№ 1691
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203947 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Инвестра“ ЕАД-гр.София срещу Наказателно
постановление № 100130/16.08.2022г. на зам. кмет на Община Варна, с което
на дружеството било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.122, ал.1 от
Наредбата на Общински съвет-Варна за управление на отпадъците на
територията на община Варна.
Въззивното дружество не оспорва твърденията на наказващия орган,
че притежаваният от него имот е бил замърсен. Изтъква обаче, че това се
дължи на нерегламентирано изхвърляне на земни маси и строителни
отпадъци от неустановени лица, несвързани с дружеството. Твърди, че са
подадени сигнали за тази дейност в Трето РУ при ОД на МВР-Варна и в други
компетентни институции, които обаче не са предприели ефективни мерки за
преустановяване на нарушенията. Счита, че не следва да се очаква от
дружеството да разчиства нерегламентирано изхвърлените материали, тъй
като по този начин би се осигурила възможност на нарушителите да натрупат
нови количества. Санкционираното лице счита, че не е осъществило нито
един състав на административно нарушение; не са изяснени в пълнота
фактите и обстоятелствата, свързани със случая; не са обсъдени направените
от дружеството възражения; наказващият орган не е изложил мотиви за
решението си да санкционира лицето. Поддържа и че са допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила- не са посочени точното
място и датата на извършване на претендираното нарушение; не е ясно и за
кое изпълнително деяние е наложено наказанието. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно уведомено,
не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище в
подкрепа на жалбата, като привежда и доводи за маловажност на случая.
За въззиваемата страна, редовно уведомена, се явява юрисконсулт Г.,
която изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че за
съставомерността на нарушението не е необходимо установяването на
конкретния причинител на замърсяването. Оспорва наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила. Моли наказателното постановление да
бъде прекратено, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Санкционираното дружество било
собственик на поземлен имот със статут на земеделска земя, с идентификатор
10135.4027.16 по КККР за територията на административен район „Владислав
Варненчик“ (местност „Атанас тарла“) в гр.Варна. В началото на м.юни
2022г. неустановени лица изхвърлили в имота голямо количество земна маса
и камъни.
На 07.06.2022г. св.К. И.- ст. инспектор „Екологичен контрол“ в
дирекция „Устройство на територията, обществен ред и контрол“ в Район
„Владислав Варненчик“ при Община Варна, извършила ежедневен обход на
територията на района, при който установила замърсяването на имота. На
същата дата свидетелката съставила констативен протокол, в който отразила,
че при проверката е установено замърсяване на територията на имота с голям
обем строителни отпадъци, в това число пръст и камъни. До собственика била
изпратена покана за явяване с цел съставяне на акт за установяване на
административно нарушение и на 06.07.2022г. бил съставен такъв на
дружеството за това, че като собственик на процесния поземлен имот не е
изпълнил задължението си да опазва, почиства и поддържа чиста територията
на имота. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител
2
на дружеството, бил предявен и подписан с възражения, че имотът е засипан
без знанието и съгласието на собственика от чужди камиони. Били посочени и
регистрационни номера на част от забелязаните товарни превозни средства.
Писмени възражения били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но
били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт на 16.08.2022г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество
била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение
на чл.97, ал.1, т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията
на Община Варна, издадена от Общински съвет Варна.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката К.
П. И., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на
данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради
което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
По делото като веществено доказателства са приложени и фотоснимки,
представени от санкционираното лице, отразяващи обстоятелства около
извършеното нарушение. Съдебната практика приема, че случайно
създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102
от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на
чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи
от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по
н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Данните, извличащи се от приложените
фотоснимки потвърждават фактическите констатации в обжалваното
наказателно постановление и позволяват приетата фактическа обстановка да
бъде изяснена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
3
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.97, ал.1, т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на община Варна на Общински съвет-Варна, която задължава
всички собственици или ползватели на недвижими имоти или на части от тях,
да опазват, почистват и поддържат чистота на територията им, както и в
прилежащите площи. Не е спорно по делото, че в притежавания от
дружеството имот са били натрупани значителни количества земна маса и
камъни (видно от показанията на св.И. и от приложените фотоснимки).
Същите се явяват отпадъци, съобразно дефиницията по §1, т.21 от ДР към
Наредбата, а именно-представляват вещество, предмет или част от предмет,
от който притежателят се е освободил. Доколкото санкционираното лице не е
почистило отпадъците, с които е бил замърсен имота, следва да се счете, че
същото действително е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Санкционната норма е издирена надлежно, като наказанието е наложено по
реда на чл.122, ал.1 от Наредбата, предвиждащ наказания за други
нарушения, за които не е предвидена специална санкция.
В същото време съдът намира, че са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като се отличава с по-
малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Действително, касае се
за значително по обем замърсяване. Съдът не намира обаче основания за
съмнение в твърденията на дружеството, че замърсяването е резултат от
противоправни действия на трети лица, във връзка с които са подавани
сигнали до компетентните институции- по делото са приложени копия от
някои от сигналите, както и фотоснимки на превозните средства, от които са
изсипвани отпадъците в имота. При положение, че в имота системно и в
нарушение на нормативните изисквания са изхвърляни отпадъци, но въпреки
подадените сигнали държавните институции не са предприели ефективни
мерки за установяване на нарушителите и преустановяване на техните
действия, би било крайно несправедливо да се очаква от дружеството-
собственик постоянно да организира почистването на имота и извозването на
натрупаните в него материали. От дружеството се изисква непрестанно да
полага усилия и да прави разходи за почистването на имота, за да не бъде
санкционирано, но не му е оказано необходимото съдействие за
преустановяване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Съдът
категорично не може да се съгласи с твърденията, изложени в изготвеното от
4
главен юрисконсулт при Община Варна Правно становище за невъзможност
служебно да бъдат събрани допълнителни доказателства по случая, тъй като
нямало данни за датата, на която са изготвени представените от дружеството
фотоснимки. Съдът не споделя и мнението, изложено в приложения Доклад
от директора на Дирекция „Екология и опазване на околната среда“, че по
същата причина е невъзможно да се предприемат
административнонаказателни мерки срещу конкретните причинители на
замърсяването и да се предпише да почистят. Не е имало никаква пречка да се
укаже на дружеството да посочи датата, на която са изготвени снимките, да
представи устройството, с което са направени и от което може да се установи
тази дата, да се издири собственикът на товарните автомобили, от които са
изсипвани отпадъците или да се извършат други подходящи действия за
изясняване в пълнота на съответните обстоятелства и за преустановяване на
нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Вместо това наказващият орган
е предпочел, в съответствие с буквата, но не и с духа на закона, да
санкционира дружеството-собственик за това, че не е почистило имота от
отпадъци, противозаконно натрупани от трети лица, които не са били
установени въпреки наличието на възможност за това. При това положение
съдът намира, че извършването на нарушението е обусловено от особените
обстоятелства, при които е осъществено, а не от незачитане на правните
норми или от безразличие от страна на дружеството-собственик. Системното
нерегламентирано изхвърляне на отпадъци в имота е създало на собственика
затруднения за неговото почистване, значително по-големи от обичайните.
Поради това, макар и замърсяването да не е незначително, особените
обстоятелства, при които е извършено нарушението, налагат извода, че
същото не може да се сравни по тежест с типичните нарушения от този вид и
следователно се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Принципно при незаконосъобразен отказ на наказващия орган да
приложи нормата на чл.28 от ЗАНН наказателното постановление следва да
бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. На
основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. В разглеждания случай обаче, при
извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
5
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите
на ЗАНН, обуславящи на самостоятелно основание неговата отмяна.
Действително, съставеният АУАН и наказателното постановление са
издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие
на Заповед № 0505/07.02.2020г. на кмета на Община Варна. Не са посочени
обаче надлежно датата и мястото на извършване на претендираното
нарушение, както и обстоятелствата около извършването му. Посочена е
датата, на която е установено замърсяването, но не е отразено дали се приема,
че същата съвпада с тази, на която е извършено нарушението. Посочен е
идентификаторът на имота, но не и населеното място, в чиито КККР е
включен. Наказващият орган приема, че установените в имота почва и камъни
представляват строителни отпадъци. Такива обекти действително биха могли
да бъдат квалифицирани като строителни отпадъци по смисъла на §1, т.39 от
ДР на Наредбата, ако са получени в резултат на строителната дейност на
строителни площадки, но в наказателното постановление не е посочено по
какви съображения и въз основа на какви данни е достигнато до извод, че
процесните отпадъци са формирани именно в резултат на строителна дейност,
а не по друг начин. Видът на отпадъците няма пряко отношение към
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, но
твърдението, че се касае за строителни отпадъци, без да става ясно защо се
квалифицират по този начин, накърнява правото на защита на дружеството и
го лишава от възможността да оспорва фактическите твърдения в НП.
Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието факти
и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, трайно се третира
от съдилищата като съществено процесуално нарушение, тъй като безспорно
накърнява процесуалните права на санкционираното лице. При това
положение съдът приема, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, задължаваща
наказващия орган надлежно да определи датата и мястото, на което е
извършено нарушението, както и да опише в пълнота обстоятелствата, при
които е извършено. Допуснатата непрецизност следва да се третира като
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяната на
атакуваното наказателно постановление. Поради отмяната на НП на това
основание дружеството не следва да бъде предупреждавано, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, по реда на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.
За изчерпателност следва да се отбележи, че не е налице неяснота във
връзка с коя хипотеза на нарушената норма е санкционирано лицето- такава
действително е допусната в акта, но в НП ясно е посочено, че дружеството е
извършило вмененото му нарушение, като не е почистило наличното
6
замърсяване. Следователно ясна е волята на наказващия орган да накаже
дружеството за неизпълнение на задължението да почиства имота.
Независимо от изхода на делото на въззивното дружество не следва да
се присъждат разноски, поради липса на съответно искане, а и на данни
такива да са били направени.
Предвид всичко изложено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 100130/16.08.2022г.
на зам. кмет на Община Варна, с което на „Инвестра“ ЕАД-гр.София,
ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.122, ал.1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на община Варна на Общински
съвет-Варна, е наложено административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 1000.00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7