива от 8 дка, намираща се в терен
по § 4 на с. Доброглед в м. „Горчива чешма“ по т.2 от решение №
12250/19.09.1996 г. на ПК – Аксаково е била внесена в ТКЗС към 1958 г.
В о.с.з., проведено на 26.10.2018г. са разпитани
водените от страните свидетели: А. А. А.; И.В.Ц. и В. С. Г.
Свидетелят А. А. А. познава
страните по делото, тъй като живеят в един и същ блок. Знае, че ответниците
имат земя в с. Доброглед-около 600-800 кв.м., в която има лозови и овощни
насаждения, и кладенец. Знае, че те притежават имота от 1978-1979 г., тъй като
през 1979-1980 г. са ходили да работят и да почистват мястото. то е оградено с
мрежа с бетонни колчета, а един от съседите е М.П.. Свидетелят е ходил за последно в имота през 2008г.
Според него, Г.Ч. ходи в имота на седмица/две, тъй като когато го вижда с чанта
го пита откъде идва. Не знае дали Т.Ч. посещава имота. Знае, че когато е бил
получен от ответника, имотът е бил празен, а насажденията са сети от него в
последствие.
От разпита на свидетеля Цветков, който живее в един и
същ блок със страните в производството,
се установява, че ответниците имат имот в Доброглед, който им е даден с постановление.
В него няма изградена постройка, а има само лозе и овощна градина – насети са
ябълки, череши и кайсии. Свидетелят също има имот в Доброглед, който посещава
на 10-15 дни. Когато е там, минава да види и имота на ответниците, но те не са
там. Процесният имот бил ограден с телена мрежа и бетонни стълбове. Съседи на
същия са П. и В. Д.. Свидетелят последно е ходил в имота миналата година и не знае
какво е сегашното му състояние. Посочва, че ответниците нямат възможност да
ходят много и затова ходят на двадесет дни, на месеца веднъж.
Свидетелят В. Г., който познава М.Д. и Г.Ч., посочва, че неговият имот е съседен на този
на Ч. като последният е непроходим към настоящия момент. Знае, че в имота преди
е имало лозе и овощни дървета, които са били в сравнително добро състояние, но
сега всичко е диво. Свидетелят посочва, че от последните четири години живее
постоянно в имота си, като преди това го е посещавал често. Относно процесния
имот споделя, че от 1978 г. Г.Ч. работи това място като през 80-те години е
станало лозе. Обработван е имота до 1993 г., но от 1996-1998 г. не го е виждал
повече в имота.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Всяка
страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от
това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.
Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от
ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи
само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.
По
настоящото дело, ищецът обосновава правния си интерес с решение
№12250/19.09.1996 г. на ПК Аксаково,
с което на наследниците на Димитър Панайотов, е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху земеделски земи, включително и земеделска земя, находяща се в
местност „Доброглед“ в землището на с. Доброглед, район Втори, община Аксаково,
област Варна, с площ 700 кв.м., категория на земята – четвърта, съставляваща
имот с ПИ №138, която е изкупена по реда на §4 от ЗСПЗЗ, въз основа на
постановеното съд. решение от ответната страна.
Възстановяването на земята е
извършено с решението на ПК по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ т.е. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници, тъй като е постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/99 г. То има конститутивно действие и легитимира
лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими
имоти, но до приключване на реституционното производство бившите собственици на
земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на
владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти.
Тъй като материалноправната им легитимация на собственици формално е
предпоставена от влязъл в сила позитивен реституционен акт, преди приключване
на административната процедура по възстановяване на собствеността те не могат
да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за
собственост или ревандикационен иск, чрез който да спрат течението на
придобивната давност.
Налице е многобройна и безпротиворечива съдебна практика, че отрицателният
установителен иск е допустимо правно средство за защита при конкуренция на
права между бивши собственици и ползватели спрямо имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правната възможност за неговото
предявяване произтича от разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразно която може да бъде изменен
влезлият в сила план на новообразуваните имоти след разрешаване на възникналия
спор за материално право. Отрицателен
установителен иск е
допустим, тъй като ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от
ответниците. Ако се стигне до извод, че признатият за възстановяване имот не е
бил придобит от ползвателите преди влизане в сила на плана на новообразуваните
имоти, то би било необходимо издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване,
съответно за придобиване на право на собственост. Такава заповед безспорно няма
издадена в полза на ищеца, предвид което е налице правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск.
Како
беше посочено по-горе, при така предявеният иск – отрицателен установителен за
собственост, ищецът следва да установи само наличието на правен интерес, докато
ответниците следва да установят по пътя на пълното и главно доказване
принадлежността на правото си на собственост на твърдяното придобивно
основание.
Доколкото
между страните липсва спор, че процесният имот попада в терен по параграф 4 от
ЗСПЗЗ, като в него не е съществувала постройка към 1 март 1991г., то
твърдението на ответниците е, че са придобили правото да го закупят по реда
на параграф 4б ЗСПЗЗ.
Предвид
което в тяхна тежест е да установят както, че са били налице всички
предпоставки за придобиването на имота по реда на пар 4б, така и, че са изпълнили
всичко необходимо във връзка със закупуването на имота.
Съгласно разпоредбата на пар. 4б ЗСПЗЗ към момента на приемането ѝ и
публикуването ѝ в ДВ, бр. 28 от
1992 г., се възстановява правото на
собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те
представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или
ако земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи
ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км за градовете с население над 300 хил.
жители или на 10 км. от крайбрежната морска ивица.
Следва
да се отбележи, че наличието на решение на ВОС, постановено по адм. дело
№266/1997г. по описа на ВОС, с което на Г.Т.Ч. е признато правото да изкупи
предоставения му за ползване имот, определена е оценката на същия и е задължен
кмета на общината да изпълни процедурата по пар. 4 и сл. ПЗР е
непротивопоставимо на лицата, на които е признато правото на възстановяване на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, които не са участвали в производството по
обжалване на административния акт. Предвид което ответниците следва да
ангажират доказателства в подкрепа на твърдението, че са били налице на всички
обстоятелства, изискуеми се от § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на
собственост.
В
тази връзка, с оглед събраните в хода на делото доказателства, се установява,
че на Г.Т.Ч. е предоставено по реда на
ПМС № 76/1981г. право на ползване върху земеделска земя от 700 кв.м., находяща се в землището на
с. Доброглед, район 2-ри, парцел № 715 по парцеларен план при граници –
ползуватели п. 712, п.713, п. 714, п. 714, п. 730 и път, попадащ с цялата си
площ от 600 кв.м. по ПНИ 2016г. в границите на стар ПИ №138 от Помощния кадастрален план на с.о.
„Доброгледски лозя“, идентичен с новообразуван имот №501.715 по ПНИ на местност
„Доброгледски лозя“. Т.е. установява се, че процесният имот е бил предоставен
за ползване на ответната страна на основание акт, посочен в пар. 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, както и че предоставената за ползване земеделска земя към момента на
изкупуването е била единствена такава за него и семейството му.
Установява
се също, от приетото удостоверение, че на 14.10.1998г., Г.Ч. е заплатил сумата
от 20 790 лева, представляваща стойността на имота, определена по
съответния ред.
За
да може да бъде придобита земеделска земя по реда на пар. 4б ЗСПЗЗ следва да
липсват и пречките за това, установени в същата разпоредба, а именно: земята да не е на по-малко от 30 км
за градовете с население над 300 хил.
жители или на 10 км. от крайбрежната морска ивица.
Още
с доклада на предявения иск е указано, че в тежест на ответниците е да
установят при условията на пълно и главно доказване, че е осъществен
фактическия състав на придобиването по реда на пар. 4 ЗСПЗЗ.
От
заключението на СТЕ се установява, че
процесният имот отстои на 14 250 м. от крайбрежната морска ивица и
на 13 100 м. от центъра на град Варна.
Досежно
броят на жителите на гр. Варна, настоящият състав намира, че релевантен е
моментът на приемането на закона, а не моментът, към който се е завършил
фактическия състав по изкупуването. Логично е законодателят да е съобразил
броят на населението в големите градове на Р България към датата на приемане на
пар. 4б ЗСПЗЗ, където е бил определен и срок, в който правото на изкупуване да
бъде упражнено. Ако се приеме, че броят на жителите следва да се съобрази към
момента, в който всеки от правоимащите заплаща цената, то би се стигнало да
превратно тълкуване на волята на
законодателя, тъй като броят на жителите варира и по такъв начин в течение на
времето биха се променили критериите, приложими по отношение на една и съща възможност.
Според
статистическите данни, общоизвестни и общо-достъпни за страните и съда, при
преброяването, извършено през 1991г. броят на населението на гр. Варна е бил
316 231 жители, а през 1993г. – 307 200 жители.
