Р Е Ш Е Н И Е
№ 2088
гр. Варна, 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11996 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от З.А.Х., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците ѝ адв.М.Т. ***
срещу Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 24000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
настъпване на инцидента – 08.12.2014г. до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата от 1350 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за закупуване и поставяне на медицинско изделие,
ведно със законната лихва, считано от датата на закупуване на изделието –
10.12.2014г. до окончателно изплащане на задължението, като посочените вреди са
настъпили за ищцата следствие на пътно-транспортно произшествие осъществено на
08.12.2014г. около 16:45 часа в гр.Варна, кв. „***“, при което лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с ДКН ***. управляван от Н.С.П. блъснал ищцата като
пешеходец, а автомобила, управляван от виновния за произшествието водач бил
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество към момента на настъпване на инцидента.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 08.12.2014г. около 16:45 часа в гр.Варна, кв. „***“ се осъществило ПТП, в което пострадала ищцата. Съгласно изготвения от дежурен ПТП при ОД на МВР – Варна констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***г. участници в произшествието били ППС с ДКН *** и марка „***“, модел „***“, управлявано от Н.С.П. и ищцата.
Към датата на произшествието по отношение на автомобила, управляван от водача причинил произшествието била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, оформена в полица № ***.
След инцидента ищцата получила счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, счупвания на 3-то до 7-мо леви ребра, хемоторакс /кръвоизлив в гръдната кухина/ в ляво, контузия на главата и ожулвания по лицето. Счупването на горния край на големия пищял на лявата подбедрица обусловило трайно затруднение на левия долен крайник за период от 5-6 месеца, а счупванията на ребрата обусловили трайно затруднение на движението на снагата за период от 1.5-2 месеца. Кръвоизливът в гръдната кухина обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота, а останалите увреждания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 12.12.2014г. ищцата била приведена в Гръдна хирургия поради придобития от инцидента хеморакс вляво. Направена била евакуация и дренаж на хемоторакса, като след стабилизация на състоянието ѝ, на 18.12.2014г. отново била върната в Клиника по ортопедия и травматология за продължаване на лечението. С оглед придобитата травма, след оперативна интервенция на ищцата бил поставен имплант на стойност 1350 лева, за който била издадена фактура от МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД и същата била заплатена от ищцата.
Поради претърпяната травма ищцата била в болничен отпуск за периода от 08.12.2014г. до 18.01.2015г., след което било прекратено трудовото ѝ правоотношение.
Лечението и процесът на заздравяване на костта бил болезнен, съпроводен от прием на обезболяващи лекарства, от които ищцата не се чувствала физически добре. Дълго след злополуката ищцата изпитвала силни болки в крак, било невъзможно да стъпва на него и ползвала патерици, а след това и бастун. Болезнен бил и възстановителния процес. Почти година след злополуката ищцата не можела да се обслужва сама в ежедневието си и се нуждаела от непрекъсната помощ на други лица. Била лишена от възможността да посещава културни мероприятия, да се среща с роднини и приятели. През сочения период ищцата изживявала чувство на потиснатост и стрес, породени от постоянните болки и продължителния период на невъзможност за завръщане към обичайния си начин на живот.
Ищцата твърди, че и към момента на предявяване на исковете изпитвала силни болки, не била възстановила походката си, накуцвала и при най-малко натоварване на крака се налагало да почива. Предвид значимостта на физическата травма се влошило и психическото здраве на ищцата. Наблюдавало се чувство на емоционална уязвимост у ищцата, избухливост, физическа и психическа слабост, съпроводени с безсъние, раздразнителност, сърцебиене и тревожност. Ищцата поддържа за справедлив размер на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди сума в размер на 24000 лева.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „***“ с ДКН *** към датата на произшествието. Ответника оспорва наличието на деликтно поведение от водача на л.а. „***“ с ДКН *** и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и причинените на ищцата увреждания. Поддържа, че представения протокол за ПТП не се ползва с доказателствена сила по отношение на направените от длъжностното лице изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС. В условията на евентуалност се прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, тъй като не била на пешеходна пътека и не спазила задължението си по чл.113, ал.1 ЗДвП. Не било налице деликт, а евентуално било налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Ответното дружество моли за отхвърляне на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител поддържа предявените искове, като счита същите за доказани по основание и размер от събраните по делото доказателства. Ответното дружество не изпраща представител, с писмена молба депозирана преди заседанието излага становище за неоснователност на исковата претенция, като същата била недоказана по основание и размер.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 08.12.2014г. е
съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 3943 от дежурен служител ПТП при
ОД на МВР Варна за настъпило в гр.Варна, по ул. „***“ до спирка „***“ пътно-транспортно
произшествие, при което лек автомобил „***“ с ДКН ***, управляван от Н.С.П. е ударил
ищцата като пешеходка при пресичане на бул. „***“ по пешеходна пътека /л.9/.
С протоколно
определение от 14.01.2019г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване наличието на валиден
договор с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на л.а. „***“
с ДКН *** към датата на произшествието.
С исковата молба е
представена фактура № ***г. за закупено медицинско изделие по талон
(„заключваща плака за проксимална тибия“) на стойност 1350 лева, както и
фискален бон удостоверяващ плащането на същата сума /л.12/.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством
назначени съдебно-психологична и комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза и са допуснати до разпит свидетели.
В показанията си
свидетелят Н.С.П., призован по искане на ответника, твърди, че си спомня
произшествието, в което участвал. То се случило в кв. „***“, преди спирка „***“,
около 5 часа вечерта. Към момента на инцидента било тъмно и валял пороен дъжд.
Колите се движели в две колони, често спирали и тръгвали, като колата
управлявана от свидетеля се движела в лявата лента. Свидетелят усетил удар от
дясната страна, спрял, слязъл от колата и видял жена паднал до предната врата
на автомобила му. Изобщо не можал да разбере какво е станало, тъй като имало
коли от дясната му страна и след удара набил спирачките. Свидетелят вдигнал ищцата
на ръце и я подпрял до пристигане на линейка. Ищцата била облечена с тъмно яке
и имала качулка. Преди инцидента автомобилът на свидетеля се движел със скорост
20-30-40 км/ч. Свидетелят не видял пешеходна пътека, а след инцидента се
огледал и личало, че има някаква пешеходна пътека. Там където пресичала ищцата
имало пешеходна пътека, но не си личала маркировката, а и тъмнината и дъжда
попречили на свидетеля да възприеме наличието на пешеходна пътека преди това.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като дадени под страх от наказателна отговорност, за
пряко и непосредствено възприети факти и обстоятелства и съответстващи на
останалите събраните по делото доказателства.
В заключението по
назначената комплексна експертиза се посочва, че в участъка на инцидента ул. „***“
се състои от две пътни платна, по едно
във всяка посока, разделени с островна част с тревна площ и бордюр. Всяко от
платната се състояло от две ленти и била налице пешеходна пътека с пътна
маркировка М8.2 и непосредствено пред нея пътен знак Д24 – автобусна спирка. Ищцата
предприела пресичане на дясното пътно платно в посока отдясно наляво спрямо
посоката на движение на лекия автомобил на предвиденото за това място
обозначено с пътна маркировка. При достигане на лявата лента за движение ищцата
била ударена от движещият се в нея лек автомобил „***“. В резултат на
произшествието ищцата получила счупване на големия пищял /тибия/ на лявата
подбедрица, счупвания на 3, 4, 5, 6 и 7 леви ребра, излив на кръв в лявата
гръдна половина /левостранен хемоторакс/, контузия на главата и ожулвания по
лицето. Счупването на големия пищял на лявата подбедрица обусловило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 5-6 месеца,
счупването на 3, 4, 5, 6 и 7 ребра обусловили трайно затруднение на движенията
на снагата за период от 1,5-2 месеца. Установения левостранен хемоторакс
наложил извършване на хирургическа интервенция за евакуация и поставяне на
плеврален дрен активна спирация и разгъване на левия бял дроб и определило
разстройство на здравето временно опасно за живота. В своята съвкупност
останалите травми обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. При травматични увреждания от посочения вид била налице болка,
невъзможност за придвижване, затруднено и болезнено дишане, затруднено движение
на снагата. Към момента на извършване на прегледа на ищцата /16.11.2018г./ е
установено известно затруднение във функцията на левия долен крайник, повече
при физически натоварвания, като основаната функция стоене прав и придвижване в
пространството била възстановена. Ищцата още имала болезненост в долния
крайник, която се засилвала при тежки физически упражнения, продължително
стоене прав, изкачване на стълби. Според вещото лице, предвид изминалия
продължителен период от време между инцидента и извършения преглед оплакванията
на ищцата във връзка с прекомерно претоварване при продължително стоене прав и
тежка физическа работа ще останат. Проведеното оперативно лечение – открита
репозиция и поставяне на заключваща плака на левия голям пищял било във връзка
с травмата от инцидента. Функцията на плаката била фиксиране на наличните
костни фрагменти.
