О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 11 март 2020 година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на единадесети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
в.ч.гр.д. № 659 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 78, ал. 7 от ГПК и е образувано по частни жалби , както следва:
1.На Ц.К.П.,
в качеството на наследник на Алекси Димитров Алексиев против Определение №
45 427 от 14.10.2019 година, постановено по гр.дело № 10 156/2015
година, по описа на ВРС, с което е бил осъден Алекси Димитров Алексиев, да
заплати в полза на Национално Бюро за правна помощ сумата от 450 /четиристотин
и петдесет/ лева на основание чл.78 ал.7 от ГПК.В жалбата се излага, че
определението се явява неправилно, т.к. искането е направено от лице, което не
е страна по делото, още повече , че по този повод ВОС е вече постановил
определение, по силата на което правната помощ – за особен представител, в
лицето на адв.Ф. е определена за всички инстанции на
сумата от 700 лева.Според молителката това изрично включва и к.гр.дело №
1356/2017 година на ВКС, за което се и претендира от бюрото сумата от 450
лева.Настояването е атакуваното определение да бъде отменено, а искането
отхвърлено.
2.На Т.
КОЛЕВА А. – като наследник на Алекси Димитров Алексиев, с нея молителката
като намира искането за просрочено, моли атакуваното определение да бъде
отменено.Тя обръща внимание, че възнаграждението на адв.Ф.,
като особен представител на ответницата е определено от съда на сумата от 700
лева за всички инстанции, следователно е нелогично по искане на Бюрото да се
определя сума единствено по к.гр.дело № 1356/2017 година на ВКС.В заключение
моли атакуваното определение да бъде определено.
3.На А.А.П. – чрез особен представител адв.Майа Ф..С него се настоява определението да бъде отменено,
т.к. е вече определено възнаграждение за всички инстанции от ВОС и то в размер
на 700 лева.Обръща внимание, че е била освободена от заплащането на такси и
разноски и е ответник в това производство, по което исковата претенция против
нея е била по същество отхвърлена.В заключение моли определението да се отмени.
По делото е
постъпил отговор по всяка от жалбите от страна на Националното Бюро за правна
помощ и с него се настоява, че определението е валидно и правилно.Искането е то
да бъде потвърдено.
От фактическа страна е видно следното:
По искова молба, заведена от Алекси Димитров
Алексиев и Т. Колева А. е било образувано съдебно производство против А.А.П., с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.В хода на
производството след различни уточения по отношение на
А.А. е бил определен особен представител, в лицето на
адв.Ф..
С Решение № 1606 от 25.04.2015 година, ВРС е уважил
претенцията на Алекси и Т.А., като е развалил дарението извършено в полза на А.П..
С Решение № 1574 от 08.12.2016 година, постановено
по в.гр.дело № 1480/2016 година, решението на ВРС е било потвърдено.
С Решение № 246 от 07.11.2017 година, постановено
по к.гр.дело № 1356/2017 година, ВКС е отменил въззивния съдебен акт и е върнал
делото за ново разглеждане.
С Решение № 204 от 08.02.2018 година, постановено
по в.гр.дело № 2382/2017 година на ВОС, исковата претенция на Алекси и Т.
Алексиеви е била отхвърлена.Също тогава , ВОС се е произнесъл и по отношение на
дължимите на Бюрото разноски – в размер на 700/седемстотин/ лева.
С Определение №
1010 от 28.12.2018 година, ВКС не е допуснал до касационно разглеждане
решението на ВОС.
След
това с дата 14.01.2019 година, ВОС е издал изпълнителен лист в полза на НБПП за
сумата от 700 /седемстотин/ лева.
Видно е от материалите по делото, че на 26.02.2018
година, НБПП е уведомило ВРС, че е изплатило на адв.Ф.
разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, дължими в
производството по к.гр.дело № 1356/2017 година на ВКС.
На тази база ВРС е постановил атакуваното съдебно
Определение № 45 427 от 14.10.2019 година, като е осъдил Алекси Димитров
Алексиев да заплати в полза на НБПП сумата от 450 / четиристотин и петдесет/
лева.
От представеното по делото Удостоверение за
наследници /вж.л.150/ е видно, че на 16.12.2018 година Алекси Алексиев е
починал, като е оставил наследници, в лицето на: Т.К.А., А.А.П.,
Ц.К.П..
Виждането
на съда е следното:
При тези данни се налага
и следните правни изводи: 1.В разглеждания случай не са налице предпоставките
за приложението на чл.47 ал.6 ГПК, тъй като ответницата е била намерена на
посочения по делото адрес и лично е получила съдебните книжа /а от това произтича
отсъствието на основание да й се назначава особен представител на разноски на
ищеца/ и 2.Съобразно разпореждането на РС - Варна на същата е следвало да се
назначи служебен адвокат - съгласно разпоредбите на глава XX
ГПК.Тъй като защитата на ответницата е осъществена НЕ по реда на чл.47 ал.6 ГПК,
не е било налице основание нито за даването на указания до ищеца да внася
депозит за особен представител, нито за квалифицирането на адвокат Ф. като
"особен представител" на ответницата. Адвокат Ф. НЕ Е "особен
представител" на ответницата - включването й в делото е осъществено при
условията на Глава XX ГПК, а не поради наличието на
предпоставките по чл.47 ал.6 ГПК.Това е действителната причина ищцовата страна да
не дължи авансовото заплащане на разноските за назначаването на адв.Ф.. Действителното процесуално качество на адвокат Ф. е
"служебен адвокат" на ответницата и относно заплащането на
предоставената от нея на ответницата правна помощ са приложими правилата на
Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, а не нормата на чл.47 ал.6 ГПК.
Съобразно посочените
нормативни актове заплащането на правната помощ се извършва от Националното
бюро за правна помощ по банков път, въз основа на решение на председателя на
Бюрото и отчета, представен от адвоката. Адвокатският съвет не е компетентен да
отправя искания (още по-малко - указания) към съда, касаещи определянето и
заплащането на възнаграждението на служебния адвокат. Неговите правомощия се
свеждат до определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ;
уведомяване на органа, предоставил правна помощ, за определения адвокат;
проверка и заверяване на отчета по чл.38 ЗПП и отправянето на предложения до
НБПП за размера на възнаграждението на адвоката. Съдът не участва в отношенията
по възмездяването на защитата, предоставена на страната от нейния служебния
адвокат. Компетентността на съда може да бъде ангажирана, но в изрично
предвидените от Закона случаи, като чл.97 ал.2 ГПК (която хипотеза не се е
осъществила по делото) и чл.78 ал.7 ГПК. В тези случаи сезирането следва да
изхожда от Националното бюро за правна помощ, а не от служебния адвокат, респ.
- подлежащите на заплащане от съответната страна суми се дължат на НБПП, а не
на служебния адвокат (в този смисъл и Определение № 722 от 10.1.2015 година, по
ч. гр. д. № 4299/2015 г. на ВКС, IV г. о.).
Производството пред РС е
приключило с постановеното решение, като в последна сметка е бил отхвърлен иска
по чл.87 ал.3 от ЗЗД. Предвид този факт и на основание чл.39 ЗПП за служебния
адвокат Ф. са възникнали предпоставките да търси от НБПП възмездяване на
предоставената правна помощ след подаването на отчет по чл.38 ЗПП.
