РЕШЕНИЕ
Номер 10206.10.2020 г.Град Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ДевняІV Наказателен състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
Секретар:И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело №
20203120200243 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на Й. Й. Й., ЕГН: ********** от гр. Девня против Наказателно постановление №
6856/27.07.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол на републиканската пътна
мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенциа „Пътна
инфраструктура” - гр. София, с което на въззивника за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а”
от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита същото за
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. В с.з. участва
чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който доразвива доводите
за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Искането е за цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендират се и разноски.
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. Представя писмено становище, в което моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП - Варна, редовно призована, не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2020 г. в 10, 10 часа на път I-2, км. 172, на 100 м. след началото на гр.
Девня в посока Девня – Ветрино, служители на АПИ спрели за проверка зърнокомбайн
1
марка ***, модел *** с рег. № ***, управлявано от въззивника Й. Й. При извършената
проверка било установено, че ППС-то е с широчина 3, 30 ч. при максимално допустима 2, 55
м, съгласн очл. 5 ал. 1 т. 1 б. А от горецитираната Наредба. Измерването е извършено с
техническо средство – ролетка Р50, която е одобрен тип средство за измерване съгласно
сертификат за съответствие DIN 50049-2.1. При проверката водачът не представил на
проверяващия екип валидно разрешително или квитанция за платени пътни такси в
РБългария. С оглед на това контролните органи приели, че въззивникът е допуснал
нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. а от ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 поради което му
съставили АУАН, който му бил връчен и подписан от него без възражения. В
законоустановения срок възражения срещу акта не постъпили. Приемайки фактическите
обстоятелства, отразени в акта за доказани АНО издал атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление, с което наложил на въззивника санкцията,
предвидена в чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП в минимален размер.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
наличните по делото гласни и писмени доказателства, които анализирани в своята
съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и
правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от
съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:
Както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентни за
това органи, в която насока са приложени по делото съответни оправомощителни заповеди
за актосъставителя и издателя на наказателното постановление.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно
постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В
АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, както в
АУАН, така и в наказателното постановление, като текстовото му отразяване е напълно
съответно на посочената цифрова квалификация на нарушението, посочена и в акта и в
2
наказателното постановление коректно, като в тази насока не е налице каквато и да било
неяснота, която да засяга правото на защита на санкционирания субект. Възражения за
допуснати в хода на административно – наказателното производство процесуални
нарушения не се правят от страна на въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт.
По делото няма спор и е безспорно установено от наличните доказателства, че
процесното извънгабаритно ППС е било управлявано от въззивника към момента на превоза
без разрешително или допълнително заплатена пътна такса. Предвид установеното
категорично виновно нарушение правилно е била ангажирана отговорността на въззивника
по реда на чл.53 ал.1 от ЗП, която предвижда административно наказание глоба за
физически лица, които извършат движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя и
в нарушение на чл. 26 ал.2 от Закона.
Въззивникът не оспорва извършеното нарушение, като възраженията му касаят
приложението на материалния закон. С оглед нормата на чл. 14 ал. 3 от Наредбата, счита че
нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл. 177 ал.3 от ЗДвП, но не и по
ЗП.
Вменената като нарушена разпоредба на чл. 26 ал.2 т.1 б."а" от Закона за
пътищата съдържа забрана за извършване на дейности по специалното ползване на
пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно
издадено разрешение или заплатена такса. Субект на нарушението по чл. 26 ал.2 т.1 б."а" от
ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, в
случая жалбоподателя, водач на процесното ППС. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно и/или тежко
пътно превозно средство без разрешение или без заплатена такса, то попада в кръга на
субектите на нарушението и правилно е ангажирана административно -наказателната му
отговорност за извършеното. Предвид констатираните размери на процесното ППС и
съгласно нормата на чл. 14 ал. 3 от Наредбата същото е следвало да се след заплащане на
съответната дължима пътна такса. Предвидената в нормата на чл. 177 ал. 3 от ЗДвП санкция
не изключва приложението на чл. 26 ал. 2 от ЗП. По делото няма данни да е ангажирана
отговорността на въззивника и по ЗДвП. Освен това ЗП е специален по отношение на ЗДвП
и това е още едно основание да се приема за правилно приложен материалният закон.
Правилно е отчетено от АНО също така, че не се касае до маловажен случай на
нарушение. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно
безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура. По тези причини движението на ППС с параметри, надвишаващи нормите
3
на Наредбата се осъществява със разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на
ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Вярно е, че в случая
дължимата такса е платена още същия ден, но това обстоятелство е отчетено при определяне
на санкцията в минималния възможен размер, която съдът намира за съответна на тежестта
на нарушението.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме обжалваното
наказателно постановление за правилно, законосъобразно и обосновано, а претенцията на
въззивника за неговата отмяна за неоснователна. Предвид изхода на спора неоснователна е и
претенцията на въззивника за присъждане на разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6856/27.07.2020 г., издадено от
Началник на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенциа „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на Й. Й.
Й., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата /ЗП/ вр.
чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4