Съдът кредитира
заключението на вещите лица като компетентно дадено, подробно мотивирано и
неоспорено от страните по делото /л.115-121/.
Свидетелят Ж.М.Х.,
съпруг на ищцата, в показанията си твърди, че произшествието се случило на 8-ми
декември. Един от съседите видял, че ищцата е блъсната на пешеходна пътека и се
обадил на свидетеля, който отишъл с такси до бърза помощ. Свидетелят чакал поне
половин час докато влезе при ищцата. Тя останала две седмици в болницата, в
който период нейна племенница я гледала и била придружител на ищцата в
болницата. След като била в болницата за съсирека се наложило да се закупи
плака, както и двама човека да дадат кръв за да направят операцията.Ищцата била
зле и не била на себе си. След като я изписали от болницата, ищцата се прибрала
в дома си където отново племенницата ѝ я гледала. На племенницата платили
за полаганите грижи за месец, но тя продължила да се грижи за ищцата и след
това. В този период ищцата не можела да се движи, била на легло, на памперси. След
като махнали шината ищцата се придвижвала с патерици около три месеца, а след
това започнала да се придвижва с бастун поне още два месеца. Вечер след
инцидента се оплаквала, че има болки и спяла на светло. Като изминала една
година от инцидента ищцата се опитала да работи, но я освободили от работа
защото трябвало да се качва за да чисти прозорци. Ходела и на други места, но я
виждали, че накуцва и не могла да си намери работа. Ищцата още накуцвала и не
изпълнявала всичките си домашни задължения, както правела това преди инцидента.
След инцидента ищцата не пресичала улицата, ако не е с друг човек и ходела да и
леят куршум, защото не спяла както трябва.
Свидетелят Н.А.Н.
заявява, че познава ищцата от близо 18 години и тя е съпруга на негов колега.
За инцидента свидетелят разбрал от съпругът на ищцата. След като му се обадили
той хукнал и ходил по болници. Тъй като ищцата имала счупване на левия крак се
наложило да се сложи метална шина и съпругът на ищцата купил шината. Всички
колеги събирали пари за да може да се закупи шината. Преди инцидента ищцата била
нормален работещ човек. След това тя спряла комуникация с приятели, приятелки и
дори не отишла на гости на свидетеля за Никулден. Освен, че имала болки, ищцата
имала емоционална болка – чувствала се непълноценна. След като минала година
ищцата започнала работа, но изкарвала по два-три дни, не издържала от болки и
работодателите я освобождавали, от което паднало самочувствието на ищцата. Тя
захождала на една страна, клатела се при ходене и нямала нормална стойка на
здрав човек.
В заключението на
вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза се посочва, че ищцата
е тревожна, склонна към депресивни състояния, впечатлителна, емоционално
реагираща, предразположена към стрес и склонна към психо-соматични прояви. При
проведените изследвания били получени резултати за лека към умерена изразена
депресия и тревожност, очетавали се изразени разстройства по скалите на
емоционалната потиснатост и нарушаване на позитривните процеси. При ищцата не
била необходима клинична намеса (прием в стационарно лечебно заведение), но с
препоръчителен характер била консултация и посещение при психиатър. Ищцата не
се е възстановила от преживения стрес и не може да бъда дадена точна прогноза
за възстановяване. Ищцата споделила, че се страхува да върви сама по улиците,
предпочита да бъде придружавана, а ако няма кой да я придружава чака други
хора, с които да пресича на пешеходна пътека. Инцидента усилил страховите и
тревожни очаквания, които са черта от личностните характеристики на ищцата/. Тя
съществувала предимно във формалния кръг на семейството и почти нямала социални
контакти или желание за такива. Известен период ищцата била зависима за
всекидневното си битово обслужване, което допълнително занижило самооценката
ѝ. Личностните характеристики на ищцата показвали висока невротичност,
тревога, страх и др.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено
/л.73-79/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е искове с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди в резултат причинена ѝ телесна увреда, болки и страдания, вследствие на настъпило на 08.12.2014г. около 16:45 часа в гр.Варна, кв. „***“, при което лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** управляван от Н.С.П. блъснал ищцата като пешеходец, а автомобила, управляван от виновния за произшествието водач бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента
Исковата претенция е процесуално допустима като ищцата е представила доказателства, че е поканила ответното дружество да ѝ заплати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на 02.05.2017г., а няма данни и твърдения да е изплатено такова от застрахователя.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Не е спорно между страните по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 08.12.2014г. по отношение автомобил „***“, модел „***“, с ДКН *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Доказани бяха и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за пораждане на отговорност на прекия причинител на вредата спрямо ищцата за причинените и вреди.
Настъпването на произшествието по описания в исковата молба механизъм се установява както от заключението на вещите лица по назначената комплексна експертиза, така също и от показанията на свидетеля Н.П., който също потвърждава, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека при настъпване на произшествието. Недоказани останаха въведените с отговора на исковата молба възражения за наличие на случайно събитие и за съпричиняване от страна на ищцата. Ищцата не е навлязла внезапно на пътното платно, а е пресичала на обозначена пешеходна пътека по време на интензивен трафик на автомобили, като достигането и до лявата лента за движение където е настъпил удара води до извод, че ищцата е спазила задълженията си като пешеходец по чл.113, ал.1 ЗДвП.
В следствие на извършеното противоправно деяние от страна на виновния водач, причинените травми ищцата е изпитала болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица. Пряка и непосредствена последица от инцидента са и претърпените имуществени вреди изразяващи се в закупуване на заключваща плака на стойност 1350 лева.
В тази връзка съдът приема, че предявените искове са доказани по основание, като по делото по никакъв начин не се доказа ищцата да е извършила действия, които да са допринесли за причиняване на травматичните увреждания, а от там и това да е довело до съпричиняване на неимуществените вреди.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди: Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и след това. В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на ищеца са причинени няколко увреждания, включително увреждане определило разстройство на здравето временно опасно за живота. Травматичните увреждания са имали траен характер, като счупването на ребрата е обусловило трайно затруднение на снагата за период от 1,2-2 месеца. Счупването на големия пищял на лявата подбедрица трайно е затруднило движението на крайника за период от 5-6 месеца, като дори към момента на извършения преглед ищцата продължава да усеща болезненост в областта на долния крайник и изпитва неудобства при продължително стоене прав и при ходене повече от 5 години след произшествието, като според вещото лице тези оплаквания на ищцата ще останат. От свидетелските показания и от заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза се установи, че ищцата не се е възстановила от преживения стрес, не може да бъда дадена точна прогноза за възстановяване и е препоръчителна консултация с психиатър. След инцидента ищцата е променила поведението си, страхува се да пресича сама, ограничила е контактите си до формалния семеен кръг и загубила желание да има контакти извън този кръг. Следва да се отбележи също продължителния период от време, в който ищцата е била обездвижена и се е налагало да ползва чужда помощ за всекидневното си обслужване.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки, страдания и неудобство, тяхната продължителност намира, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказана до размер на 20000 лева, до която сума следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВРС държавна такса по уважените исков е размер на 854 лева, както и разноски за заплатени възнаграждения за вещи лица в размер на 450 лева.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за осъществената адвокатска защита в производството, което съдът определя на 1600 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на З.А.Х., с ЕГН ********** *** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на настъпване на инцидента – 08.12.2014г. до окончателно
изплащане на сумата, както и сумата от
1350 /хиляда триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за закупуване и поставяне на медицинско
изделие, ведно със законната лихва, считано от датата на закупуване на
изделието – 10.12.2014г. до окончателно изплащане на задължението, като
посочените вреди са настъпили за ищцата следствие на пътно-транспортно
произшествие осъществено на 08.12.2014г. около 16:45 часа в гр.Варна, кв. „***“,
при което лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управляван от Н.С.П.
блъснал ищцата като пешеходец, а автомобила, управляван от виновния за
произшествието водач бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20000 лева до
пълния предявен размер от 24000 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Т. *** сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца,
определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд гр.Варна държавна такса по уважените искове в размер на
854 лева, както и разноски за заплатени възнаграждения за вещи лица в размер на
450 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: