№ 232
гр. София , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503190 по описа за 2020 година
С решение № 1241 от 11.03.2020 г., по гр.д. № 139/19 г., ОС
Благоевград, осъжда ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ да заплати на А. Д. Ш. сумата от 18 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 1890 лв., като обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на
30.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2019 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв. (част от обща искова
сума в размер на 100 000 лв.) като неоснователен.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от А. Д. Ш.. Твърди, че възстановителния период е
продължил около 5 месеца, че предстои нова операция и следва да се уважи
иска изцяло, като се присъдят разноски.
Срещу решението, в частта, в която исковете са уважени е постъпила
въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. Твърди, че няма образувано
досъдебно производство за причинени средни телесни повреди, което води до
извод, че такива не са надлежно установени, а ищцата търпи болки и
1
страдания от падане, което е настъпило в последващ процесното ПТП
момент. Намира, че приетата САТЕ не установява механизма и увреждането
на ищцата. Оспорва причинно следствената връзка, като сочи, че
свидетелските показания са заинтересовани и установяват състояние, което не
е причинено от инцидента. Оспорва размера на обезщетение, като сочи още,
че е налице съпричиняване поради неизползване на колан (върху тялото няма
следи от поставен такъв). Претендира отмяна на решението в обжалваната
част и разноски.
В постъпил писмен отговор от застрахователя се оспорва жалбата на
ищцата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата А.Д. твърди, че пътували в МПС и пострадала при ПТП на
30.09.2018 г., което било предизвикано от виновно и противоправно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество. Твърди се, че пострадалата получила фрактури на
лявата ръка (на лакетна и лъчева кост), контузии на главата, гръбначния
стълб, кръста. Било приложено оперативно лечение на фрактурата с
поставяне на синтезни материали (на стойност 1890 лв.). В последствие при
посещение в болнично заведени (на 22.10.2018 г.) е установено, че при
ищцата има усложнение, състоянието не е подобрено, има проблеми с
походката, установено е мозъчно сътресение. Силните болки и ограниченията
в движенията създали психически проблеми на увредената, страхувала се,
била тревожна. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70 000 лв. (част от обща стойност в размер на 100 000 лв.), а за имуществени
– 1890 лв., ведно със законна лихва върху главниците от 22.02.2019 г.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане " АД оспорва исковете, като
сочи, че не се установяват твърдените от ищцата вреди, както и че същите не
са в пряка причинна връзка с процесния инцидент (поддържа, че те са
2
получени при падане). Намира размера на исковете за недоказан, както и че
не се установява твърдяната продължителност на възстановяване. Сочи, че
ищцата е съпричинила вредните последици, тъй като е пътувала без
предпазен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Приетата СМЕ установява, че на 30.09.2018 г. при ищцата е
констатирано счупване на телата на десните лъчева и лакетна кост в долната
им трета с разместване на костните фрагменти и натъртване на меките тъкани
в поясната област. Прието е, че тези увреди могат да се получат от пътник в
МПС при ПТП, както и че могат да настъпят при падане. На следващия ден
ищцата е посетила друго лечебно заведение, където съобщила за падане. Била
приета и лекувана оперативно с поставяне на метална остеосинтеза, която
предстои да бъде извадена. На 22.10.2018 г. поради оплакване от световъртеж,
силно главоболие, замайване, й била поставена диагноза мозъчно сътресение.
На същия ден са констатирани и затруднения при походката, ползване на
помощни средства, ограничена подвижност на шийния отдел, втвърдена
мускулатура на гръбначния стълб. От фрактурата е причинено затруднение на
движенията на дясната ръка за срок от 5 месеца. Контузията в поясната
област е затруднила движението на снагата за срок от 2-3 седмици. Няма
данни за загуба на съзнание, нито за коланна травма. Посочено е, че при
правилно лечение възстановяването на ръката може да е цялостно, а
оздравяването на тъкани в поясната област – в рамките на 3-4 седмици.
Разяснено е, че данните за състоянието на лицето от 22.10.2018 г. са свързани
все още с течащия възстановителен период на лечение. При разпит в о.з. е
пояснено, че ищцата е била с колан, тъй като при този удар обикновено без
колан се получават по-тежки травми. Според вещото лице претендираните
разходи са част от лечението.
Разпитан е съпругът на ищцата Е. М. Ш., който разказва, че шофирал
колата, в която пътували заедно, с двете деца отзад. На пътя имало пясък,
валяло дъжд, колата им се завъртяла и се ударила в друга кола. Ищцата била с
предпазен колан, който не можели да махнат и се наложило да го отрежат.
3
Боляла я главата, кръста, ръката, и линейка я откарала в болница. Сега тя не
можела да работи и още имала инпланти в ръката.
Св. Ю. Е. Ш., дъщеря на ищцата, разказва, че присъствала на
инцидента. Сочи, че майка й първо била приета в болницата в Разлог, но
после в София била оперирана и изписана след 7 дни. Свидетелката, която
била студентка, се наложило да се прибира през 2-3 дни при майка си, защото
тя не можела да се справя в домакинството и да се обслужва за около 2
месеца. Преди инцидента ищцата била работлива жена, с всичко се справяла,
сега имала губене на съзнание, замайване, забравяла, променила се.
От приетата САТЕ се установява, че автомобилът, в който ищцата е
пътувала се е движел със скорост по-висока от 70 км/ч, тъй като не е успял да
преодолее завоя без МПС да загуби странична устойчивост. Скоростта му на
движени е била по-голяма от критичната, автомобилът е „занесъл“ странично
и се е ударил в насрещното превозно средство, със своята дясна странична
част. Автомобилът, в който е пътувала ищцата е бил оборудван с колани.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Събраните по делото доказателства водят до заключението, че при ПТП
на 30.09.2018 г. е пострадала ищцата, пътник на задна седалка, в автомобил
управляван от съпруга й. За последния няма спор, че е имал към датата на
инцидента валидно сключена застраховка при ответното дружество за
гражданската си отговорност. Съдът приема, че виновен за произшествието е
застрахования водач, тъй като същият е нарушил чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП,
доколкото е шофирал със скорост по-голяма от тази, с която е можел да
преодолее без загуба на устойчивост, завоят на пътя. Неправилния подбор на
скорост на движение е нарушение на правилото, че водачът следва да
управлява МПС с подходяща и съобразена скорост, която да му позволи да
предотврати всяка възникнала опасност. Водачът не е осъществил
необходимият контрол върху превозното средство и е предизвикал
произшествието.
Съдът не възприема тезата на ответното дружество, че тъй като няма
образувано досъдебно производство за причинени средни телесни повреди, то
4
това води до извод, че такива не са налични. Обратното се установява от
свидетелските показания на очевидци (които съдът кредитира, тъй като не
намира основание да ги изключи съобразно чл. 172 ГПК). Тези данни на свой
ред кореспондират със заключението на СМЕ, което също е посочило, че
травмите са от естество, което може да бъде предпоставено от пътен
инцидент. Вярно е, че е изказано предположение, че е възможно
уврежданията да са настъпили при падане, но няма никакви преки
доказателства събрани в подкрепа на това мнение. Изводът за липса на ПТП
не може да почива на предположения, при това при наличие на доказателства
за обратното.
Не може да се сподели и аргумента на застрахователя, че е налице
принос за настъпилите увреждания, тъй като ищцата е пътувала без колан.
СМЕ е категорична, че пострадалото лице е било със поставен колан
(въпреки, че няма установена т.нар. коланна травма, която не винаги е
налична). За този извод експертизата е отчела, че при липса на колан,
травмите на пострадалата са щели да бъдат с по-голям обем. Следва да се
изтъкне и ноторно известното обстоятелство, че уврежданията в областта на
горните крайници (каквито има констатирани при пострадалата в зоната на
дясната ръка) могат да се получат и при правилно поставен колан, доколкото
същият скрепя тялото към седалката, но не ограничава движението на ръцете.
По отношение на размера на иска за неимуществени вреди, настоящият
състав приема, че същият е надлежно уважен, но в занижен размер. Предвид
данните по делото подходяща с оглед принципа на справедливост в чл. 52
ЗЗД е сумата от 40 000 лв. Съдът отчита активната възраст, в която се е
намирала ищцата, необходимото време за възстановяване на движението на
горния десен крайник – 5 месеца, обстоятелството, че счупванията са две,
макар и в една анатомична област, данните, че същите са с усложнение –
поради разместване на костните фрагменти, необходимостта от оперативна
интервенция за поставяне на метална синтеза, респ. предстоящата инвазивна
процедура, свързана с премахването на материала. За размера на обезвредата
следва да се отчете, че ищцата е получила мозъчно сътресение и травма в
областта на поясните прешлени, които са предизвикали освен болки и
страдания, и необходимост от помощ в бита и съдействие за ежедневните
дейности (поради трудности в придвижването и обслужването с оглед
5
замаяност, ограничение движения на снагата и крайника и пр.). Следва да се
отчете от друга страна, че няма данни за допълнителни усложнения, нито за
неблагоприятна прогноза за в бъдеще, поради което искът за горницата над
40 000 лв. до 70 000 лв. не е подкрепен с надлежни доказателства.
С оглед изложените доводи в полза на ищцата освен определеното от
първостепенния съд обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди още сумата от 22 000 лв. Обжалваното решение следва да се отмени
в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 18 000 лв. до сумата от
40 000 лв. То обаче следва да се потвърди в останалите обжалвани части.
Предвид изложеното по-горе относно неоснователността на
възраженията на застрахователя, решението на ОС следва да се потвърди в
частта за имуществените вреди, така както е постановено.
В полза на процесуалният представител на ищцата на основание чл. 38
ЗА се следва допълнително сумата от 1190 лв. Решението следва да се отмени
в частта, в която в тежест на ищцовата страна са присъдени разноски над
сумата от 1481,14 лв. до сумата 2567 лв. (съгласно определение по чл. 248
ГПК, с което е допълнено решението на съда). Застрахователят дължи
държавни такси допълнително в размер на 1320 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1241 от 11.03.2020 г., по гр.д. № 139/19 г., ОС
Благоевград, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ предявен от А. Д. Ш. срещу ЗАД "ОЗК Застраховане" АД за
сумата над 18 000 лв. до сумата от 40 000 лв. и в частта, в която А.Ш. е
осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД разноски над сумата от
1481,14 лв. до сумата 2567 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на А. Д. Ш., ЕГН **********,
сумата от още 22 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 30.09.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.02.2019 г. до окончателното изплащане.
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която се осъжда ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД да заплати на А. Д. Ш. сумата от 18 000 лв. и сумата от
1890 лв., както и в частта, в която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за
разликата над 40 000 лв. до 70 000 лв.
ОСЪЖДА "ОЗК Застраховане " АД да заплати в полза на бюджета на
САС такси в размер на 1320 лв.
ОСЪЖДА "ОЗК Застраховане" АД да заплати на основание чл. 38 ЗА на
адв. Т. Г. възнаграждение допълнително в размер общо на 1190 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7