Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.07.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 1018 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 215895 от 12.09.2019 г., постановено по
гр. д. № 6607/2015 г., Софийският районен съд, I ГО, 28 състав, е уважил частично предявените от ищците
срещу ответницата искове по чл. 45 от ЗЗД като е осъдил ответницата К.Я.К. да
заплати на ищеца Л.П.Г. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди болки и страдания от неспазването на отстояние за
изграждане на сграда от съседен имот, ведно със законната лихва за периода от 10.02.2015
г. до окончателното изплащане на задължението; осъдил е ответницата К.Я.К. да
заплати на ищеца Д.В.Г., сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди болки и страдания от неспазването на отстояние за
изграждане на сграда от съседен имот, ведно със законната лихва за периода от 10.02.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, както е отхвърлил иска за сумата
над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 2500 лева като
неоснователен. С решението Софийският районен съд, I ГО, 28 състав е отхвърлил исковете по чл. 45 от ЗЗД на
ищеца Л.П.Г. и Д.В.Г. за осъждане на ответницата К.Я.К. да заплати на всеки от
ищците по 2500 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – лишаване
от ползване на имота с изграждане на цветарник. С решението, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответницата К.Я.К. е осъдена да заплати на ищците Л.П.Г. и Д.В.Г.,
сумата от 630 лева – разноски, а ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
са осъдени да заплатят на ищцата, сумата от 742,50 лева – разноски с оглед
отхвърлената част от исковете.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявените искове са уважение е постъпила въззивна жалба от К.Я.К. чрез
адв. С.Т., в която се правят оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, произтичащо от погрешно
установени факти. Сочи, че по отношение на ищцата Д.В.Г. не са изложени никакви
обстоятелства и действия, в резултат на които същата да е твърпяла
неимуществени вреди в резултат на изградения строеж. Сочи, че моралните вреди,
изразяващи се в душевни теразния, безпокойство и невъзможност за обитаване на
собствения им имот не се установяват, тъй като строежът е законен, като прави
обстоен доказателствен анализ. Излага подробно доводи за законосъобразността на
строежа и липсата на пречки за ищците да упражняват правото си на собственост,
освен това оспорва причинно-следствената връзка между действията на ответниците
и вредите, обезщетяването на които се търси от ищците. Моли решението в
обжалваната част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски, като представя
списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263,
ал. 1 ГПК, такъв е постъпил от Л.П.Г. и Д.В. Г. чрез адв. Р.С., в който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения в подкрепа
на обжалваното решение, като се поддържа, че описаните в доклада по делото,
изготвен по чл. 146 от ГПК неимуществени вреди – душевни терзания, безпокойство
и невъзможност за обитаване на собствения си недвижим имот са в пряка причинна
връзка с осъществения от госпожа К. строеж на еднофамилна двуетажна сграда в
нейния имот. Сочи, че сградата безспорно е изградена в нарушение на нормите на
чл. 31, т. 1 от ЗУТ и отстоянията са нарушени, а неимуществените вреди,
причинени в тази връзка са установени, поради което установени са и всички
предпоставки на иска по чл. 45 от ЗЗД. Прави искане решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийски градски съд, след като съобрази
доводите и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е неправилно в
обжалваната част по следните съображения:
Правилно първата съдебна
инстанция е приела, че са предявени искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответницата К.Я.К. да заплати съответно на ищеца Л.П.Г. и на ищцата Д.В.Г.
сумата от по 2500 лева, който за втората ищца е уважен до 2000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания (безпокойство и страх
съгласно исковата молба) от неспазеното отстояние от съседен имот за изграждане
на сграда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба от 10.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
За да бъде успешно проведен искът по чл. 45 ЗЗД във
вр. с чл. 52 ЗЗД, следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4.
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД),
като в тежест на ответника, по правилото на чл. 154, ал. 2 от ГПК е да проведе
пълно обратно доказване, за да обори презумпцията за вина.
При така изложената правна рамка правилно първата
съдебна инстанция е приела, че между страните не е спорно и се установява, че
същите са съседи и собственици на описаните в първоинстанционното решение
недвижими имоти, както и че ищците са предприели множество действия за защита
на правото си на собственост, като са сезирали различни институции във връзка с
твърдени нарушения на нормите на ЗУТ, извършени от страна на ответницата при
изграждането на еднофамилна двуетажна
жилищна сграда и на масивна ограда между двете УПИ.
От изслушаното и прието
по делото заключение на вещото лице по СТЕ, на което съдът дава вяра като
обективно изготвено и безпристрастно, се установява, че еднофамилна двуетажна
жилищна сграда находяща се в УПИ III-1597, кв. 38, м. ж.к.
„Младост 1“ част II, местност парк ********е изпълнена съгласно
одобрени от ДАГ при СО инвестиционни проекти въз основа на Разрешение за строеж
№ 147/28.03.2002 г., като след оглед на място и запознаване със строителната
документация, вещото лице не е установило промени, изразяващи се в пристрояване
и надстрояване на еднофамилната двуетажна жилищна сграда спрямо одобрените от
ДАГ при СО инвестиционни проекти въз основа на Разрешение за строеж №
147/28.03.2002 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 69 от
07.03.2006 г. параметри.
От приетата по делото
нотариална покана от Л.П.Г. до К.Я.К. с рег. № 2347 от 06.08.2014 г. на
нотариус Р.М.с рег. № 088 на НК, връчена на адресата на 20.08.2014 г. се установява, че ищецът Л.П.Г.
е отправил до ответницата покана да премахне втория етаж от жилищната сграда,
която твърди, че е в нарушение на строителните правила, тъй като му причинява
постоянно безпокойство и невъзможност за спокойно обитаване на имота му (лист
440 гръб).
От представените по
делото доказателства се установява, че между страните е налице и спор във
връзка с друг строеж, разположен на границата на двата имота – „Ограда на УПИ
III-1597, кв. 38, м.
„Младост“.
От заключението на вещото
лице по допълнителната СТЕ, допусната след уточнението на ищците, че
неимуществените вреди се търсят във връзка с незаконен цветарник, на което
съдът дава вяра като компетентно изготвено от безпристрастно, се установява, че
жилищната сграда е на отстояние от регулационната линия на двата имота
по 4 точки, съответно от т. 5 до рег, граница т. А – 3,79 м., от т. 4 до рег.
граница т. Б – 2,61 м., разстояние от т. 3 до рег. граница т. В – 2,31 м., и от
т. 15 до рег. граница т. Г – 2,87 м.
С оглед приетото и неоспорено
от страните заключение, правилно първата съдебна инстанция е приела, че по
делото се установява, нарушение на нормата на чл. 31, ал. 1, т . 1 от ЗУТ,
според който при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на
сградите на основното застрояване са най-малко 3 метра до страничната граница
на урегулирания поземлен имот, поради което се установява и нарушение на
правото на собственост на ищците.
Според настоящия състав
на въззивния съд, обаче не се установява, че това нарушение на правото на
собственост от страна на ответницата е причинило на ищците в пряка причинна
връзка общо описаните в исковата молба болки и страдания.
Безспорно неприятните
емоции у ищците във връзка с нарушеното им право на собственост и процеса по
защита на оспореното им право се установява по делото, тъй като негативните
емоции, които възникват във връзка със спор за права закономерно предизвикват
негативни преживявания у страните, както и у всеки човек, които да се квалифицират
като неимуществени вреди, и за които по принцип се дължи обезщетение на
основание чл. 52 ЗЗД. В настоящия случай обаче се установява, че споровете,
съответно неимуществените вреди са претърпени във връзка с незаконен цветарник,
изграден в нарушение на нормите на ЗУТ по регулационната линия на имота и
вредите върху психическото състояние на ищците са причинени от това нарушение,
а не са в пряка причинна връзка с нарушение на нормата на чл. 31, ал. 1, т . 1
от ЗУТ при строежа на сградата в имота на ответницата. Направеното уточнение
във връзка с цветарника във второто проведено по делото заседание на 30.05.2016
г. съдът не следва да обсъжда, тъй като не е заявено по надлежния ред, чрез
изменение на основанието на иска за неимуществени вреди по реда на чл. 214, ал.
1 от ГПК, прието с доклада на съда в първото заседание.
При преценката на обстоятелството настъпила ли е
неимуществената вреда като закономерна последица от противоправното поведение
на ответницата и съответно справедливия размер на обезщетението решаващият
съдебен състав следва да оцени негативните емоции не конкретно на ищеца Л.П.Г. и на ищцата Д.В.Г., а на
средностатистическа личност на същата възраст в сходно положение, тъй като съгласно
т. ΙΙ Постановление на пленума на Върховния съд № 4/1968 г. при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от понятието „справедливост“, което има конкретни измерения по всяко отделно
дело. В същото решение е посочено, че при определяне на размера на
обезщетението се вземат предвид „обективни обстоятелства“. В случаите, когато
се твърди претърпяна негативна емоция при липса на физическа болка, какъвто е и
настоящият, това означава, че психологическите последици от претърпяното
негативно събитие се преценяват не от гледна точка на конкретния пострадал
(субективна преценка), а от гледна точка на обичайния човек, попаднал в същата
ситуация (обективна преценка). Съдът следва да отчете релевантните субективни
фактори – социалния статус на пострадалия, възрастта му и други подобни, но не
и твърде индивидуалните особености на характера като това дали конкретният
пострадал приема по-тежко или по-леко несправедливостите, пред които се е
изправил.
В настоящия случай
безспорно се установява, че между страните са налице множество преписки и
граждански и административно дела, в които същите имат различно процесуално
качество, с предмет спорът за защита на собствеността на ищеца Л.П.Г. и на
ищцата Д.В.Г. от действията на ответницата по отказ да премахне втория етаж на
жилищна сграда, изградена в собствения ѝ и съседен на ищците имот в
нарушение на отстоянията по ЗУТ (абзац 4 от исковата молба). От показанията на
разпитаните свидетели обаче се установява, че спорът и негативните емоции са
предизвикани не от постройката в имота на К., а от ограда, изградена на
границата на имота, както и че не К.К., а нейната майка е тази, която
първоначално е предизвикала ищеца Г..
Това се установява от показанията
на разпитания по делото свидетел В.Д.Х., преценени с оглед разпоредбата на чл.
172 от ГПК, който заявява, че познава ищците от 4-5 години, като му е известно
те да са имали дразги с майката на ответницата. От показанията на свидетеля
се установява, че са имали пререкания с майката на ответницата във връзка с
ограда, на границата на имота, както и че всички конфликти и напрежението у
ищецът Г., който бил стигнал почти в състояние на „тиха лудост“, са във връзка
с конфликти с майката на ищцата (лист 516 гръб). Свидетелят заявява, че се
опитвал да възпира ищеца да не се саморазправя със семейството на ответницата,
защото не се владеел и изпаднал в нервна криза вследствие на заплахи и
разправии с майката на ответницата. Според разказа на свидетеля ищецът бил
в тежко психическо състояние, тъй като вложил всичките си средства в мястото и
несправедливостта, че не може да се разбере с тази съседка (майката на
ответницата) за границата на имота го съсипвало. В състоянието на ищеца имало
гняв, тъй като смятал, че това е негова територия, но не и страх и безпокойство
(лист 517). От разказа на свидетеля се установява, че спорът между ищеца и
майката на ответницата касаел около метър разлика в оградата, която е навлязла
в неговата територия, като страх и безпокойство от къщата не е изпитвал.
Свидетелят излага, че това се отразило на нервите и на ищцата Д.В.Г.. Съдът не
възприема показанията на свидетеля в останалата част, тъй като те не отразяват
лични негови възприятия, а пресъздават информация, която той е получил от
ищците.
От показанията на
разпитания свидетел М.А.Г., преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК
(свидетелката е майка на ищеца), се установява, че към момента на строежа на
къщата в имота на Калъчеви, не са били налице спорове между съседите, а
спорът е възникнал след като ищецът установил, че от имота му са отнети 19 кв.
метра и тъй като не се разбрали, започнали да се водят дела, от които
ищците са напрегнати, поради което безспорно се установява, че напрежението
между ищците и съседите им е започнало във връзка със спорните 19 кв. метра, на
е с построената еднофамилна жилищна сграда (лист 617-618). Съдът не дава вяра
на показанията на свидетелката, че делата, водени между страните създават
пречки на ищците да изградят жилище в имота си, тъй като от събраните по делото
писмени доказателства това обстоятелство не се установява, както не се
установява, че описваните от процесуалния представител на ищците, както и от
свидетеля Х.цветарник и кипариси, изграден по границата на имота, осуетяват
израждането на жилище.
Уточнението, направено в
открито съдебно заседание (лист 516 от делото), с което ищците са заявили, че
претендират обезщетение за периода от 2013 г. до датата на исковата молба за
незаконен цветарник, съдът не следва да обсъжда тъй като не е въведено в
процеса по надлежния процесуален ред.
С оглед изложеното, настоящият състав на въззивния съд, счита че първата
съдебна инстанция неправилно е приел, че са налице неимуществени вреди,
претърпени в пряка причинна връзка от конкретно описаното в исковата молба
противоправно поведение на ответницата, поради което предявените искове от Л.П.Г.
за осъждане на ответницата К.Я.К. да му заплати сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от
неспазването на отстояние за изграждане на сграда от съседен имот, ведно със
законната лихва за периода от 10.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и от Д.В.Г. за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди болки и страдания от неспазването на отстояние за
изграждане на сграда от съседен имот, ведно със законната лихва за периода от 10.02.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
В оглед изложеното въззивната жалба е основателна, а
решението в обжалваната част, с която исковете са уважени и на ищците са
присъдени разноски в размер на 630 лева е неправилно и следва да се отмени.
По
разноските:
С оглед изхода
на спора разноски се дължат на въззивницата. Същата е заявила искане за
разноски за вещо лице в размер на 200 лева в първата инстанция и 90 лева за
държавна такса за въззивно обжалване.
Страната е заплатила и адвокатско възнаграждение в размер на 1150
лева за първа съдебна инстанция по договор за правна защита и съдействие от 07.08.2015
г., в брой съгласно отбелязаното в договора, който служи за разписка, съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС и 700
лева за въззивна инстанция според представения на лист 36 договор за правна
защита и съдействие от 12.10.2019 г., който служи за разписка за посочената
сума.
Възражението на процесуалния представител на въззиваемата
страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиника съдът намира за основателно. Претенцията от 1150
лева за първа инстанция надвишава минимума от 830 лева по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед материалния интерес, а претенцията от 700 лева – този по
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата от 580 лева с оглед обжалваемия интерес, поради
което двете възнаграждения следва да се намаля до посочените размери. От
получения общ сбор от 1700 лева следва да се извади сумата от 742,50 лева, за
която ищците са осъдени в първа инстанция и разликата от 957,50 лева да бъде
присъдена на въззивницата.
Ето защо ищците
следва да бъдат осъдени да заплати на ответницата сумата от още 957,50
лева
– разноски за двете инстанции.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 215895 от 12.09.2019 г., постановено по
гр. дело № 6607/2015 г. на Софийски районен съд, I ГО, 28-ми състав, в частта,
с която са уважени предявените искове по чл. 45 от ЗЗД от ищеца Л.П.Г. срещу К.Я.К.
за сумата от 2500 лева, и от Д.В.Г. срещу К.Я.К. за сумата от 2000 лева, и
двете суми представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от неспазването на отстояние от съседен имот за изграждане на сграда,
ведно със законната лихва за периода от 10.02.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за разноските, присъдени в полза на ищците в
размер на 630 лева, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.П.Г., ЕГН **********, срещу К.Я.К., ЕГН
**********, иск по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и
страдания от неспазването на отстояние от съседен имот за изграждане на сграда,
ведно със законната лихва за периода от 10.02.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.В.Г., ЕГН **********, срещу К.Я.К., ЕГН
**********, иск по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и
страдания от неспазването на отстояние от съседен имот за изграждане на сграда,
ведно със законната лихва за периода от 10.02.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Л.П.Г., ЕГН ********** и Д.В.Г., ЕГН **********, да
заплатят на К.Я.К., ЕГН **********, сумата в размер на още 957,50 лева – разноски за двете инстанции.
Решението не е обжалвано
и е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени исковете на Л.П.Г. и Д.В.Г. срещу К.Я.К. по чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на имуществени вреди по 2500 лева за всеки, както и по иска по чл. 45
от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди на Д.В.Г. за сумата над уважените с обжалваното
решение 2000 лева до пълния предявен размер от 2500 лева, както и в частта за
разноските, присъдени в полза на К.Я.К. в размер на 742,50 лева.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.