Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр.Кюстендил, 28.06.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи май през две
хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА С.А
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретаря Лидия Стоилова
и с участието
на прокурора Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия С.а КАНД
№ 102 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр. с чл.208
и сл. от АПК.
Делото
е образувано по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Благоевград, представлявана от директора Г. К., срещу решение № 98 от 24.03.2023г., постановено
по АНД № 446/2022г. по описа на Районен съд – Дупница,
с което е отменено Наказателно постановление № 244а-2634/12.11.2020г. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на оспорения съдебен
акт в хипотезата на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Сочи се, че административното нарушение е безспорно доказано, а в
производството по установяването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Прави се искане за отмяна
на решението и постановяване на друго за потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, гл. юрк. В. Я. като пълномощник на касатора, депозира
молба за поддържане на доводите и исканията в касационната жалба. Претендира
присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
нарушителя.
Ответникът – А.М.В., чрез пълномощника си адв. П.С., устно в съдебно
заседание и в представени писмени бележки, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба,
като счита оспореното решение за правилно. Прави искане същото да бъде оставено
в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, определено при усл. на
чл.38 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните
основания и на доводите на страните, както и след
служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна. Съображенията са следните:
Предмет
на обжалване пред районния съд е Наказателно
постановление №
244а-2634/12.11.2020г.,
издадено от директора на ОДМВР – Благоевград, с което на А.М.В. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00лв. на
основание чл.37 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН
112/ за нарушение на чл.28, ал.1, предл.
първо вр. с чл.3, ал.1 от същия закон.
От фактическата страна на спора е установено, че
на 20.02.2020г., около 14,00 часа в гр. Благоевград,
в ресторант „Верджилио“ от мобилен
телефон /с посочен номер/ нарушителят използва ЕЕН 112 не по предназначение при
необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето,
сигурността и имуществото на гражданите съгласно чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, като
е подал сигнал за това, че служители от НАП са отразили неверни обстоятелства в
съставени протоколи от проверка като
подаденият сигнал не касае посочените в
чл.3, ал.1 от закона рискове.
За деянието е образувана преписка вх. № 168/2020г. по описа на Районна
прокуратура – Благоевград, която е прекратена с постановление от 01.09.2020г. на РП, с което е отказано образуване на наказателно производство и
събраните материали са изпратени на директора на ОДМВР – Благоевград по
компетентност. След получаване, на 02.09.2020г. в ОДМВР – Благоевград, на постановлението на РП и материалите по
преписката, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 709301/19.10.2020г., в който се съдържат фактически констатации и правна квалификация на
нарушението, идентични с издаденото НП. Актът е съставен в присъствието на
двама свидетели – П. С. С. и Н. О. С., с посочени ЕГН и адреси; предявен е на нарушителя, който
е получил препис от акта, но е отказал да го подпише, като отказът е
удостоверен с подписа на свидетеля П. С.
С.. Въз
основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
От доказателствата по административнонаказателната преписка, вкл.
приобщените материали по преписка вх. № 168/2020г. по описа на Районна
прокуратура – Благоевград и от събраните веществени, гласни и писмени доказателствени средства в съдебното производство, се установява, че на
посочените в НП дата и час, от мобилен телефон на нарушителя А.М.В. е получен
сигнал на ЕЕН 112 с информация за това,
че служители от НАП са отразили неверни обстоятелства в протоколи, съставени
при проверка на обект хотел-ресторант
„Верджилио“, във връзка с която информация и след проведен разговор с
полицейски служител, с който е осъществен контакт чрез обслужващия ЕЕН 112
служител, на място са изпратени двама полицаи, които се снели самоличността на
лицата в обекта, приели са устни обяснения на В. и З. – организатор дейност в
обекта, съдържащи твърдения за неверни
данни в съставения от служителите на НАП
протокол от проверката, както и изразената готовност от В. и З. за подаване
на жалби с оплаквания срещу действията на
органите на НАП по време на
проверката. По делото са приложени жалбите на В. и З., както и издадените АУАН и НП срещу „Фабертон“ ЕООД – гр.
Благоевград като търговско дружество,
стопанисващо процесния обект, за
нарушения по чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
При изложените обстоятелства, районният съд е приел от правна
страна, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения
на процесуалните правила по чл.43, ал.2 от ЗАНН – отказът на нарушителя да подпише АУАН е
удостоверен с подписа на свид. П. С., който е
свидетел и на съставянето на акта. Горното процедиране е преценено като
неправилно и нарушаващо правото на защита на нарушителя. По изложените мотиви съдът е отменил НП.
Касационната инстанция, при служебната проверка на обжалвания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Решението на въззивния съд е неправилно, поради което и на
осн.чл.222,
ал.1 от АПК следва да се отмени и да се постанови решение
по съществото на спора. Решаващите
и единствени правни изводи за
незаконосъобразност на НП са в противоречие с доказателствата по делото и
приложимите процесуалноправни и материалноправни норми. Осъществено е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Противно
на приетото от въззивната
инстанция, настоящият състав на касационния съд, приема, че при съставянето и
предявяването на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е основание за отмяна на
издаденото НП. От
съдържанието на акта и от показанията на свидетелите М. и С. е видно, че
последният е присъствал при съставянето и предявяването на АУАН и
непосредствено е възприел
отказа на нарушителя В. да го подпише, заявен при връчването на препис
от същия. Обстоятелството, че едно и
също лице е едновременно свидетел при съставянето на АУАН и на отказа на
нарушителя да го подпише, не е процесуално нарушение, тъй като липса нормативно
правило, което да го забранява. В съдържанието на акта са отразени името и
точния адрес на свидетеля на отказа П. С., с което е изпълнено изискването на
чл.43, ал.2 от ЗАНН, като е осигурена и възможност
същият да бъде идентифициран и
разпитан за установяване на факти,
релевантни за процесуалното поведение на актосъставителя
и на нарушителя, каквато е и конкретната функция на свидетеля в относимата хипотеза на чл.43, ал.2 от ЗАНН. При горните
обстоятелства, които са безспорни, остава неясно
по какъв начин е засегнато правото на защита на нарушителя, както необосновано е
приел въззивният съд. АУАН е
предявен на В., който е отказал да го подпише, но е получил препис и се
е запознал със съдържанието му, изцяло съответстващо на правилата на чл.42 от ЗАНН. Фактическите констатации и правната квалификация на нарушението са
конкретни, а предявеното обвинение е ясно за нарушителя. Следват изводи, че при издаване на
НП е проведено административнонаказателно производство, което не е засегнато от
съществени пороци и е обезпечило участието и защитата на нарушителя. Оспореното
решение, с което е отменено НП на процесуално основание, е неправилно и подлежи
на отмяна.
Тук е мястото да се посочи, че въпросът за редовността на АУАН и
НП е решен при първото разглеждане на спора от касационната инстанция с решение
№ 70/13.04.2022г. по КАНД № 25/2022г. и
въззивният съд е следвало да формира мотиви по съществото на деянието. Независимо от липсата на такива, в
съответствие с разпоредбата на чл.227, ал.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, при настоящото разглеждане на делото
е дължимо произнасяне по същество, а
именно:
Анализът на събраните доказателствени средства сочи на доказаност на релевираното деяние,
осъществяващо от обективна и субективна страна признаците от състава на
административното нарушение по чл.37 вр. с чл.28, ал.1, пр. първо вр. с чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Според предявеното обвинение нарушителят ползва ЕЕН 112 не по предназначение като е подал сигнал за
това, че служители от НАП са отразили неверни обстоятелства в съставени
протоколи от проверка. При горните данни
АНО приема, че подаденият сигнал
не касае посочените в чл.3, ал.1 от закона рискове за живота, здравето,
сигурността и имуществото на гражданите, сочещи на необходимост от спешна помощ
чрез използване на ЕЕН 112. От
установената от районния съд фактическа обстановка е видно, че поведението на
нарушителя нарушава забраната по чл.28,
ал.1, предл. първо от ЗНССПЕЕН 112. Съставомерното изпълнително деяние в случая е ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение, а последното се свързва с разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН
112, съгласно която единният европейски номер
112
се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота,
здравето, сигурността и имуществото на гражданите. От
визираното нормативно правило следва, че
ползването на ЕЕН 112 по предназначение е за да се осигури намесата на службите за спешно реагиране при
получаване на сигнал за помощ при спешни случаи с цел защита на живота,
здравето, сигурността и имуществото на гражданите, респ. при отсъствие на посочените рискове се
приема, че подаденият сигнал до ЕЕН 112 представлява ползване на този телефон не по
предназначение и е основание за административнонаказателна отговорност за гражданите.
В случая фактите по делото, преценени
в съответствие с приложимото право, сочат на
нарушение на забраната по чл.28, ал.1, пр. първо от ЗНССПЕЕН 112, спрямо което е
наложено наказание, предвидено в чл.37 от закона. Безспорно е, че сигналът
до ЕЕН 112 е подаден от нарушителя за това, че служители от НАП са
отразили неверни данни в съставени протоколи от проверка на търговски обект, от
което е видно, че обстоятелствата, по повод на които В. е
ползвал ЕЕН 112, нямат връзка с рисковете, регламентирани с чл.3,
ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Данните, отразени в протоколите на органите по приходите,
съставени при проверката на обект, който е стопанисван от търговско дружество, обективно
не могат да предизвикат рискове за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите. Доказателства за обратното не се сочат и не са представени
по делото. От друга страна, ползването на ЕЕН 112 законодателят
свързва с необходимостта от спешна помощ за защита
срещу посочените рискове, какво в случая не е налице. Протоколите от проверката
са част от процедура, приключила с издаване на НП за нарушения на ЗДДС, които подлежат на оспорване по съдебен ред, респ. в съдебните производства засегнатото лице има възможност да опровергае верността на съставените
протоколи с всички допустими доказателствени средства. Допълнително в подкрепа на извода за липса на
спешност на случая по см. на чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 като отрицателна предпоставка
за ползване на ЕЕН 112, следва да се посочи, че намесата на полицейските
служители, изпратени след сигнала на нарушителя, се ограничава до снемане на самоличността
на лицата в обекта и до приемане на устни обяснения на В. и на служител в
проверявания обект, т.е. намесата на
органите на полицията не е предизвикана
от нуждата да се реагира на възникнал в спешен порядък риск за живота, здравето, сигурността и имуществото на
гражданите, каквото е законовото предназначение на ЕЕН 112. Установените по делото безспорни факти
доказват нарушение на забраната по чл.28, ал.1, пр. първо вр. с чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН
112, което В. е извършил виновно. Санкционната норма на чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 не изисква умисъл на нарушителя, както
неоснователно се сочи от неговия пълномощник. По арг. от чл.7, ал.2 от ЗАНН,
наказуеми са и непредпазливите деяния, каквото е осъществено в случая от А.В.. Противно
на поддържаната от него теза, качеството
му на адвокат е свързано обективно със
задълбочено познаване на закона, вкл. на ЗНССПЕЕН 112 , както и с
по-големи отговорности, но не с право да
ползва ЕЕН 112 не по предназначение.
Неоснователни са наведените от
пълномощника на нарушителя доводи за
несъставомерност на деянието. Изпращането на полицейски патрул на място след
получения сигнал на ЕЕН 112 не доказва,
че реакцията на сигнала е правилна,
нито, че телефона е ползван по предназначение.
Обратно, от доказателствата по делото се установява, че в случая не са
съществували рискове по см. на чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, спешната защита на които би съставлявала основание за подаване на
сигнал до ЕЕН 112. От друга страна,
предмет на преценка по делото е поведението на нарушителя във връзка със
забраната по чл.28, ал.1, пр. първо от ЗНССПЕЕН, а не правилността на т. нареч.
„косвен“ контрол на длъжностните лица
във връзка с получения сигнал на ЕЕН 112 и на последвалите реакции в отговор на
същия.
По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция
счита за доказано предявеното срещу нарушителя обвинение за деяние, съставляващо административно
нарушение по чл.37 от ЗНССПЕЕН 112 във връзка
с чл.28, ал.1, предл. първо вр. с чл.3,
ал.1 от същия
закон. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А.В. с
издаденото НП. При определяне
размера на наложеното наказание съдът
счита, че АНО не е спазил критериите
по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Определено в
съответствие с тези критерии, както и в границите по чл.37 от ЗНССПЕЕН 112,
справедливо е административното наказание „глоба“ в
минималния предвиден размер от 200,00лв., в който смисъл следва да се измени процесното НП.
Предвид изхода по
делото и по арг. от чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на страните не се следват деловодни разноски.
Водим от
изложеното и на
осн. чл.222, ал.1 във вр. с чл.227, ал. 1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 98 от
24.03.2023г. на
Районен съд - Дупница по АНД № 446/2022год. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 244а-2634/12.11.2020г.,
издадено от директора на ОДМВР – Благоевград, с което на А.М.В., ЕГН **********,***,
на основание чл.37 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112 за нарушение на чл.28, ал.1,
предл. първо вр. с чл.3, ал.1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000,00лв. като намалява
размера на глобата на 200,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.