Обстоятелството, че НБПП е извършило плащането на сумата от 450 / четиристотин
и петдесет/ лева е видно от материалите по делото и конкретно от
кореспонденцията между ВРС и НБПП.В случая за ВРС е възникнало основанието на
чл.77 ГПК, вр.чл.83 ал.2 ГПК и той е сторил това, като е присъдил търсената
сума в полза на НБПП.С оглед действителното основание, на което адвокат Ф. е
участвала в процеса чл.95 ал.2 ГПК във вр. чл.21 ЗПП, въпросът с възмездяване
на предоставената от нея правна помощ подлежи на разрешаване по правилата на
ЗЗП и Наредбата за заплащането на правната помощ.Съдът (като орган за предоставяне
на правната помощ) нито определя предварително размера на адвокатското
възнаграждение, нито изисква предплащането му от насрещната страна или друг
субект (включително НБПП). Компетентността на съда възниква впоследствие - при
наличие на предпоставките по чл.78 ал.7 ГПК, а именно извършено плащане от
страна на НБПП, заявено от Бюрото искане и при съобразяване изхода на спора. В
разглеждания случай е безспорно, че НБПП е заплатило възнаграждение по чл.39 ЗПП, поради което към момента на постановяване на атакуваното определение са
били налице предпоставките на чл.77 ГПК.
От материалите,
съдържащи се в делото става ясно, че при повторното разглеждане на делото във
ВОС, наред с решението е било поставено и заплащането на сумата от 700 /
седемстотин/ лева в полза на НБПП.Доколкото в жалбите се съдържа и този довод,
е редно да се посочи, че предмет на настоящото произнасяне е атакуваното Определение
№ 45 427 от 14.10.2019 година, постановено по
гр.дело № 10 156/2015 година, по описа на ВРС, с което е бил осъден Алекси
Димитров Алексиев, да заплати в полза на Национално Бюро за правна помощ сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лева на основание чл.78 ал.7 от ГПК, а не
съдебното решение.
Отделно от горното обаче следва да се отбележи и
друго - в съответствие с установената от ВКС практика – вж. Определения № № 99 от
14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Маргарита Соколова; Определение № 136 от 27.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2039/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева
и други, предвид нормата на чл.23 ал.2 вр.чл.21 от ЗПП, правната помощ, във
вида на процесуално представителство, обхваща и случаите когато страната по
едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат,
но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.Съгласно чл.23
ал.3 ЗПрП съдът е органа, който в хипотезата на ал. 2
предоставя правната помощ, както и критерият, комплексен по естеството си,
който той съобразява.ВКС посочва още, че в сравнение с чл.22 ЗПрП, нормата на чл.23 ЗПрП не
посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е
безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл.2 от ЗПрП, където е посочено, че тя се финансира от държавата –
също в тази насока е и нормата на чл.94 от ГПК, който я посочва изрично като
безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по
начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на
държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на
правната помощ в ЗПрП - правната помощ се предоставя
на физически лица, съгласно чл.5 от Закона, и се поема от държавата, като по
този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса.
От този принцип чл.27 а ЗПрП предвижда, че е възможно изключение, като постановява,
че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на
които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон
случаи.Уредените в чл.78 ал.7 изр.1 и ГПК две хипотези не са такива случаи.
Това се налага от граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата –
чл.78 ал.1 изр.1 ГПК е казано, че ако
лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има
право да му се присъдят срещу насрещната страна, разноските, които е направило
във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за
разноските за адвокатско възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при
наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на
служебния защитник е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото
сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение
с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса,
срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена
правна помощ – като отговор а доводите в жалбата на Ц.К.П.. Това негово вземане
не го прави страна нито в процеса, нито страна по материалноправната
по своето естество безвиновна отговорност за разноски. Именно отговорността за
разноски урежда чл.78 ГПК, която е отговорност на страните в процеса, не и на
трети лица, и която е поставена в зависимост основно от материалноправния
изход на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл.78 ал.7 изр.2 ГПК следва
да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и въвежда вземането на НБПП
като изключение, а в общия контекст на чл.78 ГПК, касаещ разпределяне на
отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.
Съгласно чл.78 ал.7 изр.2 ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило
правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл.78
ал.1 и ал.3 ГПК - изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено
върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна
помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи
на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен
защитник/. Следователно чл.78 ал.7 изр.2 ГПК не е от изключенията, предвидени в
чл.27 а ЗПрП, за разлика от чл.97 ал.2 ГПК - случаят
на лишаване от правна помощ, и чл.96 ал.1 т.1 ГПК вр. Чл.27 ЗПрП
- хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа
на които тя е предоставена.
Закона за правната помощ
е в сила от 01.01.2006 година и регламентира ред за
предоставяне на правна помощ, определяне на адвокат, неговото назначаване,
контрол и проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, и
т. н., който е задължителен, както за наказателните, така и за гражданските и
административните дела. В този смисъл ЗПП се явява общ закон. Двата процесуални
закона – НПК и ГПК съдържат свои правила относно назначаване на служебен
защитник или особен представител, които изхождат от нуждите и особеностите на
конкретните производства. Така например, чл.189 ал.3 НПК задължава подсъдимият,
който е признат за виновен, да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник.
Поради възникнала противоречива практика след приемането на ЗПП, е постановено
ТР № 4/2009 година на ОСНК, с което е прието, че подсъдимият, който е признат
за виновен, на основание чл.189 ал.3 НПК следва да заплати адвокатско
възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна
помощ във всички случаи на задължителна защита.Според чл.2 и чл.4 от ЗЗП,
правната помощ се финансира от държавата със средства от държавния бюджет. В
измененията на закона в ДВ бр. 15/2013 г. за първи път се сочи, че някои от
видовете правна помощ е безплатна - тази по чл.21 т.1 и 2, а за тази по чл.21
т.3 ЗЗП липсва такова уточнение; също така е въведен чл.27 а, според който в
определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на НБПП направените разноски; текстът на чл.25 е изменен като е
въведено изискване при предоставяне на правната помощ по чл.21 т.3 органът,
който ръководи процесуалните действия, да разяснява на лицето, кандидатстващо
за правна помощ, чрез писмена декларация по образец, че в случай на осъдително
решение или присъда, дължи възстановяване на разноските за правна помощ. Именно
сочените разпоредби дават основание в една част от съдебните актове да се
приеме, че винаги при осъдително решение, съответно, при отхвърляне на иска на
лицето, получило правна помощ, то дължи на НБПП възстановяване на разноските за
възнаграждение на адвоката.
След
като от изложеното до тук стана ясно, че по отношение на ответницата А.А.П. правната помощ би била безплатна и при неблагоприятен
изход на делото, т.е. при уважаването на исковите претенции против нея, то в
случая е редно да се акцентира върху качеството на същата в настоящия
процес.Няма спор, че качеството ответник,
респективно въззивник е вече отпаднало, т.к. по делото е налице влязло в
сила решение.Ангажирана е отговорността й В КАЧЕСТВОТО НА НАСЛЕДНИК на покойния
Алекси Алексиев, бидейки негова дъщеря, и с оглед на факта, че по делото няма
данни тя да е отказала приемане на наследството на своя наследодател.Ето защо,
именно в това й качество, тя следва да понесе отговорността за начислените
разноски, независимо от факта, че е била ответна страна и независимо от
благоприятния изход на спора за нея.
Предвид
горното, настоящия съд намира, че не са лице законови основания за отмяна на
атакувания съдебен акт.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 45 427 от 14.10.2019 година,
постановено по гр.дело № 10 156/2015 година, по описа на ВРС, с което е
бил осъден Алекси Димитров Алексиев, починал на 16.12.2018 година, и заместен
по закон от Т. КОЛЕВА А., ЕГН ********** /съпруга/, А.А.П.,
ЕГН ********** /дъщеря/ И Ц.К.П., ЕГН ********** /дъщеря/ да заплати в полза на
Национално Бюро за Правна Помощ сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева на
основание чл.78 ал.7 вр.чл.77 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
в едноседмичен срок, който за страните и Националното бюро за правна помощ
започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, по аргумент
от чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: