№ 1
гр. Стара Загора, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Диана Д. И.
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901453 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба ,предявена от М. М. М.,
ЕГН ********** и С. М. М.В, ЕГН ***, и двамата с постоянен адрес: гр.С.З.,
ул.***, чрез адвокат И. П. - АК С.З. против: З. АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С. Район ***, представлявано от изпълнителните
директори - Б.Г.И. и Ж.С.К..
В исковата молба се посочва, че ищците са двама братя на Д. М.а М.а,
ЕГН **********, починала на 02.09.2020г. в Република Р. вследствие на
автомобилна катастрофа, като виновен е водачът на автомобила - А. Ю. Ю.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.И., обл.В.. След извършено от тяхна
страна запитване до Прокуратурата на Република Р., се установява, че във
връзка със извършеното ПТП е образувано наказателно дело №520/Р/2021г.
по повод настъпилото на 02.09.2020г. ПТП, автомагистрала А1 ***, в участък
388, в резултат на което е починало лицето Д. М.а М.а, която е сестра на
ищците по настоящото дело.
Сочат, че установили, че микробусът с марка Опел, рег.№РР9098 ВК,
управляван от А. Ю. Ю. е застрахован в ответното дружество, за което
предявили претенция за щета №0801-00521/2020-01. Образувана е преписка
със същия номер, по която получили отказ №4579/09.11.2020г. и писмо изх.
№323/19.01.2021г. В Република Р. е образувано наказателно дело
1
№520/Р/2021г. в Прокуратурата в Областен съд Х., за което представят
заверен легализиран препис от цялата документация по воденото досъдебно
производство.
Посочват, че още преди години и преди злополучната катастрофа на
02.09.2020г., в лятото на 2020г. сестра им дошла у дома им и заявила, че
заминава за Г., оставила в къщи детето си и те като семейство поели грижите
за детето й. Поради тази причина подали молба за учредяване на
настойничество на детето по реда на чл.153, ал.1 от СК на детето - Д.Д. М.а,
ЕГН ********** от името на първия от ищците - М. М. М., за което
представят доказателства. От тогава до настоящия момент първия от тях
заедно с неговата съпруга се грижил за детето и връзката с майката била
изключително силна.
Сочат, че те двамата като нейни братя имали силна привързаност към нея,
били изключително близки и много трудно преодоляват нейната загуба.
Затова се наложило да потърсят медицинска помощ, тъй като чисто
психически трудно преодолявали загубата й. Те поели всички разходи по
транспортирането й от Република Р.. Всички документи, които прилагат са
легализирани и преведени благодарение на М. М. М., като същият поел
всички разходи за транспортиране от Република Р., както и за погребение.
Твърдят, че връзката между починалата и нейните роднини е била
изключително тясна. Загубата от смъртта е изключително тежка, тъй като те
до последно са се грижили дори и за детето й, като си оказвали всякаква
помощ материална и духовна.
В исковата молба се сочи, че съобразно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, поради което
ответникът е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на ищеца
със своето противоправно деяние.
Посочва се, че съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Твърди се, че понесените от ищците имуществени и неимуществени вреди в
резултат от смъртта на сестра им възлизат в размер на сумата от за всеки един
от двамата братя по 50 000лв.
Считат за безспорно, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и
се оценяват по-високо. Паричното обезщетение разбира се, не може да
2
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването
на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира
страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на
неблагоприятните последици от смъртта на наследодателя на ищците.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление. Вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на
водача на увреждащия автомобил А. Ю. Ю., а за причинените от него вреди
отговоря ответникът по делото. Предявеният иск е съобразен от една страна с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от смъртта на пострадалия от ПТП-то, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020год. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда да осъди ответника ЗАД „Д.” АД, гр.С. да заплати на ищците М.
М. М. и С. М. М. обезщетение в размер на 50 000лв. /петдесет хиляди лева/ за
всеки един от тях поотделно, или в общ размер на 100 000лв. /сто хиляди
лева/, за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на смъртта на сестра им - Д. М.а М.а в резултат
на процесното ПТП, извършено в Република Р. на 02.09.2020г.
