№ 637
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500619 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на В. Т. П. срещу
разпореждане от №699/27.06.22 г., постановено по гр. д. № 1699/2021 г. на
РС- Ботевград, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателката, за връщане на внесената от нея държавна такса по гр. д.
№1699/21 г. по описа на съда.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно.
Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на ново, с което
да бъде върната внесената от нея държавна такса по гр. д. №1699/21 г. по
описа на РС- Ботевград, в размер на 118, 60 лева.
Настоящият съдебен състав приема жалбата за допустима, подадена от
лице, което разполага с правен интерес от обжалване й, в законоустановения
срок. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата по делото, като съобрази
и аргументите по жалбата, намира следното:
Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова
молба, подадена от В. Т. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал.1 ЗЗД и заявен петитум за обявяване на нищожност на договор за покупко-
продажба на 1/2 идеална част от УПИ, ведно с построена в имота едноетажна
масивна жилищна сграда, сключен между Х.А.К.- продавач и М.Ц.М.-
купувач. Ищцата е посочила, че е собственик на останалата 1/ 2 идеална част
от УПИ, като е посочила, че продажбата е извършена без необходимите
строителни книжа, поради което сделката се явява изповядана в противоречие
със закона.
По тази молба е внесена с преводно нареждане от 05.12.2021 г., сумата от
1
118.60 лева, с посочено основание за превода „държавна такса по гр. дело
1699/21 г.“.
С определение от 13.01.2021 г. първоинстанционният съд е върнал
исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, като е
прекратил производството по делото.
Определението е влязло в сила на 28.05.2022 г., като с молба от 01.06.22
г., ищцата е поискала да й бъде върната сумата 118, 60 лева като недължимо
платена.
Първоинстанционният съд е намерил, че не са налице законовите
предпоставки за удолетворяване на молбата, като с обжалваното в настоящето
производство разпореждане е оставил искането й без уважение. Посочил е, че
преценката за дължимостта на таксата се прави към момента на отправяне на
искането, а последващите действия на съда и страните и обстоятелството,
дали искането е разгледано, нямат отношение към този въпрос.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания съдебен акт на
районния съд е правилен, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, б.“а“ ЗДТ, държавната такса се заплаща
за искови молби, тоест основание за заплащане на държавна такса е
предявяването на иск чрез подаване на искова молба до съда, а не извършване
на определено съдопроизводствено действие от страна на съда. Внасянето на
съответната държавна такса е абсолютна процесуална предпоставка за
образуване на валидно исково производство, независимо от неговия изход.
Съгласно нормата на чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се
връщат недължимо платените държавни такси. По въпроса кога държавната
такса е недължимо внесена по смисъла на тази законова разпоредба и
условията за връщане на внесена държавна такса е създадена
непротиворечива съдебна практика. С нея се приемат като недължими
таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано
или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от
заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите
следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице
основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ. В настоящия случай не е налице
нито една от посочените хипотези.
В случая държавната такса е била внесена по иска за сумата от 118, 60
лева, като същата е била дължима към момента на отправяне на искането, а
обстоятелството, че впоследствие делото е прекратено, в резултат на
бездействие от страна на ищеца, изразяващо се в неотстраняване на
нередовностите в исковата молба, не е от значение за дължимостта или
2
недължимостта на таксата.
Ето защо не е налице предвидено в закона основание за връщане на
държавна такса на страната, поради което молбата като неоснователна
правилно е била отхвърлена.
Обжалваното разпореждане на районния съд, като правилно следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Т. П., подадена срещу
разпореждане от №699/27.06.22 г., постановено по гр. д. № 1699/2021 г. на
РС- Ботевград, с което е оставено без уважение искането й за връщане на
внесената от нея държавна такса по гр. д. №1699/21 г. по описа на РС-
Ботевград.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд,
с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3