Предвид
изложеното и с оглед наличните по делото данни, съдът намира, че към
1992г. гр. Варна е бил с население около
316 231лв. по данни от последното извършено към онзи момент преброяване/,
с оглед на което счита, че ответникът не е могъл да придобие процесния имот по
реда на пар. 4б ЗСПЗЗ, тъй като последният се е намирал на разстояние по-малко
от 30 км. от град с население над 300 000 жители.
Доколкото
по делото не се установи ответниците да са придобили процесния имот чрез
упражнено на право на изкупуване на осн. пар. 4б ЗСПЗЗ, то следва да се
разгледа възражението им за придобиване на имота по давност.
За да се придобие правото на собственост по давностно владение, позоваващия се на
него/ответниците/, следва да установи, чрез пълно и главно доказване наличието
на всички елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС.
Тъй като се касае за земеделска земя, за която е
безспорно установено, че попада в терен по параграф 4 ЗСПЗЗ, следва да се има
предвид следното:
Съгласно константата съдебна
практика /решение №288/18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2058/2013 г., I г. о., ГК/
възстановяването
на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ настъпва
след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му
административна процедура. Тя приключва с постановяване на решение на
общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение
по чл. 27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на
собствеността е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в нови
граници с план за земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху земеделски
земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ бр.
68/99 г. Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират
лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими
имоти. До приключване на реституционното производство бившите собственици на
земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на
владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти.
Това разбиране е в основата на трайно установената практика на ВКС, с която се
приема, че началният момент на придобивната давност за имоти, за които към
момента на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /22.11.1997 г./ реституционното производство по ЗСПЗЗ
не е приключило, съвпада с датата на постановяване на административния акт за
възстановяване на имота. В хипотезата на възстановяване на собственост върху
земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният
момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция
собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване
на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е
необходимо издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато
правото на собственост е било възстановено с решение на ПК, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. или правото на
ползване е било трансформирано при условията на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост по реда и в сроковете по § 5 /изм./ ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР на ПМС № 121/25.07.1997 г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ или § 61 и 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици,
съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който
произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на
плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права.
В тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на влизане в
сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват
границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно
възстановено, т. е. индивидуализира се обекта на собственост като конкретна
вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението
за възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от
ползвателите, да породи конститутивно действие.
В настоящия
случай, нивата от 8 дка, в очертанията на която влиза процесния имот №501.715
по ПНИ е възстановена с решение
№12250/19.08.96г. на ПК –Аксаково съгласно чл. 14, ал. 1 , т.3 ЗСПЗЗ преди
изменението в ДВ бр. 68/99 г. Следователно, юридическият състав, от който
произтича правото на собственост на ищцата е бил завършен преди влизане в сила
на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите
права. В тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на
влизане в сила на ПНИ, тъй като именно с него се установяват границите на
имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно
възстановено, т. е. индивидуализира се обекта на собственост като конкретна
вещ, върху която това право може да бъде упражнявано.
Предвид изложеното, и доколкото ПНИ за С.О.
„Доброгледски лозя“, община Аксаково, в която се намира процесния НИ №501.715 е
одобрен със заповед на областния управител на област Варна №РД
-16-7706-67/04.04.2016г. то придобивна давност в полза на ответниците би могла
да започне да тече именно от тази дата -04.04.2016г., тъй като с одобряването
на ПНИ имотът е в достатъчна степен индивидуализиран.
Доколкото от тази дата до предявяването на иска-
05.01.2018г. не е изминал предвидения в закона 10 годишен период, то не е
налице възможност имотът да е бил придобит в резултат на давностно владение.
Тъй като не се установява
наличието на предвидените в чл.79 ЗС предпоставки за придобиване правото на
собственост върху процесния имот от ответниците, последните не се легитимират
като собственици, на твърдяното придобивно основание.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че предявеният от М.Д.
отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи, като бъде
признато за установено между страните, че ответниците не са собственици на новообразуван имот №501.715 по ПНИ на СО
„Доброгледски лозя“.
Предвид
съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид
изхода от спора, въззивниците следва да заплатят на въззиваемия сумата от
515.00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ВОДИМ
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №104/09.01.2019 год., постановено по гр. дело №244/2018 год. по описа
ВРС, 12-ти състав.
ОСЪЖДА
Г.Т.Ч., ЕГН ********** и Т.Й.Ч., ЕГН
********** *** да заплатят на М.А.Д., ЕГН **********, с адрес: с. Доброглед, сумата от 515.00 /петстотин
и петнадесет/ лева, на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.