Претендира се законната лихва върху сумите, считано от 02.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумите. Евентуално претендират законната
лихва върху сумите от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие - 21.10.2020г.
Претендират направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като молят съда да счита настоящата молба
за списък на разноски.
Ищците са депозирали уточняваща молба, в която правят уточнения и
допълнения относно механизма на процесното ПТП, както и наличието на
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Посочват, че по настоящото дело са представили всички документи по
воденото досъдебно производство в Република Р. и образуваното наказателно
дело № 520/Р/202г. в Областен съд - Х., Република Р..
Сочат, че на 02.09.2020г. около 12:22 часа полицейските служители в Р Р.,
3
Автомагистрала - А1 *** са били сезирани от Диспечерската служба на
Бюрото, че на автомагистрала А1 ***, в лентата на еднопосочното движение,
извън населеното място - Илия, е настъпило пътно транспортно
произшествие, в следствие на което са били причинени телесни повреди на
множество пътници, като пътничката - Д. М.а - която е сестра на ищците е
починала на място. Видно от представения протокол за ПТП, както и
постановлението за привличане на обвиняем и постановление за образуване
на досъдебно производство се установява, че в същия ден, около 12:20 часа
лицето Ю. Ю. А., български гражданин, докато е управлявал композиция
състояща се от автомобил марка Опел Виваро /8 плюс 1/ рег.№РР9098 ВК и
ремарке марка Тема с рег.№Е5463ЕЕ по лентата на автомагистрала А С. - Д.,
от гр.Д. към град А., по пътна лента №1, като е бил в уморено състояние зад
волана, е бил заспал, и по този начин загубил контрол върху посоката на
движение, в резултат на което автокомпозицията е започнала да се носи по
пътното платно и е навлязла в пътна лента №2, и се удря в дясната мантинела
и преобръща надясно като е останал неподвижно, отчасти върху аварийната
лента и отчасти върху пътна лента №1. Водачът Ю. Ю. бил тестван за
алкохол, но резултатът бил отрицателен. В резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е настъпила смъртта на Д. М.а - сестра на
ищците.
Твърдят, че видно от съдебно-медицинското заключение, чийто заверен и
легализиран превод прилагат - смъртта на Д. М.а е била мъчителна. Тя се е
дължала на последователни вътрешни кръвоизливи, поливисцерални
разкъсвания и множество фрактури в рамките на политравма. Между
травматичните лезии и смъртта съществува пряка причинно следствена
връзка.
Сочат, че във връзка с извършеното ПТП с постановление от 02.09.2020г.
Прокуратурата при Районен съд Д., потвърди удължаване на разследването по
досъдебното производство срещу водача на автомобила - Ю. Ю. А., ЕГН
********** с постоянен адрес: с.Шкорпиловци, област В. - за извършено
престъпление „непредумишлено убийство”,както и управление на МПС без
документ за правоуправление.
Предвид гореизложеното считат, че следва да се приеме, че в случая е
осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, налице е виновно
4
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, в резултат на което е
настъпило процесното ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Д.
М.а, която е сестра на ищците по делото.
По отношение на причинените вреди посочват, че както е изложено в
исковата молба - Д. М.а е сестра на двамата ищци по делото, като на първия е
сестра, която е родена от едни и същи родители, докато с втория ищец - са от
различни бащи, но независимо от това връзката между тях е изключително
тясна.
Твърдят, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на
водача на управляващия автомобил и за тези вреди отговоря ответника по
делото.
Заявяват, че ищецът М. М. е имал много тясна връзка със сестра си, затова и
загубата й му се отразила изключително тежко. Претърпените болки и
страдания в резултат на тази загуба са изключително големи, тъй като той е
бил най-близкият й роднина. Тя на него оставя детето си и той й дава средства
да замине на работа в Република Г., а вместо това твърде млада едва на 38
години намира смъртта си в Р..
Посочват, че първият ищец е заплатил всички разходи за погребение и
транспортиране от Р., възлизащи в общ размер на сумата от 3500лв. Видно от
материалите по наказателната преписка, той е давал обяснения пред органите
на досъдебното производство, като преживеният шок и стрес е изключително
голям. В резултат на стреса е страдал от безсъние, болки в сърдечната област,
дълго е бил в депресия след смъртта на сестра си. До последно се е грижил за
малолетната й дъщеричка и в тази връзка стресът е още по силен.
Заявяват, че ищецът С. М. М., макар и да не е имал толкова силна връзка,
тъй като са от различни бащи, също е поддържал контакти със сестра си.
Смъртта й също се отразява върху неговата психика. Същият страда от
безсъние, напрегнатост, и безпокойство.
Твърдят, че в резултат на процесното ПТП и получените увреждания,
ищците търпят имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 50
000лв. за всеки един от тях поотделно.
Сочат, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача
на автомобила, а за причинените от него вреди отговаря ответникът по
делото. Съгласно разпоредбите на чл.432 от КЗ увреденият има право на пряк
5
иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице
правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените имуществени и неимуществени вреди. Както
са изложили в исковата молба, считат, че предявеният иск е съобразен от една
страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страдания, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания за 2020г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид. Още повече, застрахователната компания
е уведомена и доброволно е изплатила застрахователни обезщетения на
бащата и майката на починалата.
Заявяват, че поддържа искането за законна лихва върху претендиралата
сума, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие
02.09.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Евентуално от датата на
уведомяване на застрахователната компания за настъпилото застрахователно
събитие - 21.10.2020г.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявените
искове по основание и размер, и моли съда да постанови съдебно решение, с
което да ги отхвърли изцяло.
В случай, че намери исковите претенции за основателни, то моли съда да
намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като заявените с
исковата молба са прекомерно завишени и не съответстват, от една страна, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, а, от друга страна, на характера и
степента на душевните болки и страдания на ищците от смъртта на
загиналата, както и в липсата на дълбока емоционална и нравствена връзка
между тях, както и с оглед приноса на загиналата за настъпилия резултат от
произшествието.
Моли съда да намали размера на претендираното обезщетение и по
съображения за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна
на починалото лице.
Моли съда на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК да му присъди разноските
в настоящото производство, в това число и юрисконсултско /адвокатско/
6
възнаграждение.
Ответника изразява становище по допустимостта на исковите претенции,
като заявява, че исковете са допустими, макар и неоснователни, респ.
частично основателни и няма пречка да бъдат допуснати до разглеждане от
съда.
Изразява становище по основателността на иска, като счита предявения от
С. М. М. иск за изцяло неоснователен поради липсата на активна материално
правна легитимация. Не са представени доказателства от които да е видно,
роднинска връзка между него и починалата, камо ли дълбока емоционална
връзка, близост.
Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се дължи при
наличието на всички елементи от сложния фактически състав на обезвредата:
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, деликт, вина, вреда,
причинно-следствена връзка между деликта и вредата. Твърди обаче, че
липсва елемент от фактическия състав на обезвредата, а именно - вредата. От
представените към исковата молба писмени доказателства по никакъв начин
не може да се обоснове наличието на описаните в нея вреди - болки и
страдания от загубата на сестра им. Наличието на родствена връзка между
загиналия и ищците, не е достатъчно основание да се твърди и да се приеме
безусловно, че на ищците са причинени неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на тяхната родственица. Същите са предмет на
доказване, а понастоящем не съществуват обективни данни такива вреди да са
претърпени.
