Мотиви по НОХД 184/2020 г.
Срещу
подсъдимия Б.Р.П. е повдигнато и предявено обвинение за това, че за времето от
12.05.2020 г. до 14.05.2020 г. в с.Трънчовица, при условията на продължавано
престъпление, нарушил мерки, издадени против разпространяването или появяването
на заразителна болест по хората – на основание
Заповед № РД-183/06.04.2020 г., Заповед № РД-01-229/22.04.2020 г.,
Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на РБ, свързана с предотвратяване и разпространението
на COVID-19 на територията на страната, като лице по т.1 от цитираната Заповед,
поставено под карантина, с предписание за поставяне под карантина №
200512/128489 от 12.05.2020 г. на РЗИ-Благоевград, както следва:
- На 12.05.2020 г., около 18.40
часа, не изпълнил задължението да не напуска дома си, находящ се в с.***, за
който адрес е посочил, че ще пребивава през указания в предписанието срок, като
деянието е извършено по време на Извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано
в ДВ бр.22 (извънреден) от 13.03.2020 г., с удължен от НС срок до 13.05.2020
г., във връзка с разпространяващата се
пандемия от COVID-19;
- На 13.05.2020 г., около 18.55
часа, не изпълнил задълженията да не напуска дома си, находящ се в с.****, за
който адрес е посочил, че ще пребивава през указания в предписанието срок, като
деянието е извършено по време на Извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано
в ДВ бр.22 (извънреден) от 13.03.2020 г., с удължен от НС срок до 13.05.2020
г., във връзка с разпространяващата се
пандемия от COVID-19;
- На 14.05.2020 г., около 17.30 часа, не изпълнил
задължението да не напуска дома си, находящ се в с.****, за който адрес е
посочил, че ще пребивава през указания в предписанието срок, като деянието е
извършено по време на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2020 г. до
14.06.2020 г. извънредна епидемична обстановка, свързана със смъртни случаи –
престъпление по чл.355, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно
наказание.
Подсъдимият
се признава за виновен, съжалява за извършеното.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Подсъдимият
Б.Р.П. е роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, със средно образование,
безработен, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
Във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка свързана с разпространението на новооткритото инфекциозно
заболяване, причинено от новооткрит коронавирус COVID-19, неизвестен преди м. декември 2019 г. и неговото
разпространение на територията на страната с решение на Народното събрание на
РБългария от 13.03.2020 е обявено извънредно положение. Със заповеди на
Министъра на здравеопазването №
РД-01-183/06.04.2020 г., № РД-01-229/22.04.2020 г. и № РД-01-265/14.05.2020 г.
издадени на основание разпоредбата на чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, са
въведени правила и мерки свързани с предотвратяването и разпространението на COVID-19 включващи задължението на всички
лица, които влизат на територията на Република България да се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава, като всички които са поставени под
карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване което
са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок и ако до
изтичане на определения с предписанието срок не се появят симптоми за COVID-19 съгласно актуалната дефиниция на
случая, карантината се преустановява.
На
12.05.2020 г. подсъдимият П. се върнал в Република България от Гърция през ГКПП
Кулата и в изпълнение на посочените по-горе заповеди му било съставено
предписание за поставяне по карантина от РЗИ гр. Благоевград № 200512/128489,
съгласно което П. като пристигащ от рискова зона бил поставен по карантира за
срок от 14 дни, считано от 12.05.2020 г. на посочен от него адрес, а именно с. ***
и му било определено време за придвижване до адреса – 6 часа.
На
12.05.20202 г. полицейските служители М.М. и П.П. извършили проверка на адреса
в с. Трънчовица и установили, че П. не се намира на адреса. Провели телефонен
разговор с П. и му обяснили, че му извършват проверка дали спазва задължението
си да не напуска дома си находящ се в с. Трънчовица на посочения адрес, при
което П. обяснил, че няма с какво да се прибере в с. Трънчовица и се намира в
жилището си в гр. Плевен. Било му обяснено че следва да уведоми РЗИ, където
евентуално да се промени адреса, на който ще пребивава за времето на карантина,
тъй като в списъците фигурира, че е длъжен да бъде на адреса в с. Трънчовица.
След проведения разговор с полицейските служители П. направил опит да се свърже
с РЗИ гр. Плевен, но тъй като било в края на работния ден не успял да се свърже
със служител там. На следващия ден успял да се свърже със служител в РЗИ, като
посочил, че няма с какво да се прибере в с. Трънчовица и поискал да бъде
променен адреса на пребиваване по време на карантината, като едва късно следобяд го уведомили, че не е възможна
поисканата смяна и следва да намери начин да се придвижи до адреса, който
първоначално е заявил. На 13 и 14.V. 2020 г. отново били извършени проверки от
служители на РУ Левски, които отново установили, че П. не се намира на посочения
адрес в с. Трънчовица, като не се е прибирал там от момента на пристигането си.
В
обясненията си П. заявява, че действително на посочените дати не е бил в домът
си в с. Трънчовица, тъй като прибирайки се от Гърция е успял да пристигне в гр.
Плевен и е установил, че няма обществен транспорт, с който да се придвижи до с.
Трънчовица, а не разполага и със собствен превоз. След като установил, че няма
с какво да се прибере в с. Трънчовица се прибрал в апартамента си в гр. Плевен
и направил опит да се свърже със свои познати, които да го откарат до с.
Трънчовица. Заявява, че след като обаче, същите разберат, че се връща от Гърция,
явно притеснявайки се да не би да е вирусоносител, намирали причина, поради
която да му откажат да го закарат до с. Трънчовица. Направил опит да промени
адреса от с. Трънчовица на гр. Плевен, където ще бъде по времето на карантина,
но след като и това му било отказано, едва след три дена успял да се прибере в
с. Трънчовица.
Тази
фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели и
писмените доказателства по делото.
При това положение, съдът приема,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.355,
ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, за което следва да носи
наказателна отговорност.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и
вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, има добро процесуално
поведение, прави пълни признания, съжалява и се разкайва за стореното. Съдът
преценява и обстоятелството, че действително към онзи момент е било
преустановено превозването на пътници с автобуси, а обяснението на П., че
очевидно познатите му са се притеснявали да не се заразят, след като разберат,
че се връща от рисков район, поради което са намирали причина да му откажат да
го закарат до с. Трънчовица е правдоподобно и не би могло да се приеме само
като негова защитна версия. Съдът съобразява и обстоятелството, че П. е
направил всичко зависещо от него да промени адреса си на пребиваване по време
на карантината и е спазвал такава, макар и на друг адрес, а след получения
отказ да се промени адреса, все пак е намерил начин да се придвижи до адреса в
с. Трънчовица, където е бил задължен да пребивава. При това положение, съдът е
приел, че и най-ниското предвидено в закона наказание за този вид престъпление
би било несъразмерно тежко по отношение на П. и е приложил разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.2 б.б от НК, поради което и на основание чл.355, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, във връзка с чл.42а,
ал.4, във връзка с ал.3, т.1, във връзка с ал.2, т.1 и т.2 от НК, го е осъдил
на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител – два пъти седмично; и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца; и на основание чл.55, ал.3 от НК не му
е наложил по – лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода в разпоредбата на чл.355, ал.2 от НК.
По делото не са направени деловодни разноски и такива не
са присъждани.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: