Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 383 от 23.04.2014 година по гр.д. № 1326/2013 година Районен съд - гр.В. Т. е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. против Й. К. Х. и С. К. К., наследници на К. Й. К., починал на 29.07.2011 година , искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 60,ал.1 ЗН, за заплащане, от всеки един от тях, на сумата 1744,33 лева главница, договорни лихви в размер на 1289,73 лева за периода от 21.04.2008г. до 31.01.2013 година и договорени такси в размер на 222,66 лева по сключен между ищеца и наследодателя на ответниците К. К. на 26.11.2007 година договор за предоставяне на кредит - Т. за физически лица, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Недоволен от така постановеното решение е ищецът "Т. Ф. С.",Е. - гр.С., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В подадената от него жалба дружеството развива съображения за неправилност на обжалваното от него решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е неоснователен и недоказан поради това, че не е доказано приемане на наследството от наследниците С. и Й. К.ови. Твърди в тази връзка, че по делото е безспорно доказано, че между дружеството и наследодателя на ответниците, сега въззиваеми, е сключен договор за предоставяне на кредит – „Т.” на физическо лице, при което наследодателят на въззиваемите К. Й. К. е усвоил, но не е погасил посочените в жалбата суми. Твърди, че задължението на наследодателя К. Й. К. е в общ размер 9770,18 лева, от които 5232,98 лева главница; договорни лихви в размер 3869,20 лева от 21.04.2008 година до 31.01.2013 година; договорни такси по кредита в размер на 668 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че К. Й. К. има трима наследници, в това число и двамата ответници , въззиваеми по делото, като в тази връзка посочва, че предмет на исковата претенция на дружеството са задълженията на наследниците Й. К. Х. и С. К. К..Твърди в тази връзка, че съгласно чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, при което с цел доказване факта на приемането на наследството на основание чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН от страна на дружеството е направено доказателствено искане за определяне на срок от съда до наследниците да заявят приемат ли наследството или се отказват от него; направено е доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Районен съд – гр. В. Т. да се снабди с друго такова относно това дали от някой от наследниците е направен отказ от наследството. В тази връзка твърди, че съдът неоснователно е отхвърлил доказателствените му искания. Моли обжалваното от дружеството решение, като порочно ,да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата му претенция да бъде уважена. Въззиваемите Й. К. Х. и С. К. К., чрез назначените им особени представители адв. М. Я., съответно - адв. И. С., заемат становище, че въззивната жалба на "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от дружеството решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното от "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. решение е валидно и допустимо, а по същество - обосновано, правилно и законосъобразно. Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр.В. Т. са предявените от "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. против Й. К. Х. и С. К. К., наследници на К. Й. К., починал на 29.07.2011 година , искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.430,ал.1 ТЗ и чл. 86,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 60,ал.1 ЗН, за заплащане, от всеки един от тях, на сумата 1744,33 лева главница, договорни лихви в размер на 1289,73 лева за периода от 21.04.2008г. до 31.01.2013 година и договорени такси в размер на 222,66 лева по сключен между ищеца и наследодателя на ответниците К. К. на 26.11.2007 година договор за предоставяне на кредит - Т. на физическо лице, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. За да отхвърли с обжалваното от "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. решение така предявените от дружеството искове, Районният съд е приел съответно, че ищецът, в тежест на когото е доказателствената тежест, не е установил, че "... ответниците са извършили действия, които съгласно чл.49,ал.2 от ЗН несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството ." и че по делото са останали недоказани твърденията му, че наследодателят многократно е канен да заплати задълженията си по договора; не е установен моментът, в който кредитополучателят е изпаднал в забава и уведомяването му за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията на "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. в подадената от него жалба, че съдът не е определил срок на ответниците, сега въззиваеми, да заявят дали приемат наследството, следва да се има предвид, че заявлението на наследниците по чл.51 ЗН има строго личен характер, поради което определянето на срок от съда за това заявление следва да достигне до знанието на призования да наследява. В конкретния случай и двамата ответници са с неизвестни адреси, при което С. К. от години живее в Г., поради което е невъзможно да им бъде определен от съда срок да заявят дали приемат оставеното им от техния наследодател К. Й. наследство или се отказват от него. Искането на "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Районен съд - гр.В. Т. относно това дали от някой от наследниците е направен отказ от наследство, е направено едва във второто по делото заседание след като за това искане вече е настъпила преклузията по чл.146,ал.3 ГПК. Ето защо и с оглед на изложеното по - горе Районният съд правилно е приел, че исковите претенции на "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. по делото са неоснователни и недоказани. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от изводите на първоинстанционния съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на "Т. Ф. С.",Е. - гр.С. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от дружеството решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 383 от 23.04.2014 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 1326/2013 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |