Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1562
гр. Пловдив, 18 юли 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия
Й. Русев адм. дело №
3893 по описа на Административен съд – Пловдив за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Н.Г.А., ЕГН ********** ***, против Заповед №
РД-18-389/26.04.2018г., издадена от Кмета на район “Централен” – Община
Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 във вр.
с чл. 225, ал.2,т.1 и т.2 във вр. с чл. 148, чл. 157 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за
устройството на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: “Триетажна масивна сграда с тавански етаж без изба”, находящ се в имот
с планоснимачен номер ПИ 1718, кв. 514 по плана на Първа градска
част-гр.Пловдив и имот публична общинска собственост улица, административен адрес- ул. “Крумово” №
14, гр.Пловдив, извършен без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж.
На
първо място се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на чл. 156, ал. 3 от АПК, понеже е повторно издадена след оттегляне
на заповед № РД-17-967/22.08.2017г. На следващо място се сочи, че са нарушени
административно-процесуалните правила, без да е изяснена фактическата
обстановка. Счита се, че административният орган не е описал и индивидуализирал
строежа, предмет на заповедта, както и не е изследвал периода на изграждането
му. В тази посока се сочи, че не са изложени мотиви относно търпимостта на
строежа. Подробни съображение са направени с представената писмена защита.
Претендира се отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на
разноски.
Ответникът
- Кмет на Район „Централен“-Община Пловдив, чрез процесуалния си представител,
взема становище, с което намира жалбата за неоснователна, поради което моли да
бъде отхвърлена и потвърдена оспорената заповед, като издадена в необходимата
форма, от компетентен оран, при спазване на процесуалния и материалния закон,
съдържаща правни и фактически основания
и съобразена с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени
доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни
лица от Район „Централен“ - Община –Пловдив
на строеж “Триетажна
масивна сграда с тавански етаж без изба”, находящ се
в имот с планоснимачен номер ПИ 1718, кв. 514 по
плана на Първа градска част-гр.Пловдив и имот публична
общинска собственост улица,
административен адрес- ул. “Крумово” № 14, гр.Пловдив. Резултатите от проверката са обективирани в КА № 24/23.03.2018г., при която е установено, че в имот планоснимачен номер 1718, кв. 514 по
плана на ПГЧ с отреждане за улица е изградена триетажна масивна сграда с тавански етаж. Сградата е изпълнена от стоманобетонова носеща конструкция- колони и греди с ограждащи и преградни стени от тухлена зидария. С изпълнени три междуетажни стоманобетонови плочи в източната част на сграда и две междуетажни плочи в западната част. Покривната
конструкция е двускатна с дървено покритие
и керемиди. В западната
част на сградата е изпълнено
вътрешно стълбище, достигащо до таванския етаж. Обособени са три жилища и гараж, като таванският етаж се ползва общо без вътрешно преграждане, като височината на таванския надзид е 1,50м. На югозападната таванска плоскост са изпълнени
еркерни издатини на третия и таванския етаж. Свързана е
към електропреносната, водоснабдителната и
канализационна мрежа и се обитава.
Работната група е констатирала още, че строежът е изграден без одобрен
проект и издадено разрешение за строеж. Съставена е скица на строежа.
Отбелязано
е имотът е собственост на Н.А. ***, както и че жалбоподателката
е собственик на строежа. Констатираното е било определено като нарушение на
разпоредбите на чл.148, чл.157 и чл. 178 от ЗУТ.
От
страна на А. е подадено Възражение вх. № 94012-19733(6) от 04.04.2018г. против КА № 24/23.03.2018г., с което се навеждат
доводи, че жалбоподателката е собственик на имота,
където е построен строежът.
Процесната
заповед е издадена на 26.04.2018г. и съобщена на пълномощник на жалбоподателката на 20.12.2018г., видно от отбелязването
върху нея. В заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 16,
ал.1, ал.2 и ал. 3 от ЗУТ, както и §127, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД ЗУТ и е пета категория.
На 21.12.2018г. в деловодството на
Административен съд-Пловдив е постъпила жалба
от Н.А.
с вх. № 23949 против
посочената заповед. По повод същата е образувано настоящото
производство.
По
делото е приета пълната преписка по издаване на Заповед № РД-17-967 от 22.08.2017г. на временно изпълняващия
длъжността (вр.и.д.) кмет на Община Пловдив - Район
“Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено
премахването на незаконен строеж, представляващ “триетажна сграда- изградена
частично върху имот, публична общинска собственост“, изпълнен в поземлен имот
(ПИ) с идентификатор №56784.520.965 по кадастралната карта (КК) и кадастралните
регистри (КР) на гр. Пловдив, ПИ с №1718, кв.514 по плана на “Първа градска
част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Крумово” №14.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
В настоящото
производство, съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, Съдът следва
да провери законосъобразността
на издадения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Оспорваната
заповед е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината /района/
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи. При безспорната установеност, че разпоредения
за премахване строеж е от пета категория, то актът е издаден от Кмета на Район
„Централен“ като административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, надлежно оправомощен със Заповед №
13ОА556 от 05.03.2013 г.на Кмета на Община Пловдив, е издал процесния
административен акт.
Обжалваният акт е издаден при спазване на
изискванията за форма и съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата
на чл. 59, ал.2 от АПК.
Според настоящия състав обаче,
постановената заповед № РД-18-389/26.04.2018г. на кмета на район „Централен“,
община-Пловдив, чиято законосъобразност е предмет на преценка в настоящето
производство, представлява повторно издаден административен акт в нарушение на
разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК.
От
събраните по делото доказателства е видно, че с предходна Заповед № РД-17-967 от 22.08.2017г. на временно изпълняващия
длъжността кмет на Община Пловдив - Район “Централен”, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на
незаконен строеж, представляващ “триетажна сграда- изградена частично върху
имот, публична общинска собственост“, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с
идентификатор №56784.520.965 по кадастралната карта (КК) и кадастралните
регистри (КР) на гр. Плов-див, ПИ с №1718, кв.514 по
плана на “Първа градска част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр.
Пловдив, ул. “Крумово” №14. Правното основание за издаване на тази заповед е чл.
225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2,т.1 и т.2 във вр. с чл. 148,
чл. 157 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройството на територията, а
фактическото описание на нарушението е свързано с това, че посоченият обект
попада в имот публична общинска собственост, за същия няма строителни книжа,
изграден е без одобрен инвестиционен проект, без разрешение за строеж в
нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ и не е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ДР
на ЗУТ и § 127ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Тази заповед е била оттеглена при
условията на чл. 156, ал.1 от АПК от административния орган, след първото по
делото заседание, със съгласието на оспорващата, а образуваното по оспорването
на нейната законосъобразност административно производство по АД № 2556/2017г.
по описа на АС-Пловдив, е било прекратено с Определение № 98 от 16.01.2018 г.,
което е влязло в сила.
Само няколко месеца по-късно същият
административен орган издава нова заповед, с която отново нарежда да бъде
премахнат незаконен строеж- “Триетажна
масивна сграда с тавански етаж без изба”, находящ се
в имот с планоснимачен номер ПИ 1718, кв. 514 по
плана на Първа градска част-гр.Пловдив и имот публична общинска
собственост улица, административен
адрес- ул. “Крумово” № 14. Като правно основание и на тази заповед са посочени
разпоредбите на чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225,
ал.2,т.1 и т.2 във вр.
с чл. 148, чл. 157 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройството на
територията, а като фактически обстоятелства за нейното издаване са посочени -
изграждането на строежа в имот- публична общинска собственост и
несъответствието му с предвижданията в плана, липсата на строителни книжа,
изграждането му без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в
нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият не е търпим по смисъла на
§ 16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Според настоящия състав постановената Заповед
№ РД-18-389/26.04.2018г., издадена от Кмета на район “Централен” – Община
Пловдив, чиято законосъобразност е предмет на преценка в настоящото
производство, представлява повторно издаване на вече оттеглен акт по реда на
чл. 156, ал.1 от АПК. Аргументи за този извод съдът намира в правната уредба на
института на преразглеждане на акта, от органа, който го е издал и в правната
уредба на института на оттегляне на оспорения акт от административния орган.
Съгласно чл. 156, ал.3 от АПК оттегленият акт може да бъде издаден повторно
само при нови обстоятелства. В случая не са налице доказателства за наличие на
нови факти и обстоятелства, различни от вече съществуващите при издаване на
първата заповед за премахване на незаконен строеж, които да обосноват
издаването на оспорения акт. От данните по делото е безспорно, че процесната заповед и оттеглената такава имат един и същ
предмет и са издадени въз основа на идентични фактически установявания,
отразени в съставените в двете административни производства констативни актове.
Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и
обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на
конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта.
В случая фактическите установявания по отношение вида на строежа,
констатацията, че същият е изграден без одобрен инвестиционен проект и без
разрешение за строеж, в имот публична общинска собственост, при липса на
предвиждане в плана както по оттеглената, така и по повторно издадената заповед
са напълно идентични.
С оглед изложеното съдът приема, че в
конкретния случай ответникът е издал повторно вече оттеглен административен
акт, въпреки че липсват нови обстоятелства. Постановената втора заповед за
премахване на незаконен строеж -
“Триетажна масивна сграда с тавански етаж без изба”, находящ
се в имот с планоснимачен номер ПИ 1718, кв. 514 по
плана на Първа градска част-гр.Пловдив и имот публична общинска
собственост улица, административен
адрес- ул. “Крумово” № 14, в контекста на изложеното е в противоречие с
императивната норма на чл. 156, ал.3 от АПК, поради което съдът намира, че
същата е незаконосъобразна и само на това основание следва да бъде отменена.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна, а оспорената Заповед № РД-18-389/26.04.2018г., издадена от Кмета
на район “Централен” – Община Пловдив да бъде отменена като незаконосъобразна.
От жалбоподателката са претендирани разноски, поради изхода на спора съдът
присъжда такива в общ размер на 410лева- 10лв. платена държавна такса и 400
лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното
Административен съд –
Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Г.А., ЕГН ********** *** Заповед № РД-18-389/26.04.2018г.,
издадена от Кмета на район “Централен” – Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община-Пловдив да
заплати на Н.Г.А., ЕГН
********** сумата от 410/четиристотин и десет/ лева разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: