Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 14454 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението Г.Ф.срещу постановление на частен съдебен
изпълнител М.П., постановено на 08.10.2018 г., по изп.д. № 20188390400674
по описа на ЧСИ ЧСИ И.М.К., с рег. № 839 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което
съдебният изпълнител е намалил по направено възражение разноските, дължими на
взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване
и водене
на изпълнителното
производство до размера на 2 200 лв., като е отказал да го намали до
посочения от длъжника размер от 200 лв. Жалбоподателят счита, че присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството
не се отличава с фактическа и правна сложност, като в него упълномощеният от взискателя
адвокат е извършил едно единствено процесуално действие по подаване на молбата
за образуване на изпълнителното производство. С оглед на това посочва, че
присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., от 200 лв.
Взискателят по изпълнителното
дело – Х.Н.Х., оспорва подадената жалба. Посочва, че определеното от съдебния
изпълнител адвокатско възнаграждение е съобразено с извършените от адвоката в
хода на изпълнението дейности.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20188390400674 по описа на ЧСИ И.М.К., с рег. № 839
в КЧСИ. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
От представените материали по изп.д.
№ 20188390400674 по описа на ЧСИ И.М.К., с рег. № 839 в КЧСИ, е видно, че
същото е образувано по молба на взискателя Х.Н.Х. срещу длъжника – Г.Ф., за
събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 20.09.2018 г., издаден по т.д.
№ 8637/2017 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, а именно на сума в размер на 30 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на
21.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази суми от 22.04.2016 г. до
окончателното й плащане.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от
адвокат М.Д.. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че страните
по него са уговорили, че ангажираният адвокат
се съгласява да окаже на взискателя адвокатска помощ безплатно по настоящото
производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/.
Ето защо и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът има право в негова полза да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което в хода на изпълнителното
производство се определя от съдебния изпълнител в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв - Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/, и неговото заплащане трябва да
се възложи на длъжника.
В случаите на осъществена защита
по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената
разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/,
което в случая възлиза на 830 лв., изчислено при съобразяване на размера на
вземането на взискателя, който към датата на образуване на изпълнителното
производство е от 37 667, 25 лв. От договора за правна защита и съдействие,
представен в изпълнителното производство, се установява, че на адвокат Д.е
възложено да извърши всички действия по събиране на дължимите на взискателя
суми, което означава, че на нея е възложено да извърши всички необходими
действия за защита на неговите права в изпълнителното производство, което
включва както извършването на правни действия по образуване на изпълнително
дело, така и такива по осъществяване на процесуално представителство по това
дело. Ето защо минималният размер на възнаграждението, което се следва на
адвоката за извършената защита, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и
възлиза на 1 030 лв.
Предвид изложеното се налага
изводът, че в хипотезата на чл. 28 ЗАдв съдът не може да присъди адвокатско
възнаграждение под размерите, посочени в чл. 10 от Наредбата, т.е. в случая под
1 030 лв. При съобразяване на това ограничение, както и на липсата на
фактическа и правна сложност на делото и на това, че то е приключило с
извършено от длъжника плащане на целия дълг и следователно в хода му не са
извършени никакви действия по осребряване на конкретно имущество, съдът счита,
че в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за възнаграждение на
упълномощен от взискателя адвокат в размер от 1 030 лв., който е равен на
минималния такъв, предвиден в Наредбата.
С оглед на горното, се налага
крайният извод, че постановлението от 08.10.2018 г., постановено по изп.д. №
20188390400674 по описа на ЧСИ И.М.К., с рег. № 839 в КЧСИ, следва да бъде
отменено, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от Г.Ф.разноски
за адвокатско възнаграждение за сумата над 1 030 лв. до 2 200 лв.
Предвид извода, че съдебният
изпълнител не е определил правилно размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед
изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв
е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за
сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което
подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в
случая върху вземане в размер на 37 667, 25 лв. – присъдените вземания съгласно
изпълнителния лист, ведно с начислената законна лихва до датата на образуване
на изпълнителното производство, която е в размер на 7 667, 25 лв., и 1 080 лв.
– разноски за адвокатско и възнаграждение/. С оглед на това размерът на таксата
по т. 26, б. „г” ТТРЗЧСИ възлиза на 2 544, 83 лв. без ДДС, съответно 3 053, 79
лв. с ДДС. По делото липсват данни какъв е точния размер на тази такса,
определен от съдебния изпълнител, поради което съдът не може да извърши
проверка дали тя е правилно изчислена. Ето защо и за да има яснота относно
какъв е размера на дължимата от длъжника
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, то тя ще бъде определена с настоящото решение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението
от 08.10.2018 г., постановено по изп.д. № 20188390400674 по описа на ЧСИ И.М.К.,
с рег. № 839 в КЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от Г.Ф.разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата над 1 030 лв. до 2 200 лв., и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника Г.Ф.,
посочени в покана за доброволно изпълнение, съставена по изп.д. № 20188390400674 по описа на ЧСИ И.М.К., с рег. №
839 в КЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ, че
размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника Г.Ф., за
адвокатско възнаграждение, дължимо на адвоката, упълномощен от взискателя по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, възлиза на сумата от 1 030 лв. вместо в определения от ЧСИ И.М.К. размер от 2 200 лв., както и размерът
на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника Г.Ф., за дължима такса по
т. 26 ТТР към ЗЧСИ, възлиза на сума в размер на 2 544, 83 лв. без ДДС,
съответно 3 053, 79 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.