На следващо място твърди ,че исковете се явяват неоснователни и в пълния
им предявен размер. Същите не са съобразени с реално понесените от ищците
душевни страдания, мъки в резултат на причинената смърт на тяхната
родственица при процесното ПТП и надвишава значително справедливото и
достатъчно да компенсира вредите им обезщетение. Претендираният размер
не е съобразен и с приноса на починалата за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП. В този смисъл прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение като несъответствашо на
реално претърпените от ищците душевни страдания, мъки, както и
7
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.108 ал.1 и ал.2,
чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата. Сочи, че е видно от
приложените писмени доказателства, че същата пътувала в процесния
автомобил без поставен предпазен колан, респ. правилно поставен такъв, като
вследствие на това обстоятелство, видно от приложените писмени
доказателства, тялото на починалата по време на реализиралото се
произшествие се е движило свободно в купето на автомобила, като
вследствие на това са и причинени множество травми, които в крайна сметка
са довели до леталния изход. Вследствие на това, същата е получила
наранявания, несъвместими с човешкия живот и от това е последвала и
нейната смърт. Ето защо счита, че е налице съпричиняване от страна на
загиналата, поради което и ако искът бъде намерен за основателен,
обезщетението следва да се намали значително с оглед този принос, който
ответника оценява на поне 80%.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - 02.09.2020г., по отношение
собствеността и ползването на л.а. „Опел Виваро“, с per. № РР 9098 ВК по
силата на Застрахователна полица № BG/30/11900340132803 г., сключена със
„З.” АД.
Оспорва изключителната вина на застрахования в ответното дружество
водач за настъпване на вредоносните последици от него.
Твърди също така и ,че загиналата сродница на ищците е допринесла в
съществена степен за настъпилия вредоносен резултат /нейната смърт/ като е
пътувала в процесния автомобил без поставен предпазен колан и това е
довело до свободното движение на тялото и в купето на автомобила
вследствие на което е получила множество наранявания, довели до нейната
смърт.
Оспорва твърдението на ищците, че са имали привързаност към починалата
им сродница, че били изключително близки и че трудно преодоляват нейната
загуба. Счита, че ищците не са били близки с починалата им роднина,
живеели са в различни населени места и не са подържали контакти помежду
си.
Оспорва размера на претенцията като прекомерно завишена по
8
съображенията, подробно изложени в настоящия отговор. Обемът на
преживените болки и страдания предстои да бъде доказан в хода на процеса,
като счита, че въпреки това, трудно може да се обоснове обезщетение в
размер на по 50 000 лева, като счита, че същите се явяват прекомерни.
Оспорва твърдението на М. М. М., че полага грижи и се грижи изцяло за
детето на починалата му сестра .
Оспорва твърдението на М. М. М., че същия е поел разходите по
погребението на починалата му родственица и за превоз на тялото на същата
от Република Р. в Република България.
Оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава -
02.09.2020г. /дата на ПТП/, респ. 21.10.2020г. /входиране на извънсъдебната
претенция/. От друга страна, следва да се има предвид и разпоредбата на
чл.497, ал.1, т.2 КЗ във връзка с чл.496, ал.1 КЗ. Твърди, че доброволната
застрахователна претенция е входирана в ответното дружество на
21.10.2020г. видно от представеното към отговора уведомление и известие за
доставяне. С писмо изх.№ 1128/02.03.2021г. ответното дружество е изискало
подробно документи и информация от ищеца, които до изтичането на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя не са представени,
поради което и Дружеството с изх.№ 2269/10.05.2021г. е постановил отказ от
изплащане на обезщетение. С оглед горното, счита, че началния момента от
които следва да се претендира, респ. присъжда лихва е датата на
постановения отказ - 10.05.2021г., алтернативно от входиране на исковата
молба в съда.
В допълнителната искова молба ищците, предвид становището на
ответното дружество, и това, че същото не оспорва наличието на валидно
застрахователно обезщетение между деликветнта и дружеството към датата
на процесното ПТП, молят съда да отдели за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото следното обстоятелство:
- наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и деликвента към момента на
процесното ПТП, застрахователна полица №BG/30/l 1900340132803 сключена
с ответника.
Считат за напълно неоснователно твърдението на ответника, че предявеният
иск от С. М. М. е недопустим, тъй като липсва активна материално правна
9
легитимация. В случая ищците М. М. М. и С. М. М. са братя, които са
еднокръвни, тъй като произхождат от един и същи баща. Такава е и
родствената връзка между С. М. М. и починалата Д. М.а М.а. Въпреки, че са
от различни майки, отношенията между починалата и брат й С. М. са били
изключително близки. Както са заявили, и двамата братя са имали силна
привързаност към сестра им. Те за израснали заедно, а когато тя е пътувала за
чужбина, детето й Д. е било оставено за гледане при брата М. М. М., който
действително след нейното заминаване е подал заявление за учредяване на
настойничество и попечителство пред Община С.З., което впоследствие е
препратено по компетентност до Община Р.. Болките и страданията от
загубата на сестра им Д. и за двамата братя са били изключително силни,
именно поради силната привързаност един към друг. Тя е разчитала
изключително много на братята си, като са живели в една жилищна сграда в
гр.С.З.. ул.***. Преди заминаването е имало семейни тържества, където
заедно са посрещали различни празници. В резултат на преживения стрес и
двамата ищци са започнали да имат чувство за безпокойство, тревожност,
високо кръвно и други симптоми, характеризиращи претърпените болки и
страдания в резултат на травмата от загубата на сестра им Д., починала едва
на 34 години и то при изключително болезнена смърт в резултат на
процесното ПТП.
Сочат, че съгласно трайната съдебна практика оправомощените лица, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди, в случай на смърт на
пострадалия са определени по задължителен начин с ППВС №5/25.05.1961г.,
потвърдено с ППВС №2/1984г. и това са най-близките на пострадалия -
съпруг, възходящи и низходящи. С ППВС№5/1969г. по съображения за
справедливост този кръг е разширен. С оглед изложеното, считат за
безспорно, че и двамата братя попадат в кръга на оправомощените лица,
имащи право да претендират неимуществени вреди за настъпилата смърт на
тяхната сестра - Д. М.а М.а.
Считат за напълно неоснователно възражението на ответника, с което се
оспорва иска по основание и размер. Неоснователно е и направеното от
ответника възражение на описания механизъм на ПТП и причините за
неговото настъпване.
Сочат, че представеният с исковата молба констативен протокол за ПТП
10
представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съгласно Решение № 24 от 10.03.2011г. по
търговско дело № 444/2010г., ТК, I т.о. на ВКС, като официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Не са съгласни с твърдението на процесуалния представител на ответника,
че произшествието е настъпило в условията на съпричиняване от страна на
пострадалия - Д. М.а М.а, като според ответника същата е била „без поставен
обезопасителен колан". Сочат, че застрахователят е в правото си да прави
всички възражения, които се отнасят до основанието и размера на правото на
обезщетение - в това число и че пострадалият е съпричинил вредите, с цел
намаляване на отговорността му към увреденото лице, това е част от неговата
защита.
Категорично оспорват възражението на ответника, че пострадалият не е
използвал обезопасителен колан, предвид което действията му са в пряка
причинна връзка с настъпилите телесни увреждания и летателния изход.
Считат за напълно неоснователно оспорването от страна на процесуалния
представител на ответника на претърпените от ищеца неимуществени вреди, в
това число и психически травми, както и оспорването на твърденията на
ищците за наличието на дълбока емоционална връзка между ищците и
починалата.
Изразяват несъгласие и с оспорването от страна на ответника на размера на
предявения иск за неимуществени вреди и твърдения, че същият е
прекомерно завишен. В тази връзка, поддържат подадената искова молба в
предявения размер.
Сочат, че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, като съгласно константната практика
/Постановление №4 от 23.10.1968год. Пленум на ВКС/, „справедливостта" не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите и които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са възрастта на
увредения, отношенията между пострадалия и близките, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди, емоционалната връзка между тях,
11
конкретните икономически условия в страната и нивата на застрахователно
покритие към смъртта на пострадалия.
В допълнителна искова молба се посочва, че болките и страданията, които
ищците са претъпели и продължават да търпят в резултат на смъртта на
тяхната сестра, с която са имали силна емоционална връзка, е в това, че
ритъмът на живот е подчинен изцяло на скръбта от голямата загуба и че без
съмнение изпитват болка и ще скърбят цял живот за нея, загинала толкова
нелепо и неочаквано, са обстоятелства, които са от значение за размера на
застрахователното обезщетение и следва да бъдат взети предвид.
По отношение на акцесорния иск за присъждане на законна лихва считат, че
следва в случай, че бъде уважен главния иск, да се уважи и акцесорния иск.
Посочват, че с разпоредбите на чл.493 ал.1 т.5 във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и
ал.3 от КЗ, законодателят е предвидил, че отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива и лихвите за забава на застрахования, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденето лице. която от датите е най-
ранна.
В допълнителния отговор ответникът категорично твърди, че липсва
материалноправна легитимация, тъй като по делото липсват всякакви
доказателства, че ищците и починалата са живели в едно домакинство, няма
данни починалата сестра да е разчитала на братята си, особено по отношение
на ищеца С., който към датата на ПТП е бил на 16г. Освен това, фактът, че
сестрата е разчитала на братята си, няма никакво отношение към
претърпените болки и страдания от ищците, респ. неотносим е към предмета
на делото.
Оспорва цитираната съдебна практика от ищците, като посочва, че в
настоящия случай, категорично е оспорен механизма на ПТП, както и фактите
и обстоятелствата, описани в протокола, посочени са съответните
доказателства и в хода на производството предстои да бъде установено, дали
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП ще бъде
оборена или фактите ще бъдат потвърдени.
12
Поддържа възражението за съпричиняване, поради непоставен
обезопасителен колан, тъй като твърди, че няма способ при който тялото на
починалата да изхвърчи от автомобила, ако същата е била с поставен колан.
Категорично поддържа възраженията срещу твърденията за преживени
психически и емоционални травми - същите не са доказани и не се
установяват по никакъв начин от приложените по делото доказателства.
Поддържа възражението срещу размера на исковата претенция. Твърди, че
размерът на исковата претенция не отговаря на твърдените в исковата молба
факти, както и на изискването за справедливо обезщетение, съгласно чл. 52
ЗЗД, като излага съображения и твърди, че от представените до настоящия
момент доказателства, се установява, че размерът на претендираното
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
недоказан, алтернативно - същият е изключително завишен.
Претендира направените по производството разноски, включително и
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
В случай ,че не се яви представител на ответника на първото по делото
заседание, моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Третото лице –помагач на страната на ответника Ю. Ю. А. редовно и
своевременно призован не се явява и не взема становище.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
В хода на производството се установява следното: Ищците са братя на Д.
М.а М.а, ЕГН **********/видно от представеното удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки изх. №65/04.09.20 г.,издадено от Община С.З. /, която е
починала на 02.09.2020год. в Република Р. вследствие на автомобилна
катастрофа. Катастрофата е извършена в Република Р., с участник водачът на
автомобила - А. Ю. Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.И., обл.В.,
което се установява от представените по делото писмени доказателства.Във
връзка със извършеното ПТП е образувано наказателно дело №520/Р/2021год.
по повод настъпилото на 02.09.2020год. ПТП, автомагистрала А1 ***, в
участък 388, в резултат на което е починало лицето Д. М.а М.а.
13
Няма спор, че микробусът с марка Опел, рег.№РР9098 ВК, управляван от А.
Ю. Ю. е застрахован в ответното дружество, за което предявили претенция за
щета №0801- 00521/2020-01. Образувана е преписка със същия номер по
която се получава отказ №4579/09.11.2020год. и писмо изх.
№323/19.01.2021год.
От разпитаните по делото свидетели К.С.К.,М.С. М.а и Ж.О.К. се установява
обстоятелството, че непосредствено преди злополучната катастрофа на
02.09.2020год., в лятото на 2020год., преди да замине за Г., пострадалата от
катастрофата Д. е оставила детето си при брат си М. М. и неговата съпруга да
се грижат за детето Д.. Свидетелите твърдят за особено близка връзка на
починалата с нейните братя. Ищците преодоляли тежко нейната загуба.
Всички разходи свързани с погребението, както и с транспортирането на
тялото на Д. от Р. били поети от брата М. М.. Установява се още,че е подадена
молба за учредяване на настойничество на детето по реда на чл.153 ал.1 от СК
на детето - Д.Д. М.а, ЕГН ********** от името на М. М. М., но детето е
припознато от биологичния баща .
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС сочи критериите за лицата, активно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като се
разширява кръга на лицата с право на обезщетение и се признава по
изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките съгласно
ППВС от 4/1961 г. и 5/1969 г. - по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Следва да се присъди обезщетение,
когато е доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди, в случаи, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
14
обезщетение е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания - Р-17/6.03.2021 г. по т.д. 291/2020 г. на ВКС, ТК, II отд.
Следва при условията на пълно и главно доказване да бъдат установени
критериите в ТР по тълк.д. 1/16 на ОСНГТК на ВКС наличие на особено
близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание
да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите
съобразно ППВС 4/1961 г. и 5/1969 г. и проявление на неимуществени вреди в
правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за конкретните
отношения морални болки и страдания.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
,на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ иск, с която норма е регламентирано
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между получените при настъпилото ПТП травматични увреждания и
настъпилата смърт.
15
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищците неимуществени вреди от настъпилото
ПТП.
В конкретния случай искът е предявен от ищците, които са братя /като
вторият от тях е еднокръвен брат/ на пострадалата и ,които твърдят особено
близки отношения с починалата си сестра. Не се установява между ищците и
сестра им да е била налице изключителна връзка надхвърляща обичайна
такава. Нормално е ищците и сестра им да са прекарвали известно време
заедно, но това обстоятелство говори за едни нормални
отношения,включително и оставянето на детето Д. за отглеждане в
семейството на М. М..
Действително, при такъв инцидент като настоящия със смъртен изход се
оказва негативно въздействие върху наследниците на починалия, свързано с
болки и страдания от загубата на близък, от погребението и неговата липса,
накърняване на физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания, че ищците са се почувствали зле вследствие
смъртта на тяхната сестра, не доказва твърденията за изключителна близост.
Това е нормална реакция при почти всяка загуба на близък роднина, но това
обстоятелство не е категорията на тези, които да разкриват изключително
дълбока връзка.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че отношенията между
починалата и ищците са се характеризирали с особена изключителна връзка,
надхвърляща обичайната такава, която да е прекъсната с нейната смърт.
Изключителни обстоятелства биха били налице ако по някакви житейски
причини тези родственици биха заместили най-близките такива. Не се
установиха толкова сериозни по интензитет и продължителност болки и
страдания, които да сочат на основателност на предявените искове, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид горните правни изводи съдът намира, че не следва да обсъжда
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалта.
Водим от горните мотиви, съдът
16
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. М. М., ЕГН ********** и С. М.
М.В, ЕГН ***, и двамата с постоянен адрес: гр.С.З., ул.***, чрез адвокат И. П.
- АК С.З. против: З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.
Район ***, представлявано от изпълнителните директори - Б.Г.И. и Ж.С.К., с
цена на исковете: 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от М. М. М., ЕГН **********; 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
С. М. М.В, ЕГН *** ,като всички обезщетения за неимуществени вреди се
претендират в резултат на смъртта на сестра им - Д. М.а М.а в резултат на
ПТП, извършено в Република Р. на 02.09.2020год. , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.09.2020год. до окончателното изплащане на
сумите, в условията на евентуалност законната лихва върху сумите, считано
от 21.10.2020год. - датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумите като
неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице –помагач на
страната на ответника Ю. Ю. А. ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
17