№ 142283
гр. София, 05.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110156960 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „Сити Кеш” ООД срещу
Е. А. В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 650 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем, сключен между „Сити Кеш” ООД и Е.
В., ведно със законна лихва от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/
договорна лихва в размер на 46.26 лева за периода 10.01.2023-09.05.2023 г.; 3/
лихва за забава в размер на 145.80 лева за периода 01.03.2023 г. – 01.07.2024 г.;
4/ сумата от 162.15 лева, представляваща „компенсаторна неустойка“ за
непредставяне на обезпечение; 5/ сумата от 163 лева, представляваща
неустойка за забава по договора;
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за
забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед
за изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 162.15 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на
основание чл. 11 от договор за паричен заем и за сумата от 163 лева,
представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал. 2 от Договора, подлежи на
отхвърляне, поради следните съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
1
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от
която заявителят черпи право да претендира сумата от 162.15 е
недействителна като противоречаща на закона, поради което, на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва да откаже издаване на заповед за изпълнение /в
този смисъл и т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на
ВКС/.
На следващо място, съдът намира, че заявлението, в частта за сумата от
163 лева - представляваща неустойка за забава по договора за паричен
заем, също подлежи на отхвърляне.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В случая заявителя сочи, че клаузата за неустойка
предвижда право за заемодателя /заявител в настоящото производство/ при
забава на плащане на погасителна вноска, да начисли неустойка за забава на
кредитополучателя по договора в размер на 25% от остатък от дължимата
сума по договора. Така посочената клауза противоречи на законовата
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и като нищожна не може да породи права за
кредитора. Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни
клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за
изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че справедливия общ размер на юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 100.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
2
парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК
********* срещу Е. А. В., ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва:
162.15 лева, представляваща „компенсаторна неустойка“ за непредставяне на
обезпечение и за сумата от 163 лева, представляваща неустойка за забава по
договора, както и за разликата над дължимите 18 лева до претендираните 25
лева –държавна такса и за разликата над дължимите 72 лева до определените
100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията си, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3