№ 1697
гр. Варна, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110109870 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. В. Л., ЕГН
**********, с адрес: град *, срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 479,70 лева, от
които: 4 386,10 лева, представляващи неиздължен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по договор за автомобилна комбинирана
застраховка „Каско+“, обективиран в Застрахователна полица № */28.07.2021
г., със срок на застрахователно покритие от 05.08.2021 г. до 04.08.2022 г.
включително, за застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2022 г. в гр. *,
за настъпили увреждания на собствения му лек автомобил марка и модел „*“,
с регистрационен номер: *, както и 93,60 лева - разходи във връзка с
представяне на документи по заведената щета, на основание чл. 405 КЗ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; както
и сумата от 485,51 лева - обезщетение за забава, от която: 50,38 лева - върху
сумата от 673,48 лева за периода от 22.09.2022 г. до 02.05.2023 г.; 426,04 лева
- върху сумата от 4 386,10 лева и 9,09 лева - върху сумата от 93,60 лева за
периода от 22.09.2022 г. до 01.08.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2021 г. в град Варна ищецът
сключил с „* договор за автомобилна комбинирана застрахователна полица
№ * със срок на застраховката 12 месеца, валидност: от 00.00 часа на
05.08.2021 г. до 23:59 часа на 04.08.2022 г., включваща застраховка "КАСКО
+" с покрити рискове клауза „Пълно Каско", допълнителни договорености:
1
„Официален Сервиз", застрахователна сума: 118,800 лева и застрахователна
премия: 7,710.12 лева. Сочи се, че полицата включва и застраховка "Помощ
на пътя" с покрити рискове и лимити на отговорност: съгласно общите
условия на застраховка "Помощ на пътя", клаузи „Премиум" и „чужбина" при
застрахователна премия: 10 лева, като общият размер на застрахователната
премия, ведно с дължимия данък, е в размер на 7 874,52 лева. Сочи се, че
полицата е сключена чрез застрахователния посредник „*, като за офертата за
клаузата „официален сервиз" е начислено 30 % завишение на
застрахователната премия.
Твърди се, че премията е платена изцяло на 4 вноски, извършени
съответно на 28.07.2021 г., 04.10.2021 г., 13.02.2022 г. и 11.03.2022 г.
Заявява се, че на 13.06.2022 г. в 16:00 ч., при потегляне на зелен
светофар на бул. „*, в гр. * след друг автомобил в същата лента, след
внезапно спиране на последния, управляваният от ищеца автомобил „*“ не
успял да спре и го ударил отзад. При удара нямало пострадали и ищецът и
шофьорът на другия автомобил изготвили Двустранен протокол за пътно-
транспортното произшествие (ПТП), в който описали видимите щети: предна
броня, офроуд протектор, камера/решетка, радар адаптивен контрол на
движението.
Излага се, че на 15.06.2022 г. чрез застрахователния посредник е
подадено известие до ДЗИ за събитие № *. Твърди се, че при ответника е
заведена щета с № *, към която бил приложен двустранният протокол за
пътно-транспортното произшествие и контролен лист за оглед и оценка на
уврежданията, настъпили в резултат на последното от официалния сервиз на
* в Барселона, като в контролния лист било дадено детайлно описание на
резервните части, материалите и труда с предварителната оценка за
стойността на ремонта в общ размер на 4 808,75 евро с ДДС, равняваща се на
9 405,10 лева по централния курс на БНБ. Сочи се, че ищецът поискал и
оферта за ремонта от официалния сервиз на * в гр. *, която била на стойност 9
666.49 лева с ДДС и представена по преписката за щетата.
Излага се, че предвид липсата на каквито и да било указания от ДЗИ
относно начина за отстраняване на уврежданията на автомобила, изразяващи
се в невъзможност за безопасно придвижване до * на собствен ход, както и
по-ниската оферта, съгласно контролния лист за оглед на официалния сервиз
на *, ремонтът на автомобила бил извършен в същия. Сочи се, че била
издадена Фактура № * от 11.07.2022 г. на стойност 4 521,10 евро, равняваща
се на 8 842,50 лева по официалния курс на БНБ. Твърди се, че сумата по
фактурата е платена изцяло от ищеца.
Твърди се, че с имейл от 31.08.2022 г. на ответника са представени
доказателства за извършения ремонт и възстановяване на автомобила, като с
Писмо с изх. № */07.09.2022 г. ответникът чрез подразделението си
„Ликвидационен център - Варна", е информирал ищеца, че въпреки
представената оферта за части, ремонти и бояджийски операции, ще изплати
обезщетение в размер на 3 782,92 лева, като последното било изплатено на
2
08.09.2022 г.
Сочи се, че на 21.11.2022 г. ищецът подал заявление с искане за
преразглеждане на обезщетението и изплащане на действително извършените
и платени разходи за ремонта, с повторно приложен контролен лист с
детайлно описание на вложените резервни части, материали и труд, но
ответникът отказали да преразгледа сумата. На 26.04.2023 г. ищецът подал
ново искане за преразглеждане на размера на обезщетението с приложен
снимков материал от разоборудването на автомобила в официалния сервиз на
* в Барселона, в подкрепа на представените вече по преписката доказателства
за действително претърпените вреди и извършен ремонт, като на 02.05.2023 г.
бил получен отговор от ДЗИ, в който се посочва, че въз основа на
представените снимки от сервиза комисия е преразгледала изплатения размер
на обезщетение и е взела решение за доплащане на 673,48 лева към вече
изплатените на 3 782,92 лева. Заявява се, че ищецът отправил нова покана за
преразглеждане на 29.06.2023 г. за заплащане на незаплатения остатък, но
последвал отказ от застрахователя.
Настоява се, че клаузата „официален сервиз" поглъща договорка
„ремонт в чужбина, тъй като ремонтът бил извършен в официален сервиз на
марката в гр. * - държава членка на Европейския съюз, което е покрит от
застраховката риск съгласно раздел II, т.1.1 от Общите условия. Намира, че
ответникът следва да плати застрахователно обезщетение в размера на
издадената от официалния сервиз на процесния автомобил фактура, платена
от ищеца, тъй като само тази сума покрива в пълен размер настъпилите от
процесното ПТП увреждания. При тези съображения, моли за уважаване на
предявените искове.
В открито съдебно заседание и в представени писомени бележки
процесуалният представител на ищеца поддържа предявената претенция.
Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска, както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че между ответника и ищеца е сключено валидно
застрахователно правоотношене по застраховка "Каско на МПС" за
процесния автомобил, както и че застрахователната премия, разсрочена на 4
вноски, е изцяло заплатена.
Не се оспорва механизмът на настъпване на застрахователното събитие,
както и че ответникът е уведомен на 15.06.2022 г., за което е заведена щета
при ответника.
Подчертава се, че застрахователят е заплатил сумата от 4456,40 лева,
което не се отричало и от ищеца.
Сочи се, че съобразно застрахователния договор „Каско+“, покритите
рискове са „официален сервиз“, а по застраховка „Помощ на пътя - Премиум“
и „Чужбина“, които били сключени между страните, клаузата „Ремонт в
чужбина“ не представлявала покрит риск по полицата. Оспорва се
твърдението, че клаузата „официален сервиз“ поглъщала „ремонт в чужбина“.
3
Подчертава се, че съгласно общите условия в т. 12, за разходни документи се
признават само издадените от официалните сервизи на марката в Република
*.
Излага се, че застрахователят е изплатил обезщетение на
съответстващия поет от него риск, съобразно застрахователното покритие.
Настоява се, че ремонтът следвало да се извърши в официален сервиз в *,
след предварително съгласие между страните.
Оспорва се дължимостта на сумата за лицензионен превод, както
мораторната лихва.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърляне на исковите претенции, а в случай на
уважаване на същите – за съобразяване на техния размер с изготвената по
делото Съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото Комбинирана застрахователна полица
„Каско“ № */28.07.2021 г. /л. 8/ и Предложение – въпросник, с анализ на
клиентските нужди, съгласно чл. 325А КЗ към горецитираната полица /л. 9/, е
видно, че ищецът е застраховал по Застраховка „Каско+“, с покрити рискове:
клауза „Пълно Каско“, респективно допълнителна договореност: „Официален
сервиз“ и Застраховка „Помощ на пътя“, с покрити рискове и лимити на
отговорност, съгласно Общите условия, клаузи: „Премиум“ и „Чужбина“,
процесния лек автомобил при ответното дружество, със срок на действие
покритието от 00:00 часа на 05.08.2021 г. до 23:59 часа на 04.08.2022 г.
Съгласно застрахователната полица, застрахователната сума е в размер на 118
000 лева, а дължимата премия е в размер на 7 710,12 лева за Застраховка
„Каско+“ и 10 лева за Застраховка „Помощ на пътя“.
От приетата по делото Оферта за застраховка Каско и ГО /л. 20/, се
установява наличието на завишение на застрахователната премия с тридесет
процента, предвид договерената между страните клауза „Официален сервиз“.
Приети по делото са Общи условия към автомобилна застраховка
"Каско+“ и Общи условия към застраховка „Помощ на пътя“ /л. 10 – л. 17/,
приложими към процесната Комбинирана застрахователна полица №
*/28.07.2021 г.
Представени са по делото са Регистрационен картон по
застрахователна полица */28.07.2021 г., както и Сметка № */28.07.2021 г.,
Сметка № */04.10.2021 г., Сметка № */13.02.2022 г. /л. 21 – л. 24/ за изплатена
4
в цялост от ищеца застрахователна премия в размер на 7 874,52 лева,
съответно на дати 28.07.2021 г.; 04.10.2021 г.; 13.02.2022 г. и 11.03.2022 г.
Приети по делото са декларация за злополука /л. 25/ и контролен лист
/л. 30/, съдържащи описание на настъпилите увреждания на процесния лек
автомобил, вследствие на ПТП, а именно: спойлер предна броня, предна
броня, решетка в предна броня и датчик радар.
Представена е по делото оферта за ремонт на процесното МПС,
изготвена от официалния сервиз на *, в гр. * /л. 36 – л. 37/, възлизаща на
стойност 9 666,49 лева.
От представеното по делото известие за събитие * /л. 28/ е видно, че на
15.06.2022 г. ищецът, чрез застрахователния посредник, е подал известие до
ответното дружество относно настъпилите увреждания, вследствие на ПТП от
дата 13.06.2022 г., по повод на което е заведена Щета № *.
Видно от Писмо относно Щета № * /л.. 53/, ответното дружество е
определило за изплащане сумата от 3 782,92 лева.
Приобщени по делото са копия от електронни писма, изходящи от
ищеца, от дати: 21.11.2022 г.; 26.04.2023 г. и 29.06.2023 г., съдържащи
изявления за доброволно уреждане на отношенията между страните, досежно
отправените от същия искания за преразглеждане на определеното от
ответника обезщетение, с оглед изплащане на действително извършените и
платени разходи за ремонта на процесния лек автомобил.
Представено по делото е писмо, намиращо се на л. 70 от делото,
изходящо от ответното дружество, видно от съдържанието, на което, след
запознаването му със снимков материал, намиращ се от л. 62 до л. 68 от
делото, е взето решение за доплащане по щета № * на сума в размер на 673,48
лева.
От приобщеното по делото Писмо с изх. № */06.07.2023 г. /л. 73/,
изходящо от ответника, се установява извършено от негова страна
преразглеждане на изплатеното от същия обезщетение, предвид липса от
страна на застрахования на договорен риск „Ремонт в чужбина“.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение по
допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и обосновано, вещото лице посочва, че
общата стойност на настъпилите увреждания по цени на Официалния сервиз
на процесния лек автомобил „* * S Diesel” възлиза на 9 588,49 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
5
предпоставки: 1. валидно облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2. настъпили вреди в срока на договора, които да са
причинени от застрахователно събитие – покрит риск; 3. заплащане от страна
на ищеца на дължимата застрахователна премия; 4. изпълнение от ищцовата
страна на задължението, досежно своевременно уведомяване на
застрахователя относно увреждането и представянето на необходимите
документи.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
наличието на сключен между тях договор за автомобилна комбинирана
застрахователна полица № *, със срок на застраховката 12 месеца, валидност:
от 00.00 часа на 05.08.2021 г. до 23:59 часа на 04.08.2022 г., включваща
застраховка "КАСКО +", с покрити рискове клауза „Пълно Каско",
допълнителни договорености: „Официален Сервиз", застрахователна сума:
118,800 лева и застрахователна премия: 7,710.12 лева; че полицата включва и
застраховка "Помощ на пътя" с покрити рискове и лимити на отговорност:
съгласно общите условия на застраховка "Помощ на пътя", клаузи „Премиум"
и „Чужбина" при застрахователна премия: 10.00 лева, като общият размер на
застрахователната премия, ведно с дължимия данък, е в размер на 7 874,52
лева; че полицата е сключена чрез застрахователния посредник „*, като за
офертата за клаузата „официален сервиз" е начислено 30 % завишение на
застрахователната премия; че премията е платена изцяло на 4 вноски,
извършени съответно на 28.07.2021 г., 04.10.2021 г., 13.02.2022 г. и 11.03.2022
г.; че на 13.06.2022 г. в 16:00 ч., при потегляне на зелен светофар на бул. „*, в
гр. * след друг автомобил в същата лента, след внезапно спиране на
последния, управляваният от ищеца автомобил „*“ не успял да спре и го
ударил отзад; че на 15.06.2022 г., чрез застрахователния посредник, е
подадено известие до ДЗИ за събитие № * и че при ответника е заведена
Щета с № *; че застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 4 456,40 лева –
3 782,92 лева на 08.09.2022 г. и 673,48 лева на 02.05.2023 г.
Съдът намира за установени от събраните по делото писмени
доказателства и от приетото заключение по назначената Съдебно-
автотехническа експерти, следните причинени на процесния лек автомобил
щети, представляващи видими увреждания, както и такива, които не са
видими, предвид предоставения снимков материал, но се намират в зоната на
удара и е възможно да са настъпили при едно събитие с останалите
увреждания: 1. броня предна - увреждането се изразява в деформация в долна
лява част на детайла; за възстановяването на детайла е нужен ремонт и
боядисване; 2. конзола основа предна броня лява (регулиращ механизъм ляв) -
увреждането се изразява в счупване на детайла; за възстановяването на
детайла е нужна подмяната му; 3. конзола основа предна броня дясна
(регулиращ механизъм десен) - увреждането се изразява в счупване на
детайла; за възстановяването на детайла е нужна подмяната му; 4. греда
предна броня - увреждането се изразява в деформация на детайла; за
6
възстановяването на детайла е нужна подмяната му; 5. спойлер предна броня
горен - увреждането се изразява в деформация в предната част на детайла; за
възстановяването на детайла е нужна подмяната му; 6. облицовка преден
спойлер - увреждането се изразява в деформация в предната част на детайла;
за възстановяването на детайла е нужна подмяната му; 7. вертикална стойка
сензор - увреждането се изразява в деформация на детайла; за
възстановяването на детайла е нужна подмяната му; 8. клапи пред радиатори -
увреждането се изразява в счупване в долната част на детайла; за
възстановяването на детайла е нужна подмяната му; 9. въздуховод пред клапи
- увреждането се изразява в счупване на детайла; за възстановяването на
детайла е нужна подмяната му; 10. стойка сензор - увреждането се изразява в
счупване в областта на долна лява опора на сензора; за възстановяването на
детайла е нужна подмяната му; 11. ремонтен к-кт за сензор за дистанция -
включва болтове, гайки и щипки, посредством които сензорът се закрепва
към купето на автомобила и технологично се подменят при
демонтаж/монтаж; 12. основа преден регистрационен номер - намира се
монтиран върху предна броня, над мястото и на уврежданията и е предвиден
за подмяна; 13. решетка централна в предна броня - намира се в предна
броня, непосредствено над мястото на увреждането й; предвидена е за
подмяна; 14. абсорбер предна броня - намира се между предна броня и греда
предна броня; 15. въздуховод централен зад клапи - намира се между клапи
пред радиатори и радиаторите; предвиден е за подмяна.
С оглед установеност в производството, чрез приемане като безспорни и
ненуждаещи се от доказване и чрез приобщените писмени доказателства и
експертно заключение, на материалноправните предпоставки за уважаване на
предявения иск по чл. 405 ГПК, съдът намира, че същият е доказан по своето
основание.
Спорен по делото е въпросът относно определяне на размера на
посочената искова претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 3.1, Раздел II: „Каско“ от Общите условия
на автомобилна застраховка „Каско+“, „Официален сервиз“ може да се
договори за МПС на възраст до 4 години включително и при минимална
застрахователна премия, съгласно Тарифата на застрахователя. При
настъпване на застрахователно събитие застрахователят покрива разходи за
ремонт на частични щети по застрахованото МПС в сервиз на официалния
представител на съответната марка МПС.
На следващо място, в чл. 3.1.1 от общите условия е регламентирано, че
за МПС на възраст над 4 до 8 години включително /какъвто е настоящият
случай, предвид датата на първата регистрация на процесното МПС –
05.08.2016 г. и датата на сключване на застрахователния договор „Каско+” –
05.08.2021 г./, специалната договореност „Официален сервиз“ се предоставя
за леки и товарни автомобили до 3,5 т. общо тегло със застрахователна сума
над 10 000 лева, при допълнително завишение на застрахователната премия,
съгласно Тарифата на застрахователя. В случая, след като застрахователната
7
сума е над 10 000 лева /а именно: 118 800 лева/ и е налице завишение в размер
на 30% на застрахователната премия, поради допълнителната договореност
„Официален сервиз“, избрана от ищеца, видно от застрахователната полица, и
това завишение е платено на застрахователя /което обстоятелство не се спори
от страните по делото/, на застрахования се следва покриване на всички
разходи за ремонт по частична щета на застрахованото МПС в сервиз на
официалния представител на марката МПС, тоест в т.нар. „официален
сервиз“.
Настоящият съдебен състав намира, че при тълкуване на понятието
„официален сервиз” и волята на застрахования може да бъде направен
обоснован извод, че ремонт на застрахованото МПС би могъл да бъде
извършен във всеки официален сервиз на марката на МПС, предвид
териториалното покритие на застраховката „Каско+“, уредено в Раздел II
„Каско“, а именно: на територията на всички държави - членки на ЕС, каквато
е и Кралство *. Понятието „оФициален сервиз“ следва да се тълкува
разширително, като включващо всеки един сервиз на съответната марка
МПС, притежаващ съответния лиценз, а не да бъде ограничавано на
териториален признак. В подкрепа на изложеното и видно от чл. 1.1. и чл. 3.1.
от Раздел II „Каско“ в общите условия, на понятието „официален сервиз“
застрахователят е придал смисъл като „всеки официален сервиз на
съответната марка МПС“, като не е въвел ограничение по отношение на
териториалния обхват, доколкото е използвал изразите: „застрахователните
договори сключени по настоящите общи условия имат териториално
действие за държавите-членки на ЕС“ и „застрахователят покрива разходи за
ремонт на частични щети по застрахованото МПС в сервиз на официалния
представител на съответната марка МПС“.
Отделно от горното, видно от приобщеното по делото като писмено
доказателство „Информационен документ за застрахователния продукт“ на
автомобилна застраховка „Каско“ е, че към клауза „Пълно каско“, каквото е и
избраната от ищеца в настоящия случай, би могло да бъде избрано едно от
специалните допълнения: официален сервиз, доверен сервиз, експертна
оценка, ремонт в чужбина и асистанс услуги. Тоест, ищецът не е, респективно
не би могъл да предвиди, че разполага с възможност да договори и друго
измежду останалите специални допълнения, в това число „ремонт в
чужбина“.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не споделя
релевираното от ответната страна възражение, че в настоящия случай се касае
за липса на договореност „Ремонт в чужбина“, обуславяща незаплащането на
застрахователното обезщетение в пълен размер. Това е така, защото дори да
се приеме, че между страните е налице договорка, досежно покритие „Ремонт
в чужбина“, волята на застрахования е именно ремонтът, при евентуална
увреда на застрахованото МПС, да бъде извършен в официален сервиз на
марката на МПС. Обстоятелството, че в процесния случай официалният
сервиз, избран от застрахования, се намира извън територията на Република
8
*, само по себе си не води до извод за приложимост на договорката „Ремонт в
чужбина“.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че клаузата,
обективирана в чл. 12.1.4 от Глава Дванадесета, Раздел II от Общите условия
на застраховка "Каско+" при ответника - "Оценка на щетите и размер на
обезщетенията", на която се позовава ответникът в отговора на исковата
молба, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като направеното
възражение в тази връзка от страна на ищеца, преди първото по делото
заседание, се явява основателно.
Възражението на потребителя за неравноправен характер на клаузата
следва да се основава на твърдения за фактически и/или правни
обстоятелства, които налагат проверката на договорната клауза за
несъответствието й с правилата на добросъвестността, равновесието между
правата и задълженията на страните и защитата на потребителя като по-слаба
страна в правоотношението /в този смисъл Решение № 237/20.01.2017 г. по т.
д. № 2927 по описа на ВКС за 2015 г. /.
Посоченото в разпоредбата от общите условия на ответника по
застраховка "Каско+", в която е предвидено, че отремонтиране в предложен
от застрахователя официален сервиз на съответната марка МПС в Република
*, при сключена специална договореност „Официален сервиз“, възлагането на
ремонта да се извършва след предварително писмено съгласие между
страните, в официален сервиз на територията на Република * и стойността на
ремонта да се заплаща от застрахователя на сервиза, поставят застрахованото
лице в неравноправно положение спрямо застрахователя, имащ правото да
плати по-малко. Тези уговорки в общите условия са сключени във вреда на
потребителя, което противоречи на принципа на добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Налице е злоупотреба на ответника с позицията му
на стопански по-силната страна в правоотношението с ищеца, като
посредством позоваването на посочените по-горе разпоредби към
застрахователния договор не се позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на застрахователния договор. От
една страна, видно от разпоредбите на общите условия към автомобилна
застраховка „Каско+“, Раздел II „Каско“ – т. 1. Теритирален обхват, е, че
застрахователните договори, сключени по настоящите общи условия, са с
териториален обхват: държавите - членки на ЕС. От друга страна, при
уредбата в общите условия на специалните договорености в т. 3, Раздел II
„Каско“, каквато е договореният между страните „Официален сервиз“, следва,
че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят покрива
разходите за ремонт по частични щети по застрахованото МПС в сервиз на
официалния представител на съответната марка МПС. На последно място,
едва в т. 12 от общите условия „Оценка на щетите и размер на
обезщетенията“ е употребен изразът „предложен от застрахователя
официален сервиз на съответната марка МПС в Република *“, като в т. 14 от
9
Раздел I „Общи положения“ не се съдържа дефиниция на понятието
„официален сервиз“. Въведеното изискване „предложен от застрахователя
официален сервиз на съответната марка МПС в Република *“ цели по един
недобросъвестен и несправедлив начин застрахователят да ограничи
отговорността си.
С оглед посоченото, съдът намира определянето на обезщетението,
съобразно разписаното в т. 12.1.4. от Глава Дванадесета, Раздел II от Общите
условия на застраховка "Каско+" от страна на ответника за неправилно,
предвид неравноправния характер на клаузата.
По отношение на размера на исковата претенция с правно основание чл.
405 КЗ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, тоест стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем
да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна и приема, че в случаите на
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
последното се определя по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, а уговорки, съдържащи се в
общите условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема на
отговорността на застрахователя, са непротивопоставими на застрахования.
Последните представляват единствено минимална долна граница при
определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор
между страните относно неговия размер, съдът следва да съобрази
действителната стойност на вредата.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението
по назначената Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общата
стойност на вредите на автомобила, претърпени в резултат на процесното
застрахователно събитие, настъпило на дата 13.06.2022 г., определено по цени
на Официалния сервиз на „* * S Diesel“, е 9 588,49 лева.
Предвид горното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция
до размер от 4 386,10 лева, представляваща неиздължен остатък /след
приспадане на заплатеното извънсъдебно от ответника обезщетение в общ
размер на 4 456,40 лева/ от дължимо застрахователно обезщетение по договор
10
за автомобилна комбинирана застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № */28.07.2021 г., със срок на застрахователно
покритие от 05.08.2021 г. до 04.08.2022 г., включително, за застрахователно
събитие, настъпило на 13.06.2022 г. в гр. * за настъпили увреждания на
собствения на ищеца лек автомобил „*“, с регистрационен номер: *. Върху
определената сума за обезщетяване на увреденото лице следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска – 01.08.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира обаче, че заявената претенция за заплащане на сума в
размер на 93,60 лева, представляваща разходи във връзка с представяне на
документи по заведената щета /превод на документи, поискани от
застрахователя от испански на български език/ е неоснователна, доколкото
посочените разходи не са включени в застрахователното покритие по
сключения между страните договор. Поради това, същата следва да бъде
отхвърлена.
По претенцията за обезщетение за забава:
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД е доказан по основание по отношение на дължимата от
ответника главница от 4 386,10 лева, както и по отношение на сумата от
673,48 лева, представляваща доброволно заплатено на 02.05.2023 г. частично
обезщетение от ответника по процесната щета. Претенцията обаче не е
доказана по период, респективно по своя размер, като съображенията за това
са следните:
На основание чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока
по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ.
Съобразно т.10.5 от Общите условия към процесния договор за
застраховка, застрахователят се задължава да изплати обезщетение на
застрахования, в срок до петнадесет работни дни от получаване на всички
изискуеми документи, необходими за определянето му.
Видно от представените по делото писмени доказателства /копие от
електронно писмо /л. 44/ се установи, че на дата 31.08.2022 г. на
застрахователя са били представени от страна на застрахования всички
изискуеми документи, необходими за определяне на обезщетението. Поради
горното, настоящият съдебен състав намира, че от същата дата е започнал да
тече и уговореният в т.10.5 от общите условия срок от 15 дни, в който
застрахователят е следвало да плати дължимото застрахователно обезщетение
на ищеца съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ. При това положение, срокът е
изтекъл на 23.09.2022 г. /петък, присъствен ден/. Не се доказа по делото
уреденото в чл. 380, ал. 3 КЗ изключение, касаещо непредставянето на данни
за банковата сметка от страна на застрахования, имащо последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането. В случая, на 31.08.2022 г.,
преди изтичане на срока по чл. 405 КЗ, ищецът е представил на ответника
11
уведомление за банковата си сметка. В този смисъл, от следващия ден, а
именно: 24.09.2022 г. ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава
върху сумите от 4 386,10 лева /претендирана в настоящото производство
непогасена част от дължимото от ответника обезщетение/ и от 673,48 лева
/заплатена извънсъдебно след посочения срок част от дължимото
застрахователно обезщетение/.
Съдът изчисли размера на дължимата мораторна лихва с помощта на
интернет-базираното приложение
http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, при което се установи следният
размер на дължимата мораторна лихва:
дължимата върху сума в размер на 4 386,10 лева мораторна лихва за
периода от 24.09.2022 г. до 31.07.2023 г., възлиза на 422,01 лева;
дължимата върху сума в размер на 673,48 лева мораторна лихва за
периода от 24.09.2022 г. до 02.05.2023 г., възлиза на 44,58 лева.
В този смисъл, за разликата над посочените размери на изчислено
обезщетение за забава до пълния му предявен размер, както и за периода от
22.09.2022 г. до 23.09.2022 г., претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед на приетата неоснователност на главната претенция за
заплащане на сумата от 93,60 лева, представляваща разходи във връзка с
представяне на документи по заведената щета, неоснователна се явява и
акцесорната такава за обезщетение за забава върху същата сума, което също
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноските в производството се разпределят,
както следва:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно
представения списък на разноски и доказателства за тяхното извършване,
сторените такива от ищеца са следните: сумата от 229,19 лева – държавна
такса, сумата от 250 лева - депозит за вещо лице, сумата от 1 377,56 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата
и правна сложност на спора, цената на уважените искове и извършените от
пълномощника на ищеца процесуални действия, съдът намира за
неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е
определено като минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от горното,
в настоящия случай, видно от служебно извършена от съда справка,
адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната е платила адвокатското
възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като тази сума се счита за
неразделна част от дължимото възнаграждение, поради което и следва да бъде
12
включена в размера на присъдените разноски (в този смисъл е установената
съдебна практика на Върховен касационен съд – Определение №
782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение №
209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО).
Поради изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 1 814,67 лева, от която сума: 468,33 лева – съдебно-
деловодни разноски и 1 346,34 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
На ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Съдът намира за съответно на настоящото
производство, с оглед фактическата и правна сложност на спор и
осъществените от процесуалния представител на ответника действия 150
лева, като сумата, която следва да бъде присъдена в случая, е в размер на 3,40
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на А. В. Л., ЕГН **********, с адрес: град *, следните суми:
сумата от 4 386,10 (четири хиляди триста осемдесет и шест лева и десет
стотинки) лева, представляваща неиздължен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по договор за автомобилна комбинирана
застраховка „Каско+“, обективиран в Застрахователна полица № */28.07.2021
г., със срок на застрахователно покритие от 05.08.2021 г. до 04.08.2022 г.
включително, за застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2022 г. в гр. *,
за настъпили увреждания на собствения му лек автомобил марка и модел „*“,
с регистрационен номер: *, на основание чл. 405 КЗ, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска –
01.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 422,01
(четиристотин двадесет и два лева и една стотинка) лева – обезщетение за
забава за заплащане на главницата от 4 386,10 лева, начислено за периода от
24.09.2022 г. до 31.07.2023 г.; както и сумата от 44,58 (четиридесет и четири
лева и петдесет и осем стотинки) лева – обезщетение за забава за заплащане
на сумата от 673,48 лева, начислено за периода от 24.09.2022 г. до 02.05.2023
г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Л., ЕГН **********, с адрес: град *,
срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, иск с правно
основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
93,60 (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки) лева - разходи във
връзка с представяне на документи по заведената щета.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Л., ЕГН **********, с адрес: град *,
13
срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 4,03 (четири лева и три стотинки) лева - разликата над
присъдения размер от 422,01 лева до пълния претендиран размер от 426,04
лева, както и за периода от периода от 22.09.2022 г. до 23.09.2022 г.,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 4 386,10
лева; сумата от 5,80 (пет лева и осемдесет стотинки) лева - разликата над
присъдения размер от 44,58 лева до пълния претендиран размер от 50,38 лева,
както и за периода от периода от 22.09.2022 г. до 23.09.2022 г.,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на сумата от 673,48 лева;
сумата от 9,09 (девет лева и девет стотинки) лева – обезщетение за забава
за заплащане на главницата от 93,60 лева, начислено за периода от 22.09.2022
г. до 01.08.2024 г.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на А. В. Л., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от 468,33
(четиристотин шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева –
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство и сумата от 1
346,34 (хиляда триста четиридесет и шест лева и тридесет и четири
стотинки) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. В. Л., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на
„*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, сумата от 3,40 (три
лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ..
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от
ответника на ищеца на посочената в представеното като приложение към
исковата молба уведомление банкова сметка с IBAN:
BG93BUIN95611000688665, открита в „Алианц Банк *“ АД, с титуляр: А. В.
Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15